№ 2894
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110146015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ............. срещу А. В.
Д..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски креди „Happy
Credit до заплата“ SO № 3234/14.09.2022 г. е предоставил на ответника сумата
от 2 200 лв. срещу задължение на последния да върне сумата на една
погасителна вноска с падеж 29.10.2022 г. при ГПР от 47,98 % и ГЛП от 40, 15
%.
Твърди, че има вземания към ответника за:
сумата 2 200 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от
12.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 108, 90 лв., представляваща договорна лихва за периода
29.10.2022 г. – 29.10.2022 г.;
сумата 100, 44 лв., представляваща мораторна лихва за периода
30.10.2022 г. – 10.04.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.04.2023
г. по ч.гр.д. № 19645/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. В. Д., с който оспорва исковете. Счита, че договорът не отговаря
1
на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10 и 20 ЗПК. Твърди, че е платил на
ответника сума в размер на 1 794, 10 лв. по процесния договор. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 12.04.2023 г. заявителят ............. е поискал издаването
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника срещу А. В. Д. за:
сумата 2 200 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от
12.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 108, 90 лв., представляваща договорна лихва за периода
29.10.2022 г. – 29.10.2022 г.;
сумата 100, 44 лв., представляваща мораторна лихва за периода
30.10.2022 г. – 10.04.2023 г.
С разпореждане от 25.04.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски: 48, 19 лв.
държавна такса и 952, 72 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнени по исков
ред.
С протоколно определение от 08.02.2024 г. производството е
прекратено, на основание чл.232 ГПК, за сумата над 405, 90 лв. до 2 200 лв.
главница и за сумата над 16, 49 лв. до 100, 44 лв. мораторна лихва – поради
оттегляне на исковете.
Безспорно е между страните, че по силата на договор за потребителски
креди „Happy Credit до заплата“ SO № 3234/14.09.2022 г. ищецът е
предоставил на ответника сумата от 2 200 лв. срещу задължение на последния
да върне сумата на една погасителна вноска с падеж 29.10.2022 г. при ГПР от
47,98 % и ГЛП от 40, 15 %.
Видно от представения договор за потребителски креди „Happy Credit
до заплата“ SO № 3234/14.09.2022 г., в същия е уговорена такса „експресно
разглеждане“ на документи в размер на сумата 660 лв. при главница по
кредита в размер на 2 200 лв.
Съдът намира, че е налице нарушаване на императивното изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
2
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 47, 98 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – разходите за допълнителната услуга
„експресно разглеждане“ на документи, които се включват в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителна услуга „експресно разглеждане“ на
документи отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК (в посочения смисъл – решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на СГС; решение № 721 от 15.02.2023
г. по в. гр. д. № 13296/2021 г. на СГС; решение № 262394 от 15.07.2022 г. по в.
3
гр. д. № 3657/2021 г. на СГС и др.)
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.26,
ал.4 ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че частично недействителна е
единствено клаузата за уговорената допълнителна услуга „експресно
разглеждане“ на документи, представляващи по съществото си договорна
лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски
договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13, тъй като продавачите и доставчиците биха
останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици / в т.см. – решения от
14 юни 2012 г., Banco Espaсol de Crйdito, C: 618/10, EU: C: 2012: 349, т. 69, от
30 април 2014 г., Kбsler и Kбslernй Rбbai, C: 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 79 и от
26 март 2019 г., Abanca Corporaciуn Bancaria и Bankia, C: 70/17 и C: 179/17,
EU: C: 2019: 250/.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на
кредита – в процесния случай в размер на сумата 2 200 лева, като не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би
се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
4
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения
смисъл – решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС,
IV ГО/.
От страна на ответника са представени 3 бр. платежни нареждания с
посочено основание – номера на процесния договор за кредит, за извършени
плащания в полза на ищеца, а именно: платежно нареждане от 01.11.2022 г. за
сумата 572, 60 лв., платежно нареждане от 01.12.2022 г. за сумата 512, 60 лв.
и платежно нареждане от 16.01.2023 г. за сумата 1 108, 90 лв. или общо за
сумата от 2 194, 10 лв. Всички плащания са направени преди депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че част от платената сума касае
задължения по друг договор, сключен между страните, доколкото в
основанието и на трите платежни нареждания е посочен номерът на
процесния договор SO-3234.
С оглед изложеното и при съобразяване на извършените плащания, е
налице непогА. остатък в размер на сумата 5, 90 лв., до която сума искът
следва да се уважи, а над нея до пълния предявен размер от 405, 90 лв. – да се
отхвърли.
Доколкото се дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
неоснователни се явяват исковете за договорна и мораторна лихва.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за заповедното и за исковото
производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита
в заповедното и исковото производство, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, броя не проведените в исковото производство открити
съдебни заседания – едно заседание, както и минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (400
лв.), намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за основателно, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 400 лв. за
исковото производство, а за заповедното, при съобразяване и на решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 – до размера на сумата от 300 лв.
С оглед изложеното, в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 0, 86 лв. разноски за заповедното и
сумата 4, 98 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива и не ангажира доказателства за
5
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. В. Д., ЕГН ********** дължи
на ............., ЕИК ........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата 5, 90 лв., представляваща
главница по договор за потребителски креди „Happy Credit до заплата“ SO №
3234/14.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГП – 12.04.2023 г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 19645/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че А. В. Д., ЕГН
********** дължи на ............., ЕИК ........., на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 5, 90 лв. до 405, 90 лв. главница, сумата
108, 90 лв., представляваща договорна лихва за периода 29.10.2022 г. –
29.10.2022 г., сумата 16, 49 лв., представляваща мораторна лихва за периода
30.10.2022 г. – 10.04.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН ********** да заплати на ............., ЕИК .........,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 0, 86 лв. разноски за заповедното и
сумата 4, 98 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6