Определение по дело №348/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от А. Ел. П., пълномощник на „С.” Е. Г. С., против отказа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 по изп. дело № 54/2014 г. да не начислява или да намали размера на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, без да изложи мотиви за това. Резолюцията, с която ЧСИ е отказал да извърши неначисляване или намаляване на претендираното адвокатското възнаграждение, била неправилна- постановена в нарушение на закона, немотивирана и не съобразена с доказателствата по делото. Изложени са подробни съображения. Сочи се, че общата стойност на претендираните по изпълнителното дело суми била в размер на 12705.74 лв. Посочва се, че взискателят представил адвокатско пълномощно с основание и предмет образуване и водене на изпълнително дело при ЧСИ, в което било посочено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв., която сума била начислена от ЧСИ за заплащане към общата дължима сума по представените по делото изпълнителни листове и отразена в получената от длъжника призовка за доброволно изпълнение. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че адвокатско възнаграждение в посочения размер е заплатено от взискателя на ангажираното адвокатско дружество, дори било отразено, че адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено пропорционално на ефективно събраните от ЧСИ суми по изпълнителното дело и пълномощникът дал съгласието си уговореното адвокатско възнаграждение да му бъде преведено по сметка директно от ЧСИ след събиране на сумата от длъжника. От това следвало, че взискателят не бил направил разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и такива не му се дължали и не следвало ЧСИ да ги начислява за заплащане. В този смисъл било Тълкувателно решение № 6/2012 г. Излагат се и съображения, че възнаграждението било прекомерно завишено по размер съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото с оглед предвидените минимални размери за тези възнаграждения в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочва се и това,че съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГК- т. 3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не бил обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и бил свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Искането е, да се постанови решение, с което да се отмени отказа на ЧСИ Росен Сираков да не бъде начислявана по изпълнителното дело сумата в размер на 2200 лв., представляваща претендирани от взискателя „Д.- 94” Е.- Г. К. разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и да се уважи искането да не бъде начислявана сумата от 2200 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство на взискателя. Алтернативно е направено искане, да се намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение към предвидения минимален размер за тези възнаграждения в чл. 36 от ЗА. Претендират се направените по делото разноски като се прилага списък на разноските.

Взискателят по изпълнителното дело не е представил писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 54/2014 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие Окръжен съд- К., е образувано по молба на взискателя „Д.- 94” Е. Г. К. с длъжник „С.” Е. Г. С. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени три броя изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 08.01.2014 г. за сумата в размер на 2111.80 лв.; изпълнителен лист от 19.12.2013 г. за сумата в размер на 8175.70 лв. и лихва 2418.16 лв. и допълнителен изпълнителен лист от 17.01.2014 г. за сумата 223.01 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1155 лв.

Към делото е приложен „договор за правна защита и пълномощно” със страни: клиент- „Д.- 94” Е. Г. К. и адвокатско дружество „К. Б. и Ко” Г. С. за образуване и водене на изпълнително дело при ЧСИ по повод изпълнителен лист/и по ч. Г. д. № 221/2013 г. и Г. д. № 615/2013 г. и в. Г. д. № 329/2013 г. по описа на КРС и КОС „за сумата прибл. от 14100 лв.- главница, ведно със законна лихва да изплащане на вземането, както и за разноски по частното гражданско дело и по установителния иск и делата свързани с него”. Уговорено е възнаграждение в размер на 2200 лв., платими пропорционално на ефективно събраните суми, като взискателят е дал съгласие адвокатските хонорари да се събират от ЧСИ и да се преведат директно по сметка на упълномощеното адвокатско дружество. Приложени са по изпълнителното дело фактура с № 97/27.01.2014 г., както и вносна бележка за сумата 2200 лв. От фактурата се установява, че същата е издадена за „образуване и водене на ИД при ЧСИ по ИЛ от 08.01.2014 г., 16.01.2014 г. и от 19.02.2013 г. вр. ЗИ № 172/11.02.2013 г. КРС, вр. Г. д. № 615/13 г. на КРС” с посочена стойност на сделката 2200 лв. без ДДС. По изпълнителното дело обаче не са представени изпълнителни листове с дати 16.01.2014 г. и 19.02.2013 г., описани в процесната фактура и за изпълнението по които се твърди да е платено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. И тъй като друго не е вписано във фактурата, а за получател на сумата 2200 лв. е посочено адвокатско дружество „К., Б. и Ко”, очевидно следва да се приеме, че се касае до внесено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело, но само във връзка с изпълнителен лист от 08.01.2014 г. за сумата в размер на 2111.88 лв. И след като по изпълнителното дело са приложени описаната по- горе фактура, както и вносна бележка за сумата 2200 лв., внесена от „Д.- 94” Е. в полза на адвокатското дружество, то несъстоятелно е твърдението в жалбата, че по делото липсвали доказателства адвокатското възнаграждение в посочения размер да е било заплатено от взискателя на ангажираното адвокатско дружество.

По делото се установява и това, че с констативен протокол от 11.02.2014 г. на основание чл. 434 от ГПК, във връзка с постъпила от длъжника „С.” Е. по банков път сума в размер на 19431.55 лв., е извършено разпределение като на взискателя по банков път с РКО са преведени 15639.63 лв. и е останала неразпределена сума в размер на 2339.75 лв. до произнасяне на съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена, както и постановлението за разноските. Правната уредба на разноските е регламентирана в Общите правила на ГПК и тези правила се отнасят и за изпълнителното производство, поради което страните в изпълнителното производство имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по едно такова искане и актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол. С оглед на това съдът приема жалбата за допустима, а по същество и основателна в частта, с която се иска намаляване размера на претендираните суми за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното по- горе във връзка с описаните в приложената фактура изпълнителни листове, съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 2200 лв. касае действията по изпълнението, свързани само със сумата по изпълнителния лист от 08.01.2014 г. в размер на 2111.88 лв. Изхождайки от размера на посочената и събрана сума по този изпълнителен лист, разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, като в тази връзка следва да се отчете, че дължимата от длъжника сума е внесена в полза на взискателя само след около 15 дни след образуване на изпълнителното производство и приетото с ТР № 6/2013 г., съдът счита, че платеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно завишено. А съгласно Тълкувателното решение при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Поради това и с оглед на всичко изложено, съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за взискателя възлиза на 366.70 лв. /100 лв.- за образуване и 266.70 лв.- възнаграждение, определено съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г./, до който размер същото следва да се намали. Или, следва да се отмени отказа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие Окръжен съд- К., на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, да намали размера на претендираните за събÞране суми за адвокатско възнаграждение за взискателя в изпълнителното производство и вместо него следва да се намали неговия размер от 2200 лв. на 366.70 лв.

При този изход на делото разноски се следват в полза на жалбодателя в размер на 360 лв., съгласно представения от жалбодателя списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие, видно от който посочената сума е договорена и платена за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА отказа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд- К. от 10.02.2014 г. да намали размера на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 54/2014 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, договорено между взискателя „Д.- 94” Е. Г. К. и адвокатско дружество „К., Б. и Ко” Г. С. с договор за правна защита от 27.01.2014 г., от 2200 лв. на 366.70 лв., като оставя без уважение жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА „Д.- 94” Е. Г. К., с ЕИК да заплати на „С.” Е.- Г. С., с ЕИК, представлявано от управителя Р. М. Б., разноски по делото в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/