Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 04.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми май през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   12311  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 422700 от 05.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 54698/2017 г. на СРС, 81 състав, са уважени предявени от «Т.С. ЕАД искове, като е осъдени В.Н.П. и К.Ц.З. да заплатят всеки един поотделно на  „Т.С.” ЕАД, следните суми, като техни задължения в размери съответно 3/ 4 и 1/ 4 от дължимите суми за главница и лихви за забава , така : В.Н.П. да заплати сума в размер на 1553,34 лв. -
главница за доставена в периода месец 07.2014 г. - месец 04.2016 г. топлинна енергия в
имот с абонатен № 240358, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г.  до изплащане на вземането, и сума в размер на 153,93 лв. - лихва за
забава върху главното вземане за периода 15.09.2014 г. - 12.07.2017 г., и К.Ц.З. да заплати сума в размер на 517,78 лв. - главница
за доставена в периода месец 07.2014 г. - месец 04.2016 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 240358, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 51,31 лв. - лихва за
забава върху главното вземане за периода 15.09.2014 г. - 12.07.2017 г. С решението съответно са отхвърлени иска за главница за потребена топлинна енергия за разликата над 2071,12 лв. до пълния предявен размер от 3007,87 лв., както и исковете за претендирани главница за дялово разпределение в размер на 82,72 лв. за периода м.06.2013г.-м.04.2016 г. и обезщетение за забава в размер на 21,39 лв./без посочен период/.

            С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца на осн. чл. 78 ал.1 вр. ал.З от ГПК разноски по делото в размер на 585,32 лв., като В.Н.П. дължи 3/ 4 и
К.Ц.З. дължи 1/4.

            Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- «Б.» ООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД,  в частите, в които исковете му срещу ответниците са били отхвърлени и за разноските като последица от това. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че при оспорване от ответниците на представените от ищеца частни документи, вещите лица с експертизите, при проверка и на оспорените документи, проверяват дали те отговарят на действителното фактическо положение. Позовава се на приетите изравнителни сметки и на заключението на СТЕ по зад. 2, че потреблението на топла вода в имота се отчита по показанията на водомер за топла вода. Излага и довод, че по отношение на изготвените изравнителни сметки след края на отполителния сезон, няма данни да е правена рекламация в 30-дневен срок по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.

Моли да се отмени решението и исковете да се уважат, прави и искане за разноски.

Ответниците В.Н.П. и К.Ц.З. не са дали отговор по жалбата в срока по чл.263 от ГПК.

Третото лице-помагач на ищеца-«Б.» ООД, също не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно и допустимо в обжалваните части.

По обективно съединения иск за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с размери спрямо всеки от ответниците, които са съответни на тези по исковата молба- общо 205,24 лв. спрямо двамата ответници, а не както е уточнено с допълнителна към исковата молба молба от 28.08.2017 г. с която този иск е предявен за сума общо 547,04лв. за същия исков период. Но при липсата на оплакване от ищеца за непроизнасяне по целия предмет на делото и липсата на искане от ищеца за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК, въззивният съд не може да поправи непълнотата на първоинстанционното решение относно неразгледания размер на иска за мораторна лихва върху главницата за разлика над уважения размер от 205,24 лв. общо- или уважен спрямо В.П. за 153,93 лв. и спрямо К.З. за 51,31 лв. и не може да се произнася по предмет на обжалване, какъвто няма-няма произнасяне от СРС за такъв по-голям размер и няма отхвърляне на този иск над общо 205,24 лв. до 547,04 лв.

В частта, в която предявените осъдителни искове са били уважени срещу всеки от ответниците за заплащане от тях на суми за главница за топлинна енергия и за мораторна лихва за забава, решението на СРС като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по спора съществува облигационна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при договор при Общи условия, обвързващи ответниците и за дължимост от тях в съотношение 3/4 и 1/4 на суми към ищеца, представляващи дължима цена за доставена от дружеството-ищец топлинна енергия и респ. върху така дължимите от всеки от ответниците главници и лихвата за забава, както е посочено в първоинстнационното решение.

За отхвърлената част от главницата над общо 2071,12 лв.  до предявения размер общо 3007,87 лв.  исковете срещу двамата ответници са приети за неоснователни, на база СТЕ, сочеща сумата 2071,12 лв. като правилно определена за дължима, на база изготвяните от ФДР годишни изравнителни сметки. С решението СРС не е излагал мотиви относно липсата на доказателствена стойност на представени от ищеца частни писмени документи, а въз основа на възприемане на приетите по делото СТЕ и ССчЕ е приел за установено, че реално потребената ТЕ е по-голяма от това по прогнозно начисление потребление и суми, и възлиза общо на 2071,12 лв. за исковия период, като няма данни ответниците да са заплащали никакви суми за това. Приетата по делото СТЕ сочи, че сумата за ТЕ за топла вода е определена на база водомер в жилището на ответниците. Ето защо оплакването по въззивната жалба не кореспондира на мотивите на СРС в решението по този иск за главницата за цена на ТЕ.

По отношение отхвърлянето на другите два иска- за дялово разпределение 82,72 лв. и за лихва върху сумата за дялово разпределение 21,39лв., като общи суми, същите са отхвърлени, като с въззивната жалбла няма конкретни оплаквания в тези части, същата в тази част е бланкета, при което, и след като не се установи нарушение на императивни материално правни норми при служебната проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема, че решението в тези части е правилно. При липсата на главен дълг за сума за дялово разпределение, неоснователен се явява и иска за мораторна лихва за забава върху него, независимо че са иска за лихви не е посочен период.

Поради съвпадане крайния решаващ извод на двете съдебни инстанции за неоснователност на отхвърлените исковете, решението на СРС в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и относно разноските, определени според изхода на спора .

По разноските за въззивната инстанция: Разноски на въззивника-ищец не се дължат предвид изхода на спора. Ответниците нямат искане и не са направили разноски по делото пред въззивния съд.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 422700 от 05.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 54698/2017 г. на СРС, 81 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, В КОИТО са отхвърлени предявените от «Т.С. ЕАД срещу В.Н.П. и К.Ц.З. иска за главница за потребена топлинна енергия за разликата над 2071,12 лв. до пълния предявен размер от 3007,87 лв., както и исковете за претендирани главница за дялово разпределение в размер на 82,72 лв. за периода м.06.2013г.-м.04.2016 г. и обезщетение за забава в размер на 21,39 лв./без посочен период/, които суми се претнедират така: 3/ 4 от В.Н.П. и 1/ 4 от К.Ц.З., и в частта за разноските.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.