Р Е
Ш Е Н
И Е № 5
06.02.2020г., гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Стара Загора на петнадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в открито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №481 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2
от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №50/18.10.2019г., постановено
по АНД №324/2019г., Районен съд – Чирпан отменил наказателно постановление №32
от 05.08.2019г., издадено от Директор на РИОСВ Стара Загора, с което на Д.Б.К.
от гр.Чирпан, ЕГН- **********, за нарушение на чл.133, ал.3, т.3, предл. първо
от ЗУО и на осн. чл.157, ал.6 от ЗУО била наложена административна санкция „глоба“
в размер на 2 000 лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган, който чрез процесуален представител го
обжалва в срок и с довод за неговата неправилност и необоснованост. В жалбата
се твърди, че органът категорично не споделял единствения мотив на РС, по който
отменял наказателното постановление. Изводът, че органът неправилно приложил
нормата на чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО, която според съда била само санкционна
такава бил в противоречие със съдебната практика.
Видно било от
административно-наказателната преписка, че последователно и недвусмислено били
описани всички обстоятелства на нарушението и доказване на вината на виновното
лице. Дори самият РС приемал, че имало спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Счита, че в наказателното
постановление ясно била изразена волята на органа и била установена и доказана
фактическата обстановка при издаването му. В заключение се иска отмяна на
решението на РС и потвърждаване на наказателното постановление.
Касаторът, редовно призован в с.з., не
изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. В отговор по касационната жалба изразява
становище за нейната неоснователност и за правилност на решението на РС.
ОП-Стара Загора се представлява от
прокурор Тенева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
РС възприел за осъществено от фактическа
страна, че на 26.03.2019г. наказаният извършвал дейности по съхранение на
излезли от употреба МПС /ИУМПС/ без регистрация по Търговския закон и без
изискващо се разрешение. В решението били изведени изводи и за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. на императивите на чл.34, чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Въззивният съд заключил, че било налице извършено нарушение,
но неправилно били приложени и изписани нарушена и санкционна норма в АУАН и в
НП. Член 133, ал.3, т.3 от ЗУТ касаело санкцията, а не нарушената разпоредба,
тъй като тя се визирала в НП, според РС така органът вменявал за нарушена норма,
която предвиждала санкция. В случая нарушена била нормата на чл.35, ал.1 от
ЗУО, което сочело на неправилно определяне на нарушената правна разпоредба.
Такова нарушение било налице и при съставяне на АУАН и при издаване на
наказателното постановление, като така фактически не ставало ясно за какво
точно нарушение бил санкциониран нарушителя.
За прецизност въззивният съд посочил, че сочената за нарушена норма
била санкционна и без самостоятелно приложение, защото не съдържала трите части
на правна норма – хипотеза, диспозиция и санкция. За точното квалифициране на
деянието следвало да се сочи нормата, която установявала задължително правило
за поведение, което се нарушавало от дееца. Така извършеното от органа
нарушение се приемало от РС за съществено такова, защото липсвало единство
между фактическите и правните основания за налагане на наказанието и това
възпрепятствало защитата на наказания.
В заключение РС посочил, че било налице и още едно разминаване между
приетата фактическа обстановка и квалификацията на деянието. Това било така,
защото в АУАН и в НП се сочело, че деецът извършвал дейности по съхранение на
ИУМПС без да имал регистрация по ТЗ и без да притежава разрешение за извършване
на такива дейност, а бил санкциониран само задето извършвал дейности с ИУМПС
без регистрация по ТЗ.
Касационната инстанция не споделя доводите и изводите на въззивния съд
и ги счита за изведени в нарушение на закона, което е и визираното в
касационната жалба основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Спор по фактите не се повдига нито пред РС, нито пред този съд.
Релевираните от органа в АУАН и в НП факти от обективната действителност сочат,
че наказаният на посочената дата и място съхранява шест броя МПС с липсващи
основни компоненти / брони, калници/ в
полуразглобено състояние, като след направена справка в ТР е установено, че
деецът няма регистрация по ТЗ, както и извършва дейност по съхранение на ИУМПС
без да притежава разрешение за такава дейност, издадено от РИОСВ. Тези факти са
несъмнено установени. Нито пред РС, нито пред този съд се оборват твърденията
на органа, че наказаният К. извършва дейност по съхранение на отпадък по см. на
§1, т.42 от ДР на ЗУО и че това той извършва без да е регистриран като търговец
по см. на ТЗ и има издадено в негова полза изрично разрешение от РИОСВ за тази
дейност.
Доводите на въззивния съд, че имало допуснато съществено нарушение, тъй
като неправилно били приложени и изписани нарушена и санкционна норма в АУАН и
в НП, че член 133, ал.3, т.3 от ЗУТ
касаело санкцията, а не нарушената разпоредба; че фактически не ставало ясно за
какво точно нарушение бил санкциониран нарушителят; че сочената за нарушена
норма била санкционна и без самостоятелно приложение, защото не съдържала трите
части на правна норма – хипотеза, диспозиция и санкция и липсвало единство
между фактическите и правните основания за налагане на наказанието и това
възпрепятствало защитата на наказания, се явяват неправилни.
Самият РС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения на
формата, като се визират чл.42 и чл.57 от ЗАНН и това е така. В противоречие
обаче на този му извод се извeжда друг за допуснато съществено нарушение по
гореизложените доводи.
Неправилното изписване на нарушена и санкционна норма не е основание да
се приема, че НП е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение.
Формално в АУАН и в НП се сочи конкретна норма от закон, която органът определя
за виновно нарушена. Никъде няма изрична норма, която да установява, че
конкретното правило за поведение, което законът определя за административно
нарушение, когато то не се спазва, не може да се съдържа и в санкционната
норма. В редица закони, вкл. и в този случай изпълнителното деяние се съдържа в
самата санкционна норма и напълно достатъчно е нейното визиране в актовете на
наказващия орган, както се процедира и в конкретния случай. Именно в чл.133,
ал.3 от ЗУО се установява за наказуемо извършване на дейностите ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА
и/или ИУМПС, когато те се извършват от лице без регистрация по Търговския закон или
без разрешение. Фактът на не посочване на така визирания от РС текст на чл.35
от ЗУО по никакъв начин не ограничава защитата на наказаното лице да разбира
смисъла и значението на повдигнатото му конкретно административно – наказателно
обвинение. Още повече именно чл.35 от ЗУО има несамостоятелно значение, тъй
като препраща към разпоредбите от глава пета на закона, където вeче
в
чл.67 се установява, че разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци се издава от директора на РИОСВ. Сама по себе си нито чл.35, нито
чл.67 от ЗУО установяват задължението за регистрация по ТЗ на извършващия
дейността по съхранение на отпадък, а именно в чл.133, ал.3, т.3, предл. второ
се установява такова задължение.
Също неправилен е и доводът, че на
наказания и на съда не ставало ясно какво нарушение се санкцинирало, като се сочи
за нарушен само чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО. Фактите от обективната действителност
са много ясно визирани в актовете на органа и те напълно кореспондират на тези,
които се релевират именно във визирания от органа чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО. Ето
защо на тази плоскост няма нито допуснато нарушение на процесуалния закон, нито
същият е неправилно приложен. Органът изрично претендира наличие на факта на
извършване на дейност по съхранение на ИУМПС от наказания, въпреки че същият не
е регистриран по ТЗ и няма издадено разрешение за това от Директора на РИОСВ.
В крайна сметка е налице абсолютно
правилно приложение на закона, вкл. и с оглед факта, че има наложена само една
санкция. Не се спори, че чрез обективираните факти в АУАН и в НП органът
претендира, че деецът извършва едновременно две отделни изпълнителни деяния по
неправомерно съхранение на отпадък - едното е съхранение на ИУМПС без лицето да
е регистрирано по ТЗ, а втората форма на изпълнителното деяние се осъществява
при липса на издадено разрешително от РИОСВ. Тези две форми законодателят дава
алтернативно, т.е. която и да е от тях да има проявление в обективната
действителност, ще води до санкциониране за дееца. Няма пречка органът да
претендира едновременно и двете форми, както става в конкретния случай, както и
няма законова пречка органът да накаже само едната от тях, ако има яснота коя
точно от тях се наказва. Видно от наказателното постановление, органът претендира
налагане на санкция по първото предложение на чл.133, ал.3, т.3 – извършване на
дейности с ИУМПС без лицето да е регистрирано по ТЗ. В този случай правилно и
без да има допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН има наложена само една санкция,
тъй като е налице пределна яснота за коя от двете претендирани за осъществени
от обективна страна форми на изпълнителното деяние се ангажира отговорността на
дееца. Дали ще наложи и втора санкция и за другата алтернативна форма на
изпълнителното деяние е изцяло в прерогативите на наказващия орган, като в този
случай той не предприел такива действия, видно от факта на наложена само една
санкция.
Гореизложеното налага отмяна на процесното
решение, като постановено в нарушение на приложимия закон. Процесното
наказателно постановление е издадено при липса на съществени процесуални
нарушения и при спазване на императивните норми на ЗАНН и при правилно
приложение на ЗУО. Настоящата инстанция обаче намира, че същото следва да се
измени в частта му на определена от органа санкция, която е над минималния установяния
в закона размер от 1 400 лева. Конкретно наложената от органа такава от
2 000 лева по никакъв начин не намира обосновка в наказателното
постановление, нито се претендират от органа или доказват обстоятелства, които
да налагат определяне на санкция в завишен размер от минималния. Ето защо, за
постигане на целите на чл.12 от ЗАНН напълно адекватна се явява и санкцията в
минималния размер, установен в чл.133, ал.3 от ЗУО.
Води от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №50/18.10.2019г.,
постановено по АНД №324/2019г., Районен съд – Чирпан, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №32 от 05.08.2019г., издадено от Директор на РИОСВ Стара Загора,
с което на Д.Б.К. от гр.Чирпан, ЕГН- **********, за нарушение на чл.133, ал.3,
т.3, предл. първо от ЗУО и на осн. чл.157, ал.6 от ЗУО е наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 2 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 2 000 лева на 1 400 лева.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1.
2.