Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-321 01.03.2021
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На шести
октомври две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Тодорка
Стоянова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1835 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,Кимтех – България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Княз Борис I“
№2, ет.2, ап.10, представлявано от управителя Иван Вълков Костов, против
Решение № 703 от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 5310/2018 г. по описа
на Районен съд- Бургас, с което съдът е
отхвърлил иска, предявен от ищеца срещу „Верконд“, дружество с ограничена
отговорност, установено в Република Словения, регистрирано в Словенския
търговски регистър и Съдебния регистър на Република Словения, идентификационен
номер на Търговски и Съдебен регистър: **********, с адрес: Селовска сеста 264,
1000 Любляна, Република Словения, за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 11 100 евро /единадесет хиляди и сто евро/, равняващи се на 21 709,
71 лева /двадесет и една хиляди седемстотин и девет лева, седемдесет и една
стотинки/, дължима на отпаднало основание поради разваляне на сключен между
страните договор, сумата 2 332, 42 лева /две хиляди триста тридесет и два лева,
четиридесет и две стотинки/, представляваща лихва, начислена върху посочената
главница за периода от 21.06.2017 година до предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 12.07.2018 година до окончателното
й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение,
изразява въззивникът. На първо място,
излага становище за недопустимост на
съдебния акт, като счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Развива
подробни съображения в тази насока. Навежда доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на
процесуалните правила. Жалбоподателят намира, че районният съд неправилно е разпределил
доказателствената тежест, с оглед правната квалификация и твърденията на
страните. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна - „Верконд“, дружество с ограничена
отговорност, установено в Република Словения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас е посочено,
че предявените искове са с правно основание чл.74, вр.чл.45, т.1, б. ,,б“ от
Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Съгласно сключен между страните
договор за поръчка от 2017 г., въззивникът е възложил на „Верконд“ ООД, в
качеството му на доставчик, доставянето на 60 броя устройства RIS, производство на COMEM, срещу задължение на въззивника
да заплати уговорената единична цена от 185 евро, като за цялата сделка сумата
възлиза на 11100 евро. Видно от приложените доказателства, въззивникът е платил
на въззиваемото дружество авансово по банков път претендираната сума, като е
издадена от ответника проформа фактура №066/22.03.2017г. Уговорено е било
стоката да бъде предадена на „Кимтекс – България“ ООД на 13.06.2017 г., видно
от кореспонденцията между страните. Въззивникът твърди, че доставка на стоката
не е осъществена въпреки договорката между страните, преведената сума и
изпратения от въззивника в Словения камион /транспортно средство/ за превозване
на договорената стока до гр. Бургас.
Във въззивната жалба е направено
възражение за недопустимост на постановеното съдебно решение, като въззивното
дружество посочва, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск.
Предявената от жалбоподателя претенция не е на договорно основание, а е за
неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1, предл.трето от ЗЗД, поради което
страната твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Настоящата съдебна
инстанция намира постановеното решение за валидно и допустимо. Действително
първоинстанционният съд е посочил като правно основание чл.74 и чл.45 ал.1, б.“б“
от Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, което е неточно, но де
факто съдът е разгледал последиците от договорните отношения между страните и в
диспозитива на решението е отхвърлил претенция „дължима на отпаднало основание
поради разваляне на сключен между страните договор“. По тази причина не може да
се приеме, че съдът се е произнесъл по претенция на договорно основание. Следва
да се отбележи, че по отношение на предявения иск посоченото правно основание е
във връзка с чл.55 ал.1, предл. трето от ЗЗД.
По отношение на компетентността
на съда за произнасяне по спора, първоинстанционният съд е взел предвид определение
№ 1709 от 10.09.2018 г. по ч.гр.д. №1289/2018 г. по описа на БОС, с което е
отменено определение на районния съд по гр.д. №5310/2018 г. за прекратяване на
делото и е върнал същото на първоинстанционния съд за разглеждането му по
същество. БРС е счел, че производството по делото му е подсъдно, като се е
позовал на чл.7 ал.1, б. “а“, предл. първо от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на
Европейския парламенти на Съвета на Европа. Изложил е мотиви в тази връзка,
включително и становище във връзка с Регламент №593/2008 г. на Европейския парламент
на Съвета на Европа, относно приложимото право при договорни задължения – РИМ
1. При определяне на компетентния съд, съдът е длъжен служебно да следи за
нейното наличие. Случаите на изключителна компетентност са уредени
изчерпателно. Според СЕО/СЕС основанията за изключителна компетентност следва
да се тълкуват на първо място автономно /според целите и структурата на
регламента/, без връзка с националната уредба на държавите-членки. Член 7, §1 е
свързан със субсидиарната компетентност при уреждане на договорни
правоотношения между страните. В практиката на СЕО/СЕС, както и в уводната част
на Регламент /РИМ 1/, е посочено, че отделните източници се тълкуват и прилагат
систематично, а не противоречиво, което урежда обхвата на приложимото право към
договора и последиците от поведението на страните. В този смисъл настоящата
съдебна инстанция намира, че въпросът относно компетентността на Българския съд
в случая е безспорен. Между страните са извършени пред договорни отношения и е
постигнато съгласие за сключване на договор за поръчка. При това положение не е
налице изключението по чл.4, ал.1, б. „а“ от Регламент №593/2008 г. на
Европейския парламент на Съвета на Европа, сочещо на това, че иска следва да се
предяви по местожителството на ответника, а е налице разпоредбата на чл.7, §1
от Регламент Брюксел 1а и компетентен да разгледа делото е съдът по мястото на
изпълнение на задълженията, което е в гр. Бургас.
По делото са представени писмени
доказателства, извършена е съдебно-счетоводна експертиза. Представена е
кореспонденция между страните водена по Интернет в превод от английски език, по
отношение на която може да се направи извод, че процесният договор е сключен в
резултат на разменени по електронен път изявления на двете дружества, като
кореспонденцията от страна на въззиваемото дружество е водена от Т Д – лице
посочено като законен представител на въззиваемото дружество. При комуникацията
между страните въззивникът се е задължил да заплати сумата от 11100 евро – цена
по договора. В последствие същият е превел по банковата сметка на ответника
посочената в проформа фактура сума от 11100 евро, за която по делото е
представен банков документ с референтен № F170329195710479, в който е
посочено основанието за неговото извършване. Следва да се отбележи, че
въззиваемата страна не е оспорила фактите по съставянето и осъществяването на
електронната кореспонденция между страните. Същата е установена на хартиен
носител и в този смисъл отговаря на изискванията на чл.184 ал.1 от ГПК.
Видно от заключението на извършената
по делото съдебно- счетоводна експертиза, въззивникът е превел предварително
претендираната сума. Вещото лице е
установило, че с платежно нареждане от 29.03.2017 г. в 16.38 часа от
„Райфайзенбанк България“ АД от сметката на получателя на доставката с IBAN : *** „Кимтекс България“ ООД, е
нареден валутен превод по проформа фактура № 006/ 22.03.2017 г. в размер на 11100
евро в полза на въззиваемото дружество „Верконд“ ДОО в обслужващата банка „*“ d.d., SWIFT: * по негова банкова сметка *** : ***. През обследвания период от
20.06.2017 г. до 08.01.2020 г. „Верконд“ ДОО не е възстановило по посочената от
„Кимтекс България“ ООД банкова сметка ***.
С оглед на така изяснената по
делото фактическа обстановка съдът намира въззивната жалба за основателна и
доказана, което налага отмяна на обжалваното решение и удовлетворяване на
претенцията на „Кимтекс България“ ООД. Видно от представената комуникация между
страните по електронна поща, същите са постигнали договореност за сключване на договор
за поръчка, договорена е цена в размер на 11100 евро, посечената сума е
преведена, въззивникът е изпратил транспортно средство за получаване на
стоката, но изпълнение по договора не е осъществено. Въззиваемата страна е
предложила да й бъде изпратен SWIFT и IBAN ***.
Както беше посочено по-горе, съгласно съдебно-счетоводната експертиза такова
връщане не е последвало. Съгласието между страните за сключването на договора е
постигнато при приемане на направеното от ищеца волеизявление. При това
положение претендираната сума е дължима.
Настоящата съдебна инстанция не
споделя направените изводи от първоинстанционния съд затова, че въззиваемото
дружество не е надлежно представлявано. Посоченото лице Тадей Долинар, съгласно
представеното по делото извлечение от Словенския Търговски регистър и Съдебен регистър,
е управител и представляващ дружеството, поради което настоящата инстанция не
счита, че лицето няма представителна власт за сключване на договори. Действително
по делото не са събрани доказателства затова, че въззивното дружество е
изпратило камион на място при ответното дружество и в тази връзка не са събрани
писмени доказателства, но същото от една страна се установява от проведената
кореспонденция между страните, а от друга не е било указано от съда на
дружеството „Кимтекс България“ ООД, че не сочи доказателства в тази връзка.
С оглед на изложеното съдът намира,
че претенцията е установена и доказана, което налага същата да бъде
удовлетворена.
Следва да се присъдят направените
по делото разноски, които за двете инстанции възлизат на сумата от 3418 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 703 от 24.02.2020 г., постановено
по гр. дело № 5310/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВЕРКОНД“, дружество с ограничена
отговорност, установено в Република Словения, регистрирано в Словенския
търговски регистър и Съдебния регистър на Република Словения, идентификационен
номер на Търговски и Съдебен регистър: **********, с адрес: Селовска сеста 264,
1000 Любляна, Република Словения, ДА ЗАПЛАТИ на ,,КИМТЕХ – БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Княз Борис I“
№2, ет.2, ап.10, представлявано от управителя Иван Вълков Костов, сумата от
11100 евро, равняваща се на сумата от 21709,71 лева, дължима на отпаднало
основание поради разваляне на сключен между страните договор, сумата от 2332,42
лева, представляваща лихва, начислена върху посочената главница за периода от
21.06.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 12.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3418
лева, направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от съобщението
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.