№ 4423
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110135819 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че срещу него се водело изп. д. № ...... на ЧСИ М.. Това изп. дело било
образувано по издаден в полза на ответника на 11.06.2012 г. изпълнителен
лист по гр. д. №54769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в за следните суми: 358.98
лв. главница ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.12.2011 г.,
както и сумата от 125 лв. разноски. Ищецът поддържа, че на 16.09.2014 г. е
било осъществено последното валидно изпълнително действие по
изпълнителното дело и твърди, че то е прекратено по силата на закона, а
вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност, което обуславя
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Ответникът оспорва предявените искове при аргументи, развити в отговора
на исковата молба.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
Предявеният иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност.
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с
процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат
означава установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не
съществува.
Що се отнася до основателността на иска съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая
давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то
настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното
производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е
поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат
2
предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в
мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на
11.06.2012 г. по гр. д. №54769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в срещу ищеца, е
образувано изп. д. № ...... на ЧСИ М..
От приложеното по настоящото производство копие на изпълнително
дело № ...... на ЧСИ М. е видно, че след дата 16.09.2014 г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
3
ГПК (отм.), по силата на закона, съобразно гореизложеното. Така съдът
приема, че последното изпълнително действие по изпълнително ...... на ЧСИ
М. е било от септември 2014 г., от която е започнала да тече нова
погасителна давност за вземането съобразно горепосоченото, която давност
към момента на подаване на исковата молба през 2022 г. е изтекла.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
В полза на ищеца следва да се присъдят 450 лв. разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М. Д. Р., ЕГН ******,
с адрес: гр. София, ул. адрес срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. адрес иск с правно основание чл.439
ГПК, че М. Д. Р., ЕГН ******, с адрес: гр. София, ул. адрес не дължи на
„фирма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. адрес следните суми: 358.98 лв. главница ведно със законната лихва върху
нея, считано от 08.12.2011 г., както и сумата от 125 лв. разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от дата 11.06.2012 г. по гр. д. №54769/2011 г. по
описа на СРС, 52 с-в.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. адрес, да заплати на М. Д. Р., ЕГН ******, с
адрес: гр. София, ул. адрес, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв.
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4