Определение по дело №389/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 612
Дата: 26 юли 2019 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20194300500389
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

 

гр. ЛОВЕЧ, 26.07.2019 г.

 

Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ПЕНОВ

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ч.гр.д. № 389 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 423 и сл. от ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 3505/15.05.2019 г., подадено на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, от С.А.Р..

Във възражението се сочи, че молителката не е получавала покана за доброволно изпълнение и не е била уведомявана за образуваното изпълнително дело, като научила за издадената срещу нея заповед за изпълнение едва с връчването на уведомление за извършване на опис върху движимото имущество в жилището й. Твърди, че процесната заповед за изпълнение никога не й е била връчвана лично и че по това време не е имала обичайно пребиваване на територията на Република България. Моли възражението да бъде уважено и изпълнителното производство спряно.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който се сочи, че възражението е неоснователно и недопустимо. Счита, че процедурата по връчване на заповедта от Районен съд - Троян е била спазена и че последната е била надлежно връчена на молителката. Сочи, че по образуваното изпълнително дело е било извършено връчване на ПДИ, както по постоянен адрес, така и по месторабота, а през 2016 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в Обединено детско заведение „Буковец“ – гр. Троян.

Окръжен съд-Ловеч като взе предвид изложените във възражението доводи и съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 1028/2015 г. по описа на Районен съд - Троян е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземанията“ АД против С.А.Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 260,62 лв. – главница; 18,50 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 16.04.2008 г. до 16.04.2019 г. включително; 189,81 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 18.01.2009 г. до 30.11.2015 г.; законна лихва за забава за периода от 30.11.2015 г. до изплащане на вземането, произтичащи от договор за кредит CrediGo с № 2032-00160404, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът уважил заявлението изцяло, като издал Заповед № 533 от 02.12.2015 г. Служебно била изискана справка от национална база данни Население“, видно от която С.Р. разполагала с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.

За издадената заповед за изпълнение били изпратени съобщения до горепосочените адреси на длъжницата. Така на 02.12.2015 г. служител-призовкар посетил постоянния адрес на молителката, като в призовката отбелязал, че „По сведение на Младен Мондешки, живущ на адреса, лицето С.А.Р. е напуснала. Апартаментът е продаден на нов собственик – Младен Мондешки“. На 09.12.2015 г. служител-призовкар посетил и настоящия адрес на Р., като в призовката отбелязал, че последната е напуснала адреса и по сведения на Димо Стоев, живущ на адреса, се намира в Германия. Във връзка с това било преминато към уредената в чл. 47, ал. 1 от ГПК процедура, като на 10.12.2015 г. било залепено уведомление и било пуснато съобщение в пощенската кутия. В посочения в уведомлението двуседмичен срок, изтекъл на 28.12.2015 г., Р. не се  явила в кацеларията на РС-Троян да получи съдебните книжа.

По делото няма данни за подаване на възражение, поради което първоинстанционният съд приел, че заповедта е влязла в сила и издал изпълнителен лист, във връзка с който било образувано изпълнително дело№ 150/2016 г. при ЧСИ Велислав Петров. На 08.02.2016 г служител на съдебния изпълнител посетил постоянния адрес на Р. ***, за да й бъде връчена Покана за доброволно изпълнение. Молителката не е била открита на адреса, като в разписката е отбелязано, че последната се намира в чужбина, а Нанко Миревски – нейн син се задължава да я уведоми.

От изисканата по служебен ред информация от ЧСИ Велислав Петров не се установи на молителката да е връчвана ПДИ по месторабота и да е налаган запор върху трудовото й възнаграждение в Обединено детско заведение „Буковец“ – гр. Троян.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК урежда извънреден процесуален способ за защита на длъжника, когато последният е бил лишен от възможност да оспори вземането чрез подаване на възражение по реда на чл. 413 от ГПК и в предвидения в чл. 414 от ГПК за това срок. Възражението по чл. 423 от ГПК следва да се подаде в едномесечен срок от узнаване на издадената заповед за изпълнение и да се основава на на твърдения за наличие на някое от изчерпателно посочените алтернативни хипотези, уредени в чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК, а именно: 1) ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2) ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4) ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Изложените изискванията са за допустимост на възражението.

Съдът намира процесното възражение за допустимо за разглеждане, тъй като е подадено от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от производството – длъжник в прилючило заповедно производство, наведените в него твърдения, че заповедта не е била връчена лично на молителката и че по време на връчването последната не е имала обичайно пребиваване на територията на РБългария попадат в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и че е подадено в предвидения едномесечен срок от узнаване на заповедта. Последното съдът изведе от изложеното във възражението и от наличните по делото доказателства – съобщения от 09.12.2015 г. и уведомление от 10.12.2015 г., и изисканите по служебен ред ПДИ по изп. дело 150/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, от които се установява, че С.Р. не е узнала за издадената заповед и образуваното изпълнително производство преди да й бъде връчено Уведомление с изх. № 09807 от 17.04.2019 г. С оглед на посоченото и доколкото по делото не са налице доказателства за по-ранно узнаване, последната дата следва да се приеме за начало на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК и броен от нея, същият следва да се приеме за изтекъл към 18.05.2019 г., а възражението на С.А. е подадено на 15.05.2019 г., т.е. преди последната дата.

Разгледано по същество, възражението по чл. 423 ГПК е неоснователно. В процесния случай, за да се уважи искането на молителката, последната е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на две кумулативни предпоставки – заповедта да не й е била връчена лично и в деня на връчването да не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България.

По делото по безспорен начин се установи, че връчването на заповедта е било осъществено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В тази връзка следва да се приеме, че процесната заповед не е била връчена на молителката лично.

По отношение на втората предпоставка – лицето да не е имало обичайно местопребиваване на територията на Република България, следва да се отбележи, че в ГПК липсва легално определение за „обичайно местопребиваване“, като по аналогия приложение следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международното частно право (КМЧП). Така под „обичайно местопребиваване“ следва да се разбира мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В този смисъл Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК; Определение № 529 от 27.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2763/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV г. о., ГК. В процесния случай не са представени никакви доказателства в тази насока – като например самолетни билети, трудов договор, извлечение от осигурителен институт, договор за наем, които да позволят да се установи, че молителката е съсредоточила своя център на жизнени интереси извън България. Приложените съобщения сочат единствено, че Р. е била в чужбина за неопределен период от време. Следва да се отбележи, че освен липса на представени доказателства във възражението не са изнесени и конкретни фактически констатации, от които да се установи къде и за какъв период е пребивавала молителката, както и с какво се е занимавала там.

По делото не се установи да е налице и някоя от останалите три хипотези, предвидени в чл. 423, ал. 1 от ГПК, доколкото заповедта е била връчена надлежно при спазена процедура по чл. 47 от ГПК – молителката не е била открита на установения при извършената справка в национална база данни „Население“ настоящ адрес, като са събрани доказателства, че го е напуснала, както и не се констатираха особени непредвидени обстоятелства, които са й попречили да узнае своевременно за връчването или са я възпрепятствали да подаде възражение в срок.

Предвид изложеното следва да се приеме, че подаденото възражение е неоснователно и недоказано, поради което съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

НЕ ПРИЕМА подаденото на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК възражение с вх. № 3505/15.05.2019 г. от С.А.Р. срещу Заповед за изпълнение № 533 от 02.12.2015 г., постановена по ч.гр.д. № 1028 по описа за 2015 г. на Районен съд - Троян.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.А.Р. за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение № 533 от 02.12.2015 г., постановена по ч.гр.д. № 1028 по описа за 2015 г. на Районен съд - Троян.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.            

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….                            ЧЛЕНОВЕ: 1………….......

 

                                                                                          

                                                                                             2…………......