Р Е
Ш Е Н
И Е
No 48
гр. Ботевград, 21.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет първи януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 259 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове са с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “Ю. Б.” АД, гр. С., чрез
пълномощника си твърди, че по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит No ******** от *.*.20** г., сключен
между “Ю. Б.” АД и ответника М.П.Х., в качеството му на кредитополучател,
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 6870.00 лв.,
предназначен за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски
кредит ********
от *.*.20** г., сключен
между банката и ответника, като кредитополучателят се задължава да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условия на
процесния договор. Сочи, че погасителните вноски се заплащат на съответна
падежна дата от съответния месец, посочена в погасителен план, подписан от
кредитополучателя и неразделна част от договора, а именно до 23-то число на
месеца, като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви, е до 23.09.2023 г., а общият брой на погасителните вноски е 120. Излага,
че кредитополучателят е усвоил изцяло предоставените му от банката парични
средства в размер на 6870.00 лв. на 23.09.2013 г. Размерът на вноските съгласно
погасителния план е 45.44 лв. през едногодишния гратисен период, по време на
който кредитополучателят дължи само лихва върху усвоения кредит, и в размер на
114.71 лв. за останалия период до крайния срок на издължаване на кредита, с
последна изравнителна вноска в размер на 115.36 лв. Поддържа, че съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора за потребителски кредит кредитополучателят дължи такси и комисионни за
обслужването на разплащателна сметка, съгласно Тарифа на банката, в сила към
момента на извършване на съответната операция. При просрочване на дължимите
месечни погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва за времето на забава върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава. Твърди, ответникът не е изпълнил
договорните си задължения, като не е заплатил на банката всички месечни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка 114.71 лв. за целия период на
погасяването на кредита след изтичане на едногодишния гратисен период до
крайния срок на издължаване на кредита и последната изравнителна вноска в
размер на 115.36 лв., дължими ежемесечно в брой на 23-то число на съответния
месец. Същият не е заплатил на банката дължимите по договора лихви /неустойки/
за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва.
Излага, че по силата на чл. 15, ал. 5 от договора, при непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в
уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по
договора, банката може да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем, без да се прекратява действието на договора. Поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска No 38 с
падеж 23.11.2016 г., банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита с
писмо, получено лично от кредитополучателя на 22.03.2017 г. Неизплатеното задължение на кредитополучателя е в
размер на 5828.45 лв., от които: 5656.30 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението; 161.35 лв. – възнаградителна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
22.03.2017 г.; 10.80 лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
06.06.2017 г.
Ищецът твърди, че по подадено от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ чл. 417
от ГПК е образувано ч. гр. д. No */20** г. по описа
на РС-
Ботевград, по което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на
ответника, че същият има задължение към ищеца, произтичащо от Договор за
потребителски кредит No ******** от *.*.20** г., в
размер на 5828.45 лв., от които: 5656.30 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението; 161.35 лв. – възнаградителна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
22.03.2017 г.; 10.80 лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
06.06.2017 г., които представляват и обща сума на начисленията по договора за
кредит. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът- М.П.Х. от гр. Ботевград в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. М.М.,
изразява становище за частична основателност на предявените искове. Сочи, че
исковата претенция може да се приеме за основателна до претендирания размер от
5656.30 лв., като моли съда да остави без уважение искането на ищеца за
възнаградителна лихва в размер на 161.35 лв. и за мораторна лихва в размер на
10.80 лв.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No */20** г. на Районен съд – Ботевград, че по заявление
на ищеца от 29.06.2017 г.,
подадено по куриер с дата 27.06.2017 г., съдът е издал заповед No 3763 от
05.07.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът М.П.Х. *** да
заплати на заявителя “Ю. Б.” АД, гр. С.
сумата-главница от 5656.30 лв., представляващa задължение по
Договор за потребителски кредит No ******** от *.*.20** г.; сумата
от 161.35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.03.2017 г.
до 22.03.2017 г. включително; сумата от 10.80 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 23.03.2017 г. до 06.06.2017 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и
направените разноски в заповедното производство - държавна такса в размер на 116.57
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 520.79 лв.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Видно от заверено копие на Договор за
потребителски кредит No ******** от *.*.20** г., на
същата дата между ищеца “Ю. Б.” АД от една страна и ответника М.П.Х. от друга – като
кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на който
банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 6870.00 лв. за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит ********
от *.*.20** г., сключен между банката и ответника. В чл. 3 от договора е
предвидено задължение на кредитополучателя за заплащане на банката, през
първата една година от срока на издължаване на кредита, променлива годишна
лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент П. на Ю. Б. за
необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка в размер на 1.55%, като към момента на сключване на
договора Референтният лихвен процент П. е в размер на 5.95%, като за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита дължимата променлива
годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент П. на Ю. Б. за
необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 8.050%. Дължимите лихви съгласно ал. 3 на същата
разпоредба се начисляват от датата на усвояване на кредита, за което се счита
датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от
договора погасителните вноски за издължаване на кредита включително дължимите
лихви се заплащат ежемесечно на 23-то число на съответния месец, с краен срок
за погасяване на кредита до 23.09.2023 г. (чл. 5). В чл. 6, ал. 1 е посочено,
че погасяването на кредита е на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи
лихва и главница (с изключение на вноските през първата една година от срока на
издължаване на кредита) и посочени като брой и размер в Погасителен план, приложен
към договора. Съгласно чл. 8 при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва
за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава. В чл. 15 от договора страните са предвидили, че при непогасяване изцяло
или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както
и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на
банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо,
без да се прекратява действието му, като изискуемостта настъпва, без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. По силата на чл. 18 от
договора, негова неразделна част са молба за отпускане на потребителски кредит,
погасителен план и Методология на
банката за определяне на референтния лихвен процент П.. Към договора са
представени и погасителен план и Методология на банката, подписани от
кредитополучателя. От погасителния план се установява, че погасителните вноски
са в размер на 45.44 лв. – първите 12 вноски,
и в размер на 114.71 лв. за останалия период до крайния срок на
издължаване на кредита, с последна изравнителна вноска в размер на 115.36 лв.,
като общият брой на вноските са 120.
Видно от заверено копие на Бордеро от
23.09.2013 г. за усвояване на кредит, на същата дата банковата сметка на
ответника е заверена със сумата 6870.00 лв.
С писмо изх. No ИЗХ-4849/20.03.2017
г. банката е уведомила кредитополучателя М.П.Х.,
че поради неплащане от негова страна на месечна вноска с падеж 23.11.2016 г.,
банката обявява цялото му задължение по кредита за незабавно изискуемо и дължимо,
без да се прекратява действието на договора. Видно от представеното заверено
копие на известие за доставяне, писмото с уведомлението е получено от ответника
на 22.03.2017 г.
Приложени са и заверени копия на Справка
“Начисления” и
Справка “Погашения” за
периода 23.09.2013 – 28.12.2018 г. по процесния договор за кредит, отразяващи
движението по сметката, отчитаща кредита на ответника.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че на 23.09.2013 г. по банковата сметка на ответника е
постъпила сума в размер на 6870.00 лв. Съгласно заключението, по процесния
договор за кредит ответникът е извършил 44 броя плащания общо в размер на
3614.94 лв., с която сума са погасени както следва: главница – 1213.70 лв.,
договорна лихва – 2326.55 лв., и такса за обслужване на сметката – 74.69 лв. От
заключение се установява, че общият размер на задължението по кредита към
06.06.2017 г. е 5828.45 лв., от която главница – 5656.30 лв., договорна лихва
за периода от 03.03.2017 г. до 23.03.2017 г. – 161.35 лв., мораторна лихва за
периода от 03.03.2017 г. до 06.06.2017 г. – 10.80 лв. За времето на ползване на
кредита са начислени такса за обслужване на разплащателната сметка по кредита
за период от 23.10.2014 г. до 23.05.2017 г. – 80.00 лв., законна лихва за
периода от 07.06.2017 г. до 15.05.2018 г. – 538.73 лв., и наказателна лихва за
периода от 23.10.2014 г. до 07.06.2017 г. – 22.83 лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По предявените обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване на
вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 3763
от 05.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No */20** г. по описа на РС- Ботевград. Съдът
намира, че така предявените искове са основателни.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По делото категорично се установява от
събраните доказателства и същото не е спорно, че между страните е налице
валидно сключен Договор за потребителски кредит No ********
от *.*.20** г., по силата на който ищецът е отпуснал банков потребителски
кредит на ответника в размер на 6870.00 лв., а последният се е задължил да
погаси предоставения му кредит ведно с предвидена в договора лихва на
ежемесечни вноски на 23-то число на съответния месец, с краен срок за
погасяване на кредита до 23.09.2023 г., като погасителните вноски са в размер
на 45.44 лв. – за първите 12 вноски по погасителния план, и в размер на 114.71
лв. за останалия период до крайния срок на издължаване на кредита, с последна
изравнителна вноска в размер на 115.36 лв., а общият брой на вноските са 120. С
така сключения договор страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, за
кредитополучателя да възниква задължение за плащане и на лихва за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава – чл. 8
от договора. В чл. 15 от договора е регламентирана предсрочна изискуемост на
целия кредит, без прекратяване на действието му, настъпваща без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните, в случай на непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора.
Ответникът не оспорва обстоятелството,
че е преустановил плащането на дължимите по договора погасителни вноски, като е
извършил погашения на обща стойност 3 614.94 лв., което се установява и от
заключението на вещото лице М.Б.. Съгласно предвиденото в чл. 15 от договора и
с оглед непогасяване на дължими вноски по кредита, то за кредитора- ищеца по
делото, е възникнало правото да обяви задълженията по кредита за предсрочно
изискуеми, като в случая това право е реализирано. Волеизявлението на ищеца за
обявяване на задълженията по кредита за предсрочно изискуеми е валидно
отправено до ответника с писмо с обратна разписка, получено от него на
22.03.2017 г. Посочената дата се счита за момент на обявяване на предсрочната
изискуемост и същият е преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 29.06.2017 г.
От заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задължението по
кредита към 06.06.2017 г. е както следва: главница – 5656.30 лв., договорна
лихва за периода от 03.03.2017 г. до 23.03.2017 г. – 161.35 лв., мораторна
лихва за периода от 23.03.2017 г. до 06.06.2017 г. – 10.80 лв. Ответникът не
твърди и не ангажира доказателства за плащането на посочените вземания, което
обстоятелство подлежи на установяване в негова тежест.
Предвид това съдът приема за установено,
че ответникът, в качеството си на кредитополучател, дължи на ищеца, в
качеството му на кредитор по сключения между тях по Договор за потребителски
кредит No ******** от *.*.20** г., претендираните от
ищеца суми, за които е издадена Заповед No */20** г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. No */20** г. по описа на РС- Ботевград, както следва: за сумата от 5656.30 лв.,
представляваща главница по кредита, сумата от 4638.70 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница, сумата от 161.35 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 03.03.2017 г. до 22.03.2017 г. вкл., както и сумата от 10.80
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.03.2017 г. до 06.06.2017
г. вкл. Предявените искове за установяване на вземанията на ищеца се явяват
основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 1726.81
лв., от които 209.68 лв. за държавна такса, 745.71 лв. за адвокатско възнаграждение, 621.42 лв. за адвокатско възнаграждение
за особен представител на ответника, и 150.00 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 116.57 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 520.79 лв., или общо разноски в заповедното
производство в размер на 637.36 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район “В.”, ул. „О. п.” No *,
към М.П.Х., с ЕГН **********,***, за
които е издадена Заповед No */20** г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No */20** г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница
от 5656.30 лв. /пет хиляди шестстотин петдесет и шест лева и тридесет
стотинки/, представляващa задължение по
Договор за потребителски кредит No ******** от *.*.20** г., сумата
от 161.35 лв. /сто шестдесет и един лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
22.03.2017 г. включително, както и сумата от 10.80 лв. /десет лева и осемдесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 23.03.2017 г. до 06.06.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 27.06.2017 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.П.Х., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
на “Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
“В.”, ул. „О. п.” No *, сумата от 1726.81 лв. /хиляда седемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 637.36 лв. /шестстотин тридесет и седем лева
и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No */20** г. по описа на
РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :