Решение по дело №449/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) [населено място] срещу решение № 81 от 06.03.2025 г., постановено по АНД № 20245530202894/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 43-0002114 от 04.09.2024 г., издадено от Началника на ОО „АА“ [населено място], и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати на „БРИГАДА“ ЕООД [населено място] баня направените по делото разноски в размер на сумата от 600 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. По подробно наведени доводи във връзка с касационните основания е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане, ако се приеме, че в АУАН и НП нарушението не е било квалифицирано правилно и се налага същото да бъде преквалифицирано, с указания за прилагане на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

Ответникът – „БРИГАДА“ ЕООД [населено място] баня, чрез процесуалния си представител – адв. А. С., в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените в касационното производство разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „БРИГАДА“ ЕООД [населено място] баня против НП № 43-0002114 от 04.09.2024 г., издадено от Началника на ОО „АА“ [населено място] въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 332069 от 06.08.2024 г., с което на основание чл. 104, ал. 7, предложение последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на „БРИГАДА“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 91в, предложение второ, т. 1 от ЗАвтПр. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че „на 29.07.2024 г. в ОО „АА“ [населено място] при извършване на комплексна проверка на дейността на предприятието, лицензираният превозвач „БРИГАДА“ ЕООД, притежаващ лиценз № 09067 за превоз на товари на територията на Република България, валиден до 16.05.2027 г., извършва следното нарушение: Не представя при поискване за проверка съхранената информация (тахографски листи), поискани по т.3.4 от известие № 14-00-30-653 от 17.06.2024г. на водача М. С. Ш., ЕГН ..., управлявал оборудвано с аналогов тахограф МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] от кат. N2 на дата 25.04.2024 г., видно от представен от превозвача дневник за предпътни технически прегледи“.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в АУАН и НП при описание на нарушението е посочена датата на установяването му – 29.07.2024 г., когато е била извършена комплексната проверка на превозвача „БРИГАДА“ ЕООД, но не и датата на извършването му, поради което същите не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.

Отговорността на „БРИГАДА“ ЕООД е ангажирана за непредставяне на информация – тахографски листи от аналогов тахограф, с което е било оборудвано конкретно МПС. Посочено е, че същата е била изискана с т.3.4 от известие № 14-00-30-653 от 17.06.2024 г. Последното е представено и видно от съдържанието му, с т. 3.4 от него от „БРИГАДА“ ЕООД е било изискано в 7-дневен срок от получаването му да представи в ОО „АА“ [населено място] тахографски листа – оригинал, както и съхранени и архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово криптиран подпис в DDD-формат за проверявания период 01.07.2023 г. – 01.06.2024 г., т. е. изисканата информация е за всички превозни средства на превозвача, поради което, противно на приетото от въззивния съд, е без значение, че в известието не е изрично посочено процесното МПС. Изложеното обаче означава, че в АУАН и НП не само не е изрично посочена датата на извършване на нарушението, както е приел и районният съд, но и същата е неопределяема въз основа на данните, съдържащи се в АУАН и НП. Доколкото се касае за непредставяне на информация, изискана с известие, в което е определен 7-дневен срок за представянето й, считано от получаване на известието, определящо за датата на извършване на нарушението е именно датата на получаване на въпросното известие, тъй като от тази дата започва да тече срокът за представяне на изисканата информация и едва след изтичането на същия би могло да се приеме, че нарушението е извършено, ако информацията не е била представена. Ето защо наказващият орган е бил длъжен да посочи, ако не кога е било извършено нарушението, то поне онези данни, които обуславят тази дата – получено ли е от превозвача известието, с което му е била изискана информацията, и кога. Това обаче не е направено. Вярно е, че по делото е представено известие за доставяне на известие № 14-00-30-653 от 17.06.2024 г., но то не е цитирано нито в АУАН, нито в НП, а липсата на обективирано волеизявление за датата на извършване на нарушението или за данните от значение за определянето й, включително и чрез препращане към документите, съдържащи тези данни, не може да бъде заместено от волеизявление на съда чрез преценката на събраните в съдебното производство доказателства. Това е така, тъй като параметрите на административно-наказателното обвинение, в пределите на които нарушителят следва да реализира правото си на защита, а съдът – да осъществи вменения му контрол за законосъобразност, са лимитирани от реквизитите на НП по т. 5 и т. 6 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, самостоятелен елемент от които е датата на извършване на нарушението. Ако тази дата не е изрично посочена или най-малкото не е определяема въз основа на съдржащите се в НП данни, в т. ч. и чрез нарочно препращане към документи от преписката, какъвто е разглежданият случай, то следва да се приеме, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като в ЗАНН не е предвидена възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато е предвидена при определени условия за нередовностите на АУАН – чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо обжалваното съдебно решение, с което процесното НП е отменено като незаконосъобразно, поради формалната му неизрядност, е постановено при правилно приложение на закона.

Наведеното касационно основание за отмяна на обжалваното решение, изразяващо се в допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, се основава на неизпълнение от съда на задължението му да преквалифицира нарушението, след като е приел, че наказващият орган не е приложил правилната санкционна разпоредба. В обжалваното съдебно решение обаче не са изложени подобни мотиви – за неправилна квалификация на нарушението. Въпреки това следва да бъде отбелязано, че касационната инстанция не констатира допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по НПК, при стриктното спазване на които е протекло въззивното производство. Неизлагането на мотиви по съществото на спора, ако и да е процесуално нарушение, в случая не е съществено, тъй като приетата от районния съд формална неизрядност на НП съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно.

По тези съображения административният съд намира, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно.

С оглед на изхода от делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на сумата от 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един авокат с ДДС съобразно представени договор за правна защита и съдействие и справка за проверка на ДДС номер във VIES.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 81 от 06.03.2025 г., постановено по АНД № 20245530202894/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ [населено място] да заплати на „БРИГАДА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] баня, [улица], сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направени разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.