Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 08.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI – ти гр.състав,
в публично заседание на 8-ми март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева и като разгледа докладваното от съдията гр. дело №381 /2019 год. за да се
произнесе съобрази:
Ищцата Т.В.П. твърди,
че на 02.07.2018 г., около 18.00 часа пресичала кръстовището на ул. „Хан Крум“ с ул. „Проф. Асен Златаров“,
като се движела
по ясно обозначената
на кръстовището пешеходна пътека. Достигайки средата на пешеходната пътека тя усетила
силен удар в левия крак. Удара
се оказал от предна броня
на автомобил, марка „Ситроен“ модел С5 с рег. № Р 6121 КВ, управляван от И.П.. Вследствие на съприкосновението
с автомобила ищцата паднала на пешеходната
пътека, като при това падане
си ударила лактите и коленете. Започнала да изпитва
пронизващи болки в левия крак и глезена.
От удара и падането почувствала главозамайване. Свързала се с тел. 112 и съобщила за станалото
ПТП. На произшествието пристигнали автомобили на Спешна
медицинска помощ и КАТ – Русе. П. била откарана за преглед в
„Спешно отделение“ на УМБАЛ „Канев“ - Русе, където били установени травма на
глезена и стъпалото, както и охлузни рани на двата
лакътя. Препоръчана й била терапия
–покой, компреси, обезболяващи лекарства, обработка на раните, превръзки и била
насочена към личния лекар. Предвид силните болки и появилия се оток в глезена, на следващия ден личният
й лекар и предписал домашно лечение за 14 дни и издал
болничен лист. След посещението при личния лекар, ищцата посетила и съдебен лекар. Във
връзка с прегледа в отделението по Съдебна медицина, й било издадено СМУ №8183/03.07.2018г., от което било видно,
че вследствие на ПТП П. получила следните увреждания: охлузвания на десен и ляв
лакът, охлузване на ляво коляно, оток на ляв глезен, кръвонасядане
на ляво ходило. Така установените увреждания следвало да се преценяват по
медико-биологичен признак – болка и страдания –лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК и същите се явявали в пряка причинна връзка с
транспортното произшествие.
По изложените съображения, Т.В.П. моли съда да
постанови решение, с което да осъди
И.Д.П., ЕГН ********** да и заплати
сумите: 3 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и дискомфорт, ведно със законната
лихва от деня на увреждането
– 2.07.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока от чл.131 от ГПК И.Д.П. е депозирал отговор на исковата
молба, в който навежда доводи за допустимост и частична основателност.
Оспорва описания в исковата молба механизъм, при който на
02.07.2018. е настъпило ПТП, както
и твърденията за осъществено от негова страна виновно
поведение. Заявява, че при пресичане
на пешеходната пътека ищцата не
била съобразила поведението си с правилата на чл.
113, ал. 1 и чл. 120, ал. 2 от ЗдвП,
с което значително била допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Претендирания от нея размер за
обезщетение не съответствал на действително претърпените от нея неимуществени
вреди. Признава за справедлив размер
на обезщетение сумата от 800 лв.,
която с оглед съпричиняването от страна на ищцата,
следвало да бъде намален на
сумата от 500 лева. По време
на произшествието бил сключил валидна
застраховка със Застрахователна компания Олимпик – Клон България, ЕИК *********.
В съдебно заседание от 08.03.3022г. ответникът е явява лично и заявява, че
не оспорва вината си, като съжалява за причинения стрес и страдания на ищцата.
Третото лице помагач на
ответника Застрахователна компания Олимпик – Клон България, ЕИК ********* взема писмено становище, счита размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишено и оспорва
иска за присъждане на лихва за забава..
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното :
От приетата по делото
СМЕ се установява, че вследствие на инцидента от
02.07.2018г.
Т.В.П. получила кръвонасядане, охлузване и оток на главата.
Също така, охлузвания и кръвонасядания по гърба и
охлузвания на дясна мишнца, дясна предмишница,
ляв лакът и дясно коляно. От експертизата става ясно, че ако не са налице
усложнения, пълно възстановяване ще настъпи две седмици след получаване на
травмите. В съдебно заседание вещото лице заявява, че няма данни да са налице усложнения при ищцата.
От представената по делото медицинска оценка, изготвена на 19.12.2018г.
от д-р Николина Ангелова –Барболова се установява, че при ищцата (след инцидента) е
налице разстройства в адаптацията, смесена тревожно- депресивна реакция.
Въпреки провежданата амбулаторна медикаментозна терапия при П. се наблюдавала
тенденция към хронифициране на състоянието с
вероятност от формиране на посттравматично стресово разстройство.
По делото е
разпитан в качеството на свидетел живеещ на съпружески начала с ищцата И.Г.Я., чиито показания съдът намира за
последователни и правдоподобни, преценени с оглед на съвкупния доказателствен масив съгласно чл. 172 ГПК, следва да се
кредитират с доверие. От показанията му се установява, че когато се случил
инцидента Т. е била сама, връщала се пеша от работа. Когато на 02.07.2018г. му
се обадила около 18.00 часа по телефона плачела и му казала, че била блъсната
на пешеходна пътека. Когато отишъл на място тя стояла на тротоара и плачела.
Били охлузени левия и десен лакът, както и лявото коляно. Ходилото й било
надуто. На зададения от него въпрос какво е станало, П. му обяснила, че докато
се прибирала от работа на пешеходната
пътека между ул.Хан Крум и ул.Проф.Асен Златаров се
огледала първо на ляво, на дясно,
преминала бавно и на средата на пешеходната пътека била ударена от кола.
Междувременно дошла кола на Бърза помощ, прегледали я на място и ги насочили към Спешно отделение
за пълни изследвания. Отишли в Спешно
отделение и там направили рентген на
ищцата, почистили раните и я насочили към домашно лечение. Дали й 14 дни
болничен. Свидетелят я карал на личен лекар, до отделение по Съдебна медицина
за издаване на удостоверение от съдебен лекар и до УМБАЛ. Грижел се за ищцата,
купувал й лекарства, превързвал раните й. Имал непосредствени впечатления от
изпитваната от Т. болка и продължилия
дълго време стрес. Не можела да спи и сънувала ПТП-та. Предвид емоционалното и
психологично състояние, в което се намирала се наложило ищцата да посети Психодиспансера, където я приела д-р Барболова,
която провеждала с Т. терапии. След този случай ищцата спряла да ходи пеша на
работа, трябвало свидетелят да я кара до работа
и да я посреща след приключване на работния ден.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е институт на гражданското
право, който се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически и юридически лица. По правната си същност непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 от ЗЗД е сложен юридически факт, чиито елементи са:
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина, като последната съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
За да
възникне обезщетителната отговорност на едно лице на деликтно основание, следва да се установи в процеса
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- на
непозволеното увреждане. Основният елемент на този правен институт е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Причинната връзка е обединяващият елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане и не се предполата,
а следва да бъде доказана от увредения. Това е така, тъй като на репариране
подлежат само тези вреди, които са в причинна връзка с противоправното
и виновно деяние на дееца.
Предвид на това съдът
приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият
състав на чл.45 от ЗЗД- налице е виновно противоправно деяние от ответника
П., в резултат на което на
Т.В.П. са причинени охлузвания на десен и ляв лакът, охлузване на ляво коляно, оток на ляв
глезен, кръвонасядане на ляво ходило. Осъществяването на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е правопораждащ юридически
факт, тъй като от него възниква задължението на ответника да поправи
причинените вреди, което задължение има обезщетителен
характер. Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са
пряка и непосредствена последици от увреждане- т.е. както имуществените, вкл.
преките вреди и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди.
Ищецът претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
деянието, чийто размер определя на сумата от 3000 лв. Ответникът е длъжен да
обезщети вредите, които е причинил на ищеца /съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму/. При установеното
наличие на противоправно поведение на ответника И.П.
и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалата Т.П., следва да се
определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната (ППВС № 4/1968 г. и решение №
407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете степента на
травматичните увреждания на ищцата, причинили й болка, нейната възраст към
датата на инцидента / жена на 47 години в трудоспособна възраст/, както и
всички неприятни емоционални преживявания у ищцата във връзка с деянието на
ответника.
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо
обезщетяване на претърпените от Т.П. неимуществени вреди, като съвкупност от
негативни преживявания - изпитаните болки и страдания, продължителен дистрес и емоционален дисбаланс, възлизат на сума в размер
от около 2000 лв. Ищцата претендира обезщетение в размер на 3000 лв. и с оглед
на което следва да се уважи иска до размера от 2000 лв. Съобразно критерия за
справедливост по чл.
52 ЗЗД по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди неминуемо би
предизвиквал чувство у пострадалия за липса на справедливо репариране на
вредите от деянието, а един по-висок размер на обезщетението ще предизвика
чувство за неоснователно обогатяване на ищеца.
Затова искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и следва да се уважи в размер на 2000.00 лв., съответно да се
отхвърли за разликата до претендираните 3000.00 лв.
Ще следва да се присъди на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и законната лихва върху главницата от
2000.00 лв. от датата на увреждането 02.07.2018 г. до изплащане на
задължението.
По разноските:
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сторените в настоящото производство разноски. Такива са сторени за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна защита
и съдействие от 20.12.2018 г. /л.5/, 250.00 лева – депозит за вещо лице и
120.00 лева – държавна такса , като следва да се присъдят на ищеца съобразно
уважената част от исковете, които разноски възлизат на сумата от 513.33 лв.
Мотивиран така районният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Д.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Т.В.П.
с ЕГН ********** адрес *** сумата от 2 000.00 лв.-
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, както и на причинения продължителен дистрес
и емоционален дисбаланс, вследствие деликт настъпил
на 02.07.2018г., ведно със законната лихва от 02.07.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000.00 лв. до претендирания размер от 3000.00 лв.
ОСЪЖДА И.Д.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Т.В.П.
с ЕГН ********** адрес *** сумата от 513.33лв.- разноски по компенсация.
Решението се постановява при участието на
трето лице, подпомагащо И.Д.П. - Застрахователна
компания Олимпик – Клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.Гоце
Делчев, №142-142А.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Районен съдия: