№ 50225
гр. сф, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:сф Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от сф Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110156763 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Ц. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.сф, ж.к.ООБ 2 бл.237, ет.2,
ап.29, подадена чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.сф, ул.“ха№ 7, ет.4, с която е предявен иск
срещу „кр“ ЕООД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление гр.сф, бул.“цш“ № 115Е,
ет.5, представлявано от нп, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит
№ 971501/29.11.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 971501/29.11.2023 г.,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в които се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
С искане за приемане като писмени доказателства се представят лог файл по
процесния договор за кредит, стандартен европейски формуляр, искане за сключване на
договора.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от Ц. М. И.,
ЕГН **********, с адрес гр.сф, ж.к.ООБ 2 бл.237, ет.2, ап.29, подадена чрез адв.Т., със
съдебен адрес гр.сф, ул.“ха№ 7, ет.4, с която е предявен иск срещу „кр“ ЕООД, ЕИК ---, със
седалище и адрес на управление гр.сф, бул.“цш“ № 115Е, ет.5, представлявано от нп, за
прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 971501/29.11.2023 г.
1
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 29.11.2023 г. е сключил с „кр“ ЕООД договор за потребителски
кредит № 971501, по силата на който той е получила сумата в размер на 1400.00 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент 47% ГПР от 58.39 %, при 3 месечни погасителни
вноски, всяка от по 503.69 лв.
ОтОБзва се, че в чл.3, ал.2, т.8 от договора, е предвидено задължение на заемателя да
предостави на заемателя обезпечения с поръчител, отговарящ на изрично изброени условия
или банкова гаранция.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. Ищецът обръща
внимание, той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗПК. Поддържа
становище, че начинът, по който е предвидено да се отпуска кредита – възможните
предвидени обезпечения, създава значително неравновесие в правата на потребителя и
търговеца.
Като аргумент в тази насока се сочи и, че с погасителния план е определена месечна
вноска, в която е включена и неустойка за предоставяне на обезпечение, въпреки че
последното се дължи след сключване на договора.
Ищецът отОБзва, че за кредитора съществува задължение да извърши отговорна и
добросъвестна оценка на кредитната способност на бъдещите кредитополучатели, като в
случай, че същата е лоша, да откаже отпускането на заем. С процесната клауза за неустойка,
според ищеца се цели да се заобиколи закона като се прехвърли риска за кредитора от
неизпълнение на задължението на заемополучателя върху последния.
Ищецът изразява мнение, че само по себе си непредставянето на обезпечение не е в
състояние да доведе до настъпване на вреди за кредитора. С оглед на това се твърди, че
договорената неустойка не притежава присъщите й функции, а води до оскъпяване на
кредита и увеличаване печалбата на кредитора, като в случая е нарушена и разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. ОтОБзва се, че това е скрита печалба, тъй като е не е посочена като
възнаграждение, а като част от общата сума за плащане от потребителя.
Отделно от това, според ищеца в договора неправилно и неточно е отразен ГПР, тъй
като в него не е включена размера на неустойката. Това се окачествява като нелоялна
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. В същото време, ищецът заявява, че
при включване на неустойката в ГПР, би се достигнало до нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът се позовава на решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г., съгласно което
не само липсата и неясното посочване на ГПР в договора с потребителя, но и неточното му
обявяване – без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит.
Той обаче оспорва договорът да е нищожен, доколкото според него същият съдържа
всички необходими реквизити по ЗПК. Изразява се и становище, че при определяне на ГПР
са спазени всички поставени в закона изисквания, вкл. размерът на същия съответства на
предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ответникът развива и подробни съображения относно това, че процесната неустойка
не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като тя се дължи за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя. В тази насока се позовава на чл.19, т.2 от Директива 2008/48/ЕО.
Отделно от това се отОБзва, че този разход е бил известен на потребителя още преди
сключване на договор с ответното дружество. С оглед на това се възразява, че е налице
заблуждаваща търговска практика, както и че не е извършена оценка на
кредитоспособността на ищеца.
2
Ответникът сочи и, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от
договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, респ. чл.9 от договора, но същият не се е възползвал
от това право, а точно обратното той е страна по 4 договора, в които е включена процесната
клауза за неустойка.
С отговора на исковата молба се оспорват и твърденията, че ищецът не е бил наясно с
икономическите последици от сключването на договора за кредит.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 от ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът следва да установи, че се
намира в облигационно правоотношение с ответника по процесния договор за кредит,
ответникът следва да установи, че клаузите по договора са индивидуално уговорени, че е
изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на
ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит №
971501/29.11.2023 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, лог файл по процесния договор за кредит, стандартен европейски
формуляр, искане за сключване на договора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2025 г. от
11.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3