Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Пазарджик,29.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№226 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата
си молба срещу М.К.Я. с ЕГН ********** *** ищецът „ Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и
адрес на управление град С., ж.к.“М.“№4, Б. П. С., сграда 6 твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника
е било образувано ч.гр.д.№821/2019г по описа на РС-Благоевград. Срещу длъжникът
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 366.90лв.лв.
за неплатени далекосъобщителни услуги. Тази заповед е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е породило правния интерес на ищеца да
предяви установителен иск за горната
сума.Ищецът твърди, че на 24.04.2017г с
ответника са сключили договор за мобилни услуги №********* както и договор за лизинг. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **********
и мобилно устройство апарат
Huawei Y3 II Gold.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 163.57лв. с ДДС. За
ползването и на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 35.00лв. с
вкл.ДДС, платима към датата на сключване на договора както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. с ДДС като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера. Твърди се,
че на 26.05.2017г. е сключено допълнително споразумение №*********, съгласно
което влиза нов абонаментен план за мобилен номер **********. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил парични тези задължения, обективирани в три броя
фактури , издадени за периода месец юни 2017г – месец септември 2017г, а именно
фактура №**********/05.06.2017г., фактура №**********/05.07.2017г. и фактура
№**********/05.09.2017г. Твърди се, че фактура №**********/05.06.2017г. е
издадена за отчетен период 05.05.2017г до 04.06.2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен №**********, а именно :
месечна абонаментна такса 29.85лв. както и ползвани услуги 129.21лв. / от които
кратки текстови съобщения 0.32лв., международни разговори 2.58лв., разговори
към други национални мобилни мрежи 92.96лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.14лв., разговори с Т. 31.86лв.
разговори с фиксирани мрежи 1.35лв./ , които са в общ размер 159.06лв. без ДДС
и 190.87лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y3 II Gold в размер на 5.59лв. като общата
сума, начислена по фактурата е 196.46лв. като се приспадне 55.42лв., надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период, дължимата сума по тази
фактура е 141.04лв. Твърди се, че фактура №**********/05.07.2017ге издадена за
отчетен период 05.06.2017г до 04.07.2017г и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер **********, а именно: месечна
абонаментна такса 25.82лв. без ДДС и
30.98лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилното устройство Huawei Y3 II Gold- 5.59лв. с ДДС. Общата сума
,начислена във фактурата е 36.57лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите
по вина на ответника , поради изпадането му в забава , е издадена
третата фактура №**********/05.09.2017г.,
която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги за мобилен номер ********** в размер на 576.64лв.
и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер от 111.80лв. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка е уредено в раздел III,т.4 от допълнителното споразумение
№********* от 26.05.2017г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяване на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на
действието му. Въз основа на тази уговорка неустойката е в размер на 576.64лв., което вземане ищецът претендира частично като
претенцията му за неустойка е в размер на 77.49лв. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за
лизинг като предпоставка за упражняване на това право е неизпълнение на
паричните задължения на лизингополучателя в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги За мобилното устройство, чието ползване е предоставено с договора за
лизинг от 24.04.2017г., предсрочно изискуемият остатък е в размер на 111.80лв.
с ДДС,равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски . Претендираната
сума по тази фактура е 189.29лв. Твърди се, че изискуемостта на вземанията по
всяка от фактурите е настъпила петнадесет
дни след издаването и. В периода след издаване на първата фактура длъжникът не
е извършвал плащания като към настоящия момент задълженията не са погасени. В
тази връзка в уточнителната молба се сочи, че договорът за мобилни услуги е
едностранно предсрочно прекратен от
дружеството по вина на потребителя.За момента на прекратяване се счита датата
на спиране на достъпа на ответника чрез ползвания от нея номер до мрежата на
оператора , т.нар двустранно спиране на номера, а именно преустановяване на
възможността и да осъществява входящи/изходящи обаждания и да ползва други
услуги , за които доставчикът и е предоставял необходимите условия. Тази дата е
25.07.2017г.. От датата на двустранното спиране за номера е спряла да се
начислява месечна абонаментна такса и е започнал да тече периода до уговорената
крайна дата на допълнителното споразумение , за който период се изчислява
дължимата в резултат на предсрочното прекратяване по вина на абоната
неустойка.. При начисляване на неустойката се взема предвид стандартната
месечна абонаментна такса за номера без ДДС. Тъй като е компенсаторна
неустойка, а не мораторна , периодът, който се посочва е за изчисляване на
неустойката, а не е период, за който тя се дължи. Обявяването на настъпването
на предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски е осъществено от ищеца чрез издаване на фактура
№**********/05.09.2017г., издадена след датата на двустранно спиране, с
настъпил падеж на 20.09.2017г. Твърди се,
че неудовлетворените вземания на ответника са следните : 1/ сумата от 166.43лв. дължима главница за месечни абонаментни
такси и ползвани услуги на основание
договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г., изм.с допълнително
споразумение №********* от 26.05.2017г. съгласно начисленото във фактура
№**********/05.06.2017г. и фактура №**********/05.07.2017г. за отчетни периоди
от 05.05.2017г до 04.07.2017г., 2/
сумата от 77.49 лв. дължима частично претендирана неустойка за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г., изм.с
допълнително споразумение №********* от 26.05.2017г. , начислена в пълен размер
във фактура №**********/05.09.2017г. и
с период на изчисляване от 25.07.2017г
до 26.05.2019г. и 3/ сумата от 122.98лв. дължима главница за неизплатени
лизингови вноски на основание договор за лизинг от 24.04.2017г., то която
11.18лв. две текущи неплатени лизингови вноски, начислени във фактура
№**********/05.06.2017г за месец юни 2017г, и във фактура
№**********/05.07.2017г за месец юли 2017г. и 111.80 лв. деветнадесет
предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от месец септември
2017г до месец март 2019г.
Моли се
съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№821/2019г по описа на
РС-Благоевград за сумата в общ размер от 366.90лв., от която :1/ 243.92лв. общо дължима сума по
договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г, изм.с допълнително
споразумение №********* от 26.05.2017г., от която 166.43лв. дължима главница за
месечни абонаментни такси и ползвани услуги, съгласно начисленото във фактура
№**********/05.06.2017г и фактура №**********/05.07.2017г за отчетни периоди от
05.05.2017г до 04.07.2017г и 77.49лв., частично претендирана неустойка за
предсрочното прекратяване на договора ,
начислена в пълен размер във фактура №**********/05.09.2017г. и 2/ 122.98лв. дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 24.04.2017г.,
начислени във фактура №**********/05.06.2017г и фактура
№**********/05.07.2017г, ведно със законната лихва върху главницата от
366лв.90лв., считано от датата на подаване на заявлението да окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск с твърдение, че мобилния оператор
реално не е предоставил на клиента си посочените мобилни услуги, тоест, че ищецът
не е изправна страна по правоотношението. Твърди се, че договорът за мобилни
услуги не е прекратен надлежно, поради липсата на посочване на конкретен момент
на прекратяването и не е възникнало
задължението за неустойка. Ответникът не е получавал уведомление за
прекратяване на договора , поради което ищецът е в кредиторова забава, тъй като
не е осигурил необходимото съдействие за изпълнение, като не е уведомил
ответника, за съществуването и размера на евентуални негови задължения.Прави
възражение на неравноправен характер на договорните клаузи, с твърдения,
че не са уговорени индивидуално.Изрично
се възразява относно претендираната от ищеца неустойка като се твърди, че тази клауза също е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП
във вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като налага на потребителя приемане на клаузи
, с който той не е имал възможност да се
запознае преди сключване на договора.
Клаузата за неустойка е нищожна и по смисъла на чл.26 от ЗЗД, тъй като
операторът получава имуществена облага от насрещната страна в размер какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се
предостави ползването на услугата като същевременно разполага с възможност да
капитализира допълнителен доход при
предоставянето на услугата на нов
клиент. Неустойката е нищожна, ако единствената и цел , за която е уговорена,
излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
настоящия случай клаузата за неустойка не цели да се проявят посочените и
функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната
неравностойност на насрещните задължения, тоест така определената неустойка
освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл.9 от ЗЗД . По отношение на
договора за лизинг се възразява ищецът да е предал на ответника лизинговата вещ. Възразява се да
е налице прекратяване на лизинговия договор. В чл.10, ал.2 от общите условия на
договора за лизинг се предвижда, че всяка от страните има право да иска
разваляне на договора по съдебен ред в случай, че в 10 дневен срок от
получаване на писмено предизвестие за неизпълнение неизправната страна не то е
отстранила. В тази връзка се възразява на ответника да е изпращано писмено
предизвестие , съответно да и е предоставен срок за отстраняване на неизпълнение.
Моли се съда да отхвърли иска.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е подадено
писмено становище, с което се поддържат предявените искове и са развити съображения по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът,
чрез особения си представител, поддържа писмения отговор. Подробни съображения
по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№821/2019г по описа на
РС- Благоевград се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед №3705/17.04.2019г за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК против ответника за общо за сумата от 366.90лв. ,представляваща
незаплатени парични задължения както следва: 1/ сумата от 243.92лв. дължима по
договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г., изменен с допълнително
споразумение №********* от 26.05.2017г., от която сума -166.43лв. месечни такси
и ползвани услуги, начислени за период от 05.05.2017г до 04.07.2017г. и
77.49лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 2/ сумата от
122.98лв. дължима по договор за лизинг от 24.04.2017г., при условията, на който
е предоставено мобилно устройство Huawei Y3 II Gold, от която 11.18лв. две
падежирали лизингови вноски, начислени за периода от 05.05.2017г до
04.07.2017г. и 111.80лв. двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски ,
дължими за периода от 24.08.2017г до 24.03.2019г,като за неудовлетворените
вземания заявителят е издал фактури с
№**********/05.06.2017г, № **********/05.07.2017г и №**********/05.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заялението-01.04.2019г до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото от които 25 лв. ДТ и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК , поради което на основание чл.415, ал.1т.2
от ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Ето защо предвид дотук изложеното
съдът намира, че предявеният иск е допустим като подаден в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и имащ за предмет установяване на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
По същество на иска съдът намира
следното:
От ангажираните от ищеца писмени доказателства- договор за мобилни услуги
№********* от 24.04.2017г и допълнително споразумение №********* към договора
за мобилни услуги от 26.05.2017г.,
ценова листа , два броя декларации за съгласие на клиента от 24.04.2017г и от
26.06.2017г, общите условия на оператора и
три броя фактури с №**********/05.06.2017г, № **********/05.07.2017г и
№**********/05.09.2017г. се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на далекосъобщителни услуги
чрез телефонен номер ********** ,при съответните месечни такси и срок на
действие на договора срещу заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси. Съгласно допълнителното споразумение към договора от
26.05.2017г.абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се
предоставят услугите на потребителя е „Тотал“ при стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 30.99лв. с ДДС/ 25.82.лв. без ДДС. Съгласно
раздел III, т.2 с подписване на
споразумението срокът за ползване на услугите, предоставени от оператора на
потребителя се продължава до 26.05.2019г.В договора са съдържа описание на
тарифните планове и ценови условия като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Към договора и допълнителното споразумение е приложена актуална ценова листа на
оператора към момента на сключването на договора/ допълнителното споразумение
като във всяка ценова листа за абонаментните планове е дадена подробна
информация за цените на националните услуги, както и за начина на отчитането
им/ дали посочената цена е за обаждане или за минута разговор/. Детайлна информация за цената на международни
разговори и роуминга се съдържа в същата ценова листа. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи
условия като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание
на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия,
които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин абонатът е декларирал, че е
запознат с тях и е получил екземпляр от същите.Съдът намира, че не са налице
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради
противоречието ме с нормата на чл.228 от ЗЕС като същият е редовен от външна
страна и обвързва страните. Ето защо изложените в отговора на ответната
страна възражения за нищожност на процесния
договор не се споделят от съда и се
възприемат като неоснователни.
Видно от приложените по делото
декларация- съгласие от 24.04.2017г и декларация –съгласие от 26.06.2017г при
сключване на процесния договор ответникът е получил подписан от представител на
оператора екземпляр от Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги като същият е декларирал именно това обстоятелство,
полагайки подписа си върху документа, факт който не се оспори от ответника. По
този начин ответника Я. се е задължила да спазва и клаузите на Общите условия,
съгласно които потребителят се задължава да заплаща стойността на месечния
абонамент, а операторът се задължава да осигурява достъп до услугите, за които
е сключен индивидуалния договор, в т.ч. разходите за поддръжка на мрежата.
Съгласно чл.23б.б/ абонаментната такса се предплаща от потребителя ежемесечно в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план. При ползването на
услуги чрез индивидуален договор заплащането им се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Видно то данните
по делото при сключване на индивидуалния договор всеки потребител се уведомява
за датата от месеца, на която ще му бъде издаване фактура като в процесния
случай фактурите се издават на пето
число от месеца. Неполучаването на фактура на освобождава потребителя от
задължението за заплащане на дължимите суми.Изискуемостта на вземанията по всяка фактура е настъпила 15 дни след
издаването и като тези дати изрично са указани във фактурите. Тук е момента да
се обсъди възражението в писмения отговор за неуведомяване на длъжника за задълженията му към ищеца . Същото е
неоснователно, тъй като при сключване на процесния договор ответникът се е
отказал от получаване на хартиена фактура. Неполучаване на фактурата на хартиен
носител не освобождава длъжника от задължението му за заплащане на дължимите суми
съгласно чл.26 от Общите условия на оператора.
Във връзка с направеното от
ответника оспорване на реалното изпълнение
от страна на мобилния оператор на задълженията му по договора,
изразяващо се в предоставяне мобилни услуги, оспорване на фактурираното стойност на предоставените
услуги, по делото бе изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните. При направената проверка вещото лице
е констатирало, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ищцовото
дружество както следва : фактура №**********/05.06.2017г. на стойност
196.46лв., фактура №**********/05.07.2017г на стойност 36.57лв., фактура
№**********/05.09.2017г на стойност 688.44лв. При определяне размера на
неизплатеното задължение на ответника към датата на подаване на заявлението
са взети предвид фактура
№**********/05.05.2017г. със стойност
55.98лв., кредитно известие
07260348263/05.08.2017г на стойност /-5.40лв./ и
направени плащания в размер на 106лв., отразени във фактура
№**********/05.06.2017г. Размерът на неизплатеното задължение на ответника към
ищеца към датата на подаване на заявление е формирано от незаплатени задължения
по следните фактури : фактура №**********/05.06.2017г-146.44лв., фактура
№**********/05.07.2017г- 36.57лв., кредитно известие
№**********/05.08.2017г-5.40лв., и фактура
№**********/05.09.2017г.-189.29лв.
Вещото лице установява, че потребените през отчетния период 05.05.2017г -05.07.2017г
услуги, предоставени от ищеца на клиентски номер 5845823 са начислени във
фактура № **********/05.06.2017г и фактура №**********/05.07.2017г. В
цитираните фактури са отразени име на клиент, клиентски номер и период както
следва: фактура №**********/05.06.2017г отметен период 05.05.2017г
-04.06.2017г. потребени услуги без ДДС :
29.85лв. месечна такса, 0.32лв. -2 броя кратки текстови съобщения, 2.58лв.-2
минути международни разговори, 92.96лв. 704 минути разговори към други
национални мобилни мрежи, 0.14лв. 7 минути разговори към „Грижа за клиента“,
31.86лв.- 403 минути разговори с Т. 1.35лв. 17 минути разговори с фиксирани мрежи,
159.06лв. общо предоставени мобилни услуги
без ДДС и 190.87лв. общо
предоставени мобилни услуги д ДДС и 5.99лв. лизингова вноска. Фактура
№**********/05.07.2017г е за отчетен период 05.06.2017г -04.07.2017г ,
потребени услуги без ДДС – 25.82лв. месечна абонаментна такса без ДДС и
30.98лв. с ДДС както и 5.99лв. лизингова вноска. Според вещото лице дължимата неустойка
съгласно допълнителното споразумение от 26.05.2017г е в размер на 568.26лв. или
22вноски всяка по 25.83лв. Вещото лице е установило, че по лизинговия договор е
платена първоначална вноска в размер на 35.00лв. Платена е първа вноска в размер на 5.49лв. съгласно
фактура №**********/05.05.2017г.Три броя
лизингови вноски от по 5.59лв. са отразени съответно във фактура
№**********/05.06.2017г, №**********/05.07.2017г и кредитно известие
№**********/05.08.2017г.вещото лице заключава, че общата парична стойност на неизплатените
лизингови вноски по договора за лизинг
от 24.04.2017г. е 128.57лв.
По претенцията за неустойка,
свързана с предсрочно прекратяване на договора съдът намира следното:
Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени
в раздел III,т.4 от Допълнително споразумение
№********* от 26.05.2017г. към процесния договор за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза
в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната , последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от датата на прекратяване до края
на първоначално предвидения срок на действието му-26.05.2019г. Въз основа на
уговореното между страните задължението за неустойка възлиза на сумата от
576.64лв., от която сума в настоящото производство се претендира 77.49лв.
Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,предл.3 от ЗЗД,
тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителни функции, които законодателят определя за неустойката.Съобразно
чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението за вреди от
неизпълнение, без са е нужно те да се доказват. Така както се посочи по-горе
функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения.В конкретния случай уговорения размер на неустойката всъщност е
равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора като по този
начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че
след прекратяване той не предоставя услугата. Още повече, че неустойката се
начислява в размер на стандартната , а не на преференциална месечна такса,
уговорена между страните като по този начин се създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и
се нарушава принципа за справедливостта. Ето защо претенцията за неустойка в размер на 77.49 лв. е
неоснователна.
По претенцията за неплатени
лизингови вноски в размер на 122.98 лв., от която 11.18 лв. начислени във
фактура №**********/05.06.2017г и
фактура №**********/05.07.2017г и 111.80лв., начислени във фактура
№**********/05.09.2017г. съдът намира следното:
С договора за лизинг от 24.04.2017г.ищецът е предоставил на ответника
мобилно устройство Huawei Y3
II Gold като
съгласно чл.4 от договора с подписването му лизингополучателят е декларирал, че
лизинговата вещ му е предадена от
лизингодателя във вид , годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики. С договора тази вещ е
предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски
съгласно инкорпорирания в договора погасителен план , а именно 23 броя месечни
лизингови вноски всяка една в размер на 5.59лв. с включен ДДС като е предвидено
те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползвания от ответника в качеството
му на абонат на мобилни услуги номер **********.Уговорено е
първоначалната лизингова вноска от в размер
на 35лв. с ДДС да се заплати на датата на сключване на лизинговия договор. В тежест
на ответника е да докаже своето изпълнение по
този договор, а именно че е
заплащал месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в
тази насока не бяха представени, а липсват и такива твърдения от ответната
страна. Ето защо след като не е
установил пълно погасяване на задължението
дължима е и цената на устройството. Освен това ответникът Я. не доказа , че е върнала вещта, поради следва да
се приеме, че е останала държател на същата, без да я плати . Именно
предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг на основание
чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг месечните вноски за изплащане на
устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Действително
според ал.1 на чл.12 от ОУ при забава в плащането на дължимите лизингови вноски лизингодателят е
следвало да обяви месечните вноски за пресрочно изискуеми като писмено
уведоми за това другата страна/ в
каквато насока са възраженията в писмения отговор/, но договорът за лизинг е
със срок от 23 месеца, който срок е
изтекъл на 24.03.2019г, тоест преди
момента на подаване на заявлението пред заповедния съд/ подадено на
01.04.2019г./Ето защо ответникът дължи заплащане на стойността на мобилния
апарат, който е получил, подписвайки договора. Вещото лице установи, че по
договора за лизинг е дължима сумата от 128.57лв., като претендирана сума е в
по-нисък размер , а именно- 122.98лв., до който исковата претенция следва да се
уважи.
Предвид изложеното следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане
общо за сумата от 289.41лв., от
която 166.43лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси и
ползвани услуги по договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г и
допълнително споразумение №********* от 26.05.2017г.съгласно фактури
№**********/05.06.2017г и фактура №**********/05.07.2017г. и 122.98лв.,
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 24.04.2017г.,съгласно
фактура № фактури №**********/05.06.2017г, фактура №**********/05.07.2017г и
фактура №**********/05.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
289.41лв., считано от датата на подаване на заявлението-01.04.2019г до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№3705/17.04.2019г по ч.гр.д.№821/2019г по описа на РС-Благоевград като за
разликата от 289.41лв. до общо претендираната сума от 366.90лв./ в която
разлика е включена сумата от 77.49лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
303.68лв.разноски в заповедното производство и сумата от 816.40лв. разноски в
исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на М.К.Я. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С.,
сграда 6 общо за сумата от 289.41лв., от която:
сумата от 166.43лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси и
ползвани услуги по договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г и
допълнително споразумение №********* от 26.05.2017г.съгласно фактури
№**********/05.06.2017г и фактура №**********/05.07.2017г. и сумата от 122.98лв.,
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 24.04.2017г.,съгласно
фактура № фактури №**********/05.06.2017г, фактура №**********/05.07.2017г и
фактура №**********/05.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
289.41лв., считано от датата на подаване на заявлението-01.04.2019г до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№3705/17.04.2019г по ч.гр.д.№821/2019г по описа на РС-Благоевград като за разликата от 289.41лв. до общо
претендираната сума от 366.90лв.,в която разлика е включена сумата от 77.49лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА М.К.Я. с ЕГН **********
*** да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 сумата от 303.68лв.разноски
за заповедното производство и сумата от
816.40лв. разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :