№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за
признаване на уволнението на ищцата за незаконно и възстановяване на заеманата от нея
длъжност отпреди.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. С. Д. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“П Б“ № ** ет** ап** със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № **
ап.** чрез адв. Кузманов от ШАК срещу „****“ ЕАД клон Ш с ЕИК ************* със
седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“П“ № 1.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор
ищцата е работила в „****“ - клон Ш за времето от **/**/****г. до **/**/****г. на длъжност
„*******“, като със Заповед № ** от **/**/****г. било прекратено трудовото
правоотношение. След проведено обжалване с Решение № *** от **/**/****г. по в.гр.д. №
***/****г. на ШОС било отменено първоинстанционното решение на ШРС и уволнението й
било признато за незаконно и била възстановена на заеманата длъжност, както и присъдено
обезщетение. Решението не било допуснато до касационно обжалване от състав на ВКС с
Определение № **66/**/**/****г. по гр.д. № ***/****г., III г.о.
На **/**/****г. ищцата предявила Заявление за възстановяване на работа с №
*********, като на същата дата се явила на работа и била допусната от работодателя на
работното си място за три дена. Със Заповед № ** от **/**/****г. отново била уволнена,
считано от **/**/****г. с мотива, че за заеманата от нея длъжност има изискване да
притежава специализация „***********“. Ищцата отказала да получи заповедта, но
1
поискала копие от нея и от трудовото си досие. След справка с досието установила, че в
Заповедта имало нанесена корекция, като вместо № ** в нея бил посочен № 1.
Твърди се, че при назначаването на ищцата работодателят приел притежаваната от
нея квалификация и образование, както и че същият е злоупотребил с права, тъй като е
налице липса на обективна необходимост от въвеждане на новото изискване за
специализация „***********“. Безспорно било, че *******ът не осъществява
правораздавателна дейност, каквато е в компетенцията на органите на съдебната власт или
несъдебните правораздавателни органи – особени юрисдикции и арбитражни съдилища.
Аргумент от горното се извлича от действащата Наредба за единните държавни изисквания
за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионалната
квалификация „Юрист“ от 1**.07.20**г., в която са изброени дисциплините, като
„***********“ не е измежду задължителните. Отделно от това заповедта не била
мотивирана и липсвало посочване на „обективната необходимост“ за промяната на
изискванията в длъжността. В заключение се моли да се признае уволнението й за
незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед № ** от **/**/****г., с която е прекратено
трудовото й правоотношение, както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „*******“ с място на работа «****» - клон Ш;
Препис от исковата молба и книжата към нея, били връчени на ответника, който в
законоустановения срок депозирал писмен отговор. В него се признава допустимостта на
исковете, но се оспорва основателността им. Посочва се, че основанието за уволнението по
чл.328, ал.1, т.6 от КТ е безвиновно и прекратяването на трудовия договор е
законосъобразно, ако промяната на изискванията за заеманата длъжност е настъпила след
сключването на договора и служителят не отговаря на новите изисквания. Цитира се
съдебна практика. Считат, че в тежест на ищцата е да обори добросъвестността на
работодателя. В заключение се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Кузманов от ШАК, като се
поддържа исковата молба. В хода на съдебните прения се моли за положително решение по
делото и присъждането на разноски, като се представя писмена защита, в която се развиват
правните доводи за основателността на предявените искове.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител, като
депозират становище по хода на делото, в което молят съда да отхвърли исковете.
От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна
следното: Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че
същите били в трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор №
1/**/**/****г., като ищцата заемала длъжността “*******“ в отдел „Административен“,
считано от **/**/****г. с място на работа “****“ ЕАД – клон Ш.
При започване на работа на **/**/****г. на ищцата била връчена длъжностна
характеристика за длъжността „*******“ (находяща се на лист 1 от трудовото й досие), в
която били посочени трудовите задачи и задължения. В обобщеното описание на работата е
2
разписано, че следва да оказва съдействие на ръководството на дружеството, като дава
мнения, съвети и справки по правни въпроси, осъществява процесуално представителство
пред съдилища и други юрисдикции, да дава устни и писмени становища. В изискванията
към вида и равнището на образованието за длъжността „*******“, работодателят е посочил,
че лицето, заемащо длъжността следва да притежава „висше“ образование, специалност
„право“ с образователна квалификационна степен „магистър“, както и юридическа
правоспособност.
Видно от Диплома за висше образование рег. № ******* от **/**/****г., ищцата е
магистър, със завършено висше образование по специалност „Право“ към Юридическия
факултет на „*******“ – В, със специализация по „****“. От приложението към дипломата
се установява, че има положени изпити по общо 44 учебни дисциплини, включително и
задължителните, като пет от общите 44 са по специализацията й. Представено е и
Удостоверение за правоспособност № 18**** от **/****г. на Министерство на
правосъдието.
Между страните имало сключени последващи Допълнителни споразумения,
последното, от които било Допълнително споразумение № ** от **/**/****г., като в този
период липсва промяна в длъжността. От представеното от работодателя трудово досие в
цялост, се установява, че през време на заемане на длъжността от ищцата на същата й били
връчени няколко длъжностни характеристики, съдържащи в себе си изискванията на
работодателя към заеманата от нея длъжност, включително и за образование и
квалификация, връчени съответно на **/**/****г. (лист 11 от трудовото досие), на
**/**/****г. (лист 21), на **/**/****г. (лист 91), на **/**/****г. (лист 160) и последната
(лист 294 от досието).
От съдържанието на всички се установява, че изискванията към длъжността не са
променяни в периода до възстановяването й на работа, като единствено в характеристиката
от **/**/****г. изискването за трудов опит било променено от необходимия от минимум три
години, на минимум две години.
Със Заповед № ** от **/**/****г. ищцата била дисциплинарно уволнена на
основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ, поради извършено от нея нарушение, представляващо
злоупотреба с доверието на работодателя. С Решение № ***/**/**/****г. по в.гр.д.№
***/****г. на ШОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № **66 от
**/**/****г. на ВКС, първоинстанционното съдебно решение № ****0 от **/**/****г. по
гр.д. № 78**/20**г. на ШРС било частично отменено и дисциплинарното уволнение на
ищцата било признато за незаконно и същата била възстановена на заеманата от нея
длъжност „*******“. Решението е влязло в законна сила на **/**/****г. Със Заявление вх.№
***-**-*** от **/**/****г. ищцата заявила, че ще се яви на работа на **/**/****г. Със
Заповед № **/**-** от **/**/****г. работодателят възстановил на работа ищцата и тя
започнала изпълнение на трудовите си задължения, считано от **/**/****г.
Със Заповед ** от **/**/****г., на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.първо от КТ бил
прекратен трудовия й договор, считано от **/**/****г., тъй като не притежавала
3
необходимото образование за изпълняваната длъжност, въведено със Заповед на
работодателят, а именно не притежавала специализация „***********“, а специализация
“****“. Отказа на ищцата да получи заповедта и длъжностната характеристика, с която се
въвежда промяната в изискванията на длъжността бил оформен с подписа на двама
свидетели.
Със Заповед № **-**-*** от **/**/****г. (лист 84 от делото) било отменено щатното
разписание на „****“ – клон Ш, като се считало за действащо утвърденото щатно
разписание от **/**/****г., в което длъжност „*******“ липсва. От представените от
„****“ ЕАД Централно управление щатно разписание и структура на клона в Ш за периода
**/**/****г. – **/**/****г. се установява, че длъжността „*******“ не съществува в този
период.
По делото е представен и Договор № **/**** от **/**/****г., сключен между „****“
ЕАД, в качеството на доверител и Д С Г, в качеството на управител на „****“ ЕАД – клон
Ш. Съгласно чл.4, т.9 от договора управителя на клона поема задължението да назначава и
освобождава работници и служители на клона, съобразно одобреното щатно разписание и
действащото законодателство. В чл.**, т.** от договора е разписано, че управителя на клона
има право да утвърждава разписание на длъжностите, правила на вътрешния трудов ред и
други, след съгласуване и одобрение от доверителя.
От „****“ ЕАД - Централно управление е депозирано становище в хода на делото, в
което се сочи, че не е издавана заповед на изпълнителния директор, нито е вземано решение
на Съвета на директорите за промяна в щата на клон Ш. Не е налице и съгласуване, както и
одобряване на промяната в изискванията за образование за длъжността „*******“ с
въвеждане на допълнително изискване за притежавана специализация „***********“. Така
също в молба от „****“ ЕАД - Централно управление с изх.№ **/**/**/**** от **/**/****г.
се съдържа изявление, че няма издавана изрична Заповед на управителя на клона на
дружеството в гр.Ш (цитирана в заповедта за прекратяване на трудовия договор), с която да
се прави промяна в изискванията за длъжността „*******“.
Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост
и поотделно, съдът прави следните правни изводи:
По основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ: Фактическия състав
на разпоредбата касае безвиновно уволнение, поради промяна от работодателя на
изискванията за образование или професионална квалификация за заеманата от работника
или служителя длъжност.
В конкретния случай не се спори между страните, че трудовото правоотношение е
възникнало на основание валидно сключен договор, като след дисциплинарното уволнение
от **/**/****г., ищцата била възстановена от съда на заеманата от нея длъжност „*******“
на **/**/****г., а със Заповед № 1 от **/**/****г. било прекратено отново трудовото
правоотношение, считано от **/**/****г. Безспорно е и, че изменението в изискванията за
образование и професионална квалификация било въведено от работодателя в периода след
4
незаконното уволнение на ищцата и възстановяването й на длъжност по силата на съдебно
решение.
В представените по делото копия от страници от трудова книжка на Д. С. Д. е видно,
че лицето е заемало длъжността „*******“ в периода **/**/****г. – **/**/****г. при
работодателя „****“ ЕАД – клон Ш. Ищцата обаче е възстановена на длъжност, която
липсва в представеното щатно разписание от **/**/****г., действащо в периода на
възстановяване, както и в структурата на „****“ ЕАД – клон Ш (лист 8** от делото). За да е
налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ
изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено
при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. При липса на същата длъжност,
то работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение на основание
съкращаване на щата по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, но не и на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
В настоящия случай въведените нови изисквания за образование и професионална
квалификация, и съответно изготвената длъжностна характеристика касаят длъжност, която
не съществува към момента на възстановяване на ищцата.
Дори и да приемем, че ищцата е била възстановена на длъжност, която е заемала
преди уволнението и при която трудовите функции са запазени (с оглед длъжностната
характеристика и отразеното в трудовата книжка), то са налице други основания за отмяната
на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради нейната
незаконосъобразност, а именно: По делото се доказа, че при сключването на Трудов договор
№ 1/**/**/****г., ищцата е притежавала необходимото образование според изискванията на
работодателя, а именно – висше образование с магистърска степен по специалност „Право“,
като притежавала и съответната юридическа правоспособност, видно от Удостоверение за
правоспособност № 18**** от **/****г., издадено от Министерство на правосъдието.
В мотивите на т.1а от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. на ВКС по т.д. №
4/2017г. на ОСГК, което е задължително за приложение от съда, се дава разяснението, че ако
работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование
и/или квалификация не представляват обективна причина за изпълнение на трудовата
функция при сключването на трудовия договор, но в последствие е прекратил трудовото
правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят
всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които
вече е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването на
работодателят в тези случаи за липса на изискуемо образование, ще противоречи на
принципа на чл.**7, ал.2 от Конституцията на Република България, да не се допуска
злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законните интереси
на другите. Когато изискванията за образование и/или квалификация не са нормативно
установени, а са въведени от работодателя (както в настоящия случай), то прекратяването на
трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ не може да бъде законосъобразно,
поради това че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранното
прекратяване на трудовия договор и е злоупотреба с право от страна на работодателя. С
5
оглед на дадените разяснение с ТР, както и предвид установеното по делото, а именно, че
изискванията на работодателя за образование по вид, степен и насоченост (в случая
„висше“, степен „магистър“, и насоченост “право“) и изискването за юридическа
правоспособност, са били покрити от ищцата при първоначалното заемане на длъжността
към **/**/****г., като изискванията в същината си не са били променени и към
възстановяването й на работа на **/**/****г., то прекратяването на трудовото
правоотношение в последствие за липсата на образование е незаконосъобразно и като такова
Заповед № 1 от **/**/****г. следва да се отмени.
Друго самостоятелно основание за отмяна на Заповед № 1 от **/**/****г., като
незаконосъобразна беше посочено по-горе и то е, че въвеждането на изискване за
специализация „***********“ не се отнася до изискването за притежавано образование и
професионална квалификация, а е допълнително изискване към длъжността. Това пък
попада в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, не на в приложението на чл.328, ал.1, т.6 от
КТ. Горното произтича от естеството на работата изпълнявана от ищцата, тъй като по
новата длъжностна характеристика длъжностните задължения не са променени, а се касае за
детайлизиране на вече възложени трудови функции. В тази връзка следва да се отбележи, че
нито с оглед процесуалното представителство на работодателят, нито с оглед даването на
становища по правни въпроси свързани с дружеството се изисква специализацията
„***********“.
По отношение на въведеното от ищцата твърдение за злоупотреба с право по смисъла
на чл.8, ал.1 от КТ настоящия съдебен състав намира и следното: В съдебната практика се
приема, че при въведено основание за злоупотреба с право се изследва целта на
предприетото от работодателят изменение на изискванията за заемане на определена
длъжност, което поначало е негово решение по целесъобразност, но това не изключва
установяване на злоупотреба с право на уволнение. Важното е да се установи дали
възможността за уволнение е използвана целенасочено от работодателя. В този смисъл са
Решение № 73/20**г. по гр.д. № 1968/2021г., IV г.о., Решение № 34**/2013г. по гр.д. №
3868/2013г. на IV г.о. и др. В настоящия случай съдът намира, че от естеството на действия
на работодателят може да се направи извода за злоупотреба с права. В Договора за възлагане
управлението на „****“ ЕАД клон Ш № **/**** от **/**/****г., сключен между управителя
и доверителят „****“ ЕАД се дават правомощия на управителя да взема самостоятелни
решения по назначаване и освобождаване на работниците и служителите в клона на
дружеството, но тези правомощия са ограничени с чл.4, т.9 и чл. **, т.4 от договора.
Съгласно тези клаузи управителят е длъжен да назначава и освобождава работници и
служители от клона, съобразно одобреното щатно разписание, ФРЗ за клона – одобрени от
СД, КТД и действащото законодателство, както и да утвърждава разписание на
длъжностите, след съгласуване и одобрение от доверителя. В настоящия случай безспорно
се доказа, че процедура по съгласуване и одобрение на въведените от управителя на клона
изменения, а именно специализация „***********“ не е провеждана. Това изявление е
въведено в производството именно от доверителя по договора, който следва да одобри
6
предложените изменения. Или с промяната на изискванията за образование с въвеждането
на специализация „***********“, каквато не е въведена за останалите длъжности „*******“
в „****“ ЕАД работодателят е нарушил принципа на чл.8, ал.1 от КТ.
От страна на ответника се цитира съдебна практика. Решение № 97 от 18.08.20**г. на
ВКС по гр.д. № 2820/2021г., IV г.о. касае конкретен случай, по който въведеното
възражение по чл.8, ал.1 от КТ не е било доказано от ищеца, какъвто не е настоящия случай.
Решение № 83 от 08.04.2021г. на ВКС по гр.д. № 2947/2020г., IV г.о. разглежда случай, при
който с оглед изпълнението на конкретната работа са въведени по-високи изисквания към
длъжността, което не е приложимо в настоящата хипотеза, предвид липсата на промяна в
трудовите функции на ищцата. Решение № 60269 от 30.12.2021г. на ВКС по гр.д. №
**48/2018г., IV г.о., е изцяло в съответствие на приложената от съда практика, поради което
съдът се позовава и на това решение.
Доколкото оспорваното от страна на ищеца уволнение е незаконно, то искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 1 от
**/**/****г. за прекратяване на трудов договор № 1/**/**/**** г. и отмяната на уволнение,
извършено със същата заповед е основателен и следва да бъде уважен.
Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата до уволнението длъжност е обусловен от уважаването на иска за признаване на
незаконосъобразността на уволнението, като следва да бъде уважена и тази искова
претенция.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ШРС дължащите се държавни такси по двата иска в общ размер на 100
лв.
Направено е искане от ищцата за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да й заплати направените разноски в размер на 800 лв.,
съгласно представено пълномощно и списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Поради гореизложеното и на основание чл.23** и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. С. Д. с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.“П Б“ № ** ет** ап** със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** ап.4, чрез адв. Кузманов
от ШАК и ОТМЕНЯ Заповед за прекратяване на трудовия договор № 1/**/**/****г. на
„****“ ЕАД клон Ш с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“П“
№ 1, считано от **/**/****г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като
незаконосъобразна.
7
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. С. Д. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „*******“ в „****“ ЕАД клон Ш с ЕИК *************.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД клон Ш с ЕИК ************* да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 100
лв. (сто лева), представляваща държавна такса по уважените искове, както и ** лв.(пет
лева) в случай на евентуално служебно издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД клон Ш с ЕИК 83116007802** да заплати на Д. С. Д. с ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно адвокатско пълномощно и
списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Шски Окръжен съд, считано
от датата на обявяването му, а именно **/**/****г.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
8