Решение по дело №386/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 210
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20223430100386
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Тутракан, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100386 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена
от С. Е. Д. с ЕГН ********** и от Й. Й. К. с ЕГН ********** – малолетен,
действащ чрез майката С. Д., с която се иска налагане на мерки за защита от
домашно насилие, извършено спрямо тях от Й. С. К. с ЕГН **********.
В молбата за защита се твърди, че са осъществени действия, сочещи на
психическо насилие, извършено на 21.08.2022 в гр. Тутракан пред дома на
молителите в гр. Тутракан.
Издадена е заповед за незабавна защита, която е връчена на ответника
чрез полицията в гр. Тервел, където е неговият настоящ и постоянен адрес.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителите
поддържа молбата.
Ответникът Й. К. се явява лично и с процесуален представител. Оспорва
да е извършил акт на психическо насилие на въпросния ден и място спрямо
молителите. Излага своята гледна точка на развилата се тогава ситуация.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Молбата е допустима, тъй като изхожда от лице, което твърди, че е
било във фактическо съпружеско съжителство с извършителя на насилието, а
спрямо другия молител е възходящ – чл. 3, т. 2 и т. 4; подадена е в срока по
чл. 10, ал. 1; съдържа реквизитите по чл. 9, ал. 1; и е придружена с
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
1
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е, освен друго, всеки акт на
психическо насилие, както и опитът за такова насилие, извършено спрямо
лице, с което извършителят е в семейна връзка или е бил във фактическо
съпружеско съжителство; а за психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
От обясненията на молителката става ясно, че с ответника са живели на
семейни начала и имат общо дете – Й. Й. К.. Разделили са се през 2015 г. и
оттогава тя и детето живеят в гр. Тутракан. Не са водели дело и нямат
решение по чл. 127, ал. 2 от СК, тъй като досега са се разбирали за личните
контакти между детето и баща му. Така е било и към 21.08.2022 година,
когато ответникът е трябвало да дойде в гр. Тутракан да вземе сина си за
няколко дни при себе си. С пристигането му, детето вече е било пред портата
на къщата с багажа си, но отв. К. поискал да разговаря с майка му и след като
тя се е появила, започнал да я псува. Тогава се намесил братът на
молителката, стигнало се е до размяна на удари между него и ответника.
Детето е станало свидетел на ситуацията.
Защитната теза на отв. К. в обясненията му пред съда се опровергават
частично от събраните по делото доказателства. Изслушаният запис на
телефонния разговор между молителката и ответника (файл
20220821112221.mp3), потвърждават нейните думи, че е имало разговор
между тях преди да пристигне в гр. Тутракан и опровергават неговите
твърдения, че такъв разговор с майката на детето не е имало и затова се е
наложило да я извика пред портата, на мястото, където вече е било момчето и
да я пита нещо за него. Ако е имало чак такава нужда, могло е действително
по телефона да се уточнят въпросите, чиито отговори са го интересували.
Очевидно, щом молителката изпраща детето само до пред дома и, да чака
̀̀
баща си, по нейните обяснения всеки път е така, за да няма непосредствен
контакт с ответника, значи се е опасявала да не се стигне до ситуация, която
се е проявила в процесния ден, а именно – желанието на отв. К. да разговаря
лично с нея, оттам до възникване на конфликт между тях. Тъкмо от този факт,
преценен през призмата на чл. 2 от ЗЗДН, следва изводът, че последвалите
обидни думи към молителката, пререканията с нейния брат и физическата
разправа между последния и ответника, могат да се квалифицират като
проява на домашно насилие във вида на психическо спрямо двамата
молители. Законът има за цел да интервенира в обществените отношения,
които се развиват във, около и по повод семейството и дома, тъй като
емоционалните връзки между насилника и жертвата нерядко драстично
деформират представата им за нормалност в отношенията и способността за
защита на пострадалия срещу проявените форми на насилие. В случая е
налице точно такава емоционална връзка между ответника и молителите,
която изключва насилието спрямо тях да бъде квалифицирано само като
обида по Наказателния кодекс. Психическото насилие се изразява в псувните,
които отв. К. е изричал както по адрес на молителката, така и по адрес на
нейните близки. Твърдението на ответника, че не е псувал, се опровергава от
2
показанията на свид. Д. – братът на молителката, но най-вече от разказаното
от детето пред съда. Искреният му разказ, не оставя съмнение, че провокатор
на инцидента на 21 август 2022 г. е именно баща му. Обидните думи към
майка му и другите не са единственото, с което ответникът е предизвикал
силен уплах у детето, както то обяснява със сълзи на очи. Действията по
хвърляне на багажа му, в който е имало любима играчка, както и разменените
удари между вуйчото и бащата, много са стресирали момчето. Кой точно е
ударил другия пръв, съдът не може да направи категоричен извод на база
събраните доказателства. Молителката е заинтересована и нейната
декларация в тази част съдът не приема за солиден доказателствен източник.
Детето не е видяло кой пръв е ударил другия. Направеният оглед от съда на
мястото на инцидента с участието на свидетелите Д. и Н. също не допринася
за изясняване на този факт. За самото сбиване и позицията на автомобила
свид. Д. е заинтересован да даде показания, че не той, а ответникът го е
ударил пръв, и че автомобилът му е бил по-нагоре от мястото, където сочи
свид. Н. Действително от по-горната позиция не може да се види от колата
какво се е случвало пред портата, където и двамата свидетели заявяват, че се
е разиграла случката, защото декоративният храст, констатиран при огледа,
пречи на видимостта. От по-долната позиция вече може да се види, но това,
което се вижда също не е много, защото разстоянието е около 18 метра, а не
10 метра, откъдето свид. Н. казва, че е наблюдавал сбиването. Освен това и
той не е много сигурен с коя ръка свид. Д. е ударил ответника, при което
възниква въпросът, как въобще е категоричен, че именно свид. Д. е посегнал
пръв. Независимо от липсата на категорична констатация кой е физическият
агресор, не се променя изводът на съда, че провокатор на случилото се е
ответникът. Именно така е възприет от сина си и затова детето заявява
нежелание да се среща повече с него.
Молбата за защита от домашно насилие се явява основателна по
отношение и на двамата молители и следва да се уважи, като се издаде
заповед за защита.
Основателно е искането за мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
ЗЗДН спрямо молителите, като съдът счита, че мярката по т. 3 не е
необходимо да бъде с по-голяма продължителност от 4 месеца, тъй като нито
начинът, по-който отв. К. е извършил насилието, нито характерът му на
психическо, не налагат необходимост от по-засилена и интензивна защита.
Тази мярка следва да се наложи само по отношение на С. Д., но не и по
отношение на Й. Й. К., тъй като не следва да се препятстват контактите между
родителя и детето. Освен това, ответникът, носейки в съдебното заседание
подарък на сина си, заявява желание да му се извини. Тези му действия
показват, че е осъзнал какви лоши последици са настъпили за детето от
случилото се на 21 август 2022 г. Освен това, след четвъртия месец ще
продължава да действа общата забрана за извършване на домашно насилие по
т. 1 спрямо двамата молители, която осигурява наказателноправната защита
при нарушаването и,
̀
3
Разстоянието, на което на К. следва да му се забрани да приближава Д.,
както и нейното жилище, местоработата и другите места за социални
контакти и отдих, които посещава, следва да остане както е по заповедта за
незабавна защита, а именно – 100 метра. Това разстояние не нарушава
правото на ответника на придвижване и се явява обозримо, лесно установимо
на око, съответно дава възможност за спазване на забраната.
Забраната за комуникация не трябва да се налага, тъй като от
изслушаните записи съдът не достига до извода, че тъкмо телефонните
обаждания са били причина за конфликта, довел до домашното насилие.
Напротив, в нито един от четирите файла не се съдържаха обидни думи и
изрази от страна на ответника. Гневът му в единия от записите е резултат от
развилия се инцидент малко преди телефонния разговор.
Глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН следва да е в размер на 400 лева.
Държавната такса за производството в размер на 25 лева ненужно е
била платена от молителите и не е направено искане да бъде осъден
ответникът за разноски, поради което такива не следва да се присъждат с
настоящото решение.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, със
следното съдържание:
1. ЗАДЪЛЖАВА Й. С. К. с ЕГН ********** да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на С. Е. Д. с ЕГН
********** и Й. Й. К. с ЕГН **********.
2. ЗАБРАНЯВА на Й. С. К. с ЕГН ********** за срок от четири месеца
да приближава на по-малко от 100 метра С. Е. Д. с ЕГН **********, както и
жилището и в ***, местоработата на С. Д. в *** и местата и за социални
̀̀
контакти.
ОСЪЖДА Й. С. К. с ЕГН ********** да плати по сметка на Районен съд
Тутракан глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева) за извършеното от
него домашно насилие на 21.08.2022 г. спрямо С. Е. Д. с ЕГН ********** и Й.
Й. К. с ЕГН **********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. С. К. с ЕГН **********, че при неизпълнение
на заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен
да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Силистра в 7 -
дневен срок от връчването му на страните. Обжалването не спира
изпълнението на заповедта.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на РУ на МВР - гр.
Тутракан и РУ на МВР – гр. Тервел.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5