МОТИВИ по НОХД № 3966/2019 година описа на Варненски
районен съд, тридесет и седми наказателен състав.
Производството пред ВРС е образувано по
внесен от Районна Прокуратура - Варна обвинителен акта по ДП № 76/2019 година
по описа на Трето РУ при ОД МВР - Варна, против подсъдимия – С.Г.Г., по повдигнато спрямо същия обвинение в престъпление по чл.
201, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1 от НК,
за това, че В
периода 15.12.2018 г. до 17.12.2018 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление и в качеството си на длъжностно лице в ЕООД „А.М.“*** –
шофьор-дистрибутор на товарен автомобил финансов, съгласно трудов договор №
0007/11.12.2018 г. и съпътстваща го длъжностна характеристика за длъжността
(съгласно раздел ІІ. Т. 3 и т. 4) присвоил чужди пари – парична сума в размер
на 377,44 (триста седемдесет и седем лева и 44 ст.) лева, собственост на ЕООД „А.М.“***
с управител М.С.Ж., поверени в това му качество
да ги пази.
Производството е протекло по реда на глава
ХХVІІ от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
В с.з., участващият по делото прокурор
поддържа предявеното против подсъдимия обвинение, като счита, че същото е
доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, за което му е
предявено обвинение, като му бъде определено наказание при условията на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. чл. 58а от НК.
Конкретно предлага наказание две години лишаване от свобода, което на основание
чл. 58а от НК
да бъде намалено с една трета и след редуцирането му става една година и четири
месеца лишаване от свобода. Счита, че са
налице основанията на чл. 66, ал.1 от НК
и предлага изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено за срок
от три години.
Подсъдимият С.Г. участва в с.з. лично и
заедно с адвокат Д.И., ВАК. Прави самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК, признава се за виновен по предявеното му обвинение, признава
фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Защитникът на
подсъдимия изразява становище за доказаност на
обвинението и пледира за определяне на наказанието на четири – пет месеца
лишаване от свобода. С оглед горното и пледира за определяне на наказание на
подзащитния й при приложение на чл. 66, ал.1 от НК,
с минимален изпитателен срок.
При последната си дума подсъдимия С.Г.
заявява, че съжалява за извършеното от него деяние.
От фактическа страна, с оглед разпоредбите
на чл. 373, ал.3,
вр. с чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият по делото е С.Г.Г., български гражданин, неосъждан, с основно образование,
неженен, ЕГН **********.
Св. М.С.Ж.била собственик на „А.М.“ ЕООД,
ЕИК *********. Предмет на дейността на търговското дружество била търговия със
закуски. За осъществяване на търговската дейност ползвала лекотоварен автомобил
марка „Форд –Канект“ с рег. № В 09-77 ВТ, който по
документи се водел на името на Ж., като физическо лице, с който автомобил
служител от фирмата правел разнос на закуски до
различни търговски обекти в гр.Варна. До колкото св.Ж.имала намерение да назначи
нов шофьор на автомобил, на 09.12.2018 г. тя провела разговор с подсъдимия С.Г.,
кандидат за работа за тази трудова
позиция, който и бил препоръчан от нейни познати. Уговорили се да се срещнат на
следващия ден, за да установят дали ще се справи с разноса.
На 10.12.2018 год. около 05.00 часа св.Ж.и
подсъдимия Г. *** – пекарна и офис на фирмата, където
се товарела продукцията и започвал разноса, който
приключвал между 12.00 часа и 13.00 часа. По време на разноса,
подсъдимия са запознал с маршрута по който следвало да се предвижва автомобила
при доставяне на закуските до различните търговски обекти, както и естеството
на самата работа, която му била подробно разяснена и нагледно показана от св.Ж.,
а именно при доставка на закуски в търговски обект, да попълва надлежно стокови
разписки за всяка доставка, да получава в брой от търговските обекти парични
суми със задължение да ги отчете/предаде ежедневно в края на работния ден, ведно
със стоковите разписки в офиса на фирмата на служителя – Д..
След като преценил, че може да се справя с
работата, подсъдимия Г. дал съгласие да започне самостоятелен разнос от – 15.12.2018 год. За целта на 11.12.2018 г. бил
сключен трудов договор – ТД № 007/11.12.2018 г. между работодателя - „А.М.“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.С.Ж.и С.Г.Г..,
като работник /служител на длъжност шофьор – дистрибутор на лекотоварен
автомобил, със съпътстваща го длъжностна характеристика съгласно клас по НКПД:
8 и код по НКПД: 83242006, по силата на която му била вменена материална отговорност освен за
превозното средство, така и за поверените му парични средства и ежедневното
отчитане на парите от дистрибуция / раздел ІІ, т.3 и т.4/, с която подсъдимия
се запознал. На 14.12.2018 год. св.Ж.предала на подсъдимия автомобила с който
се извършвал разноса – марка „Форд –Канект“ с рег. № В 09-77 ВТ и ключовете за него.
Подсъдимият Г. започнал работа на
15.12.2018 год. и работил в този ден, както на 17.12.2018 г. и 18.12.2018 г.,
като след извършения разнос на закуски, той не отчел
на съответния служител в офиса на фирмата парите от дистрибуция. На 17.12.2018
г. Г. изпратил съобщение по електронната поща на св.Ж., че с парите от оборота
за тези два дни /15 и 17.12.2018 г./ си заплатил сметката за консумираната
ел.енергия, в същото изказал съжаление и декларирал уверение, че ще възстанови
парите в кратки срокове. На 18.12.2018 г. вечерта св.Ж.провела телефонен
разговор с подсъдимия и го попитала къде са парите от дистрибуция и защо през
този ден не ги е отчел отново, при което получила отговор, че паричната сума е в него и ще ги предаде на 19.12.2018 г.,
което не сторил и без предупреждение напуснал работа, а поверения му автомобил
паркирал пред фурната на „Абритус ММ“ на адрес гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ №
8, в който оставил всички стокови разписки за доставка в периода 15.12. –
18.12.2018 г- на закуски – 20 броя в общ размер на 377.44 лева – неотчетени
парични средства от извършена дистрибуция в търговски обекти: „Флирт“, „Флирт Москито“, „Експерт ойл“
–Аксаково, „Карма“, „Флирт“ –Каравелово, „Трафидит“,
„Нели 08“, „Транжорна“, „Барс
09“, „Фима“ –Тополи, „Света Петка“, „Аксел“, „Флирт“-Чайка,
„Кайсиева градина“, „Тополи“.
Видно от заключението по изготвената
съдебно – счетоводна експертиза подсъдимия Г. е присвоил и не е възстановил
чужди пари, които владеел вречени в това
му качество и поверени му да ги пази и управлява в размер на – 377.44 лева.
Видно от справката за съдимост на
подсъдимия не е осъждан за извършено
престъпление от общ характер.
Описаната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на направените от подсъдимия самопризнания, от
събраните в хода на ДП гласни доказателства - обяснения на подсъдимия, показания
на свидетелите – М.Ж., Д., както и от писмените доказателства по делото -
заверени копия от превозни билети и приходни квитанции, копие от трудов
договор, заповеди, протоколи, справка за съдимост на подсъдимия.
Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Обясненията на
подсъдимия, независимо, че са средство за защита, както и свидетелските
показания, като логични и последователни, кореспондиращи помежду си и с
останалия доказателствения материал по делото съдът цени с доверие.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият С.Г.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.
201, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1 от НК,
тъй като В
периода 15.12.2018 г. до 17.12.2018 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление и в качеството си на длъжностно лице в ЕООД „А. М.“*** – шофьор-дистрибутор на товарен
автомобил финансов, съгласно трудов договор № 0007/11.12.2018 г. и съпътстваща
го длъжностна характеристика за длъжността (съгласно раздел ІІ. Т. 3 и т. 4)
присвоил чужди пари – парична сума в размер на 377,44 (триста седемдесет и
седем лева и 44 ст.) лева, собственост на ЕООД „А.М.“*** с управител М. С. Ж., поверени
в това му
качество да ги пази.
Налице е извършено съставомерно деяние от
подсъдимия Г. по посочения по - горе текст от наказателния закон. Разпоредбата
на чл.
201, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 от НК
определя длъжностното присвояване като престъпление, чийто непосредствен обект
е комплексен и включва два вида обществени отношения - тези, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост, но засяга и специфичните
отношения по служба, в които участва субекта на престъплението.
От обективна страна престъплението по чл.
201, ал.1 от НК се характеризира с няколко особености - отношението
на субекта към предмета на престъплението; предмет на длъжностното присвояване
могат да бъдат чужди пари, вещи или други ценности; изпълнителното деяние се
характеризира с противозаконно разпореждане с чужди пари, вещи или други
ценности, т. е. то е типично резултатно престъпление. Изпълнителното деяние на
длъжностното присвояване по основния състав на чл.
201, ал.1 от НК е противозаконно разпореждане с чужди пари в интерес
на самия деец (фактическо присвояване) или (алтернативно) в интерес на другиго
(юридическо разпореждане).
От обективна страна по делото се установи,
че подсъдимия Г. към инкриминирания период е имал качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т.1, б.
"б" от НК в ЕООД „А.М.“*** с
управител М.С.Ж.. През инкриминирания
период подсъдимия е присвоил пари, собственост на „А.М.“ ЕООД, а именно сумата от -
377.44 лв. Тези пари подсъдимия е
получил от продажбата на чужди вещи - закуски. Получените пари, подсъдимия е
следвало да отчете съгласно ТД и длъжностна характеристика на - „А.М.“ ЕООД, но той не е изпълнил
това си задължение, а се е разпоредил с тях в свой интерес.
Деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК,
тъй като подсъдимия е извършил множество деяния, всяко от които осъществява
поотделно състава на едно и също престъпление, а именно това по чл.
201, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо се
явява от обективна и субективна продължение на предходното.
От извършеното от подсъдимия престъпно
деяние на „А.М.“
ЕООД, е била причинена имуществена вреда в размер на - 377.44 лв.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни
последици и пряко е целял същите.
Причините и условията за извършване на
деянието съдът намира в незачитането на установения в страната правов ред от
страна на подсъдимия и стремежът му към противоправно облагодетелстване.
За престъплението по чл.
201, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1 от НК,
извършено от подсъдимия, законът предвижда наказание до осем години лишаване от
свобода, като наред с това съдът може да постанови и конфискация до 1/2 от
имуществото на подсъдимия, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6
и 7 от НК.
По делото съдът не констатира отегчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство. Като смекчаващо вината му обстоятелства
прецени сравнително младата му възраст, добросъвестното му процесуално поведение в
хода на ДП, с което е способствал за
разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното от негова страна
искрено съжаление за извършеното от него деяние.
С огледа на това и съдът определи
наказание на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2
във вр. чл. 372, ал.4
във вр. чл. 371, т.2 от НК,
като в рамките на наказанието по чл.
201, ал.1 от НК - лишаване от свобода до осем години, му определи наказание при превес на смекчаващите
вината му обстоятелства около предвидения от закона минимум, конкретно девет
месеца лишаване от свобода, което
наказание на основание чл. 58а от НК
намали с една трета и го осъди на лишаване
от свобода за срок от шест месеца.
Съдът, отчитайки вида и
размера на определените на подсъдимия наказания - под три години лишаване от
свобода, обстоятелството, че подсъдимия не е осъждан за престъпления от общ характер
на лишаване от свобода и преценявайки,
че за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е
наложително ефективно изпълнение на наложените му наказания, прие, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК
и отложи изпълнението на наложеното му наказания за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Кумулативно предвиденото наказание лишаване от
права по чл. 37 от НК
съдът не приложи поради това, че към момента подсъдимия не упражнява такива.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: