Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6723 по описа на СГС за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищцата
М.Х.Д. твърди, че със свой недвижим имот – апартамент N 1 в груб строеж,
находящ се в сграда, изградена в груб строеж, в гр. София, район Триадица, ж.
к. **********, е обезпечила задължение спрямо кредитора „Б.Д.“ ЕАД на стойност
– 324 000 евро по договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., върху който
е била учредена валидно ипотека. Посочва, че поради неплащане на задълженията е
било инициирано срещу нея заповедно производство – ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, по което
е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като през м. април
2013 г. е било образувано изп. дело N
20138380403946 по
описа на ЧСИ М.Б., с район на действие – СГС. Твърди, че след подадено от
длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са били дадени указания на
кредитора за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Посочва, че банката е
предявила иск, във основа на който е било образувано гр. д. N 10378/13 г. по описа на СГС, ГО, I – 8 състав, като с определение от 25.04.2019 г.,
постановено по търг. д. N 1649/18 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., не е било допуснато касационно обжалване на
решение N 570/09.03.2018 г. по търг. д. N 6156/17 г.
на САС, с което въззивният съд е отхвърлил предявения иск за разликата над
установените дължими суми от 12 882,50 евро – главница, договорна лихва в
размер на 28 383,49 евро, санционираща лихва в размер на 1099 евро, и са
присъдени разноски пред СГС в размер на 588,82 лв. и разноски пред САС в размер
на 168,72 лв. Твърди, че с предявяването на иск по реда на чл. 422 ГПК е била
прекъсната давността върху цялата предявена сума от 366 392,06 евро, като
с оглед частичното уважаване на иска, давността не се счита за прекъсната за
разликата над уважената част. Поддържа, че въз основа на издадения изпълнителен
лист по заповедното производство е било образувано изпълнително дело N 20138380403946 по описа на ЧСИ М.Б., по което
последното изпълнително действие е било на 10.01.2014 г., след което е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че изпълнителният
лист е бил изтеглен от кредитора, след което въз основа на същия изпълнителен
лист при същия съдебен изпълнител е било
образувано ново изпълнително дело под N 20198380400494.
Посочва,
че по новообразуваното изпълнително дело N 20198380400494 съдебният
изпълнител е наложил запори за претендираните суми по изпълнителния лист от
11.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. N
49411/12 г.
по описа на СРС, 63 състав, които надвишават действително дължимите суми
съгласно влязлото в сила решение на САС. Твърди, че към датата на образуване на
новото изпълнително дело N
20198380400494, за
което ищцата е била уведомена със съобщение с изх. N 25892/18.03.2019 г., изпълняемото право на взискателя по издадения
изпълнителен лист по гр. д. N 49411/12 г. по описа на СГС, е било погасено по давност с
изтичане на 5 години от последното изпълнително действие. Поддържа, че при
уважаване на иска, следва да бъде заличена и вписаната ипотека върху описания
по – горе недвижим имот на основание чл. 179 ЗЗД. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в
негова полза не съществуват следните парични вземания - за сумата от
303 315,16 евро – главница, 192 596,63 евро – законна лихва, 629,05
евро – такси, 31 038,03 евро – неолихвяема сума за договорна лихва,
31 409,82 евро – неолихвяема сума за наказателна лихва и 21 948,00
лв. – неолихвяема сума за разноски в заповедното производство, по изпълнителен
лист, издаден по гр. д. N 49411/12 г. по описа на
СРС, 63 състав, за чието принудително събиране е образувано изп. дело N 20198380400494 по описа на ЧСИ М.Б., тъй като са
погасени по давност, както и че не съществува ипотечно право на „Б.Д.“ ЕАД по
отношение на следния собствен на ищцата недвижим имот: апартамент N 1 в груб строеж, находящ се в сграда, изградена в
груб строеж, в гр. София, район Триадица, ж. к. **********, което е било
учредено с договорна ипотека с дв. вх. рег. N 104619, том
11, акт N 57/21.12.2007 г. Претендира разноски.
Ответникът
– „Б.Д.“ ЕАД твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен
интерес. Посочва, че никога не е отричала извънсъдебно факта на изтичането на
давностния срок по отношение на процесното вземае и поради това не е дала повод
за завеждане на делото. Поддържа, че от прекратяването на първото изпълнително
дело до образуването на новото изпълнително дело не са изтекли 5 години. Твърди,
че вземанията, за които е налице влязло в сила съдебно решение, каквито са
процесните, с които е уважен иск по реда на чл. 422 ГПК, са вземания,
установени със съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ГПК, и за тях винаги е
приложим 5 – годишният давностен срок. Претендира разноски. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
По
делото не се спори между страните, а и от представените като доказателства по
делото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 10.11.2012 г. и изпълнителен лист от 11.11.2012 г., издадени по
ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, се
установява, че М.Д.Х. е осъдена да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от
303 315,16 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2012 г. до
окончателното плащане, такса в размер на 629,05 евро, договорна лихва в размер
на 31 038,03 евро за периода от 08.06.2011 г. до 18.10.2012 г.,
наказателна лихва в размер на 31 409,82 евро за периода от 08.09.2011 г.
до 18.10.2012 г., и 21 948 лв. – разноски по делото, като посочените
вземания се дължат поради неплащане на задължения по договор за кредит от
20.12.2007 г.
Въз
основа на изпълнителния лист от 11.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, е било
образувано по молба от взискателя – „Б.Д.“ ЕАД изп. дело N 20138380403946 по описа на ЧСИ М.Б. срещу длъжника М.Х.Д..
Видно
от представената по делото покана за доброволно изпълнение до М.Х.Д. по изп.
дело N 20138380403946 по описа на ЧСИ М.Б. с изх. N 34437/13.05.2013 г., същата е уведомена, че задължението
й по посоченото изп. дело е 303 315,16 евро, ведно със законната лихва,
считано от 19.10.2012 г. до окончателното плащане, 1 229,80 лв. – такси
/629,05 евро/, 60 679,35 лв. – договорна лихва /31 038,03 евро/,
61 406,20 лв. – наказателна лихва /31 409,82 евро/, 21 948,00 лв. –
разноски в заповедното производство и 23 143,47 лв. – такси и разноски
съгласно ТТР от ЗЧСИ, че е наложен запор на вземанията й по банковите сметки и
трудово възнаграждение, както и че е наложена възбрана на ипотекиран в полза на
„Б.Д.“ ЕАД недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ********eт. *, ап. *, като е насрочен опис на посочения имот
на 10.06.2013 г. от 11,00 ч.
Видно
от уведомление за обявена публична продан с изх. N 01850/10.01.2014 г. до М.Х.Д. в качеството й на длъжник по изп. дело N 20138380403946 по описа на ЧСИ М.Б., връчено й на
05.02.2014 г., е насрочена публична продан на описания с протокол за опис на
недвижими имущества от 10.06.2013 г. имот, в периода от 20.01.2014 г. до
20.02.2014 г.
От
представеното по делото заверено копие от изп. дело N 20198380400494 по
описа на ЧСИ М.Б. се установява, че въз основа на молба от взискателя „Б.Д.“
ЕАД с вх.
N 06030/05.02.2019 г., към която е приложен изпълнителен
лист от 11.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. N 49411/12 г.
по описа на СРС, 63 състав, е образувано изпълнително дело N 20198380400494 по описа на ЧСИ М.Б. срещу длъжника М.Х.Д..
С молбата от 05.02.2019 г. от взискателя е поискано налагането на запори и
възбрани върху имуществото и доходи на длъжника.
С
разпореждане от 18.03.2019 г. на ЧСИ М.Б. е разпоредено образуването на изп.
дело N 20198380400494 по описа на ЧСИ М.Б. срещу М.Х.Д.,
изпращането на ПДИ и налагане на запори на вземанията на длъжника.
Въз основа на
искане за вписване на възбрана с изх. N 25896/18.03.2019 г. по описа на ЧСИ М.Б. по изп. дело N 20198380400494 e вписана възбрана в книгите за
вписванията на 19.03.2019 г., том V, N 67, вх. рег. N 14788, върху следния недвижим имот, собственост
на М.Х.Д. – ап. 1, в груб строеж, находящ се в сграда, изградена в груб строеж,
в гр. София, район Триадица, ж. к. ********бул. ********eт. 3.
Видно
от съобщението за образуване на изп. дело N 20198380400494 по
описа на ЧСИ М.Б. с изх. N
25892/18.03.2019 г.
до М.Х.Д., задължението по изп. дело включва: олихвяема сума за главница в
размер на 303 315,16 евро, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2012 г., която към 18.03.2019 г. е 192 596,63 евро, неолихвяема сума
за такси в размер на 629,05 евро, неолихвяема сума за договорна лихва в размер
на 31 038,03 евро, неолихвяема сума за наказателна лихва в размер на
31 409,82 евро, неолихвяема сума за разноски в заповедното производство в
размер на 21 948,00 лв., неолихвяема сума по т. 1, 2, 5, 9 и 31 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 269,00 лв., дължима сума по т. 26 в размер на 30 870,78
лв. или общо дължима сума в размер на 1 146 374,63 лв., както и
присъединените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в полза на държавата.
В съобщението е посочено също така, че е наложен запор върху вземанията на
длъжника на основание чл. 507 ГПК.
Видно
от известието за доставяне – обратна разписка ИД PS A03R 001ME9 V /л.
208 от делото/ писмо с изх. N
25892/18.03.2019 г.
по изп. дело N 494/19 г. по описа на ЧСИ М.Б. е получено от
длъжника М.Х.Д. на 02.04.2019 г.
От представените като доказателства по
делото заверени преписи от решение от 04.07.2017 г. по гр. д. N 10378/13 г. по описа на СГС, ГО, I – 8 състав, решение от 09.03.2018 г. по търг. дело N 6156/17 г. по описа на САС, 11 състав, с което е
частично отменено решението на СГС, и определение от 25.04.2019 г. по търг.
дело N 1649/18 г. по описа на ВКС, TК, I т. о., с което
не е допуснато касационно обжалване на решението на САС по търг. дело N 6156/17 г., влязло в сила на 25.04.2019 г., се
установява, че задължението на М.Х.Д. по заповедта за изпълнение, издадена по ч.
гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, възлиза
на 12 882,50 евро – главница, договорна лихва в размер на 28 383,49
евро, санкционираща лихва в размер на 1099 евро, разноски пред СГС в размер на
588,82 лв. и разноски пред САС в размер на 168,72 лв.
С
молба с вх. N 23513/08.05.2019 г. от М.Х.Д. по изп. дело N 2019838040400494 по описа на ЧСИ М.Б. е поискано вдигане
на наложените запори и възбрани над посочените суми в решение от 09.03.2018 г. по търг. дело N 6156/17 г. по описа на САС, 11 състав.
С разпореждане от 15.05.2019 г. на ЧСИ М.Б. е
разпоредено да се вдигнат запорите върху банковите сметки на длъжника.
След
писмена молба на взискателя „Б.Д.“ ЕАД oт
26.11.2019 г. изп. дело N
2019838040400494 по
описа на ЧСИ М.Б. е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ
Р.А.с район на действие – СГС и е преобразувано под N 20208480400126.
Видно
от молба от 21.12.2007 г. от „Б.Д.“ ЕАД е вписана ипотека с дв. вх. рег. N 104619, том 11, акт N 57/21.12.2007 г.
в полза на „Б.Д.“ ЕАД за обезпечаване на изплащането на отпуснат от „Б.Д.“ ЕАД
ипотечен кредит за покупка на недвижим имот на М.Х.Д..
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл. 439 ГПК:
С
разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението,
когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Същото право има и длъжникът в производството по издаване на заповед
за изпълнение, която е влязла в сила.
Предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с предявяването на който ищцата цели да установи, че
вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 11.11.2012 г.
на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на
СРС, 63 състав, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по
давност. Ищцата има правен интерес от предявяването на специалния установителен
иск, тъй като след прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело N 20138380403946 по описа на ЧСИ М.Б. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, кредиторът отново е предприел действия по принудително
събиране на вземането, за което съществува изпълнително основание, като въз основа
на молба от взискателя „Б.Д.“ ЕАД с вх. N 06030/05.02.2019 г., към която е
приложен изпълнителния лист от 11.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, е
образувано изпълнително дело N 20198380400494
по
описа на ЧСИ М.Б. срещу длъжника.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/ и
направеното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност, ответникът
следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на
течението на погасителната давност за главница и лихви.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Не е спорно между страните, че между „Б.Д.“
ЕАД и М.Х.Д. е съществувало облигационно правоотношение по договор за ипотечен
кредит от 20.12.2007 г.; че въз основа на заявление от „Б.Д.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу М.Х.Д.
е било образувано ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на
СРС, 63 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника; че въз основа на изпълнителния лист oт 11.11.2012 г. е било образувано изп. дело N 20138380403946 по описа на ЧСИ М.Б.; че в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е било подадено възражение от длъжника, поради което заповедният
съд е дал указания на кредитора за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК,
както и че банката е предявила срещу длъжника искова молба по реда на чл. 422 ГПК, във основа на която е било образувано гр. д. N 10378/13 г.
по описа на СГС, ГО, I – 8 състав.
С
исковата молба са въведени твърдения от ищцата, че вземането, предмет на принудително
изпълнение, е погасено по давност.
В
чл. 116, б. „б” ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение от кредитора. В случая изпълнителният лист от 11.11.2012 г. по
ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, е издаден
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. С подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не се прекъсва давността. Това е така, тъй като заповедното
производство е едностранно производство и до постановяване на съдебния акт, с
който на длъжника се разпорежда заплащане на определена сума, длъжникът не
е уведомен за предприетите по отношение
на него действия. С предявяването на иска за установяване на съществуването на
процесните вземания давността се прекъсва на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
като прекъсването е от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.
От
събраните по делото доказателства /заверени преписи от решение от 04.07.2017 г.
по гр. д. N 10378/13 г. по описа на СГС, ГО, I – 8 състав, решение от 09.03.2018 г. по търг. дело N 6156/17 г. по описа на САС, 11 състав, с което е
частично отменено решението на СГС, и определение от 25.04.2019 г. по търг. дело
N 1649/18 г. по описа на ВКС, TК, I т. о., с което
не е допуснато касационно обжалване на решението на САС по търг. дело N 6156/17 г./
се установява, че със сила на пресъдено нещо е установено, че задължението
на М.Х.Д. към „Б.Д.“ ЕАД по заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, възлиза
на 12 882,50 евро – главница, договорна лихва в размер на 28 383,49
евро, и санкционираща лихва в размер на 1099 евро, както и разноски пред СГС в
размер на 588,82 лв. и разноски пред САС в размер на 168,72 лв. С влизането на
сила на 25.04.2019 г. на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СPC, 63 състав,
в посочените по – горе части е започнала да тече нова 5 – годишна давност /на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ за вземанията, установени със сила на пресъдено
нещо.
По
отношение на вземанията, за които исковите претенции са отхвърлени с решение от
04.07.2017 г. по гр. д. N 10378/13 г. по описа на
СГС, ГО, I – 8 състав, и решение от 09.03.2018 г. по търг. дело N 6156/17 г. по описа на САС, 11 състав, с което е
частично отменено решението на СГС, давността не се счита за прекъсната /чл.
116, б. „б“, изр. 2 ЗЗД/.
Съгласно
чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за
принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. От
събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 11.11.2012 г. по ч.
гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, е било
образувано изп. дело N 20138380403946 по описа на ЧСИ
М.Б., като с образуването на изпълнителното дело давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
като по силата на даденото с ППВС N
3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
По делото не се спори, че последното изпълнително
действие по изп. дело N 20138380403946 по
описа на ЧСИ М.Б. е
било насрочването на публична продан на имот, собственост на длъжника, за което
длъжникът е бил уведомен на 05.02.2014 г. /л. 20 - 21 от делото/, поради което следва да се
приеме, че изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК най – късно на 05.02.2016
г. по право.
Спирането
на давността по изп. дело N 20138380403946 следва
да се счита преустановено от момента на
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015 г.
Според
разясненията, дадени с Решение N 170/17.09.2018
г.
по гр. д. N 2382/17 г.
по описа на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, с ППВС № 3/18.11.1980 г. е дадено
тълкуване, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обаче е
дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено посоченото ППВС. Извършената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които
са приключили преди това.
Съгласно разясненията, дадени с
Решение N 37/24.02.2021 г. по гр. д. N 1747/20 г.
по описа на ВКС, IV г. о., когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
изпълнителен способ. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново
изпълнително дело, тъй като старото е вече прекратено. Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ.
В
случая, от данните по делото се установява, че въз основа на молба от
взискателя „Б.Д.“ ЕАД с вх. N
06030/05.02.2019 г.,
към която е приложен изпълнителен лист от 11.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, е
образувано изпълнително дело N 20198380400494
по
описа на ЧСИ М.Б. срещу длъжника М.Х.Д.. С молбата с вх. N 06030 от 05.02.2019 г. от взискателя е поискано
налагането на запори и възбрани върху имуществото и доходи на длъжника.
По
новообразуваното изпълнително дело са извършени изпълнителни действия – на
02.04.2019 г. длъжникът е уведомен за наложени запори върху вземания по банкови
сметки, а на 19.03.2019 г. е вписана в Службата по вписванията – гр. София
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Налагането на запор и
възбрана в изпълнителното производство, съгласно т. 1 от ТР N 2/13 г. на ОСГК на ВКС, представлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То
прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принуда в
изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си
сфера – актовете ми на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния
и присъединените кредитори. Образуването на второто изпълнително дело преди
изтичането на давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действие на принудително изпълнение по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото в т. 10 от ТР N 2/13 г. на ОСГТК на
ВКС тълкуване на материалния закон. Доколкото обаче в молбата за изпълнение с
вх. N 06030/05.02.2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., въз основа на
която е образувано второто изпълнително дело, се съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни способи – запори и възбрана, то наложените запори
и възбрана ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им. Съгласно
разясненията, дадени с Решение N 37/24.02.2021 г. по гр. д. N 1747/20 г.
по описа на ВКС, IV г. о.,
прекъсването на давността е с предприемането на действието, но то се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.
Предвид
изложеното по – горе, съдът приема, че към момента на образуване на изп. дело N 20198380400494 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие
– СГС 5 – годишният давностен срок по отношение на вземанията, за които е бил
издаден на 11.11.2012 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, не е бил
изтекъл и същите не са погасени по давност.
Ето
защо, искът с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че паричните вземания за сумата от 303 315,16 евро –
главница, 192 596,63 евро – законна лихва, 629,05 евро – такси, 31 038,03 евро –
неолихвяема сума за договорна лихва, 31 409,82 евро – неолихвяема сума за
наказателна лихва и 21 948,00 лв. – неолихвяема сума за разноски в
заповедното производство, по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, за чието принудително събиране е образувано изп. дело N 20198380400494 по описа на ЧСИ М.Б., не съществуват, тъй
като са погасени по давност, следва да се отхвърли като неоснователен.
По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ипотечното право, което е било учредено с договорна
ипотека с дв. вх. рег. N 104619, том 11, акт N 57/21.12.2007 г., не съществува:
Искът
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен. Съображенията за това са
следните:
По
делото съдът формира фактически и правни изводи, че процесните вземания, по
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. N 49411/12 г.
по описа на СРС, 63 състав, за чието принудително събиране е образувано изп.
дело N 20198380400494 по описа на ЧСИ М.Б., не са погасени по
давност, в т. ч. и че вземането, което е било обезпечено с процесната договорна ипотека, не е
погасено по давност.
Ето
защо, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ипотечното право, което е било учредено с договорна
ипотека с дв. вх. рег. N 104619, том 11, акт N 57/21.12.2007 г., не съществува, следва да се отхвърли
като неоснователен.
По
разноските:
Всяка
от страните претендира разноски. Ответникът прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Б.Д.С..К.“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** N 19, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че паричните вземания за сумата
от 303 315,16 евро – главница, 192 596,63 евро – законна лихва, 629,05 евро – такси,
31 038,03 евро – неолихвяема сума за договорна лихва, 31 409,82 евро
– неолихвяема сума за наказателна лихва и 21 948,00 лв. – неолихвяема сума
за разноски в заповедното производство, по изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
д. N 49411/12 г. по описа на СРС, 63 състав, на основание
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.11.2012 г., за чието принудително събиране е образувано изп. дело N 20198380400494 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие
- СГС, не съществуват като погасени по давност, както и иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ипотечното право, което е било учредено с договорна ипотека с дв. вх. рег. N 104619, том 11, акт N 57/21.12.2007 г.,
не съществува.
ОСЪЖДА М.Х.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Б.Д.С..К.“ АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** N 19, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата
от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: