№ 89
гр. Враца, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 997/07.02.2025г., подадена от Ю. Ц. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. А. Д. – САК, против решение № 260010 от 04.10.2024г.
по гр.д. № 891/2019г. на Районен съд – Мездра в неговата цялост, с което е
отхвърлен предявеният от него против М. Н. П., ЕГН ********** от гр.
Мездра, осъдителен иск за връщане на сумата 4900 лв., дадена в заем от ищеца
на ответницата на 13.09.2016 г., като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че при изясняване на
действителната фактическа обстановка и при постановяване на своето
решение, първоинстанционният съд не е извършил пълен и всестранен анализ
на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства,
интерпретирал е същите в полза на ответната страна, поради което неправилно
е приложил материалния закон и е постановил един изцяло неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт. Счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства е установено по безспорен начин, че между
страните съществува валидно възникнало основание, а именно договор за
заем, сключен във вербална форма и чийто фактически състав е бил завършен
1
с реалното предаване на паричните средства (сумата 4 900 лева) от него на
ответницата, който факт е установен и доказан по безспорен начин от
показанията на свидетелката Д. К., пред която е предал парите на ответницата
и в този смисъл свидетелката лично и непосредствено е възприела факта на
предаването. Посочва, че от показанията на свидетелката П. Н., е установено
по безспорен начин, че паричните средства са били предоставени от него
именно като заем, а ответницата ги е приела с ясното съзнание, че следва да ги
върне в бъдеще, както и че е отправил надлежна покана към ответницата да
му върне заетата сума, но изпълнение (връщане на получената в заем сума) от
страна на ответницата не е било извършено, а и ответницата не твърди да е
връщала тази заета парична сума, предмет на настоящото производство.
Изтъква, че в хода на производството ответницата е потвърдила, че е получила
паричната сума, предмет на повдигнатия спор, но не е доказала изложените в
отговора на исковата молба твърдения - че предоставените й в заем парични
средства са били общи, тъй като са живеели на семейни начала и са ползвали
общ семеен бюджет. Счита, че след като между страните няма сключен
граждански брак, не може да става дума за „общи" средства, предвид и
липсата на други правни основания за каквато и била форма за съсобственост.
Твърди, че фактът, че предоставените от него в заем парични средства са били
получени от ответницата за изпълнение на лично нейно задължение, е доказан
по безспорен начин от приложените писмени доказателства, както и от
показанията на свидетелката Д. К.. Моли съда да отмени обжалваното
решение на Районен съд - гр. Мездра, като неправилно необосновано и
незаконосъобразно, и да уважи предявеният иск, като осъди М. Н. П., на
основание чл.240, ал.1 ЗЗД, да му заплати сумата 4 900 лева, представляваща
главница по предоставения паричен заем, както и да му присъди сторените в
хода на настоящото производство съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна М. Н. П., ЕГН
**********, от град Мездра, чрез пълномощника й адв. К. Т. - АК Враца, е
постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и постановено при пълнота, яснота и прецизност при
обсъждането на доказателствата по делото, а подадената въззвивна жалба е
неоснователна. Твърди, че в периода от време, за който се твърди, че
процесната сума е предоставена в заем, страните са живели на семейни
начала, което и само по себе си изключва подобно взаимоотношение - заем на
парични средства. Поддържа, че по делото не е представен договор за заем,
нито са доказани подобни факти и обстоятелства, както с гласни, така и с
писмени доказателства, което е довело и съда до формиране на вътрешно
убеждение за неоснователност на иска и постановяване на един справедлив
съдебен акт. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение изцяло, като й присъди разноски по воденето
на настоящето производство, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
2
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа изразеното във въззивната жалба становище и
искане; а въззиваемата не се явява и не се представлява.
Във въззивната инстация не са събирани доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с
правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем
съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред Районен съд - Мездра е образувано въз основа на
искова молба, подадена от Ю. Ц. Н., ЕГН ********** от гр. София срещу М.
Н. П., ЕГН ********** от гр. Мездра, обл. Враца, с която е предявен иск за
заплащане на сумата 4900 лева, дължима по неформален договор за заем от
13.09.2016 г., като се претендират и разноски.
В исковата молба ищецът Ю. Ц. Н. твърди, че с ответницата М. Н. П. са
живеели на съпружески начала от 2001 г. до м. декември 2018 г., като от
съвместното си съжителство имат две деца. Поддържа, че по водено от
ответницата, чрез адв. Д. К. от САК, дело за обезпечение на бъдещ иск пред
Видински окръжен съд е било допуснато от съда обезпечение, при условие
внасяне на парична гаранция в размер 5500 лева. Поддържа, че по този повод
ответницата го помолила да й заеме поне 4900 лв., а останалата част ще си
набави сама. Тъй като към онзи момент, от една страна, разполагал с
поисканата сума, а от друга страна, смятал, че трябва да си помагат като
семейство, на 13.09.2016 г. дал на заем на ответницата сумата 4900 лв. в клон
на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, като при предаването на
сумата присъствала и адв. Д. К., която била процесуален представител на
ответницата по процесното дело. Твърди, че дадената от него парична сума,
заедно със сумата 600 лева и още някаква дребна сума, необходима за
комисионна на банката, ответницата дала на адв. Д. К., която от своя страна
внесла в банката като гаранция. Изтъква, че в началото на месец декември
2018г. ответницата поискала от Видинския окръжен съд да отмени
допуснатото от него обезпечение и да й върне внесената като парична
гаранция сума от 5500 лева, поради което в средата на същия месец в
3
присъствието на по-голямата им дъщеря П. Н., напомнил на ответницата, че
след като тя си получи от съда сумата за гаранцията, трябва да му върне
сумата 4900 лв., която й бил дал в заем. Ответницата първоначално се
съгласила, но в последствие отношенията помежду им силно се влошили и в
края на 2018 г. се разделили. Посочва, че през месец април 2019 г. напомнил
на ответницата да му върне парите, но тя отрекла да му дължи пари, поради
което предявява иск за заплащане на сумата 4900 лв. - неизпълнено
задължение по договор за заем.
Ответницата М. Н. П., ЕГН **********, от град Мездра, чрез
пълномощника й адв. К. Т. - АК Враца, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е
депозирала отговор, с който оспорва изцяло иска като неоснователен. На
първо място, оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните, възникнало от сключен помежду им договор за заем, с твърдения, че
никога помежду им не е имало уговорки за предоставяне на парична сума за
заем, с оглед и обстоятелството, че към момента, към който се твърди, че е
сключен такъв договор, с ищеца са имали общ семеен бюджет. Счита
изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за напълно
неоснователни и некореспондиращи с реалната фактическа обстановка, като
заявява, че по делото не са представени доказателства за сключване на договор
за заем между страните. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като
не претендира разноски.
По делото от първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, ангажирани от ищцовата страна.
За доказване сключването на договора за заем и предаването на сумата
на ответницата, по делото са разпитани като свидетели Д. К. - процесуален
представител на ответницата по процесното дело на ОС-Видин, и П. Н. –
дъщеря на страните.
Свидетелката Д. К. твърди в показанията си, че работи като адвокат и
познава страните, тъй като през 2016г. те я били потърсили по повод проблеми
на М. в гр.Видин. Налагало се да се подаде молба по реда на чл.390 ГПК за
допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ответницата трябвало да
предяви, чрез спиране на изпълнението по заведено срещу нея изпълнително
дело. Свидетелката разяснила на страните, че допускането от съда на спиране
на производството по изпълнителното дело може да стане единствено и само
след внасяне на парична гаранция, и предвид размера на вземането,
гаранцията не била в малък размер. Ответницата споделила пред свидетелката
в офиса й, че няма такива средства за гаранция и Ю. казал, че ще изтегли
кредит, за да може да се плати гаранцията. В края на август – началото на
септември свидетелката получила определението на съда, с което било
допуснато обезпечението на бъдещия иск и била определена гаранция в
размер 5500 лв. Свидетелката уведомила М. за необходимостта за внасяне на
4
гаранцията и в началото на септември в кантората й дошли М. и Ю., за да
донесат сумата за гаранция. Тримата заедно отишли до най-близкия до
кантората на свидетелката офис на банка, за да внесат сумата. Пред офиса Ю.
извадил от чантата си 4900 лв. и ги дал на М. като я попитал дали има
остатъка до пълния размер на гаранцията, а тя му казала, че има сумата,
извадила парите и ги преброили. След това М. и свидетелката влезли в
банката и внесли гаранцията. Екземпляр от платежното нареждане останал в
М., която отвън пред банката го дала на Ю. да прибере при другите
документи. Свидетелката установи също, че заведеното дело приключило с
положителен резултат, гаранцията била вдигната и тя предприела
необходимите действия за приключване на процедурата и възстановяване на
внесената като гаранция сума.
Свидетелката П. Н. твърди, че от разговорите между родителите й знае,
че баща й е дал пари на майка й на заем, както и че преди да се разделят
родителите й през месец декември 2018г. баща й поискал от майка й да му
върне парите, които бил изтеглил за жилището (апартамента в гр.Видин), но
М. отказала да му ги върне. Според свидетелката баща й изтеглил кредита,
когато трябвало да се дава сума, за да може да се спечели делото.
Свидетелката твърди, че не е била с баща си в банката. Майка й
потвърждавала, че това нещо се е случило.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението, доколкото установяват относими към
предмета на делото обстоятелства и доколкото са в синхрон със събраните по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката П. Н. съдът цени
с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, като отчита близката й родствена връзка
със страните, както и обстоятелството, че същата живее при ищеца по делото
и възможната й заинтересованост от изхода на делото.
По делото са представени също и писмени доказателства: Определение
№ 59/16.10.2018г. по ч.гр.д. № 265/2016г. на ОС-Видин, обезпечителна
заповед от 15.09.2016г. по същото дело, платежно нареждане от 13.09.2016г. за
внасяне на сумата 5500 лв. гаранция по същото дело и постановление от
28.09.2016г. по изп. дело № 621/2013г. на ЧСИ В. Томова, рег. № 724, за
спиране на производството по изпълнителното дело, от които се установява,
че ответницата М. П. е внесла по сметка на ОС-Видин като гаранция сумата
5500 лв. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, която сума впоследствие
съдът е разпоредил да й бъде върната.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че между страните е сключен
договор за заем за предоставяне на процесната сума от 4900 лв., тъй като в хода на
производството не е представен договор за заем за предоставяне на процесната сума. В тази
5
насока съдът не е ценил свидетелските показания на св. Н., а от показанията на св. К. е
установено само размяна на суми между страните, но без конкретно основание за това.
Приел е също, че липсата на валидно сключен договор за заем прави исковата претенция
изцяло неоснователна, поради което я е отхвърлил.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.240, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
връщане на заета сума по договор за заем.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е неформален договор и може да бъде валидно
сключен без да има писмено обективиране на волята на страните. Договорът
за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа
на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на
заемателя. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическия
състав на сделката не е осъществен. За действителността на договора е
достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари (както се
претендира в случая) срещу поемане на задължение на насрещната страна по
договора да върне същата по количество.
По предявеният иск по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на
сключен неформален договор за заем между него и ответницата, по който е
била предадена твърдяната парична сума със задължаването на ответницата
да я върне; настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се
претендира.
При извършеното оспорване на предявеният иск и при доказване на
горните факти в тежест на ответницата е да докаже недължимост на
претендираната сума изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
В настоящото производство предмет на спора на първо място е дали
между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на
договор за заем, както се твърди в исковата молба, и ако е така, дължима ли е
6
сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то в какъв размер.
По делото не се събраха убедителни доказателства, от които да се
установи по категоричен и безспорен начин сключването на договор за заем
между страните, по силата на който ищецът Ю. Ц. Н., като заемодател, да е
предоставил на ответницата М. Н. П., като заемател, парична сума с уговорка
да му бъде върната.
Както бе посочено по-горе договорът за заем е неформален договор и
може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на волята на
страните. Липсата на документ, съдържащ договор за заем, налага
доказването му с други доказателствени средства, в т.ч. свидетелски
показания.
В процеса обаче, от ангажираните от ищцовата страна гласни
доказателствени средства - свидетелски показания, не се установи между
страните по делото да е сключван неформален договор за заем. От
показанията на свидетелката Д. К., които съдът цени като обективни, преки и
достоверни, се установи единствено, че ищецът действително е дал на
ответницата сумата 4900 лв. лв., за да се плати гаранцията по делото за
допускане на обезпечение на бъдещ иск, което ответницата била завела, но от
същите не се установи да е имало уговорка между страните за връщане на тази
сума. Показанията на свидетелката П. Н. относно уговорките между нейните
родители във връзка с даването на процесната сума са лаконични и твърде
общи - липсва категоричност и детайлност у тях. Същите са и опосредени, а
не преки - от разговорите между родителите й свидетелката знае, че баща й е
дал пари на майка й на заем, което само по себе си поставя под съмнение
достоверността на показанията й. Показанията на тази свидетелка са явно
повлияни от близката й връзка с ищеца, при когото живее, и същата има
интерес от постановяване на благоприятно за ищеца съдебно решение. Следва
да се посочи също, че показанията на свидетелката в тази им част не бяха
подкрепени от други доказателства, поради което съда не би могъл да направи
извод за сключен договор за заем между страните само въз основа на нейните
показания. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че по време
на предаване на паричната сума от ищеца на ответницата (13.09.2016г.)
двамата са живеели на семейни начала и ищецът е имал разбирането, че
трябва да си помагат като семейство (изтъкнато в исковата молба), което не
предполага възмездни отношения помежду им.
По делото липсват каквито и да било други доказателства, които да
обосноват извод, че процесната сума е предадена на ответницата във връзка с
постигнато съгласие на страните сумата да се получи в заем от нея и тя да я
върне на ищеца.
С оглед изложеното настоящия състав намира, че не са налице
елементите от състава на разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Недоказаността
на предоставянето на парична сума от ищеца на ответницата по делото срещу
7
насрещно задължение за връщане, т.е. наличието на договор за заем,
обосновава разбирането на съда за недоказаност на иска по основание, поради
което същия следва да се отхвърли, като неоснователен.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда
съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК
въззиваемата има право на сторените пред въззивната инстанция по делото
разноски, но такива не са направени, поради което не следва да се присъждат.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010 от 04.10.2024г. по гр.д. №
891/2019г. на Районен съд – Мездра.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9