Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 510/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Постъпила
е частна жалба от частния тъжител Н.И.С. чрез повереника й – адв. Б. Б., срещу определение
от 14.11.2019 г., постановено по н.ч.х.д. № 11591/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, с което на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство, образувано от частния тъжител Н.И.С. срещу Г.Л.Х. за престъпление
по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Жалбоподателят
прави искане атакуваното определение да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което делото да се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по наказателното производство. Излагат се
съображения, че изложеният довод за прекратяване на наказателното производство
е неоснователен, тъй като с частната тъжба се визира неизпълнение на съдебно
решение, постановено по гр. д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри
състав, което по визираното дело е само едно. Посочва се, че
не само не се касае за друг съдебен акт, а са посочени и достатъчно
индивидуализиращи белези на същия, за да е наясно подсъдимият неизпълнението на
какво задължение му се вменява. Също така се излагат доводи, че
съдията-докладчик не е констатирал нередовност на тъжбата, свързана с датата на
посоченото решение, и не е дал указания за отстраняването им на частния
тъжител, като по делото единствените указания, които последният е получил
касаят датата на получаване на постановлението за спиране на наказателното
производство и адреса, от който и на който децата следва да бъдат вземани и
връщани.
В
законоустановения срок е постъпило и възражение срещу жалбата от подс. Г.Л.Х.,
с което се иска да се отхвърли жалбата и да се потвърди атакуваното
определение, с което е прекратено наказателното производство. Счита последното
за законосъобразно и обосновано, тъй като първоинстанционният съд правилно е
преценил, че с тъжбата се инкриминира твърдяно от тъжителката неизпълнение от
негова страна на задължения, произтичащи от друг съдебен акт, а не от решение №
334016 от 08.02.2018 г. по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III
ГО,
92-ри състав. Излагат се доводи, че щом като в тъжбата се сочи нарушението на
друг съдебен акт, то преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК започва да тече
от момента на узнаване от тъжителя за твърдяното престъпление, като в случая
това са датите на извършване на нарушението – 02.06.2018 г. и 08.06.2018 г.,
тъй като се касае за друго обвинение към подсъдимия, а не това по спряното
досъдебно производство по пр. пр. № 25734/2018 г. по описа на СРП. Смята, че
преклузивният шестмесечен срок за деянията, предмет на частната тъжба, е
изтекъл преди датата на депозиране на тъжбата в регистратура на СРС –
15.07.2019 г.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на допълнителни доказателства.
В
открито съдебно заседание пред СГС повереникът на частния тъжител – адв. Б.,
моли да бъде отменен обжалвания акт като незаконосъобразен. Счита, че
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод да приеме, че решението
по гражданското дело, което е основание за образуване на досъдебното
производство по пр. пр. № 25734/018 г. на СРП, е различно от съдебното решение
по повод на което е депозирана частната тъжба и по този повод
е преценил, че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено. Поддържа
становището си, че първоинстанционният съдебен състав дори да е установил
нарушение, е следвало да даде указания на частния тъжител да уточни претенциите
си, ако приеме, че е налице неяснота. На последно място, счита, че СРС е решил
не процедурен въпрос, а въпрос по същество.
Частният
тъжител Н.С. поддържа казаното от повереника си.
Подс.
Г.Х. поддържа писмената защита. Счита, че съдът не може да даде указания за
претенцията на частния тъжител, тъй като разглежда делото в закрито заседание
на базата на представеното становище от тъжителя, като в случая не е бил
представен нито един акт на съда. Посочва, че тъжбата срещу него е за неизпълнение
на акта на съда от януари, който касае временните мерки, а не на решението, с
което се определя режимът на лични контакти с децата. Смята, че актът, посочен
в тъжбата не е индивидуализиран, което е довело до разминаване.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззвината жалба и възражението срещу нея, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
С
постановление от 08.10.2018 г. на прокурор при СРП е образувано досъдебно
производство № 228 ЗМК-2154/2018 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №
25734/2018 г. на СРП, за това, че на 17.02.2018 г., на 02.06.2018 г. и на
08.07.2018 г., в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. ********като родител – баща
на С.Г.Х.и И.Г.Х., не изпълнил и осуетил съдебно решение № 334016/08.02.2018
г., постановено по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III
ГО,92-ри
състав, относно определения режим на личен контакт с децата – престъпление по
чл. 182, ал. 2 от НК. С постановление от 18.12.2018 г. на водещия разследването
подс. Г.Л.Х. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Със
Закон за изменение и допълнение на НК, обнародван в ДВ, бр. 16/22.02.2019 г. е създаден
нов чл. 193а от НК, съгласно който за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, с оглед на което
наказателното производство е спряно с постановление от 10.04.2019 г. на
прокурор към СРП на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, като е указано на Н.И.С., че може да упражни правата си на частен тъжител
съгласно чл. 80 от НПК и в шестмесечен срок от деня, в който е получило
постановлението за спиране, може да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НК.
Пред
Софийски районен съд е образувано н.ч.х.д. № 11591/2019 г. по подадена на 15.07.2019
г. тъжба от Н.И.С. срещу Г.Л.Х., с която се иска да се образува наказателно
производство срещу последния за извършено от него престъпление по чл. 182, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение от
24.01.2018 г., постановено по гр. д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III
ГО,
92-ри състав, с което е определен режим на лични контакти на подс. Х. с
малолетните му деца, а именно: на 02.06.2018 г. и на 08.07.2018 г. Г.Х. като баща
не е предал децата С.Г.Х.и И.Г.Х. в дома на майка им Н.С..
С
разпореждане от 23.07.2019 г. СРС, НО, 11-ти състав е оставил без движение
частната тъжба и е указал на частния тъжител в 7-дневен срок от получаване на
разпореждането да отстрани нередовностите, посочени в мотивната част, а именно:
да посочи къде е било дължимо действието на посочените две дати съобразно
твърденията на тъжителя, да отправи изрично твърдение на която дата тъжителят
твърди да е уведомен за постановление за спиране на наказателното производство на
прокурора към СРП и да представи доказателство за платена държавна такса за
разглеждане на тъжбата.
С
молба от 30.07.2019 г. частният тъжител Н.С. е посочила, че малолетните И.И
С.Х.следва да бъдат вземани заедно „от дома на тяхната майка“ и връщани отново
„в дома на тяхната майка“, който се намира в гр. София, ул. „**********, и е
заявила, че постановлението за спиране на наказателното производство е получено
от нея на 25.04.2019 г. Към молбата е приложен документ за внесена държавна
такса за разглеждане на тъжбата.
С
разпореждане от 23.08.2019 г. съдията-докладчик при СРС, НО, 11-ти състав е дал
ход на тъжбата и е насрочил делото в открито съдебно заседание. В хода на първоинстанционното
производство СРС е изискал от СРП пр. пр. № 25734/2018 г. по описа на СРП и е
допуснал свидетели при режим на довеждане.
При
преценка на законосъобразността и обосноваността на атакуваното протоколно
определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено наказателното
производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
въззивният съдебен състав намира, че същото е неправилно, а възраженията на
жалбоподателя са основателни. Основният довод на районния съд за прекратяване
на наказателното производство е, че в тъжбата е посочена дата на решение,
постановено по гр. д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри
състав, която не съответства на датата на решението по същото гражданско дело,
посочена в постановлението за привличане на обвиняем по пр. пр. № 25734/2018 г.
на СРП. Изложени са съображения за недопустимост на тъжбата, тъй като с
последната се инкриминира неизпълнение на друг съдебен акт, макар и по същото
гражданско дело, който обаче е самостоятелен източник на права и задължения и в
този смисъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК не е спазен, тъй като не може да
бъде обвързан с начало или край на шестмесечния срок от узнаване за
постановление за спиране от 10.04.2019 г.
В
тъжбата и допълнението към нея, частният тъжител е изнесъл пред съда твърдение,
което е ясно и недвусмислено индивидуализирано, а именно, че подс. Г.Х. на
02.06.2018 г. и на 08.07.2018 г. като баща не е предал децата С.Г.Х.и И.Г.Х. в дома на
майка им – Н.С.,***. След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че
посоченото задължение на подс. Х. произтича от решение от 08.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри
състав, копие на което се намира в материалите по пр. пр. № 25734/2018 г. по
описа на СРП, която е изискана от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция
достигна до извод, че е налице идентичност между обвинението, повдигнато на
подсъдимия по посочената прокурорска преписка, и това, повдигнато с тъжбата,
като оплакванията на жалбоподателя, че не се касае за друг съдебен акт и че са
посочени достатъчно индивидуализиращи белези на същия, за да е наясно
подсъдимият неизпълнението на какво задължение му се вменява, са напълно
основателни. Нещо повече, след служебна проверка, въззивният съдебен състав
установи, че по гр. д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри
състав не е налице друго решение, а единствено това от 08.02.2017 г., т.е.
очевидно става въпрос за грешка при посочване на датата на решението в тъжбата.
В тази връзка съдията-докладчик при СРС, НО, 11-ти състав не само не е
констатирал нередовност на тъжбата, свързана с датата на посоченото решение, и
не е дал указания за отстраняването им на частния тъжител, но и е взел
становище по същество на делото без да положи процесуални усилия да изясни кой
е посоченият в тъжбата съдебен акт, съгласно който подс. Х. не е изпълнил
задълженията си.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
правните изводи на СРС, НО, 11-ти състав за наличието на предпоставките по чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство за незаконосъобразни и необосновани. Атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и делото следва да бъде
върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото с
произнасянето си в контролираното определение съдията-докладчик е взел
становище по същество на делото, то след връщането на делото на СРС, същото
следва да се разгледа от друг състав.
Така
мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение от
14.11.2019 г., постановено по н.ч.х.д. № 11591/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, с което на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство, образувано от частния тъжител Н.И.С. срещу Г.Л.Х..
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг
състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.