Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /17.09.2021 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, с участвието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ
при Окръжна прокуратура – Варна, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3398 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 – 207
от ГПК и е образувано по искова молба от В.К.Б., ЕГН **********, чрез законната
си представителка В.Д.Б., и от В.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им
адв.Ж.Ж. ***, против НЗОК като правоприемник от 01.04.2019г на Център „Фонд за
лечение на деца“, с претенции за присъждане на следните суми:
1). Обезщетение за претърпени от малолетния В.Б. неимуществени вреди в
размер на 10 000 (десет хиляди)
лева, изразяващи се в понесени физически болки и страдания (поради липсата
на адекватно лечение на заболяването му „Uveitis oc.utr.st., post PPV oc.dex.
Cataracta complicate oc.dex“ - Увеит на двете очи), и психически страдания
поради влошаването на постигнатата зрителна острота след предходното му лечение
в Мюнхен, Германия, което е повлияло всички сфери на живота му – трудности с
усвояването на учебния материал и проблеми с концентрацията, невъзможност да
играе с другите деца в свободното си време, да посещава лагери и да спортува,
довело до неизграждане на адекватни за възрастта му навици и умения в
общуването с връстниците му, ниска самооценка, нерешителност, наред с гневност,
раздразнителност, променливи настроения, изолиране вкъщи, пасивност, отбягване
на сприятеляване, здравословни проблеми, тежко преживяване на наложителната
раздяла с баща му и липсата на общуване с него, а след отказа за финансиране
през м.01.2017г – огромен стрес от вероятността състоянието му отново да се
влоши, да остане сляп, да се повторят претърпените до 2013г операции,
интервенции и усложнения, в резултат – изпадане в депресивни състояния и отказ
да общува с други хора, обърканост и неразбиране на този отказ, чувство за
обреченост на слепота и безсилие, тъй като не можел да разбере защо Ц „ФЛД“
отказва да продължи лечението му, след като здравословното му състояние се
подобрява, бил постоянно тревожен и не можел да разбере защо всичко това му се
случва и защо е толкова трудно да се лекува в Мюнхен, където се чувства добре,
като през целия период е усещал и притесненията на родителите си, тяхната
тревожност и страдания;
2). Обезщетение за претърпени от В.Б. имуществени вреди в размер на 57 272.50 лева (петдесет и седем
хиляди двеста седемдесет и два лв. 50 ст), представляващи разходите за
лечение, транспорт и престой на детето й В.Б. в клиника в гр. Мюнхен, Германия,
както следва: м.06.2014г – 10 200.82лв.; м.10.2014г – 10 283.21лв.;
м.02.2015г – 10 776.08лв.; м.05.2015г – 8 335.40лв.; м.10.2015г –
11 775.45лв. и м.03.2017г – 5 908.54лв.;
3). Обезщетение за претърпени от В.Б. неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева,
изразяващи се в стрес и притеснения относно влошаването на здравословното
състояние на сина й след прекъсване на предходното лечение в Германия; относно
възможността да бъде осигурено единственото ефикасно и качествено лечение на
детето в Мюнхен, Германия; търпени от нея и семейството й финансови лишения и
нестабилност с цел осигуряване на навременното и продължително самостоятелно
финансиране на лечението на детето, вкл. теглени заеми; нейните и на децата й
страдания от наложената от обстоятелствата раздяла с бащата, който е започнал
работа в чужбина с цел осигуряване на средства; в тази връзка - необходимостта да поеме изцяло отговорността
за физическото и психическото състояние (вкл. осигуряване на пълноценно и
здравословно хранене), емоционално развитие, възпитание и обучение на децата
си, което резултирало в стрес и депресия поради постоянната несигурност за
доходите им, ограничаване на социалния живот и контакти на семейството,
лишаване от обичайни дейности (отдих и почивки), преумора и емоционално
изтощение, наред с гнева от очевидната несправедливост, която се извършва
спрямо тях, чувство за вина и самообвинения за така създалата се ситуация;
в резултат на незаконосъобразното решение
№ 530/20.05.2014г на директора на Ц „ФЛД“ за прекратяване на финансовото
подпомагане на В.Б., отменено с Решение №5505/02.08.2016г по адм.д.№1981/2016г
на АССГ, оставено в сила с Решение № 1966/16.02.2017г по адм.д.№ 11267/2016г.
на ВАС - София, VІ отд.;
за периода 20.05.2014г – 25.11.2015г и от м.11.2016г до
м.03.2017г. (когато в Ц „ФЛД“ е получено решението на ВАС), ведно с мораторна
лихва за периода 16.02.2017г до датата на завеждане на исковата молба
30.10.2019г., и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба
30.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание исковите претенции се
поддържат от пълномощника на ищците адв.Д.П., който изразява подробно становище
по същество на правния спор в представените
по делото писмени бележки.
Ответникът - Национална
здравноосигурителна каса в качеството на правоприемник от 01.04.2019г на ЦФЛД, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. Г. ***, оспорва исковете като неоснователни. С писмен
отговор с.д. № 4560/05.05.2020 г. е изразено становище за недопустимост на
исковете за периодите от 20.05.2015 г. до 25.11.2015 г. както и от м. 11.2016
г. до м. 03.2017 г. с аргумента, че тези периоди са извън едногодишния срок, за
който е отказано лечение с отмененото Решение № 530/ 20.05.2014 г. на Директора
на ЦФЛД. В допълнение е посочено, че за същите периоди не е налице първата
процесуална предпоставка за уважаване на иска – не е налице отменен по надлежен
ред административен акт, действие или бездействие. В останалата част исковите
молби се оспорват като неоснователни и недоказани. Развити са доводи, че
твърденията за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди са
останали недоказани, но дори и да се приеме за категорично доказано, че такива
са налице, остава недоказано обстоятелството, че същите се явяват пряка и
непосредствена последица от отменения административен акт, т.е. липсва една от
задължителните материални предпоставки за уважаване на исковете. Цитирана е съдебна
практика. В съдебно заседание и с представени подробни писмени бележки
процесуалният представител на ответника поддържа становището, изразено в
отговора на исковите молби; не претендира присъждане на разноски.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна пледира за основателност на исковете в частите,
които не са оспорени от ответника като недопустими. Намира размера на
претендираните обезщетения за неимуществени вреди за завишен, с оглед на което
моли съда при постановяване на решението си да ги определи по справедливост.
След преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните в настоящото съдебно
производство липсва спор досежно обстоятелството, че през 2012 г. ищецът В.К.Б.
/тогава на 4 г./, след проведени клинични изследвания е диагностициран с
диагноза: Uveitis oc.utr.St.post PPV oc.dex. Cataracta
complicate oc.dex /Увеит на двете очи. Състояние след парс плана витректомия на дясно око и
комплицирана катаракта на дясно око/. Видно от доказателствата, през 2011 г. в
Очна клиника – Университет „Лудвиг Максимилиян“ – Мюнхен, Германия, е извършена
оперативна интервенция на дясното око на В.Б.. Не се спори, че през 2013 г.
лечението на детето е подпомогнато и финансирано с 40 000 /четиридесет
хиляди/ евро от Център „Фонд за лечение на деца“ към Министерство на здравеопазването
на Република България. От Центъра детето е насочено за лечение в Института по
имунология и клетъчна биология на д-р Н. К. в гр. Мюнхен, Германия, където е
лекуван със специфична имунотерапия.
Обнадеждена от постигнатите добри
резултати от лечението в Института на д-р Н. К., ищцата В.Б. е подала заявление
вх. № 3415/ 18.02.2014 г., с което е кандидатствала съобразно утвърдената
процедура в ЦФЛД за финансово подпомагане на следващите етапи от лечението на
сина ѝ В.Б. в същата клиника. По повод това заявление, с Решение № 530/20.05.2014
г. Директорът на ЦФЛД е отказал поисканото финансиране. Предприетото съдебно
оспорване на решението за отказ е приключило с Решение № 5505/ 02.08.2016
г. по адм.д.№ 1981/2016г на АС-София-Град,
с което Решението на Директора на ЦФЛД е отменено като незаконосъобразно. С
Решение № 1966/16.02.2017 г. по адм.д.№11267/2016г на ВАС решението на
първоинстанционния съд е оставено в сила.
С искова молба от 30.10.2019 г.,
депозирана първоначално в Административен съд -София град, е образувано
производство по реда на чл.203 и следващите от АПК. С определение № 9369 от
03.12.2019 г. това производство е прекратено и на основание чл. 135, ал.2 от АПК делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна. Образувано
е настоящото съдебно производство.
По искане на процесуалния представител на
ищците и за изясняване на относимите към съществото на спора факти, съдът е
допуснал до разпит свидетелите М. В. И., С. А. Б. и В. И. Б., първата от които
е семеен приятел на сем. Б., а вторите двама са съответно баба и дядо на ищеца В.Б.
по бащина линия и родственици по съребрена линия на ищцата В.Б..
Пред съда св. М. И. заявява, че познава
сем. Б. от много години, почти от раждането на ищеца В.Б., тъй като живеят
близо и децата им са почти на една и съща възраст. Твърди, че познава В. като
здраво дете. Неочаквано за всички на около 4-годишна възраст, след рутинен
преглед, били установени проблеми в зрението на детето, като първопричината за
това състояние дълго време останала неизяснена въпреки многобройните медицински
изследвания. След поставяне на окончателна диагноза, през 2013 г. детето било
изпратено за лечение в Германия със средства, предоставени от ЦФЛД. Прилаганата
терапия налагала В. да пътува до Мюнхен на всеки 2-3 месеца и да престоява в
клиниката на д-р К. по около 2 - 3 седмици. При пътуванията си бил придружаван
най-често от майка си – В., но в някои случаи бил придружаван и от баба си С.Б..
Според свидетелката резултатите от прилаганата терапия били обнадеждаващи за
семейството, тъй като остротата на зрението на В. значително се подобрила – на
дясното око тя достигнала 50% при 15% - 20% преди терапията, и почти 90% за
лявото око след терапията.
Свидетелката си помня, че отказът на ЦФЛД
да финансира последващия етап от лечението на В. се отразил негативно не само
на самия него, но и на всички останали членове на четиричленното семейство.
Детето, което междувременно навършило необходимата възраст и постъпило в
училище, започнало рязко да губи интерес към ученето, тъй като нарушаването на
ритмичността на прилаганата терапия довел до влошаване на неговата зрителна
острота. Това от една страна затруднявало работата му в клас, респективно –
довело до занижаване на неговите резултати в учебния процес, а от там и до ниска себеоценка. Препоръката на
специалистите в немската клиника била терапията да продължи поне 18 месеца без
прекъсване, а внезапното ѝ прекъсване поради отказа за финансиране било
шок за цялото семейство и за самото дете, което вече било достатъчно голямо и
осъзнато, за да съзнава сериозността на заболяването си и усилията, които
струва на семейството неговото лечение. Регресът в постигнатите добри резултати
от приложената терапия бил причина за намаляване на желанието на В. да
контактува с връстниците си – притеснявал се, че те ще забележат неговия проблем
със зрението. От друга страна, липсата на средства за лечение на В. наложила
семейството да търси други източници на финансиране – заеми от близки и приятели.
Събирането на средства за лечението на детето в Германия наложило семейството
да ограничи всичките си разходи – в това число довело и до ограничаване на техните
социални контакти. Липсата на финансиране от държавата наложило бащата – К. Б.,
да потърси по-добре платена работа в чужбина /САЩ/, благодарение на която
по-лесно да понесат финансовата тежест от лечението в клиниката на д-р Н. К. в Германия.
Според св.И. – специален педагог и логопед по професия, заминаването на бащата
в чужбина бил още един стресов фактор за цялото семейство, и по-конкретно за самия
В.. Той обвинявал себе си за това, че семейството му е разделено. Трудно понесъл
и раздяла с баща си, с когото имали добра емоционална връзка. Тази ситуация
довела и до силен стрес за майката – В.Б., върху която изцяло паднала
ежедневната грижа за двете деца – В. и сестра му Д.К.Б. /род. *** г./. По
думите на свидетелката ищцата В.Б. придружавала детето В. при посещенията му в
Клиниката на д-р К. в Мюнхен, Германия, но няколко пъти негов придружител била
баба му – С.Б.. Свидетелства за това, че В. не може да разчита на помощ от
родителите си или от родителите на съпруга си К., тъй като нейната майка през
по-голямата част от времето не живее във Варна, а родителите на съпруга ѝ
живеят в гр. Казанлък.
Пред съда свидетелката С.Б. потвърждава,
че здравословните проблеми на нейния внук започнали през 2011 г. след извършен
рутинен преглед на детето. Споделя, че през продължителен период от време
специалистите не могли да диагностицират заболяването на В.. Родителите са го водили
за диагностика и лечение в Турция и в Германия. Именно немските лекари поставили
на В. диагноза „Увеит“. В Германия била извършена операция на мембраната на
дясното око, като семейството мислело, че това ще е достатъчно за окончателното
излекуване на В., но им било съобщено, че заболяването най-вероятно има
автоимунен характер, което налага лечението да продължи. В България на В. била
приложена терапия с кортикостероиди, която била болезнена и с много странични
ефекти, тъй като според свидетелката – фармацевт по образование, по същество тази
терапия лекува симптомите на заболяването, но не и първопричината за него. Пред
съда свидетелката заявява, че първият курс на лечение в клиниката на д-р К. в
Мюнхен е проведен през 2013 г. – 2014 г. със средства от ЦФЛД и детето се
повлияло добре от него – остротата на зрението на дясното му око достигнала
50% и то започнало да чете книги. През
2014 г. – 2015 г. Центърът отказал да отпусне средства за лечението на В. в
същата клиника, което го разстроило. Това довело и до намаляване на мотивацията
му да ходи на училище и да се стреми към по-добри резултати в обучението.
Заявявал пред семейството: „Аз и без това ще ослепея. Защо трябва да уча?!?!?“.
Детето станало по-тревожно, по-нервно и недоверчиво. Станал по-затворен и
избягвал контакти с други деца. По-рядко излизал да играе навън. Потвърждава
казаното от св.И., че поради отказа за финансиране на лечението от ЦФЛД през
2014 г., се наложило семейството да вземе трудното решение бащата да потърси
по-добре заплатена работа в чужбина, за да може сам да набавя нужните средства
за продължаване на лечението в клиниката на д-р Н. К.. Тази раздяла на
семейството се отразила негативно на всички негови членове. На ищцата В.Б. се наложило да поеме всички ежедневни грижи
за децата, като едновременно с това ходи на работа, грижи се за съдебните дела,
които семейството води, придружава В. до Германия или ангажира с това друг
придружител на детето – в случая св. С. Б., тъй като рискувала да загуби работата
си, ако отсъства често. Всичко това - отсъствието на бащата от дома,
постоянната грижа за двете деца, принудителната социална изолация, в която са се
поставили, за да спестяват средства за лечението на В. в чужбина, липсата на
възможност да си позволят цялото семейство да отиде заедно на почивка и др., довели до силно изтощение на ищцата В. Б. –
емоционално и психическо. Получавала е пристъпи на нервни кризи.
На въпроси на участващия в производството
прокурор от ОП – Варна св. Б. отговаря, че помага на семейството, като пътува с
В. до Мюнхен, Германия, за провеждане на поредната терапия. Не оставя детето
само в клиниката, но не присъства на самите прегледи. Обяснява, че терапията
включва кръвни вливания на кръв от самия пациент, които се извършват ежедневно
от сутринта до ранния следобед. С медицинския персонал контактувала чрез
преводач. Контактувала и с д-р Л.Х.– Б., която била ангажирана с лечението на В..
На въпрос на прокурора защо в представената с доказателствата за извършени
разходи рекапитулация са отразени изследвания от 24.03.2017 г., след като
свидетелката е отпътувала с внука си за България на 23.03.2017 г., свидетелката
отговаря, че най-вероятно става дума за изследвания на кръвни проби, които са взети
от В. по-рано. На въпрос на адв. Г.
отговаря, че не знае със сигурност дали в клиниката на д-р К. в Мюнхен работи
специалист-офталмолог. Доколкото ѝ е известно, такъв специалист е идвал
на консултациите, но не може да назове конкретно име. На въпрос на съда
отговаря, че не знае дали клиниката в Мюнхен е специализирана за лечение на
офталмологични заболявания. Към това лечебно заведение родителите на В. били
насочени от Фонда за лечение на деца. Информацията, с която разполага, по-скоро
ѝ дава основание да мисли, че там се прилага имуностимулираща терапия,
т.е. лечебното заведение е специализирано в лечение на заболявания на имунната
система.
Св.В.Б. е дядо на ищеца В.Б. по бащина
линия. Заявява пред съда, че знае за здравословните проблеми на внука си още от
самото начало, както и за всички усилия на семейството да излекуват детето.
Сочи, че семейството е насочено за лечение в клиниката в Мюнхен от Център „Фонд
за лечение на деца“, като първоначално лечението е било финансирано от Центъра.
Заради постановения отказ за отпускане на финансова помощ през 2014 г. и
необходимостта от продължаване на терапията, бащата на В. – К., бил принуден да
започне работа в чужбина и по този начин да осигури достатъчно средства за
провеждане на необходимата терапия в Мюнхен. Заминал в чужбина през 2014 г. и
оттогава не се е връщал в България. Спомня си, че през 2012 – 2013 г., когато
лечението на В. било поето от Фонда, детето пътувало до Германия около 5-6 пъти
в годината. След прекратяване на финансирането детето пътувало по-рядко до
клиниката. Знае, че отказът за подпомагане на лечението от ЦФЛД се е отразило
негативно върху психиката на внука му – детето станало по-затворено и
по-необщително. Особено много го натъжил факта, че заради високите разходи по
лечението му се наложило баща му да замине на работа в чужбина. Потвърждава за
силната емоционална връзка, която съществува между В. и неговия баща К.. Според
думите на свидетеля, заминаването на бащата се отразило зле на психиката и на
ищцата В.Б.. Още повече, че семейството вече имало и второ дете /дъщеря/, което
се родило малко след като възникнали здравословните проблеми на В., за което
майката също трябвало сама да полага грижи. Заявява, че жена му – С.Б., е
придружавала техния внук 4-5 пъти при пътуванията му до клиниката в гр. Мюнхен,
Германия.
Според заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от
съда като компетентно и безпристрастно дадено, претендираните имуществени вреди
са доказани по основание и размер така, както са заявени в исковата молба: за м.06.2014г.
– 10 200.82 /десет хиляди и двеста лв. и осемдесет и две стотинки/; за м.02.2015г.
– 10 776.08 лв. /десет хиляди седемстотин седемдесет и шест лв. и осем
стотинки/; за м.05.2015г. – 8 335.40лв. /осем хиляди триста тридесет и пет лева
и четиридесет стотинки/; за м.10.2015г. – 11 775.45лв. /единадесет хиляди
седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ и за м.03.2017г.
– 5 908.54лв. /пет хиляди деветстотин и осем лева и петдесет и четири
стотинки/. Не се доказва пълния размер на претендираните имуществени вреди
единствено за м.10.2014г. В исковата молба претенцията е
за присъждане на обезщетение в размер на 10 283.21лв., а с експертизата са
доказани имуществени вреди в размер на 10 236,74 лв., т.е. с 46,47 лв.
по-малко от претендираното. Направените от семейство Б. чрез ищцата В.Б. разходи
за транспорт, настаняване и лечение на В.Б., са представени от експерта в
табличен вид в Приложение №1 към експертизата /л. 69 от делото/.
Във връзка с твърденията на процесуалния
представител на ответника, изложени в отговор на исковата молба с.д. № 4560/
05.05.2020 г. /л. 41 – л. 52 от делото/, че след смъртта на д-р Николаус К. на
04.05.2016 г. Институтът, който той е ръководел, е закрит, а договорите със
служителите в него са прекратени, съдът е изпратил запитване до д-р Л.Х.– Б. с
конкретно поставени въпроси, съгласно Определение № 1275/16.06.2020 година. В
отговор на запитването в съда е постъпило писмо от 14.07.2020 г. /л. 100 – л.
103 от делото/. В него д-р Л. Х. – Б. заявява, че е работила като старши лекар
в клиниката на д-р Н. К. в гр. Мюнхен, Германия, от м.05.2000г. до м.09.2016г.
След смъртта на д-р Н. К. през м.05.2016г. клиниката не е престанала да
функционира веднага, а е функционирала до м.09.2016 г. с неговото име. От
м.10.2016 г. клиниката е продължила да работи на същото място, със същия адрес,
със същите служители, със същите пациенти, върху които са прилагани същите
терапевтични процедури, каквито са им били прилагани и от самия д-р К..
Продължена е и работата с деца от България, насочвани от ЦФЛД за лечение в
клиниката от 2010 г. нататък, като са им прилагани същите методи, доколкото д-р
Б. притежава необходимите специализирани знания относно патентите на д-р Н. К..
Заявява, че познава ищеца В.Б., тъй като е била негов лекуващ лекар от
04.02.2013г. до м.03.2017г., а и след това, когато е отивал в Мюнхен за
лечение. В същото писмо д-р Л. Б. сочи, че ищецът В.Б. страда от форма на увеит
с тежко увреждане на ретината и зрителния нерв. В Института по имунология и
клетъчна биология на д-р К. пациентът е лекуван със специфична имунотерапия
/СИТ/. Относно отбелязването във фактура/ликвидация № 1703/0074 изследване от
24.03.2017 г. твърди, че отчетената дейност представлява специални имунологични
и серологични лабораторни тестове, материалът за които е взет от пациента в
периода от 20.03.2017 г. до 22.03.2017 г., но пълните резултати от изследването
са оценени изцяло на 24.03.2017 година.
Изложеното в писмото на д-р Л. Х. – Б. се
потвърждава от изявление на ищцата, направено в съдебно заседание от 26.05.2020
година.
С Определение № 65094/ 18.06.2020 г. съдът
е задължил ответната страна да представи доказателства, от които да е видно
дали след отмяна по съдебен ред на Решение № 530/ 20.05.2014 г. на Директора на
Център „ФЛД“ има издадена нова заповед, съобразно диспозитива на съдебното
решение по адм. д. № 1981/2016 г. на АССГ, респективно – дали на ищците са
изплатени средства за лечение на В.Б. през 2014г., и
ако такива са изплатени – да се представят доказателства. В отговор е постъпило
писмо от НЗОК изх. № Е113-01-57/17.07.2020 г. /л. 116 от делото/, според чието съдържание
след закриване на Център „Фонд за лечение на деца“, считано от 01.04.2019г., и
поемане на функциите му от НЗОК, на правоприемника не са предадени документи
досежно развитието на казуса с отмененото по съдебен ред Решение №
530/20.05.2014 г. на Директора на ЦФЛД, включително и за изплатени средства за
лечението на В.Б.. След 01.04.2019 г. е постановен отказ за отпускане на
средства за лечение на ищеца и не са му изплащани никакви средства.
Към доказателствата по делото за
послужване са изискани от АССГ и са приобщени адм. д. № 6067/2014 г., ведно с адм.
д. № 11838/2015 г. на ВАС, както и адм. д. № 1981/2016 г. на АССГ, ведно с адм.
д. № 11264/2016 г. на ВАС.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на събраните в производството релевантни писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на ССчЕ, които са последователни
и безпротиворечиви по отношение на основните подлежащи на доказване факти, и
разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактология,
съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 203 от АПК е уредена
възможността гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на исковите молби на
двамата ищци за периодите: 1/ от 20.05.2015 г. до 25.11.2015 г. както и 2/ от
м. 11, 2016 г. до м. 03.2017 година с аргумента, че за посочените периоди
липсва първата материална предпоставка за уважаване на исковете по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен административен акт. В разглеждания случай исковете
за обезщетяване на вреди /имуществени и неимуществени/, произтичащи от
отмененото решение №530/20.05.2014 г. на директора на Център "Фонд за
лечение на деца", се отнасят за периода от издаването на акта до момента
на неговата отмяна, т.е. от 20.05.2014г. до постановяване на съдебния акт, с
който окончателно е решен спорът за неговата законосъобразност – решение №
1966/16.02.2017г. по адм. д. №11267/2016 г. на ВАС /в същия смисъл – Решение №
16033/30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019г./. Именно окончателният
съдебен акт „създава“ юридическия факт, който е и първата необходима материална
предпоставка за уважаване на исковете – незаконосъобразен административен акт. То
заличава с обратна сила правните последици, които са възникнали в правния мир с
издаване на незаконосъобразния административен акт. Още повече, че в отмененото
решение на директора на ЦФЛД не е посочен конкретен времеви период, за който е
отказано отпускането на средства. Липсват данни и доказателства, а и не се
твърди от ответника, че с последващ административен акт, обхващащ исковия
период или поне част от него, е отпусната търсената от ищците Б. финансова
подкрепа.
Исковете са предявени в рамките на общия
5-годишен срок след влизане в сила на Решение № 1966/16.02.2017 г. по адм. д. №
11267/2016 г. на ВАС през м. 02.2017 г. съгл. изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, от легитимирани субекти и при наличие на правен интерес, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледано от съда по същество.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, приложим в
настоящото производство на основание чл.203, ал.2 от АПК, исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно
легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 54 на МС от 28.03.2019 г. за закриване
на Център "Фонд за лечение на деца" /ЦФЛД/ / Oбн., ДВ, бр. 26 от
29.03.2019 г., в сила от 29.03.2019 г./, прието на основание § 13 от Закон за
бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., се закрива Център
"Фонд за лечение на деца", считано от 1 април 2019 г. Съгласно чл. 1,
ал. 3 от цитираното Постановление, функциите, дейността, активите, пасивите,
архивът, както и другите права и задължения на ЦФЛД, свързани с
организационното и финансовото подпомагане за лечение на лица до 18-годишна
възраст в страната и в чужбина, се поемат от Националната здравноосигурителна
каса /НЗОК/ - ЮЛ със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на
задължителното здравно осигуряване. От изложеното следва, че НЗОК е правоприемник
на Център "Фонд за лечение на деца", т.е. исковете на В.Б. и на майка
му В.Б. са насочени срещу надлежния ответник, притежаващ самостоятелна
правосубектност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ се отличава от
общата деликтна отговорност само по отношение на деликвента и на причинната
връзка - вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на
административна дейност. Отговорността на държавата по предвидения в чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ ред се реализира при кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ незаконосъобразен акт /т. е. ИАА, отменен по съответния административен или
съдебен ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2/ вреда от такъв административен акт и 3/ причинно-следствена
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Липсата на който и да е от посочените три
елемента на фактическия състав води до неоснователност на претенцията.
Относно първата предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника – наличие на незаконосъобразен административен акт,
отменен като такъв със съдебно решение, липсва спор между страните в
производството. Претендираното от двамата ищци обезщетение е за вреди,
настъпили вследствие на незаконосъобразното решение № 530/20.05.2014г. на
директора на ЦФЛД за прекратяване на финансовото подпомагане на В.Б., отменено
с решение №5505/02.08.2016г. по адм.д.№1981/2016г. на АССГ, оставено в сила с
Решение № 1966/16.02.2017г. по адм.д.№ 11267/2016г. на ВАС - София, VІ
отделение.
Досежно наличието на материалноправните
предпоставки за всеки от предявените три иска:
1.
Относно иска на В.Д.Б. за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер 57 272,50
/петдесет и седем хиляди двеста седемдесет и два лева и 50 ст./.
Искът е частично основателен до размера на
доказаните разходи, извършени от ищцата В. Б. във връзка с лечението на нейния
син В.Б. в Института по имунология и клетъчна биология на д-р Н. К. в гр.
Мюнхен, Германия.
Както се посочи и по-горе в изложението,
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
доказва извършените разходи така, както са заявени в исковата молба, с
изключение на обезщетението, претендирано за м. 10.2014 година. В исковата
молба претенцията е за присъждане на обезщетение в размер на 10 283,21лв.,
а с експертизата са доказани извършени разходи за транспорт, настаняване и
медицински манипулации в размер на 10 236,74 лв., т.е. с 46,47 лв. по-малко от
претендираното. Тези разходи представляват вреда по смисъла на приложимия ЗОДОВ
поради това, че те не биха били направени, ако по заявлението от 18.02.2014 г. на
ищцата като законен представител на нейния син, вместо незаконосъобразния отказ
бе постановен позитивен акт. Безусловно не би било необходимо ищцата да поеме
финансовата тежест на лечението на сина си в чужбина, ако лечението на детето
бе организирано и финансово подпомогнато от ЦФЛД, и в този смисъл извършените
от ищцата разходи се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
решение на директора на Центъра, чийто правоприемник е НЗОК. Изложеното
мотивира извод, че по отношение на този иск кумулативно са налице всички
материални предпоставки за уважаването му до размера на доказаните разходи –
57 233,03 лв.
Предвид горното този иск следва да бъде
уважен до размер от 57 233,03 лв. и отхвърлен в останалата част – за
разликата до пълния размер на претендираното обезщетение в размер от
57 272,50 лева.
При преценката за основателност на
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът
следва да установи налице ли са кумулативно всички материални предпоставки за
уважаването им. В тази връзка следва да се има предвид, че както беше ясно
посочено още в първото открито съдебно заседание с участието на страните, въпросът
за ефективността/неефективността на лечението на ищеца В.Б. в клиниката по
имунология и клетъчна биология в гр. Мюнхен, към която е бил насочен от ЦФЛД, е
извън предмета на настоящото съдебно производство.
2.
Относно иска на В.Б. за присъждане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Настоящият състав на съда намира
претенцията на ищеца за основателна.
На първо място следва да бъде отчетена
неоснователността на възраженията на ответника, изложени в представената по
делото писмена защита, че неимуществените вреди се доказват само с медицински
документи и съдебни експертизи. Напротив – трайната съдебна практика възприема
като допустими и адекватни доказателства за претърпени болки и страдания и
свидетелските показания, каквито са допуснати и събрани в настоящия случай. При
това показанията и на тримата разпитани свидетели са последователни,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се досежно възприетите от всеки от тях
субективни негативни преживявания на малолетния /тогава/ ищец.
С отмененото Решение на директора на ЦФЛД
е засегнато правото на достъп до медицинска помощ на ищеца В.Б. и това пряко и
негативно е рефлектирало върху него. Несъмнено рядката диагноза на ищеца - „Uveitis
oc.utr.st., post PPV oc.dex. Cataracta complicate oc.dex“ - /Увеит на двете
очи/, представлява сериозно заболяване, чийто генезис, видно от съдържащата се
по делото медицинска документация, все още е неизяснен от медицинската наука, или
поне не в достатъчна степен. Не се спори, че опитите за лечение на детето в
България с приложение на кортекостероидна терапия, освен че са били неприятни за
него като физическо усещане и дори болезнени, не са дали очаквания добър
резултат – напротив, и вероятно това се дължи на обстоятелството, че
първоначално заболяването е възприемано единствено и само като офталмологичен
проблем до момента, в който е открит неговия характер на автоимунно заболяване.
Според показанията на свидетелите, значително подобрение в зрителната острота
на детето е постигната едва след терапията, приложена в Института по имунология
и клетъчна терапия на д-р Н. К. в гр. Мюнхен, Германия, за което данни се
съдържат в медицинската документация, приложена по адм. д. № 1981/2016 г. на
АССГ. Фактът, че незаконосъобразният отказ за отпускане на финансова помощ е
постановен след постигнат чувствителен напредък в лечението на заболяването му, логично води до неразбиране от страна на
пациента /независимо от крехката му възраст/ на причините лечението му да не
бъде подпомагано финансово и занапред.
От съществено значение е и
обстоятелството, че незаконосъобразното решение е издадено по времето, когато
ищецът В.Б. вече е навършил необходимата възраст и е тръгнал на училище. В
училище детето е поставено в колектив от връстници, с които се
съпоставя/сравнява във всяко едно отношение – както по отношение на
физическите, така и на интелектуалните способности. В този смисъл постигнатият
прогрес вследствие на лечението в Германия, и отказът, след което е настъпил
регрес в остротата на зрението на Б., основателно са довели до спад в
мотивацията му да участва в учебния процес, до страх за развитието на
заболяването му в бъдеще, потиснатост, респективно – довело е до намаляване на
желанието му да общува с връстниците си, за което свидетелстват разпитаните по
делото свидетели.
На последно място в изложението по този
иск, но не и по значение, е фактът, че липсата на финансиране от Фонда е
причина бащата на ищеца да потърси по-добре платена работа в чужбина, за да не
се прекъсва лечението на В. в Германия, което е довело до физическа раздяла на
семейството. Факт е, че докато лечението на детето е подпомагано от ЦФЛД, такъв
избор не е стоял на дневен ред пред тях. Крехката възраст на детето /7 години/
не е била пречка той да осъзнае каква е същинската причина семейството да бъде
разделено – неговото заболяване и липсата на средства за лечението му в чужбина.
Заминаването на бащата К. в САЩ безспорно е стресов фактор за детето, особено
предвид силната емоционална връзка, която са имали помежду си, потвърдена от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът отчита и факта, че бащата
на В. не се е връщал в България след заминаването си в САЩ, и поддържа
дистанционна връзка със съпругата и децата си само с помощта на съвременните
технологии. При тези факти е нормално ищецът да изпита страх, притеснение и
безпокойство както за собственото си бъдеще, така и за бъдещето на семейството
като цяло. Промените в живота на семейство Б., които са предизвикани от
незаконосъобразния отказ за финансово подпомагане на лечението на ищеца В. Б.,
безспорно засягат по драстичен начин и в дълбочина най-значимите връзки между
членовете на семейството. От съществено значение е и това, че тези промени са
настъпили в период, когато ищецът е в етап на формиране на личността /7 - 8 годишна
възраст/.
Предвид изложеното съдът приема наличието
на пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен
административен акт и настъпилите неимуществени вреди за ищеца.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства
и като взе предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, съдът приема, че искът на В.К.Б. за репарация на претърпени от
него неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло – в претендирания размер
от 10000/ десет хиляди/ лева.
3.
Относно иска на В.Д.Б. за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в общ размер 40 000 /четиридесет хиляди/
лева.
Настоящият състав на съда не поставя под
съмнение факта, че заболяване на член от семейството от рядко срещана и
непроучена докрай болест причинява страх, тревожност и притеснение във всеки
човек, и че тези усещания са още по-интензивни, когато боледува детето.
Наличието на финансова помощ от страна на компетентните държавни институции,
макар и да не решава проблема изцяло, е вид подкрепа, която се оценява
положително както от боледуващия, така и от семейството му. Отказът от такава
помощ действа в обратна посока – предизвиква страх, безпокойство, притеснение
относно хода на лечението, възможностите за постигане на трайни добри
резултати, финансовите възможности на семейството да осигури адекватно
лечение и др.
В конкретния случай от доказателствата по
делото се установява, че отмененият незаконосъобразен отказ за осигуряване на
организационно и финансово подпомагане на ищеца В.Б. от страна на ЦФЛД, освен
че е предизвикало у ищцата страх и безпокойство относно бъдещето на детето
ѝ, е довел и до разкъсване на семейните връзки, тъй като бащата на В. е започнал
работа извън страната, за да може да осигури средствата, необходими за
лечението на сина им. Това положение без съмнение лишава другия родител /в
случая – майката/ от подкрепа, и го поставя в трудното положение да поеме върху
себе си всички физически, финансови и емоционални отговорности и грижи за
семейството. Нещо повече – в случая на ищцата се е наложило да се грижи съвсем
сама за две малолетни деца под 6-годишна възраст, и в създалата се
неблагоприятна житейска ситуация сама да полага нужната родителска грижа и
внимание, стремейки се при това да компенсира отсъствието на бащата. От
свидетелските показания и от представените по делото доказателства – билети,
фактури за настаняване, е видно също, че при някои от пътуванията на В. до
Германия негов придружител е била баба му св. С.Б. с оглед опасенията на В., че
може да загуби работата си поради чести отсъствия, което е допълнителен стресов
фактор за ищцата предвид необходимостта от финансови средства не само за
издръжката на семейството, а и за скъпоструващото лечение на сина й в чужбина.
Не без значение за изхода на настоящия
правен спор е и обстоятелството, че за да защити правата на детето си В.Б. от
незаконосъобразния административен акт, на ищцата се е наложило да води две
административни производства пред АССГ /адм. д. № 6967/ 2014 г. и адм. д.
1981/2016 г./, като всяко от тях е преминало и през касационен контрол.
Воденето на съдебните дела е една допълнителна тежест за ищцата, която има не
само финансово изражение, но и емоционално и психическо такова, и този факт
също следва да бъде съобразен при решаване на настоящия правен спор.
Не на последно място – безспорно
гореописаните неимуществени вреди са резултат и са в пряка причинно-следствена връзка
с незаконосъобразното решение № 530/20.05.2014 г. на директора на Център „Фонд
за лечение на деца“, чийто правоприемник от 01.04.2019 г. е НЗОК. С оглед
гореизложеното съдът намира, че и в този случай са налице всички кумулативноизискуеми
предпоставки за уважаване на така предявения иск.
Съгласно предвиждането на чл.52 от Закона
за задълженията и договорите размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория, при която се цели
установяване на баланс между тежестта на деянието – източник на неимуществените
вреди, и възмездието. Съдът счита, че в разглеждания случай размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси, и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Следва да се вземат предвид всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразният ИАА /незаконосъобразното
решение № 530/20.05.2014 г./ се е отразил на ищцата. Отчитайки посочените
по-горе обстоятелства, продължителността на периода, през който са търпени
вредите, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, съдът приема, че искът на В. Д. Б. е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер – 40 000,00 /четиридесет хиляди/ лева.
При този изход на правния спор основателен
се явява акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва върху присъдените обезщетения:
–
за имуществени вреди по иска на В.Б. в уважения размер от 57 233,03 лв., считано от 16.02.2017 г. /датата на отмяна на незаконосъобразния ИАА/ до
30.10.2019г. /датата на завеждане на исковата молба/, която
изчислена с електронен калкулатор възлиза на сума в размер на 15 691,38 лв. /петнадесет
хиляди шестстотин деветдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/;
-
за неимуществените вреди по иска на В.Б. в
размер на 10 000лв. за същия период от 16.02.2017 г. до 30.10.2019г.,
изчислена по същия метод, възлиза на сума в размер на 2 741,67
лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/; и
-
за неимуществени вреди по иска на В.Б. в
уважения размер от 40 000 лв., за същия период от 16.02.2017 г. до 30.10.2019г,
изчислена по същия метод, възлиза на сума в размер на 10 966,60 лв./десет
хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки/.
Основателен се явява искът за присъждане
на законната лихва върху размера на определеното обезщетение и по трите иска в
посочените по-горе размери, считано от датата на завеждане на исковата молба –
30.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Посочените по-горе суми за обезщетения,
ведно с присъдените лихви следва да бъдат преведени по сметка на ищцата В.Д.Б.
по нейна сметка в Банка ДСК, IBAN: ***.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Националната
здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София като правоприемник от 01.04.2019г на
Център „Фонд за лечение на деца“, да заплати на В.Д.Б., ЕГН **********,***,
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмененото като
незаконосъобразно Решение № 530/20.05.2014г на директора на Ц „ФЛД“ за
прекратяване на финансовото подпомагане на В.К.Б., в размер на 57 233,03
лв. /петдесет и седем хиляди двеста тридесет и три лева и три стотинки/, ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 15
691,38 лв. /петнадесет хиляди шестстотин деветдесет и един лева и тридесет и
осем стотинки/, считано от 16.02.2017 г. до 30.10.2019г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Д.Б., ЕГН **********,***, срещу
НЗОК – София за репариране на имуществени вреди в резултат на отмененото като
незаконосъобразно Решение № 530/20.05.2014г на директора на Ц „ФЛД“ за
прекратяване на финансовото подпомагане на В.К.Б., в частта за разликата над 57
233,03 лв. до претендираните
57 272,50 лв. /в размер на 46,47 лв./, ведно с исковете за присъждане на
мораторна и законна лихва върху същата сума.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София като правоприемник от
01.04.2019г на Център „Фонд за лечение на деца“ да заплати на В.К.Б., ЕГН **********,***,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отмененото като
незаконосъобразно Решение № 530/20.05.2014г на директора на Ц „ФЛД“ за
прекратяване на финансовото му подпомагане, в размер на 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 2 741,67 /две
хиляди седемстотин четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/,
считано от 16.02.2017 г. до 30.10.2019г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София
като правоприемник от 01.04.2019г на Център „Фонд за лечение на деца“ да
заплати на В.Д.Б., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно Решение № 530/20.05.2014г
на директора на Ц „ФЛД“ за прекратяване на финансовото подпомагане на В.К.Б., в
размер на размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, ведно с мораторна
лихва върху посочената сума в размер на 10 966,60 лв. /десет хиляди деветстотин
шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, считано от 16.02.2017 г. до
30.10.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: