Р Е Ш
Е Н И Е № 143/27.7.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, трети административен
състав, в публично заседание на осми
юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ СТОЯНОВА
при Секретаря Красимира
Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова адм. д. № 195 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, вр. чл.
214, т. 1 от ЗУТ, вр. чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е след отмяна
с Определение № 4136 от 03.05.2022 г. по адм. д. №
9272/2021 г. на ВАС на Определение № 363 от 16.07.2021 г. по адм. дело № 195/2021 г. на ЯАС и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. С
отменения съдебен акт първоинстанционният съд е
оставил без разглеждане жалбата на „Р.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: община ******, чрез Адвокатско дружество „Б. ***, чрез
адвокат Л.Д., срещу Решение № 203 от 25.02.2021 г. и Решение № 229/29.04.2021
г. на Общински съвет-С., и е прекратил производството по делото.
С изложени в жалбата подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорените актове се претендира отмяната им като
произнесени в разрез с материалния закон и неговата цел, както и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила; алтернативно се иска прогласяването
им за нищожни поради постановяването им от орган без надлежни правомощия за
издаването на такива актове. Твърдението за нищожност поради липса на
компетентност се обосновава с обстоятелството, че от съдържанието на
волеизявлението на органа е видно, че по своите характеристики и правни
последици оспорените административни актове разрешават изработване на изменение
на ОУП и спират прилагането на действащия ОУП, а съгласно чл. 135, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗУТ изработването на проект за изменение на
действащ ОУП се разрешава със заповед на кмета на общината. Материалната
незаконосъобразност на оспорените актове се обосновава с аргумента, че липсва
конкретно посочване и мотивиране на визираните в нормата на чл. 134, ал. 1 от ЗУТ основания, при които законодателят допуска изменение на влезлите в сила
планове. В тази връзка се сочи, че при обсъжданията при вземане на първото от решенията
се споменава за промяна в обществено-икономическите условия, но според
жалбоподателя такава промяна не е обоснована и не е налице, тъй като действащият
ОУП е приет само две години преди предложеното изменение - в края на 2018 г., а
обстоятелствата, които се твърдят, че са основание за изменението, са били
налице още преди изработването на ОУП, т. е. същите са отчетени при
одобряването му. По изложените съображения се иска съдът да отмени актовете
като нищожни, алтернативно - като незаконосъобразни. Претендират се направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият „Р.И.“ ЕООД, с. **, се
представлява от адвокат Д. *** иска да бъде
постановено решение, с което да бъдат прогласени за нищожни оспорените
решения на Общински съвет-гр.С., алтернативно да бъде обявена тяхната
незаконосъобразност. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък. В писмени
бележки доразвива съображенията си по съществото на спора.
Ответната страна – Общински съвет-С., чрез
процесуалния си представител адвокат В. от ЯАК намира жалбата за недоказана и неоснователна. Счита,
че административния акт е издаден от компетентен орган, във форма изискваща
съгласно закона. В писмени бележки излага съображенията си. Иска присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.
Заинтересованата страна – Министерство
на земеделието, гр. София се представлява в процеса от гл. юрисконсулт К.. Намира жалбата
за недоказана и неоснователна. Счита, че
обжалваните актове са издадени от компетентен орган, при спазване
на административнопроизводствените правила, при
спазване на материалнопроизводствените разпоредби и
целта на закона. Претендира юрисконсулстко възнаграждение, съобразно Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е в цялост административната преписка по приемане на оспорените решения, ведно
с адм. д. № 9272/2021 г. по описа на ВАС.
Като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
С Писмо Вхк-568 от 16.02.2021 г. (л. 32)
Инициативен комитет, избран от жителите на община С., отправил предложение до
кмета на общината за изменение на Общия устройствен
план (ОУП) на община С., изразяващо се в отпадане отреждането „За складови и
производствени функции“, касаещо ПИ 69660.460.960 и
ПИ 69660.460.9 - база „С.-М.“, по КК на землище гр. С.. Видно от съдържанието
на писмото, предложението е обосновано с трагедията от 05.06.2012 г., когато
база „С.-М.“ била взривена; посочва се, че при инцидента са загинали трима
работници, а осем били ранени; нанесени били материални щети на земеделските
земи в радиус повече от 6 000 м, като в тях били открити и продължават да
се откриват до днес невзривени боеприпаси; материални щети за милиони били
нанесени и на 164 жилищни и обществени сгради, както и на държавата. Като
мотиви за отправеното предложение за промяна в ОУП са посочени непрестанните опити
на собственика на „Р.И.“ ЕООД да възстанови дейността си по съхранение на
боеприпаси и взривни вещества, съществуването на рискови обекти в района на
база „С.-М.“ и съществена промяна в обществено-икономическите отношения в
региона, изразяващи се в следното: наличие на обекти от първа категория по
смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, определени с ПМС № 181 от 20.07.2009 г. като
стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната
сигурност, а именно – Газокомпресорна станция
„Лозенец“ – част от газов хъб „Балкан“ (на отстояние 3 000 м от базата), чието ново разширение
предстои; Централен газопровод с национално значение на отстояние
1 300 м от база „С.-М.“; водохранилище, захранващо с питейна вода населението
на гр. С., с. Лозенец, с. Атолово, с. Воденичане, (на отстояние
по-малко от 400 м от базата, също обект със стратегическа дейност съгласно
посоченото по-горе ПМС); главен път I-ви клас София-Бургас –
също обект от първа категория и от значение за националната сигурност на отстояние около 800 м от база „С.-М.“; гр. С. на отстояние около 5 000 м от базата; с. Лозенец на отстояние 2 000 м от база „С.-М.“; пътен възел
„Петолъчката“ на отстояние около 1 300 м от базата;
Туристическа хижа „Люляк“ на отстояние около 450 м от
база „С.-М.“. Писмото, с което е отправено предложението, е придужено
с Протокол от учредителното събрание за избор на ИК с подписи на присъстващите
граждани на община С., както и от Подписка на гражданите на общината с искане
за предложеното изменение в ОУП.
Във връзка с постъпилото от ИК писмо е
изготвена Докладна записка № ДЗ-36 от 19.02.2021 г. по описа на община С.,
постъпила в ОбС-С. под вх. № 444 от 19.02.2021 г. (л.
30), с която кметът на община С. отправил предложение Общински съвет-С., на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и на
чл. 124, ал. 1, вр. чл. 134, ал. 1 от ЗУТ, да приеме
следните решения:
1. допуска промяна на отреждане „За складови и производствени функции“, засягащо
ПИ 69660.460.960 и ПИ 69660.460.9 по КК на землище гр. С.; новото отреждане да
стане „Специализирана високотехнологична производствена устройствена
зона и производство на зелена енергия“; с проекта за изменение да се
регламентират допустимите производства за територията; 2. задължава общинската
администрация да проведе необходимите процедури за реализиране на решението.
Видно от съдържанието на ДЗ, предложението за исканото изменение в ОУП е
обосновано с позоваване на разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
разписваща правилото, че влезлите в сила общи устройствени
планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в
обществено-икономическите и устройствените условия,
при които е бил съставен планът. В тази връзка е посочено, че според общинската
администрация желанието на около една десета от активното население на общината
е достатъчна причина да се приеме, че е налице промяна на обществено-икономеческите
условия и е наложителна промяна на ОУП, с която да се даде гаранция на жителите
на общината, че нови инциденти няма да се допуснат. Предложеното ново
предназначение е съобразено със заложеното в Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за
обема и съдържанието на устройствените планове,
където е регламентирана „Специализирана високотехнологична производствена устройствена зона“, към което отреждане може да се включи
производство на „зелена енергия“ – с това ново отреждане се изключва утилизиране на боеприпаси. Според посоченото в ДЗ, начинът
за промяна на плана е регламентиран в чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който проектите
за изменения на устройствените планове на основанията
по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в
сила при условията и по реда на раздел III от глава седма; за случая е валиден
чл. 124, ал. 1 от с.з., определящ Общинския съвет като компетентен орган да
допусне исканата промяна със свое решение. Докладна записка вх. № 444 от
19.02.2021 г. по описа на ОбС-С. на кмета на община С.
е разгледана на заседание на Постоянната комисия по устройство на територията и
евроинтеграцията, проведено на 22.02.2021 г., като видно от приложеното на л.
39 от кориците на делото Становище, ПК е приела проекта за решение по ДЗ с 5
гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.
С Решение № 203 от 25.02.2021 г. по т. 8
от дневния ред на Протокол № 17 от 25.02.2021 г. по Доклад с вх. № ДЗ-36 от 19.02.2021
г. на кмета на община С., прието на основание чл. 134, ал. 1 и правомощия по
чл. 124, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, Общински съвет-С. допуска промяна на отреждане „За складови и
производствени функции“, касаещо ПИ 69660.460.960 и
ПИ 69660.460.9 - база „С.-М.“, по КК на землище гр. С., като приема новото
отреждане да стане „Специализирана високотехнологична производствена устройствена зона и производство на зелена енергия“; разпоредено е с проекта за изменение да се регламентират
допустимите производства за територията, като се задължава общинската
администрация да проведе необходимите процедури за реализиране на решението.
Видно от съдържащите се в административната преписка доказателства и публично
достъпния на интернет адрес https://straldzha.bg/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%81/ Протокол № 17 от
25.02.2021 г., на заседанието са присъствали всички общински съветници, ДЗ във връзка с взетото решение е включена като
допълнителна точка 8 от дневния ред на заседанието с гласовете на всички
присъствали, а самото решение е взето с мнозинство от 16 гласа „за“ и 1 глас
„въздържал се“.
С Писмо изх. № АПИО-1035 от 31.03.2021 г.
кметът на община С., с оглед хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, е поискал от МЗХГ
в качеството му на собственик на един от имотите - предмет на Решение № 203 от
25.02.2021 г. на ОбС-С. да изрази становище по
предприетата промяна в ОУП на гр. С.. Писмото е придружено с преписи от
решенето на общинския съвет и от Констативен протокол Вхк
1037 от 22.06.2015 г., ведно със снимков материал (л. 151-л. 167). В отговор с
Писмо изх. № 07-227 от 31.03.2021 г. на Министъра на земеделието (л. 168-169) е
изразено положително становище по инициираната промяна, като в допълнение е
посочено следното: имот с идентификатор 69660.460.9 по КККР на гр. С., област *,
засегнат от предложението за изменение в Общия устройствен
план на община С., е частна държавна собственост и е предоставен за управление
на МЗХГ, „Югоизточно държавно предприятие“, гр. Сливен; от извършената служебна
справка е установено, че към настоящия момент имотът неправилно е отразен в
кадастралната карта и кадастралните регистри с трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, тъй като до настоящия момент няма издаден
административен акт за промяна на предназначението на територията от „горска“ в
„урбанизирана“; в този смисъл, при евентуални бъдещи инвестиционни намерения,
засягащи поземления имот, следва да бъдат прилагани разпоредбите на Закона за
горите.
С Докладна записка № ДЗ-75 от 15.04.2021
г. по описа на община С., постъпила в ОбС-С. под вх.
№ 505 от 16.04.2021 г. (л. 149) кметът на община С. отправил предложение
Общински съвет-С., на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и на чл. 124, ал.
1 от ЗУТ, да приеме решение, с което да се измени точка 1 от Решение № 203 от
Протокол № 17 от 25.02.2021 год. на Общински съвет - С., както следва: 1.
допуска промяна на отреждане „За складови и производствени функции“ по ОУП
Община С., засягащо ПИ 69660.460.9 по КК на землище гр. С.; новото отреждане да
стане „Специализирана високотехнологична производствена устройствена
зона и производство на зелена енергия“; с проекта за изменение да се
регламентират допустимите производства за територията“; 2. задължава общинската
администрация да проведе необходимите процедури по реализиране на настоящото
решение. Предложението за изменение на предходно приетото решение на ОбС-С. е обосновано в ДЗ с по-късно полученото съгласие на
собственика на ПИ № 69660.460.9 - Министерство на земеделието, като
заинтересована страна по смисъла на чл. 131 от ЗУТ и с обстоятелството, че ПИ №
69660.460.960 не е държавна собственост. Докладна записка вх. № 505 от 16.04.2021
г. по описа на ОбС-С. на кмета на община С. е
разгледана на заседание на Постоянната комисия по устройство на територията и
евроинтеграцията, проведено на 26.04.2021 г., като видно от приложеното на л.
170 от кориците на делото Становище, ПК е приела проекта за решение по ДЗ с 5
гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.
С Решение № 229 от 29.04.2021 г. по т. 3
от дневния ред на Протокол № 20 от 29.04.2021 г. по Доклад с вх. № ДЗ-75 от
15.04.2021 г. на кмета на община С., прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 11
от ЗМСМА и правомощия по чл. 124, ал. 1 от ЗУТ, Общински съвет-С. изменя точка
1 от Решение № 203 от Протокол № 17 от 25.02.2021 год. на Общински съвет - С.,
както следва: 1. допуска промяна на отреждане „За складови и производствени
функции“ по ОУП Община С., засягащо ПИ 69660.460.9 по КК на землище гр. С.;
новото отреждане да стане „Специализирана високотехнологична производствена устройствена зона и производство на зелена енергия“; с
проекта за изменение да се регламентират допустимите производства за
територията“; 2. задължава общинската администрация да проведе необходимите
процедури по реализиране на настоящото решение. Видно от съдържащите се в
административната преписка доказателства и публично достъпния на интернет адрес
https://straldzha.bg/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%81/
Протокол № 20 от 29.04.2021 г., на заседанието са присъствали 16 от общо 17 общински
съветници, а самото решение е взето с мнозинство от
16 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.
Жалба вх. № 1623 от 01.07.2021 г. по описа
на ЯАС от „Р.И.“ ЕООД, ЕИК ****** против така приетите актове на Общински
съвет-С. е постъпила директно в съда, въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство. По постъпилата жалба настоящия съдебен състав
се е произнесъл с Определение № 363 от 16.07.2021 г. по адм.
дело № 195/2021 г. на ЯАС, с което я оставил без разглеждане и прекратил
образуваното пред него производство по съображения, че оспорените актове не са
индивидуални такива по смисъла на закона, поради което и не са годни за
оспорване по съдебен ред. С Определение № 4136 от 03.05.2022 г. по адм. д. № 9272/2021 г. на ВАС така постановеното
определение е отменено и делото е върнато на същия състав на съда за
продължаване на съдопроизводствените действия.
При горната фактическа установеност съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на оспорването е налице
влязъл в сила съдебен акт - Определение № 4136 от 03.05.2022 г. по адм. д. № 9272/2021 г. на ВАС, в мотивите на който е
прието, както следва: изводът на първостепенния съд за това, че атакуваните
актове не представляват индивидуални административни актове, подлежащи на съдебно
оспорване, не съответства на приложимия закон, както и не е съобразен
с трайната практика на Върховния административен
съд по този въпрос. От представените по делото доказателства
се установява, че дружеството-жалбоподател се легитимира като
носител на ограничени вещни права върху поземлен
имот 69660.460.9 по КК на землище гр. С., който
е предмет на оспорените решения. Решенията са позитивни и с тях се допуска
изработването на проект за изменение
на Общ устройствен
план. С оглед на този им характер,
неприложима се явява забраната за съдебен контрол
съгласно чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, тъй като същата касае
само актовете по чл. 124
и чл. 124а от с.з., с които се разрешава изработването
на проект за първоначален ОУП или ПУП, а процесните актове имат за
предмет изменение на действащия ОУП. Освен това, не само отказът да
се разреши изработването на проект за изменение
на ОУП или ПУП подлежи на съдебен
контрол, а и актът, с който то се
разрешава, представлява индивидуален административен акт по смисъла
чл. 21, ал. 1 от АПК и чл.
214, т. 1 от ЗУТ.
Решенията на Общински съвет
- С. като актове по чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ, допускащи
изработване на проект за изменение
на ОУП, на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ спират
прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се
отнася изменението. Следователно, тези решения
непосредствено засягат правата на собствениците
и на носителите на ограничени вещни
права върху имота, включен в предметния обхват на процедираното изменение. С оглед на това, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, в законоустановения преклузивен
срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата се преценя и като основателна по следните
съображения:
От представените по делото
доказателства се установява, че дружеството – жалбоподател се легитимира като
носител на ограничени вещни права върху поземлен имот 69660.460.9 по КК на
землище гр. С., който е предмет на оспорените решения. Както се посочи по-горе,
според ВАС, чийто указания по тълкуване и прилагане на закона са задължителни
за първоинстанционния съд, процесните актове имат за предмет изменение на
действащия ОУП. ВАС посочва, че решенията на
Общински съвет - С. като актове по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускащи изработване на
проект за изменение на ОУП, на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ спират прилагането
на действащия устройствен план в частите, за които се
отнася изменението.
Следва да се има предвид, че с оглед
разпоредбата на АПК-чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът извършва контрол за
законосъобразност на същите към момента на издаването им. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост. Според чл. 168, ал. 3 от АПК
нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3.
Следва да се посочи, че всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта. А в конкретния казус към момента на приемане на оспорените
решения е действала разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗУТ в редакция си от ДВ,
бр. 16 от 2021 г.), според която Общинският съвет приема решение за
изработване на проект за общ устройствен план по
предложение на кмета на общината. Според чл. 135 от ЗУТ лицата
по чл. 131 могат да правят искания
за изменение на устройствените планове с писмено
заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Според ал. 3 на чл. 135 компетентният орган по ал. 1 в едномесечен
срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се
изработи проект за изменение на плана. При наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 компетентният орган по ал. 1 на чл. 135 може да нареди
служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план.
Следователно към момента на приемане на процесните решения, общинския съвет не е имал компетентност
да взема решения за изменение на действащ ОУП. Компетентен за това е бил кметът
на общината. Едва с промяната в чл. 124 ал. 1 от ЗУТ в сила от
7.06.2022 г. законодателят е дал правомощие на Общинският съвет да приема
решение за изменение на действащ общ устройствен план
по предложение на кмета на общината.
Гореизложеното доказва единствено, че процесните решения към момента на приемането им са нищожни
административни актове, поради наличие на некомпетентност на техния издател.
Следователно, актовете
изначално, от момента на приемането им не пораждат целените правни последици.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК извън
случаите на ал. 1, както и когато актът е
нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването
на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В
конкретния случай преписката следва да се изпрати отново на общински съвет С., с оглед
настъпилата законодателна промяна в чл. 124, ал. 1 от ЗУТ/ ДВ бр. 42, в сила от
07.06.2022г./, според която „Общинският съвет приема решение за изработване на
проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината“.
С оглед
изложеното се явява основателно искането за присъждане на направените по делото
разноски на оспорващата страна, като с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се явява
основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради
което следва да се присъдят в размер на
950 лева, от които 900 лева – адвокатско възнаграждение и 50
лева-внесена държавна такса.
Предвид обявяване на разпоредбата на чл.
215, ал. 6 от ЗУТ за противоконституционна/ДВ, бр. 92 от 2020г./, следва, че
решението на ЯАС подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването
му.
Воден от горното, ЯАС, на основание чл. 173, ал. 2, вр.
чл. 177, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, трети административен състав
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение № 203 по т. 8 от
протокол № 17/25.02.2021г. и Решение №
229 по т. 3 от протокол № 20/29.04.2021г. на Общински съвет-С..
Изпраща
преписката
на Общински съвет-С. за ново произнасяне при
спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Общински съвет, С. да заплати на „Р.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: община ****** разноски по делото в размер на 950/деветстотин
и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете