Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 335/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП)
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Г.Д.Ц. *** чрез пълномощник против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № РД
-14-1673/ 24.06.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ (ООАА) – Ловеч към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която
му е наложена ПАМ – спиране от движение за срок от 6 месеца на лек автомобил
„Форд Транзит“ чрез сваляне и отнемане
на табела с рег. № ЕН 6115 КМ и отнемане на свидетелство за регистрация № **********
с искане същата да бъде отменена като незаконосъобразна. П
Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в
нарушение на материалния и процесуален закон. Наведени са доводи, че
нарушението, за което е наказан жалбоподателя не е извършено. Оспорената
заповед не е мотивирана и в обстоятелствената част липсват доказателства
относно извършване на деянието. Не е установено колко лица са превозвани и
липсват каквито и да било твърдения, че лицата, които са се возили в лекия
автомобил са имали уговорка за заплащане и са извършили плащания. В заповедта
липсва точно описание на мястото на твърдяната извършена проверка и точен час
на извършеното твърдяно нарушение.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата. Счита, че
обжалвания административен акт не е мотивиран и липсват доказателства относно
извършеното деяние. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът
по делото – Началникът на ООАА гр. Ловеч към ИААА – редовно призован – не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище
към писмото, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, в
което е посочил, че атакуваната заповед е съобразена с материалните и
процесуалните правила при издаването й и предлага същата да бъде потвърдена.
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.
Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 22.06.2019 г. е бил съставен от служител
на ООАА гр. Ловеч Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
против Г.Д. затова, че на същата дата около 16:10 часа на
третокласен път3505 км.8+500 в посока гр. Ловеч като водач на лек автомобил „Форд
Транзит“ с рег. №***, негова собственост извършва
таксиметров превоз на пътници, видно от писмено обяснение, дадено от И.К.Ц. и
част от групата превозвана в автомобила, като допуска следните нарушения:1.Водачът
извършва таксиметров превоз на пътници, без да притежава удостоверение за
регистрация или от името на регистриран превозвач; 2.Водачът не представя
контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) или друг документ. В АУАН е
вписано, че по този начин водачът виновно е нарушил чл. 12, ал.1 от ЗАвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С акта като доказателства са иззети удостоверение за регистрация част II, контролен талон № ********* и предна регистрационна табела. В графата за
възражения и обяснения в АУАН Г.Д. е написал „Не съм в състояние да реагирам“.
Представено
е писмено обяснение от група, превозвана с автомобил ЕН 6115 КМ, в което е
посочено, че „посочения автомобил е бил нает от НЧ „Н.Й.Вапцаров“ гр. Червен
бряг да закара танцовия състав до гр. Априлци за фестивала и обратно го върне.
Преди тръгване чух, че му е платено“. Обяснението е адресирано до Началник на
ООАА гр. Ловеч и е подписано от ръководител И.Ц., Ц.Х., С.Г., Ц.Ц..
Въз основа на
съставеният АУАН, Началникът на ООАА гр. Ловеч е издал
оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ, с която на жалбоподателя на
основание чл. 107, ал.1 във връзка с чл. 106 а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от е наложена
ПАМ по чл. 106, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от ЗАвП – спиране от движение за
срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № ЕН 6115 КМ,
отнемане на свидетелството за регистрация № ********** на лек автомобил „Форд
Транзит“. Автомобила е задържан от органите на МВР, поради възникнало пътно
транспортно произшествие. /Образувано е досъдебно производство, табелата с рег.
№ ЕН 6115 КМ е предоставена на органите на МВР/.
С
протоколно определение, постановено в проведено публично заседание на
13.01.2020 г. съдът е изискал от читалище „Никола
Йонков Вапцаров“ гр. Червен бряг да представи по делото документ, ако
има такъв, с който е заплатен превозът на танцовия състав от гр. Червен бряг до
гр. Априлци на 22.06.2019 г., извършен с лек автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ЕН 6115 КМ.
В
изпълнение на протоколното определение е постъпил отговор от Председателя на
народно читалище „Никола Йонков Вапцаров“ гр.
Червен бряг, в който е отразено, че читалището не е заплащало превоз на танцова
формация „Феникс“ от гр. Червен бряг до гр. Априлци на 22.06.2019 г. и
съответно няма документ удостоверяващ това.
По искане
на жалбоподателя са допуснати до разпит в съдебно заседание двама свидетели.
Свидетелката
Б.Г.П. заявява в съдебно заседание, че е била на фолклорно участие в гр.
Априлци с група, състояща се от трио и формация към триото Групата е била от 11
души, без шофьора. Тази група е пътувала с лек автомобил „Форд
Транзит“, управляван от Г.Д.Ц. *** и обратно. След участието, групата не е
нощувала, а си е тръгнала обратно. Посочва, че участието е било организирано от
читалището в гр. Червен бряг и според нея именно читалището следва да заплати
превоза. Тя лично не е видяла платежен документ или плащане, но знае от друг
човек – И.Ц., че е платено от читалището.
Свидетелят
И. К. Ц. е ръководител на танцова формация и трио. Посочва, че участието в гр.
Априлци е организирано от читалище „Никола
Йонков Вапцаров“ гр. Червен бряг. Били са повече от 11 човека от
танцова формация певци и танцьори и са пътували с бус до гр. Априлци. Според
него превоза до гр. Априлци е бил заплатен от читалището. Категоричен е, че
нищо не е заплащано от страна на танцовата формация. Не е видял документ от
читалището, нито да се плати лично на шофьора на буса Г.Ц.. Предполага,че е
казал на Б.П., че на Г.Ц. му е платено от читалището.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е основателна.
Съглсно чл. 107 от ЗАвП, ПАМ по чл. 106
и 106а от този закон се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор
на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица. Обжалваната заповед е
издадена от Началника на ООАА гр. Ловеч. По делото няма
данни, че същият е бил упълномощен да издава такива заповеди. Няма и твърдения
от ответника в тази насока.
По делото е представена Заповед №
РФ-01-929/20.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която на основание
чл. 172, ал.1 от ЗДвП и 7, т.5 от Устройствения правилник на ИААА оправомощава
длъжностни лица, сред които в 4 Началник на ООАА към Главна дирекция „Автомобилна
Инспекция“ да прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, букви „г“ и „д“, т.2, буква „а“, т.6 и
т.7 от ЗДвП с мотивирани заповеди. Тази заповед е неотносима към настоящия
случай, защото се отнася до оправомощаване на определени длъжностни лица да
прилагат ПАМ по ЗДвП. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя ПАМ по
ЗАвП, което означава, че тя е издадена от некомпетентен административен орган и
следователно е нищожна, поради което тази нищожност следва да бъде прогласена
от съдът.
Обжалвания административен акт е
издаден в предписаната от закона писмена форма
и съдържа изискуемите се
реквизити, регламентирани в чл. 59, ал.2 от АПК. Посочени са правни и
фактически основания. Последните се съдържат и в съставения АУАН.
Съдът намира, че в хода на административното
производство са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Оспорената заповед е
издадена на базата на редовно съставен и връчен на жалбоподателя АУАН.
Служителите на административния орган
са допуснали съществено нарушение на административно производствените правила.
Съгласно чл. 35 от АПК, административния акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани, ако такива са дадени, съответно
направени. Според чл. 36 от АПК, доказателствата се събират служебно от
административния орган.
В случая е представено писмено
обяснение от група превозвани с процесния автомобил лица. Обяснението е
подписано от четири лица. В него е отразен следния израз: „преди
тръгване чух, че му е платено“. Не е ясно кой е направил това
изявление, дали ръководителят на групата Ц. или той и другите три лица, които
са подписали обяснението. Не става ясно от кого е чуто, че е платено, кой на
кого е платил и каква сума. Административният орган в изпълнение на
задълженията си, регламентирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК е следвало на първо
място да изясни кой е направил това изявление, кой и от кого е чул, че е
платено, кой и на кого е платил, каква сума е платена и за какво.За тази цел
административният орган е следвало да вземе обяснение от всички лица в групата (които са били 11), да ги обсъди и евентуално да
извърши допълнителна проверка. Следвало е да се вземат обяснения и от шофьора
на автомобила Г.Д.. Като не е направил това административният орган е издал
обжалвания административен акт при неизяснена фактическа обстановка в нарушение
на разпоредбата на чл. 35 от АПК.
Съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на материалния
закон и неговата цел.
Съгласно посочена като правно основание
в обжалвана заповед норма на чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвП, за преустановяване на
административни нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца.
В цитираната в обжалваната заповед
като правно основание ал.2, т.1 от чл. 106а от ЗАвП е регламентирано, че
налагането на ПАМ по ал.1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на
предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство в случаите по ал.1, т.1.
За да наложи на жалбоподателя ПАМ,
Административният орган е приел, че жалбоподателят е извършвал нерегламентиран
превоз на пътници от гр. Априлци до гр. Червен бряг с лек автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ЕН 6115 КМ, негова собственост, за който от направена справка в
информационната система на ИААА е установено, че автомобила не е включен в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
„Превоз на
пътници” съгласно §1, т.2 от ДР на ЗАвП е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка
или срещу заплащане, или икономическа изгода.
В §1, т.56 от ДР на ЗАвП е
регламентирано, че „Икономическа облага”
е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни
условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от
собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците
от безпрепятствено действие на пазарните механизми.
В случая административният орган не е
доказал, че жалбоподателят е извършвал превоз на пътници за чужда сметка или
срещу заплащане, или икономическа изгода. Няма данни да му е било платено от
читалище „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Червен бряг или от
пътуващите в автомобила за гр. Априлци, нито че е налице превоз на пътници
срещу икономическа изгода.
Според чл. 106, ал.1, т.4,
буква „б” от ЗАП, за преустановяване на
административни нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари или не е включен в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Тази разпоредба в случая е
неприложима, тъй като както беше посочено по-горе не е доказано от
Административния орган, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на
пътници.
В чл. 106а, ал.1, т.1 от 1 от ЗАвП е регламентирано, че за
преустановяване на административни нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. В случая Административният орган е
наложил ПАМ на жалбоподателя за срок от шест месеца.
Заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 от АПК,
включително съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН цели при налагане на ПАМ.
Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и
специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и
всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по
този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва
законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е
пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между
обществения интерес и интереса на индивида.
Липсата на мотиви на
Административния орган, отнасящи се до определения от него срок възпрепятства
съдът да извърши проверка относно изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията
за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168,
ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но следва да
обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни
мотиви съобразно тежестта на конкретното нарушение. Изискването за мотивиране
на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
В случая оспорения
административен акт е издаден в несъответствие с целта на закона съгласно чл.
146, т.5 от АПК, което е основание за отмяна.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган и
незаконосъобразна като постановена в нарушение на
административно-производствените правила, нарушение на материалния закон и в
несъответнствие с целта на закона. При това положение следва да бъде прогласена
нейната нищожност.
При този изход на производството
следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски по делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВЯ за
нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД -14-1673/
24.06.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Г.Д.Ц. *** сумата от общо 56 (петдесет
и шест) лева, от които 10 (десет) лева
държавна такса за образуване на административно дело) и 46 (четиридесет
и шест) лева депозит за призоваване на двама свидетели.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на адвокат В.И.И. – К. ***
сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана в настоящото производство безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него
да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: