№ 816
гр. Плевен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430102113 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Х. П. М., ЕГН **********, представляван от адв. Д. М. от *** против
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***.
Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за потребителски
кредит №*** за сумата от 800,00 лева. В договора било посочено, че искането
за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на
140,80 лева или 17 % от размера на главницата. Заплащането на
допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните
погасителни вноски.
Ищецът счита, че клаузата по чл. 9 ал. 1, с която било договорено
допълнително плащане към кредитора била неравноправна, следователно и
нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите, тъй като задължавала потребителя да заплати сума в размер на
17% за услуга, която не била извършена. Твърди, че тази клауза не била
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирала в
1
Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на
интернет страницата на „Би енд джи кредит“. Съгласно т. 7.3 от Общите
условия, бързото разглеждане на искането за кредит означавало приключване
на процедурата по разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в
рамките на 2 часа от момента на подаването на самото искане. От една страна,
прегледът на необходимия набор от документи, подготвящи отпускането на
потребителски кредит, не би трябвало да трае повече от два астрономически
часа, което правело излишно начисляването на изрична такса за бързина, още
повече, че небанковите институции за кредитиране били известни като фирми
именно за бързи кредити. От друга страна, ако с този вид услуга се целяло
приоритетното обслужване на кредитоискатели, то възниквал въпросът
доколко логично изглеждало човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно
да се съгласи да увеличи дълга си със 17% от сумата на заема си.
Навеждат се още доводи, че клаузата на чл. 9 ал. 1 от Договора била
нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Договореното заплащане
на суми и такси водело до оскъпяване на кредита, за което не се предоставяла
каквато и да била услуга, а се целяла допълнителна печалба.Сочи се, че
съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не
можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тоест, уговорената в чл. 10, ал. 1 такса
пряко противоречала на императивните разпоредби на ЗПK. Целта на таксите
и комисионните по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК била да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне па допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит.
Сочи се още, че горепосоченото възнаграждение представлявало
печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното
изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал 4 ЗПК, според което
годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
което означавало, че лихвите и разходите по кредита не можело да надхвърлят
50% от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4
били нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК В случая горепосоченото
ограничение било превишено. Следователно клаузата на чл. 9, ал. 1,
2
начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора била нищожна по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Навеждат се още доводи, че посочената клауза от процесния договор
била нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на
закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняваща и добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяван на
решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 9 ал. 1 от
процесния Договор, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 140,80лв.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва исковата претенция.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения препис на Договор за кредит с номер ****** от
21.12.2021г., подписан между ответника „Би енд джи кредит“ ООД, в
качеството на кредитор и ищеца Х. П. М., в качеството на кредитополучател,
се установява, че по силата на обективираното в това съглашение, кредиторът
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 800лв. Според
отразеното в чл.1, ал.1, за сключването му страните са използвали
изключително Средства за комуникация от разстояние.
В договора изрично е отразено, че с подписването му
кредитополучателят декларира, че му е била предоставена необходимата
преддоговорна информация и е запознат с приложимите Общи условия (чл.1,
ал.2 и ал.3).
Страните са приели връщането на кредита да се извърши на пет
погасителни вноски с падеж 20-то число на месеца и считано от 20.01.2022г.
до 20.05.2022г., съгласно погасителния план неразделна част от съглашението.
При това са приели, според обективираното в чл.5, че лихвения процент
по заема е в размер на 27,58%, а ГПР е определен на 31,85%. Общата стойност
на плащанията е посочена на 856лв., като при главница от 800лв.,
възнаградителната лихва се изчислява на 56лв.
3
Според обективираното в чл.8 от договора правата и задълженията на
кредитополучателя са били подробно описани в раздел V от Общите условия.
Установява се от обективираното в чл.9, ал.1, че кредитополучателя
изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при
условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за
бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 140,80лв. и е
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.
Видно е, че сумите за горната услуга са били предвидени за плащане
към всяка месечна вноска и общо плащанията от кредитополучателя за срока
на договора са били определени на 1 216лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между страните правоотношение по силата на сключен между тях договор за
паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Както се установи от обсъдения договор между страните, според
обективираното в чл.9, ал.1 от договора, кредитополучателя изрично е заявил
желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3.
от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързото разглеждане
на искането за кредит е в размер на 140,80лв. и е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска
от погасителния план, заложен в договора.
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой
от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое
от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.
С оглед на това, че не са представени от ответника Общите условия и
други доказателства относно сроковете за разглеждане от кредитора на
исканията за кредит, по никакъв начин не може да се направи извод дали
потребителят е получил необходимата информация, за да прецени дали за него
е икономически оправдано да се ползва от предвидената в чл.9, ал.1 от
4
договора услуга – бързо разглеждане на искането му. В същото време таксата
за нея е около 1/5 от размера на получения креди и надхвърля повече от два
пъти възнаграждението на кредитодателя за предоставения кредит, което е
определено на 56лв.
От друга страна, съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за
бързо разглеждане е свързано с процедурата по усвояване на кредита,
респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по
разглеждане на искането на кандидат-заемателя, поради което се явява такава
във връзка с усвояването на кредита. Законът допуска събиране на такси и
комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и
такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др.
подобни. След като е предвидено, че тази такса се дължи само при сключване
на договора, ведно с вноските по погасителния план, то следователно тя не се
изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит и
същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не
е такава за отделна, допълнителна услуга по вече сключен договор за кредит.
В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен гореизложеното, с тази такса кредиторът се домогва да набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява
конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената
сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и
приоритетно разглеждане на документите.
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От
съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна
услуга е остойностена, как е определена нейната цена, по каква методика е
5
формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на
заемодателя се включват в тази услуга.
Предвид горното, съдът намира, че така предвидената клауза
противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга. Тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Ето защо, регламентиращата я клауза е нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.9 от
процесния договор, предвиждаща такси за бързо разглеждане.
По въпроса за разноските:
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50 лева за
държавна такса и 2 200лв. адвокатско възнаграждение, за реално плащане на
което са представени доказателства. Претендираните разходи за куриерска
услуга и банкова такса не са деловодни разноски по производството по
смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК и не подлежат на присъждане по това правило.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.9, ал.1 от Договор за кредит с
номер ****** от 21.12.2021г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД с
ЕИК ***, като кредитор и Х. П. М. с ЕГН **********, като кредитополучател,
регламентираща такса за бързо разглеждане на искането за кредит, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 22, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.
143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. П.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 2 250 лв. направени
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7