Решение по дело №1533/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1635
Дата: 29 септември 2022 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180701533
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

1635/29.9.2022г.

 

гр. Пловдив, 29.09.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXV състав в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1533 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ФУРАЖИ НЕДЕЛЕВО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. Пловдив, общ. Съединение, с. Неделево, ул. 7-ма, представлявано от управителя П.В.Г., чрез адв. И., срещу решение № 218/01.06.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С220016-023-0001433/20.05.2022г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - гр.Пловдив, с което са наложени следните обезпечителни мерки: 1. запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги - Банка ДСК АД за сумата от 85 000 лева; 2. Запор върху МПС – товарен автомобил, марка VOLVO, модел ФМФХ, рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, година на производство 2010 г., мощност 308kw, с балансова стойност 55 00 лв.

Жалбоподателят прави възражение за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като твърди, че същият е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, при съществени нарушения на администативнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона и иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложения по делото списък с разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решение № 218 от 01.06.2022 г. е потвърдил ПНПОМ изх. № С200016-023-00001433/20.05.2022 г. Издаденото решение на горестоящия административен орган е връчено на жалбоподателя по електронен път на 06.06.2022 г. Жалбата срещу Решението е подадена директно в съда на 10.06.2022 г., чрез системата за сигурно електронно връчване, в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, поради което се налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

По отношение на дружеството въз основа на ЗВР № Р-16001621007336-020-001/21.12.2021 г. е образувано ревизионно производство за установяване на задължения по ЗКПО и ЗДДС. В хода на същото производство от  ръководителя на ревизията е направено искане № Р-16001621007336-039-001/12.05.2022 г. до дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – Пловдив да бъдат наложени спрямо „ФУРАЖИ НЕДЕЛЕВО“ ЕООД предварителни обезпечителни мерки за задълженията, които ще бъдат установени в резултат на възложената ревизия, в предполагаем размер от 140000,00 лв, от които 130000,00 лв. – главница и 10000,00 лв. – лихви.

 Въз основа на направеното искане, публичен изпълнител е приел, че събирането на публичните вземания ще бъде затруднено, поради което с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № C220016-023-0001433/12.05.2022 г., на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложил  запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги - Банка ДСК АД за сумата от 85 000 лева; както и запор върху МПС – товарен автомобил, марка VOLVO, модел ФМФХ, рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, година на производство 2010 г., мощност 308kw, с балансова стойност 55 000 лв.

 За обезпечителните мерки са издадени: запорно съобщение изх. № С220016-003-0025951/20.05.2022 г. до БАНКА ДСК АД, получено на 20.05.2022 г., запорно съобщение изх. № С220016-122-0008085/20.05.2022 г. до Областна дирекция МВР – гр. Пловдив, получено на 25.05.2022 г. и съобщение с изх. № С220016-109-0029205/20.05.2022 г. до Централен регистър на особените залози, получено на 01.06.2022 г.

Като мотив за необходимостта от налагането на обезпечителните мерки органите по приходите са посочили наличието на други просрочени задължения, за които е образувано изпълнително дело и са предприети действия по принудително изпълнение, както и обстоятелството, че същите са необходими с цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Допуснатото обезпечение е обжалвано от задълженото лице пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който с решението си е потвърдил така издаденото постановление.

За да постанови обжалваното решение, горестоящият в йерархията административен орган е приел, че са налице законовите предпоставки за налагането на ПНПОМ, а наведените от жалбоподателя възражения са неоснователни.

 От страна на ответника е представена Заповед № Р-16001621007336-023-001/12.05.2022 г., издадена от Иван Кръстев– Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с която ревизионното производството, осъществявано по отношение на жалбоподателя, е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП - Пловдив. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП - Пловдив, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.

Контролът на съда върху наложени обезпечителни мерки в производство по чл. 197, ал. 3 от ДОПК обхваща три хипотези на отмяна на обезпечителната мярка: 1)Когато длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, в която не попада случая, тъй като жалбоподателят не представя такова обезпечение; 2) Ако не съществува изпълнително основание, в случая също неприложимо, доколкото предстои издаване на ревизионния акт, мярката е предварителна или 3) Ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Противоречивите позиции на страните по делото касаят преценката на третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 3 ДОПК. Ето защо съдът преценява дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че на органа по приходите се дава възможността за налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, което следва да стане след мотивирано искане от орган по приходите до публичен изпълнител, в хода на неприключило ревизионно производство.

При тази правна рамка, разрешаването на административноправния спор по същество, налага да се посочи, че предприемането на мерки за обезпечение по реда на чл. 121, ал. 1 ДОПК от страна на компетентния за това публичен изпълнител налага да бъде установено проявлението на някое от обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 121, ал. 1 и 3 ДОПК, при спазване на общите правила за налагане на обезпечителните мерки. Така в разпоредбата чл. 121, ал. 1 от ДОПК е определено това да стане въз основа на мотивирано искане, което обвързва компетентния по чл. 121, ал. 1 от ДОПК орган да го разгледа и да се произнесе по него именно при очертаните рамки, както по отношение на субекта, така и относно размера на очакваните публични задължения, като прецени, с оглед на посочените в искането данни, дали е налице необходимост от налагане на предварително обезпечение, тоест налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на закона. Обхватът на мотивираното искане, очертава и параметрите на произнасянето на публичния изпълнител с налагане на съответната мярка по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В рамките на производството по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител изцяло е обвързан от предполагаемия размер на задълженията, посочен от ръководителя на ревизията. Публичният изпълнител, въз основа на мотивите, изложени в искането от ревизиращите извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК същият има правомощието да наложи или не обезпечителните мерки. В процесния случай това изискване е спазено в нужната степен.

На следващо място, актът за налагане на обезпечението не е немотивиран. Достатъчно на този предварителен етап, когато се предприема обезпечаване по реда на чл. 121, ал. 1 ДОПК е наличието на данни и обстоятелства, сочещи на вероятен, а не доказан извод, че ще бъдат установени такива задължения в съответния предполагаем размер, като едва с РА ще бъде определено вземането на държавата за данъци. В тази насока, и с оглед оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви, обусловили преценката на публичния изпълнител относно наличието на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки, следва да се посочи, че са изложени обстоятелства, че без предприемането на конкретни мерки за обезпечение, ще бъде невъзможно или ще се затрудни значително събирането на публичните задължения на длъжника. В случая са изтъкнати обстоятелства, че ревизираното лице има и други просрочени задължения, за които е образувано изпълнително дело, както и за притежаваното от лицето имущество. Безспорно ПНПОМ, не се отличава с изявена конкретика на мотивите си и съдържат общи фактически съждения, но в решението на Директора на ТД на НАП има достатъчно подробна мотивировка, коментират се конкретни фактически положения, които мотивират горестоящия орган да направи извод за правилност на извършеното предварително обезпечение-коментиран е значителният размер на очаквани бъдещи публични задължения за ДДС и корпоративен данък/това е безспорно/,както и наличието на други просрочени публични задължения, за който е образувано изпълнително. Тези факти действително обосновават извод, че налагането на процесните ПНПОМ, с което е наложено обезпечение – върху банкова сметка ***, дава възможност да бъде обезпечен предполагаемия размер на задължението, като не се препятства или спира дейността на ревизираното лице.

На следващо място, е спазен принципа за съразмерност, пряко произтичащ от разпоредбата на чл. 6 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно ал. 3 на чл. 121 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. В случая единствената възможност за предварително обезпечаване на очакваното задължение, в тези му размери, се явява запор на банковата сметка на ревизираното лице и то до 85 000 лева, както и на едно от притежаваните от задълженото лице МПС-та, с което по никакъв начин не се препятства неговото ползване. За спиране на дейността на дружеството, по делото не са представени доказателства, но и не се твърдят такива обстоятелства. Ако жалбоподателят счита, че с това ще бъде нарушена нормалната му търговска дейност, няма пречка да се възползва от разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ДОПК.

По изложените съображения, следва да се приеме, че решението на Директора на ТД на НАП - Пловдив е законосъобразно, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

За разноските:

При посочения изход на спора, на основание § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ДОПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. (сто лева).

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И

 

 ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ФУРАЖИ НЕДЕЛЕВО“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр. Пловдив, ул. „***“ № **, ет. * представлявано от управителя П.В.Г. против решение № 218/01.06.2022 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220016-023-0001433/20.05.2022 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП-гр.Пловдив, с което са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Банка ДСК АД за сумата от 85 000,00лева.; 2. Запор върху следните МПС – товарен автомобил, марка VOLVO, модел ФМФХ, рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, година на производство 2010 г., мощност 308kw, с балансова стойност 55 00,00лв.

ОСЪЖДА „ФУРАЖИ НЕДЕЛЕВО“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр. Пловдив, ул. „***“ № **, ет. * представлявано от управителя П.В.Г. да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: