РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Перник, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500096 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 3/03.01.2025г., Радомирския районен съд е отхвърлил предявения по
дело № 20241730100739 по описа за 2024 година от Л. К. П., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД срещу А. Г. К.,
с ЕГН ********** с адрес: *** за заплащане на сумата от 5000 /пет хиляди лева/,
представляваща причинени й неимуществени вреди - преживян стрес и влошаване на
психичното и емоционално състояние, настъпили вследствие на виновното и
противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в подаване на жалба вх.№
АБ-94-00-1017 от 08.04.2024г. до кмета на Община Радомир, ведно със законната лихва
от дата на увреждането - 08.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата и е
осъдил ищцата да заплати на ответницата сума в размер на 800.00 лева (осемстотин
лева) - направени от нея разноски по делото.
Л. П. е останала недоволна от това решение и го обжалва като неправилно. Оспорва
извода на съда, че не всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане са доказани, а именно: противоправност на деянието и претърпени
неимуществени вреди, като съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и е счел, че подаването на сигнал за незаконно строителство от страна
на ответника до Община Радомир е правомерна дейност, израз на конституционно
закрепени права на гражданите, както и че след като не е доказано твърдението, че
ищцата е имала здравословни проблеми и провеждала медицинско лечение, няма
настъпили неимуществени вреди. Моли да се отмени решението на РС Радомир и да
се уважи предявения от нея иск .
1
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди
обжалваното решение като правилно.
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса. Тя е
допустима.
Окръжен съд Перник, за да се произнесе , съобрази :
Решението е валидно и допустимо, постановено от компетентен съд и в рамките на
правораздавателната му компетентност. Не са правени във въззивната жалба
оплаквания против неговата валидност и допустимост, а и съдът , който иначе
служебно следи за тези качества на акта , не намира такива пороци. Що се касае до
правилността, то въззивния съд е обвързан от соченото в жалбата, а то се субсумира
под неправилна преценка на районния съд за наличето на състав на непозволено
увреждане на ищеца.
По фактите:
Пред Районен съд гр. Радомир е бил предявен иск на деликтното основание по чл.
45 от Защона за задълженията и договорите . Ищецът Л. К. П., с ЕГН: **********
твърди , че с ответника с в трайно влошени отношения , като на дата 08.04.2024г.
ответника К. подяла жалба до кмета на Община Радомир за извършено от ищеца
незаконно строителство – преустройство на притежаван от нея апартамент в ***, в
блока , в който живее и ответника. Тъй като жалбата съставлявала злоупотреба с права,
П. претърпяла от нея неимуществени вреди, изразени в стрес, негативни усещания,
засягане на чест и достойнство. Оценила е вредите на сумата от 5000 лева, и се иска
от съдилищата решение , с което да се осъди ответника да й ги заплати като
обезщетение , ведно със законната лихва от датата на деликта - 08.04.2024г. до
окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора. Районният съд в
РАдомир обаче отрекъл два от елементите на сложния състав на деликта –
противоправното поведение и вредите, отхвърлил иска и присъдил в тежест на ищеца
разноски за хонорар на адвокат от 800 лева.
Няма спор, че страните са във влошени отношения. Установява се от данните по
делото , че на 08.04.24 г ответникът подал в община Радомир жалба, в която изложил,
че ищеца, без да има съответните разрешителни, извършил ремонт, като премахнал
носещи стени, изместила чешми и фасади, намалила площта на прозорците, отрязала
коминното тяло. Твърди се в жалбата , че по този начин П. блокирала отдушника на
баните и аспирацията на кухните на всички живеещи под и над нея в блока ,
включително жалбоподателя. Направени са твърдения за наличие на незаконни
преустройства, които застрашават сигурността на живеещите във блока и пречат на
жалбоподателя да ползва общите части; изложени са доводи за нарушение на нормите
на чл. 5 и 6 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС ) и чл. 38 от
Закона за устройството на територията, които според К. водели до задължение да се
възстанови съществуващото преди ремонта положение, а като санкция – и до
продажбата на жилището на ищеца „на търг“ .
Кмета наредил проверка от комисия, която била извършена на дата 08.06.2024г. При
проверката не било установено незаконно строителство, а само вътрешни ремонтни
дейности, които не засягат вертикалните щрангове на общите инсталации или
конструктивната цялост на блока и затова за тях не се изисква разрешение да бъдат
извършени.
По правото:
Конституционно право на всички граждани е да сезират компетентните органи,
когато им се нарушават правата или законните им интереси, и подаването на сигнали и
2
жалби по принцип не съставлява противоправно поведение от страна на
жалбоподателя. Това правило обаче не е абсолютно и търпи изключение – не е
правосъобразно подаването на жалба с очевидно клеветнически или неверни
твърдения или обиди. Подобна жалба съставлява злоупотреба с право и като всяка
злоупотреба, е форма на противоправно поведение от страна на жалбата. В случая
обаче , злоупотреба с права от страна на К. не е установена. Такава не може да се
извлече само от това , че отношенията между страните са трайно влошени , или от
това , че всяка от тях е подавала срещу другата множество жалби. Единственото
изложено в исковата молба твърдение за противоправно поведение от страна на
ответника е подаването на жалбата, като изложените в нея факти не са били предмет
на друга проверка от компетентните органи. Ищецът обосновава злоумишлено
поведение на ответника с това , че ремонта бил извършен поне четири години преди
датата на подаването на жалбата, но по делото отсъстват данни за периода на това
извършване. В същата връзка се твърди, че К. е знаела, че за ремонтните дейности не
е имало нужда от разрешение за строеж по смисъла на Закона за устойството на
територията, но това обстоятелство също остана недоказано ( преценката за това , кои
точно строително – монтажни работи по едно жилище са „строеж“ по ЗУТ и изискват
разрешение за такъв, предполага и специални знания в областта на строителството. )
С оглед казаното , настоящия състав споделя извода на районния съд за липса на
противоправно поведение като елемент на фектическия състав на деликта.
На следващо място , липсват и доказателства или поне обективни данни за
претърпени от П. при или по повод проверката неимуществени вреди. Наличната
медицинска документация не коментира такива , като изрично в абмулаторния лист на
л. 11 от първоинстационното дело е отбелязано , че към датата на прегледа , П. няма
субективни оплаквания, чувства се добре, психични й статус е нормален. В
приложеното копие от лабораторни резултати също няма отклонения от референтните
стойности. По делото е налична удостоверение/“служебна бележка „ , издадено от
директора на *** в ***, където ищеца полага труд като ***. В него е записано, че П. се
явила на работа на 20.05.2024г. силно разстроена и притеснена; било установено в
разговор с нея , че това състояние било предизвикено от подадена от нейна съседка
жалба. Вън обаче от кръга на компетенциите на работодателя е да удостоверява
здравословното състояние на работника за цели извън тези, наложени от трудовото
правотношение. Това удостоверение съответно не съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК и констатациите в него не
са задължителни за съда. Те инкорпорират непроверени от издателя на това
удостоверения твърдения на страната, а същевременно , каза се , издадената на същия
ден медицинска документация отрича отклонения от нормалното здравословно
състояние на П.. Показанията на доведените от нея свидетели също не могат да
установят вреди при условията на пълно главно доказване , нито поотделно , нито в
съвкупност. Така , според свидетеля Ц. , ищеца бил притеснен от предстоящата
проверка , защото според нея, проверката можела „ да каже, че апартамента трябва да
се приведе във вида , в който е бил преди ремонта „.В същия смисъл са и показанията
на свидетеля В., която също коментира такива притеснения на ищеца. Причината за
такива притеснения обаче не е само и единствено извършеното от ищеца сезиране на
община Радомир, тя е опосредена и основно лежи в страх от евентуални констатации
за наличие на незаконно строителство, който би бил безпочвен при липса на такова.
Затова вреди няма доказани, включително причинноследствената връзка между
жалбата и евентуалните притеснения на П..
В тази връзка съдът следва да отбележи ,че при нормално развитие на едно
административно производство, каквито са тези по част V от ЗУТ, то не е
3
противоправно поведение от страна на сезиращия или административния орган и не
може да причини непозволено увреждане. Не могат да служат като аргумент за
уважаване на иска и притесненията на неучастващите по делото съседи, че блока щял
да падне от ремонта на ищеца.
С оглед казаното, въззивния съд намира иска за неоснователен. След като изводите
му съвпадат с тези на районния съд в Радомир , решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има ответника по жалбата .
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 3/03.01.2025г., постановено по гр. дело № 20241730100739
на РС Радомир за 2024 година.
Осъжда Л. К. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на
А. Г. К., с ЕГН:********** с адрес: ***, сумата от 800 ( осемстотин ) лева разноски за
въззивното производство – хонорар на адвокат.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4