Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 185
30.10.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На петнадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
При участието на прокурора
СИМОНА ГЕНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия М.Петрова в.гр.дело №489 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №207 от 11.06.2018г., постановено по гр.дело
№197/2018г. по описа на Окръжен съд-Х., П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, е осъдена
да заплати на Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***,
пл.“В*“№13-чрез адв.Т.Д., на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата от
3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по отношение на
които ДП е било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с Постановление
от 07.11.2017г. на РП при РП Х*, в сила от 21.11.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на постановлението в сила –
21.11.2017г., до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 60000лв. като неоснователен е отхвърлен, и П*Р*Б*,
гр. С*, бул. „В“ №*, е осъдена да заплати на Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със
съдебен адрес:***, пл.“В*“№**-чрез адв.Т.Д., сумата в размер на 35,50лв.,
направени по делото разноски, съобразно уважената част на иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал
жалбоподателят Б.Ю.О., който го обжалва в отхвърлителната му част с доводи за
неправилна преценка на интензитета на претърпените неимуществени вреди, с оглед
изтърпяната мярка „задържане под стража“, забраната за напускане на пределите
на РБългария, извършените процесуално-следствени действия, ограничаването на
социалните му контакти и възможностите да полага труд и да издържа семейството
си, обосноваващи по-висок размер на дължимото обезщетение. Претендира за отмяна
на решението в обжалваната му част и за уважаване на иска в пълния предявен
размер, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна П.н.Р.Б. не е подала отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура-П. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и
претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятната за него
отхвърлителна част на първоинстнационното решение, и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Б.Ю.О.
против П*Р*Б* иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а,ал.2,т.4 от НК, за което е било образувано ДП №181/2014г. по описа на РУ-Х**, прекратено с
влязло в сила на 21.11.2017г. Постановление от 07.11.2017г. на РП-Х*, и през
време на което е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С първоинстанционното решение иска е уважен до размер на
сумата от 3000лв., в която част като необжалвано то е влязло в сила.
С оглед пределите на въззивната жалба, поставеният пред
настоящата инстанция за разрешаване предмет на спора е единствено досежно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 3000лв. до претендираната от 60000лв.
Безспорно и видно от материалите по приложеното ДП
№181/2014г. по описа на РУ-Х* е, че то е образувано на 10.05.2014г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.214,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК и по
него с Постановление от 31.05.2014г. ищеца О. е привлечен като обвиняем за
това, че през м.май.2014г. в гр.Х., заедно с Х.Н.И. и Д.М.В., с цел да набави
за себе си и другиго имотна облага, принудил Д.И.Х. от гр.Х., чрез заплашване
/че ще му запали къщата, а него, жена му, сина му и внука му ще убие/ да
извърши нещо противно на волята му /да му даде сумата от 2000лв./ и с това му
причинил имотна вреда в размер на 800лв., като деянието е извършено от повече
от две лица и съставлява престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр.
чл.213а,ал.2,т.4 от НК. С Постановление от 31.05.2014г. на ОП-Х. е наложена по отношение на О. и другите двама
обвиняеми В. и И., забрана да напускат пределите на страната. С постановление
от същата дата О. е задържан за срок от 72 часа. С влязло в сила на
17.06.2014г. като потвърдено от горната инстанция Определение №183 от
02.06.2014г. по ЧНД №349/2014г. на Окръжен съд-Х. спрямо ищеца О. е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“. С Постановление от 09.01.2015г. на
прокурор при Специализираната прокуратура така наложената мярка за неотклонение
е изменена в „парична гаранция“ в размер на 3000лв. Поради невнасяне на
паричната гаранция е продължило изтърпяването на мярката „задържане под
стража“. С Постановление от 30.01.2015г. на прокурор при Специализираната
прокуратура в хипотезата на чл.63,ал.4 от НПК мярката за неотклонение
„задържане под стража“ е отменена и е определена мярка „подписка“. С
Постановление от 16.11.2015г. на прокурор в Специализираната прокуратура е
прекратено частично наказателното производство спрямо тримата обвиняеми,
включително и О., за извършено престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр.
чл.213а,ал.2,т.4 от НК и досъдебното производство е изпратено на РП-Х. по
компетентност. С Постановление от 18.03.2016г. ищеца О. е привлечен като
обвиняем за това, че през м.май.2014г. в гр.Х., след като предварително се
сговорил с Д.М.В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у Д.И.Х. заблуждение, че е намерил и ще върне снаха му – Р.С.С. от
гр.С., и с това му причинил имотна вреда в размер на 800лв., което съставлява
престъпление по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 от НК. Спрямо същия е взета
мярка за неотклонение „подписка“. С влязло в сила на 21.11.2017г. Постановление
от 07.11.2017г. на РП-Х. наказателното производство е прекратено на основание
чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради липса на доказателства за извършено престъпление
по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 от НК.
Видно е при тези обстоятелства, че наказателното
производство спрямо ищеца О. е протекло само на досъдебна фаза, но за един продължителен
период от време от три години и половина. Несъмнено през време на него той е
търпял типичните за всеки индивид, подложен на незаконно наказателно
преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания,
свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане,
накърняване на доброто име и достойнството, отчуждение, за каквито и
причинно-следствената им връзка с наказателното производство дори не е
необходимо да се събират нарочни доказателства, като в случая от ищеца са и
ангажирани гласни такива посредством разпит на свидетелите Ю.О.-негова майка и
З.Е.-вуйна, според чийто показания, Б. бил уплашен, стресиран, изпаднал в
депресия, ставало му лошо, за което приемал хапчета за успокоение, като хората
говорели, че е престъпник, страняли от него и не го вземали на работа.
Предишните осъждания и административни наказания на лицето
за престъпления по чл.343в,ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.197,т.3 вр.
чл.195,ал.1,т.3 вр. чл.194,ал.1 от НК, видни в случая от справката за съдимост,
не са основание да се приеме, че то не търпи никакви или търпи незначителни, с
оглед на тях, страдания по повод конкретното процесно обвинение, като те се
преценяват наред с всички останали обстоятелства.
През
по-голямата част от периода наказателното производство е водено за престъпление
по чл.214,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а,ал.2,т.4 от НК, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години, а в останалата за
престъпление по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 от НК, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години, или за „тежки“ по
смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК престъпления. Пред угрозата от налагане на
посочените сериозни наказания е нормално тревогата и притесненията да са
по-дълбоки и интензивни.
На ищеца е била наложена забрана за напускане пределите на
страната. Не се установява, обаче, за периода на забраната той да е имал
необходимост да пътува в чужбина, да е искал разрешение за пътуване и такова да
му е отказано, от което да е търпял негативи.
Същественото в случая е, че спрямо О. е била взета
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, каквато е търпял за
максималния срок по чл.63,ал.4 от НПК от осем месеца, довело до ограничаване на
негови законни права като правото на лична свобода и неприкосновеност, правото
на свободно придвижване, право на труд, което несъмнено се е отразило
съществено негативно на психиката му, включително по повод притесненията от
лишаване на семейството му от неговата финансова подкрепа, в каквато последна
насока са показанията на цитираните свидетели. Раздялата с жена му, третирана в
техните показания, не е в пряка причинно-следствена връзка с воденото
наказателно производство и задържането, а е въпрос на лични отношения.
Оставането му без работа след излизането от ареста също не е пряко следствие от
действията на прокуратурата във връзка с наказателното преследване, тъй като
правото му на труд не е било ограничено и упражняването му е зависело от
неговото поведение и от социално-икономически фактори.
Преценявайки съвкупно така установените обстоятелства и
съобразявайки принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция
намира за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11000лв.,
определянето на какъвто при проведено само на досъдебна фаза наказателно
производство, търпени единствено обичайни, но не и специфични, вреди и налични
предходни наказуеми от закона прояви на ищеца, е продиктувано най-вече от
продължителния период на досъдебното производство и максималния законов срок от
осем месеца на търпяната най-тежка мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Обсъденото налага първоинстанционното решение да се отмени в
обжалваната му отхвърлителна част за разликата над присъдената сума от 3000лв.
до сумата от 11000лв. и вместо това да се присъди допълнително обезщетение от
още 8000лв., ведно със законната лихва от 21.11.2017г., а в останалата
обжалвана част, с която иска е отхвърлен за разликата над 11000лв. до пълния
предявен размер от 60000лв. решението следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно
разглеждане, на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстнационното
производство в размер на още 102,83лв., съобразно уважената част от иска, а за
въззивното производство, предвид изричното искане, следва да му се присъдят
разноски за държавна такса от 5лв. и за платено адвокатско възнаграждение по
представен договор за правна защита и съдействие от 15.06.2018г. в размер на
56,14лв., съобразно уважената част от иска, или общо 61,14лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №207 от 11.06.2018г., постановено по гр.дело
№197/2018г. по описа на Окръжен съд-Х., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***,
пл.“В*“№13-чрез адв.Т.Д., против П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, иск за заплащане
на сума в размер над 3000лв. до 11000лв., равняваща се на 8000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение в извършване на престъпления, по отношение на които ДП е
било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с Постановление от
07.11.2017г. на РП при РП Х., в сила от 21.11.2017г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, да заплати на Б.Ю.О. с
ЕГН:**********,***, сумата от още 8000лв. /осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление по ДП №181/2014г. по описа на РУ-Х., по
което е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“, прекратено на
основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с влязло в сила на 21.11.2017г. Постановление
от 07.11.2017г. на РП Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.11.2017г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №207 от 11.06.2018г., постановено по
гр.дело №197/2018г. по описа на Окръжен съд-Х., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Б.Ю.О. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***,
пл.“В*“№13-чрез адв.Т.Д., против П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, иск за заплащане
на сума в размер над 11000лв. до пълния предявен от 60000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпления, по отношение на които ДП е било прекратено
на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК с Постановление от 07.11.2017г. на РП при РП
Х., в сила от 21.11.2017г.
ОСЪЖДА П*Р*Б*, гр. С*, бул. „В“ №2, да заплати на Б.Ю.О. с
ЕГН:**********,***, сумата от още 102,83лв. /сто и два лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща разноски за първоинстнационното производство, както и
сумата от 61,14лв. /шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: