Решение по дело №489/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 185
Дата: 30 октомври 2018 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20185000500489
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

185

 

30.10.2018г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                    МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Секретар: АННА СТОЯНОВА

При участието на прокурора СИМОНА ГЕНОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №489 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С Решение №207 от 11.06.2018г., постановено по гр.дело №197/2018г. по описа на Окръжен съд-Х., П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, е осъдена да заплати на Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, пл.“В*“№13-чрез адв.Т.Д., на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по отношение на които ДП е било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с Постановление от 07.11.2017г. на РП при РП Х*, в сила от 21.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на постановлението в сила – 21.11.2017г., до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 60000лв. като неоснователен е отхвърлен, и П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №*, е осъдена да заплати на Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, пл.“В*“№**-чрез адв.Т.Д., сумата в размер на 35,50лв., направени по делото разноски, съобразно уважената част на иска.

         Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Б.Ю.О., който го обжалва в отхвърлителната му част с доводи за неправилна преценка на интензитета на претърпените неимуществени вреди, с оглед изтърпяната мярка „задържане под стража“, забраната за напускане на пределите на РБългария, извършените процесуално-следствени действия, ограничаването на социалните му контакти и възможностите да полага труд и да издържа семейството си, обосноваващи по-висок размер на дължимото обезщетение. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на иска в пълния предявен размер, както и за присъждане на разноски.

         Въззиваемата страна П.н.Р.Б. не е подала отговор на въззивната жалба.

         В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-П. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятната за него отхвърлителна част на първоинстнационното решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

         Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Б.Ю.О. против П*Р*Б* иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а,ал.2,т.4 от НК, за което е било образувано ДП №181/2014г. по описа на РУ-Х**, прекратено с влязло в сила на 21.11.2017г. Постановление от 07.11.2017г. на РП-Х*, и през време на което е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“.

         С първоинстанционното решение иска е уважен до размер на сумата от 3000лв., в която част като необжалвано то е влязло в сила.

         С оглед пределите на въззивната жалба, поставеният пред настоящата инстанция за разрешаване предмет на спора е единствено досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 3000лв. до претендираната от 60000лв.

         Безспорно и видно от материалите по приложеното ДП №181/2014г. по описа на РУ-Х* е, че то е образувано на 10.05.2014г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.214,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК и по него с Постановление от 31.05.2014г. ищеца О. е привлечен като обвиняем за това, че през м.май.2014г. в гр.Х., заедно с Х.Н.И. и Д.М.В., с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, принудил Д.И.Х. от гр.Х., чрез заплашване /че ще му запали къщата, а него, жена му, сина му и внука му ще убие/ да извърши нещо противно на волята му /да му даде сумата от 2000лв./ и с това му причинил имотна вреда в размер на 800лв., като деянието е извършено от повече от две лица и съставлява престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а,ал.2,т.4 от НК. С Постановление от 31.05.2014г. на ОП-Х.  е наложена по отношение на О. и другите двама обвиняеми В. и И., забрана да напускат пределите на страната. С постановление от същата дата О. е задържан за срок от 72 часа. С влязло в сила на 17.06.2014г. като потвърдено от горната инстанция Определение №183 от 02.06.2014г. по ЧНД №349/2014г. на Окръжен съд-Х. спрямо ищеца О. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Постановление от 09.01.2015г. на прокурор при Специализираната прокуратура така наложената мярка за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ в размер на 3000лв. Поради невнасяне на паричната гаранция е продължило изтърпяването на мярката „задържане под стража“. С Постановление от 30.01.2015г. на прокурор при Специализираната прокуратура в хипотезата на чл.63,ал.4 от НПК мярката за неотклонение „задържане под стража“ е отменена и е определена мярка „подписка“. С Постановление от 16.11.2015г. на прокурор в Специализираната прокуратура е прекратено частично наказателното производство спрямо тримата обвиняеми, включително и О., за извършено престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а,ал.2,т.4 от НК и досъдебното производство е изпратено на РП-Х. по компетентност. С Постановление от 18.03.2016г. ищеца О. е привлечен като обвиняем за това, че през м.май.2014г. в гр.Х., след като предварително се сговорил с Д.М.В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.И.Х. заблуждение, че е намерил и ще върне снаха му – Р.С.С. от гр.С., и с това му причинил имотна вреда в размер на 800лв., което съставлява престъпление по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 от НК. Спрямо същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. С влязло в сила на 21.11.2017г. Постановление от 07.11.2017г. на РП-Х. наказателното производство е прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 от НК.

         Видно е при тези обстоятелства, че наказателното производство спрямо ищеца О. е протекло само на досъдебна фаза, но за един продължителен период от време от три години и половина. Несъмнено през време на него той е търпял типичните за всеки индивид, подложен на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и достойнството, отчуждение, за каквито и причинно-следствената им връзка с наказателното производство дори не е необходимо да се събират нарочни доказателства, като в случая от ищеца са и ангажирани гласни такива посредством разпит на свидетелите Ю.О.-негова майка и З.Е.-вуйна, според чийто показания, Б. бил уплашен, стресиран, изпаднал в депресия, ставало му лошо, за което приемал хапчета за успокоение, като хората говорели, че е престъпник, страняли от него и не го вземали на работа.

         Предишните осъждания и административни наказания на лицето за престъпления по чл.343в,ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.197,т.3 вр. чл.195,ал.1,т.3 вр. чл.194,ал.1 от НК, видни в случая от справката за съдимост, не са основание да се приеме, че то не търпи никакви или търпи незначителни, с оглед на тях, страдания по повод конкретното процесно обвинение, като те се преценяват наред с всички останали обстоятелства.

През по-голямата част от периода наказателното производство е водено за престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а,ал.2,т.4 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години, а в останалата за престъпление по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години, или за „тежки“ по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК престъпления. Пред угрозата от налагане на посочените сериозни наказания е нормално тревогата и притесненията да са по-дълбоки и интензивни.

         На ищеца е била наложена забрана за напускане пределите на страната. Не се установява, обаче, за периода на забраната той да е имал необходимост да пътува в чужбина, да е искал разрешение за пътуване и такова да му е отказано, от което да е търпял негативи.

         Същественото в случая е, че спрямо О. е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, каквато е търпял за максималния срок по чл.63,ал.4 от НПК от осем месеца, довело до ограничаване на негови законни права като правото на лична свобода и неприкосновеност, правото на свободно придвижване, право на труд, което несъмнено се е отразило съществено негативно на психиката му, включително по повод притесненията от лишаване на семейството му от неговата финансова подкрепа, в каквато последна насока са показанията на цитираните свидетели. Раздялата с жена му, третирана в техните показания, не е в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство и задържането, а е въпрос на лични отношения. Оставането му без работа след излизането от ареста също не е пряко следствие от действията на прокуратурата във връзка с наказателното преследване, тъй като правото му на труд не е било ограничено и упражняването му е зависело от неговото поведение и от социално-икономически фактори.

         Преценявайки съвкупно така установените обстоятелства и съобразявайки принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11000лв., определянето на какъвто при проведено само на досъдебна фаза наказателно производство, търпени единствено обичайни, но не и специфични, вреди и налични предходни наказуеми от закона прояви на ищеца, е продиктувано най-вече от продължителния период на досъдебното производство и максималния законов срок от осем месеца на търпяната най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“.

         Обсъденото налага първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната му отхвърлителна част за разликата над присъдената сума от 3000лв. до сумата от 11000лв. и вместо това да се присъди допълнително обезщетение от още 8000лв., ведно със законната лихва от 21.11.2017г., а в останалата обжалвана част, с която иска е отхвърлен за разликата над 11000лв. до пълния предявен размер от 60000лв. решението следва да се потвърди.

         С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно разглеждане, на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстнационното производство в размер на още 102,83лв., съобразно уважената част от иска, а за въззивното производство, предвид изричното искане, следва да му се присъдят разноски за държавна такса от 5лв. и за платено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 15.06.2018г. в размер на 56,14лв., съобразно уважената част от иска, или общо 61,14лв.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

         ОТМЕНЯ Решение №207 от 11.06.2018г., постановено по гр.дело №197/2018г. по описа на Окръжен съд-Х., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, пл.“В*“№13-чрез адв.Т.Д., против П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, иск за заплащане на сума в размер над 3000лв. до 11000лв., равняваща се на 8000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по отношение на които ДП е било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с Постановление от 07.11.2017г. на РП при РП Х., в сила от 21.11.2017г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, да заплати на Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, сумата от още 8000лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП №181/2014г. по описа на РУ-Х., по което е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“, прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с влязло в сила на 21.11.2017г. Постановление от 07.11.2017г. на РП Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2017г., до окончателното й изплащане.

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №207 от 11.06.2018г., постановено по гр.дело №197/2018г. по описа на Окръжен съд-Х., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, пл.“В*“№13-чрез адв.Т.Д., против П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, иск за заплащане на сума в размер над 11000лв. до пълния предявен от 60000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по отношение на които ДП е било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с Постановление от 07.11.2017г. на РП при РП Х., в сила от 21.11.2017г.

         ОСЪЖДА П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, да заплати на Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, сумата от още 102,83лв. /сто и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски за първоинстнационното производство, както и сумата от 61,14лв. /шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: