Решение по дело №597/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1250
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20227040700597
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1250                                    от 04.11.2022 г.                                      град Бургас

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на пети октомври две хиляди двадесета и втора година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. и при участието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 597 по описа за 2022година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на В.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.А. от САК, със съдебен адрес: ***, против Агенция „Митници“, с искане да се установи незаконосъобразността на действията на митническите служители по задържане на сумата от 190 693,43лв. /97 500 евро/ , като Агенция „Митници“ бъде осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от незаконосъобразни действия на митнически органи и от отменено наказателно постановление № 3681/2020 от 03.02.2021г., издадено от с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“, при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ на Агенция „Митници“,  в общ размер на 18 683,09 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното  изплащане.

В исковата молба претендираното обезщетение и периода на твърдяното незаконосъобразно задържане са конкретизирани по следния начин:

I.          Пропуснати ползи:

-           4 449,51лв. - обезщетение за иззетата сума от 190 693,43 лв. за периода 21.08.2020г. – 12.11.2020г., размер съизмерим на лихвата върху иззетата сума.

-           8 210,41 лв. - обезщетение за задържаната сума от 190 693,43 лв. за периода 12.11.2020г. – 15.04.2021г., размер съизмерим на лихвата върху иззетата сума.

-           4 343,57 лв. обезщетение за задържаната като обезпечение сума от 47 673,36 лв. за периода от 15.04.2021г. – 08.03.2022г., размер съизмерим на лихвата върху иззетата сума.

II.         Разлика от неприсъдено, но договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции (пред Районен съд – Бургас и Административен съд – Бургас), при и по повод издадено и отменено НП в размер на 1 679, 69 лв.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се представлява от адв. А., САК, която поддържа исковата молба и ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание на 05.10.2022г. адв.А. е направила уточнение за допусната грешка в поставената задача към съдебно-счетоводната експертиза при посочване периода на претендираното обезщетение, а именно за обезщетението за сумата от 190 693,43лв. /97 500 евро/ периода е от 21.08.2020г. до 15.04.2021., а за сумата от 47 673,36 лв., периода не е до 15.04.2020г., а от 15.04.2021г. до 08.03.2022г. Ангажира писмена защита и претендира разноски по представен списък.

Ответникът по иска – Агенция Митници, редовно уведомен, се представлява в първото по делото съдебно заседание от юрисконсулт С., която оспорва исковата  претенция, като поддържа постъпилия по делото писмен отговор. По делото е постъпила  молба-становище /писмени бележки вх.№ 9000/04.10.2022г./ по съществото на спора. В молбата-становище  юрисконсулт С. е  направила възражение за недопустимост и иска производството да бъде прекратено, в условията на евентуалност са изложени мотиви за неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че исковата претенция е частично основателна досежно предявения иск за заплащане на сумата от 1 679,60лв. - направените разноски по обжалването на наказателното постановление. Пледира настоящата съдебна инстанция  да се произнесете с решение, с което да отхвърли исковата претенция за сумата над 1 679,60 лв.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че на 20.08.2020г. във връзка с получен сигнал за съмнителна пратка от "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД служители на 01 РУ-СДВР посетили склада на "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД, находящ се в гр. София, ул. "Мария Атанасова" № 5, където са установили пратка по товарителница № ********** с декларирано съдържание компютър без батерия. Същата била подадена за изпращане в офис на "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД в гр. Бургас с адрес за доставка гр. Рига, Латвия. Служителите на 01 РУ-СДВР - инспектор К. Г., инспектор В. В. и експерт Б. В. извършили  проверка на пратката, при която установили, че тя съдържа 1 брой настолен компютър черен на цвят. При направения подробен оглед от тях и отстраняване на страничния капак на компютъра установили, че във вътрешността на същия са били укрити голям брой банкноти с различен номинал в евро, подредени на куп и разделени със силиконови ластици. При преброяване на банкнотите установили, че общата сума е 97 400 евро. Пратката била предадена на посочените по-горе полицейски служителите с протокол за доброволно предаване от П. С. –служител на "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД. По случая била образувана преписка с рег. № 225000-11553/20202г. по описа на 01 РУ-СДВР.

След анализ на събраните данни било установено, че не е налице престъпление от общ характер, а е налице евентуално нарушение на разпоредбите на Валутния закон, поради което било изпратено писмо до МРР Югозападна, регистрирано с вх. № 32-244842/21.08.2020г. за сезиране на компетентните митнически органи и за предаване на материалите по преписката, ведно с иззетата пратка по товарителница № **********, съдържаща компютър и укритите в него 97 400 евро.

Във връзка с тези действия на 21.08.2020г. в 14:10 часа митническите служители от сектор "Авиоконтрол" отдел МРР Югозападна при ГД МРР Агенция Митници посетили 01 РУ–СДВР гр. София, ул. "Шипченски проход " № 8 сектор "Противодействие на икономическата престъпност", където им били предоставени два броя колети – картонени кашони по преписка с рег. № 225000-11553/20г. по описа на 01-РУ-СДВР – обект към Протокол за доброволно предаване от лицето П. С., служител на "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД с номер на товарителницата № **********, като следва:

-1 брой кашон с налична върху него залепена с DHL товарителница № ********** със следните данни: изпращач ЕDILOCK GROUP EOOD VOSKAN РEHLIVANYAN 123, Aleksandrovska str., 8000 BURGAS BULGARIA TEL: +359888212767, ПОЛУЧАТЕЛ АNDREY PETROV AS ВELOW АPUZESIELA 45 1046 RIGA LATVIA tel: +37120540377 и описание на съдържанието: computer non battery inside. Кашонът били запечатан с картон серия А0434215, силикон и печат на НЕКД –СДВР с ръкописен текст "доброволно предаване ул. "Мария Атанасова " № 5 DHL П. С.С.. Митническите служители отворили кашона и установили, че съдържал 1 брой настолен компютър марка DELL VOSTRO serial No 1197Z4J със захранващ модул, дънна платка с кабели за свързване и CD Rom устройство. Компютърът послужил за укриване в него на откритите и задържани 97 400 евро. Устройството било задържано като веществено доказателство.

При отваряне на втория кашон било установено налични в него парични средства – банкноти в евро, като същите били фотографирани и описани по копюри и серийни номера, като следва:

-1310 броя банкноти с номинал 50 евро (подробно описани в констативния протокол ) на обща стойност 65 500 евро;

-33 броя банкноти с номинал 500 евро на обща стойност 16 500 евро;

-100 броя банкноти с номинал 20 евро на обща стойност 2 000 евро;

-25 броя банкноти с номинал 200 евро на обща стойност 5 000 евро;

-85 броя банкноти с номинал 100 евро на обща стойност 8500 евро;

Общата стойност на изброените банкноти бил 97 500 евро със 100 евро повече от установената сума при приемането на пратката с протокол за доброволно предаване от 20.08.2020г. по описа на 01 РУ-СДВР.

С приемо-предавателен протокол от 21.08.2020г. инспектор Д. А., инспектор К. Г., служители на 01-РУ-СДВР предали на митническите служители иззетите  вещи:

След анализ на материалите по случая, наличните документи и веществени доказателства било установено, че освен декларирането по товарителницата № ********** съдържание – компютър (computer non battery inside), пратката съдържала и скрити в него 97 500 евро в 1553 банкноти в различни копюри, като пратката била с необявена стойност и в товарителницата не е описана намиращата се в нея сума.

При така установената фактическа обстановка и предвид получените обяснения, на В.К.П., ЕГН **********, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2400/12.11.2020 г. по описа на ГД МРР и е връчен лично на нарушителя в деня на съставянето му - на 12.11.2020г. Въз основа на АУАН срещу лицето е издадено Наказателно постановление № 3681/2020 от 03.02.2021г. от с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“, при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ на Агенция „Митници“, с което по т.1 за нарушение на чл.11, ал. 2 от Валутния закон (ВЗ) и на основание чл. 18, ал. 3 от ВЗ му е наложена глоба в размер от 47 673, 36 лв. С т.2 от НП е постановено, сумата в размер на 97 500.00 евро (деветдесет и седем хиляди и петстотин евро) с равностойност 190 693,43 лева (сто и деветдесет хиляди шестстотин деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки), задържана с приемо-предавателен протокол от дата 21.08.2020г. и внесена по сметка на ТД Югозападна с платежно нареждане oт 24.08.2020 г., ДА СЕ ВЪРНЕ на лицето В.К.П., след заплащане или обезпечаване на глобата по т.1 на настоящото постановление. С т.3 от постановлението наказващият орган е постановил компютър DELL VOSTRO, serial No: 1197Z4J, задържан c приемо-предавателен протокол от дата 21.08.2020г., ДА СЕ ВЪРНЕ на лицето В.К.П..

Така издаденото наказателно постановление е оспорено пред Районен съд – Бургас, който с решение № 309 от 12.07.2021г. по а. н. д. № 2165/2021 г. е отменил постановлението като незаконосъобразно и е осъдил Агенция Митници да заплати на В.К.П. направените от него съдебни разноски - възнаграждение за адвокат в размер на 1960 лв. С решение № 2038 от 30.12.2021 г. на Административен съд – Бургас, постановено  по к. а. н. д. № 2446/2021 г. решението на Районен съд – Бургас е оставено в сила и Агенция "Митници" е осъдена да заплати на В.К.П. направените по делото разноски в размер на 1960, 20 лв.

Предвид установените факти, съдът формира следните правни изводи:

По допустимостта:

Настоящото производството е образувано по искова молба, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 679,60 лева, представляващи разликата от неприсъдено, но договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции (пред Районен съд – Бургас и Административен съд – Бургас), при и по повод издадено и отменено НП (т.II от исковата молба). Както към датата, на която е провено последното съдебно заседание по а. н. д. № 2165/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, така и на  к. а. н. д. № 2446/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, е била в сила новата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Настоящият ищец – като жалбоподател в производствата по оспорване на НП, е имал правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от него разноски. От събраните по делото доказателства, а и доколкото не се отрича от ищеца, той се е възползвал от това му право и е поискал присъждане на направените за двете инстанции разноски – адвокатско възнаграждение, като съответния съд е уважил това му искане и му е определил сума, съобразно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направено от ответната стана възражение за прекомерност. След като е упражнил предоставеното му с чл.63, ал.3 от ЗАНН право в производството и пред Районен съд – Бургас, и пред Административен съд – Бургас и същите са се произнесли, то няма материалноправната възможност и процесуалното право ищецът да претендира същите и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административнонаказателното и съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, то този закон – ЗОДОВ, не се прилага. Наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ. Отговорността за разноските произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск по ЗОДОВ. Отделно от това, в производство като процесното, съдът не разполага с правомощие да пререшава вече решен въпрос, както и да преразглежда действителната вола на съответния съдебен състав при вземане за решение за определяне на адвокатско възнаграждение в определен размер.

Като взе предвид изложеното, съдът счита, че исковата молба в тази й част е НЕДОПУСТИМА, същата следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено в тази част.

В останала част – за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от незаконосъобразни действия на митнически органи и от отменено наказателно постановление, противно на доводите на ответника, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е процесуално допустим като подаден от надлежна страна, адресат на отмененото, след проведен двуинстанционен съдебен контрол НП № 3681/2020 от 03.02.2021г. издадено от с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“, при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ на Агенция „Митници“,  срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК - юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразно действие, респ. незаконосъобразно наказателно постановление са настъпили имуществени вреди.

Разгледана по същество исковата претенция в тази и част е частично основателна. Съображенията за това са следните:

Съдът следва да посочи, че предвид представените по делото становища, писмени бележки и направеното в съдебно заседание уточнение от процесуалния представител на ищеца, периода на претендираното с исковата молба обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата от  97 500 евро с равностойност от 190 696,43 лв. ( задържаната от митническите служители сума) е от 21.08.2020г. до 15.04.2021г., а за сумата от 47 673,37 лв. - заплатена от ищеца като обезпечение на наложената глоба по отменено наказателно постановление е от 15.04.2021г. до 08.03.2022г.

Ищецът претендира обезщетение във връзка с незаконосъобразни действия на митнически служители по задържане на сумата от 190 693,43 лв. (97 500 евро) за периода от 21.08.2020г. до 15.04.2021г., като претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от незаконосъобразни действия на митнически органи и от отменено наказателно постановление № 3681/2020 от 03.02.2021г., издадено от с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“, при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ на Агенция „Митници“,  на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според алинея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

При така посочената нормативна уредба, за да удовлетвори искането на П. за присъждане на обезщетение, съдът следва да установи кумулативното наличие на три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразното действие и акт на административния орган (в случая Агенция Митници); наличие на вреди и съществуваща причинна връзка между незаконосъобразното действие, респ. отмененото НП и настъпилите вреди в патримониума на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи поотделно мотиви във връзка с всеки от посочените елементи, както следва:

І. Относно наличието на незаконосъобразно действие и претендираното обезщетение, в размер на законната лихва във връзка изземване и задържане на сумата от 190 693,43 лв.

Съдебната практика трайно приема, че незаконосъобразно действие на администрацията е това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то e извършено в противоречие с нея.

            За да бъде установено наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие по изземване и задържане на сумата от 190 696,43 лв. /97 500 евро/ от митническите органи, трябва да бъде съобразено на първо място, че изземването от митническите органи на процесните стоки е правно действие в изпълнение на правомощието им по чл.229, ал.1 от ЗМ и част от динамичния фактически състав на административнонаказателното правоотношение. Уредбата в чл. 229 от ЗМ е специална по отношение на тази по чл. 41 от ЗАНН. Правилата за управление и разпореждане с иззетите вещи се съдържат в ЗАНН - чл. 42, ал. 1, т. 10; чл. 46; чл. 54, ал.3; чл. 57, ал. 1, т. 8 /в приложимата редакция/ от ЗАНН.

Специалната уредба на  чл. 229, ал. 2 от ЗМ ограничава съхраняването на иззетите вещи със срок - до приключване на административнонаказателното и наказателното производство. Правилата за управление и разпореждане с иззетите вещи се съдържат в ЗАНН, който с чл. 84 препраща към разпоредбите на НПК, който в чл. 111-113 урежда приложимия ред за защита /в този смисъл Решение № 14155 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2014 г., Решение № 5936 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2015 г., 5-членен с-в, Определение № 15161 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13327/2017 г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, а съгласно чл. 111, ал. 2 НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Съгласно чл. 113 от НПК, когато възникне спор за право върху предме- тите, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

В настоящия казус безспорно се установява, че първо процесната сума е била иззета с протокол за доброволно предаване от 20.08.2020г. на основание чл.109, чл.110 и чл.159 от НПК от служители на 01 РУ – СДВР, а впоследствие с констативен протокол от 21.08.2020г. е била предадена на служители на ГДМРР, с-р Авиоконтрол. По делото е налична платежно нареждане /вносна бележка от 24.08.2020г. за задържана валута по протокол от 21.08.2022г. в размер на 97 500 евро, а на основание чл.42, ал.1, т.10 от ЗАНН при съставяне на АУАН е направен опис на иззетите вещи.

Законова възможност за обжалване на действията по чл.229, ал.1 от ЗМ не е предвидена. Развилото се административнонаказателно производство срещу ищеца за нарушение чл.11, ал.2 от ВЗ във вр.с чл.18, ал.3 от с.з. е било предмет на съдебна проверка, приключила с отмяната на НП № 3681/2020 от 03.02.2021г. с решение № 309 от 12.07.2021г. на Районен съд – Бургас по а. н. д. № 2165/2021г., потвърдено с  решение № 2038 от 30.12.2021 г. на Административен съд - Бургас по к. а. н. д. № 2446/2021г., с мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения. Извършените фактически действия от органи на ответника по изземването на сумата и задържането й са в пряка връзка с отменения акт, поради което също се явяват незаконосъобразни. Налице е първата предпоставка за търсене на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие по повод изпълнението на администативна дейност и отменен акт. Следва да се има предвид и Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС, което определя като допустимо претендирането на обезщетение за претърпени вреди от наказателни постановления, които са били отмени от съда.

Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на ищеца, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на съдебните решения. В този смисъл Решение № 9952 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2020 г.

Предвид гореизложеното, исковата претенция в тази и част е основателна .

II. Относно претендираното обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 47 673 лв., заплатена от ищеца като обезпечение по отменено НП, съдът съобрази следното:

Първата предпоставка, необходима за уважаване на иска в тази му част, е наличие на незаконосъобразен административен акт. Тази предпоставка безспорно е налице, тъй като е налице отмененo, по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление на длъжностно лице от състава на ответния орган. Както съдът вече посочи, според Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС, е допустимо претендирането на обезщетение за претърпени вреди от наказателни постановления, които са били отмени от съда. Т. е., налице е отменен по съответния ред акт.

Налице е и втората предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно наличие на вреда. Ищецът, на основание т.2 от издаденото незаконосъобразно НП, с молба вх.№ 32 – 69857 (л.71), е поискал връщане на задържаната с приемо-предавателен протокол сума, след приспадане размера на наложената глоба – 47 673,37 лв., доколкото е било поставено такова указание. В периода от внасянето на тази сума като обезпечение на наложената му с НП глоба, до реалното й възстановяване, лицето, поради отмяна на акта, с който е определен размера на глобата, не е могло да разполага с тази сума. След като ищеца е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства в посочения по-горе размер, е понесло вреди под формата на пропуснати ползи и нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържането й. Липсата на необходимост от доказване на вреди в размер на законната лихва произтича от нормата на чл. 86, изр. 1 ЗЗД. Само в случай, че кредиторът твърди претърпени вреди в по-висок размер и претендира тяхното заплащане от своя длъжник, той ще следва да развие исково производство по общия ред (арг. от чл. 86, изр. 2 от ЗЗД), в рамките на което да установи с преки доказателства вида и размера на поддържаните от него вреди съобразно нормите на чл. 51, респективно – чл. 82 ЗЗД (в зависимост от източника на възникналото облигационно задължение – деликт или неизпълнен договор). Пропуснатата полза в настоящия случай е липсата на закономерно очакваното благоприятно изменение в имущественото състояние на лицето, вследствие на незаконосъобразно издаденото НП и невъзможността то да се разпорежда със сумата, платена като обезпечение на глобата. Като универсално средство за размяна и инвестиция, парите носят доход на своя носител.

Относно наличието на третата предпоставка, а именно наличие на причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата, съдът приема за безспорно, че в случай, че не беше издадено отмененото като незаконосъобразно НП, с което е наложена глоба в размер на 47 673,36 лв., на основание чл. 18, ал. 3, вр. с чл. 11, ал. 2 от ВЗ, представляваща една четвърт от стойността на недекларираните парични средства (190 693,43 лв.), съответно ако с т.2 от същото не беше указано, че сумата в размер на 97 500.00 евро с равностойност 190 693,43 лв., задържана с приемо-предавателен протокол от дата 21.08.2020г. и внесена по сметка на ТД Югозападна с платежно нареждане oт 24.08.2020 г., ДА СЕ ВЪРНЕ на лицето В.К.П., след заплащане или обезпечаване на глобата по т. 1 на настоящото постановление, то лицето би разполагало за посочения период от 15.04.2021г. (възстановяване на остатъка от задържаната сума) до  08.03.2022г. (реалното възстановяване), със сумата от 47 673,37 лв.

Съдът намира за нужно да посочи, че макар да кредитира като обективно и компетентно заключението на вещото лице, според което размерът на законната лихва върху сумата от 190 693,43 лв., за периода от 21.08.2020г. (датата на изземване) до 15.04.2021г. (датата на възстановяване на сумата) е 12 607,96 лв., а размерът на законната лихва върху сумата от 47 673,37 лв., за периода от 15.04.2021г. до 08.03.2022г. (датата на възстановяване на сумата) е 9 177,86 лв. или общо 21 785,82 лв., доколкото няма направено изменение на цената на иска и съобразно недопустимата му част в размер на 1679,60 лв., съдът присъжда в полза на ищеца сумата от общо 17 003,49 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи от незаконосъобразни действия на митнически органи и от отменено наказателно постановление № 3681/2020 от 03.02.2021г., издадено от с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“, при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ на Агенция „Митници“ за периода от 21.08.2020г. до 08.03.2022г. както следва: за периода 21.08.2020г. – 15.04.2021г. обезщетение в размер на 12 659,92 лв. за незаконосъобразно иззетата и задържана сума от 190 693,43 лв., а за периода от 15.04.2021г. до 08.03.2022г. – обезщетение в размер на 4 343,57 лв., представляващо обезщетение за задържаната като обезпечение сума от 47 673,47 лв. по отменено като незаконосъобразно НП. За разликата над сумата от 17 003,49 лв. до претендираните 18 683, 09 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Страните по делото са предявили искане за заплащане на разноски.

Съобразно този изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 18 683,09 лв., уважена част в размер на 17 003,49 лв., направени от ищеца разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 1360 лв., в полза на В.П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1229 лв., заедно с 10 лв. -държавна такса.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на Агенция „Митници“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к. д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС.

Мотивиран от това Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на В.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.А. от САК, със съдебен адрес: *** против Агенция „Митници“ в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 679,60 лв., представляващи разлика от неприсъдено, но договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции (пред Районен съд – Бургас и Административен съд – Бургас), при и по повод издадено и отменено НП, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.

ОСЪЖДА Агенция Митници, гр.София, да заплати на В.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 17 003,49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -пропуснати ползи, причинени вследстие от незаконосъобразни действия на митнически органи и от отменено наказателно постановление № 3681/2020 от 03.02.2021г., издадено от с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“, при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ на Агенция „Митници“ за периода от 21.08.2020г. до 08.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане, като за разликата над сумата от 17 003,49 лв. до претендираните 18 683, 09 лв. отхвърля иска.

ОСЪЖДА Агенция Митници, гр.София, да заплати на В.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 239 лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция Митници гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението в частта, с която исковата молба е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: