Определение по дело №1303/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1706
Дата: 2 септември 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040701303
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1706

 

гр. Бургас, 02.09.2020 г.

Бургаски административен съд, ХХІІІ състав, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                        Председател:  Галя Русева

 

като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 1303 по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на А.И.Н. ***, чрез адв. Д. С., против Заповед № 18-3122-24.03.2020 г. на началник на СГКК Бургас, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Бургас и е нанесен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.608.109.1.14 с площ от 201 кв.м., като са заличени самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.608.109.1.9 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.608.109.1.10.

            В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се твърди, че липсва както фактическо, така и правно основание за изменение на КККР, както и че не е налице визираното такова основание в заповедта по чл.54, ал.1 ЗКИР, а именно – непълнота или грешка. Сочи се, че така извършеното изменение на КККР засяга правото на собственост на жалбоподателката, тъй като на ниво сутерен новонанесеният обект включва собствените на Н. складове с №№ 3 и 4, както и общи части на сградата и съсобствените между всички учредители на правото на строеж складове с №№ 6,7 и 8. Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен, правят се доказателствени искания.

           Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В придружително писмо е изразил писмено становище за неоснователност и недопустимост на жалбата, тъй като жалбоподателката не е заинтересовано лице по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР. Не сочи други доказателства.

           При проверката по реда на чл. 158, ал.1 от АПК, съдът констатира, че жалбата е редовна и че отговаря на изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 от АПК.

           Ето защо, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з. с призоваване на страните, които на осн. чл.154 вр. чл.153 АПК съдът е длъжен да конституира служебно.

           По делото следва да бъде допусната административната преписка по издаването на оспорения акт.

           По исканията на жалбоподателката, съдът ще се произнесе след изслушване становищата на другите страни.

           Мотивиран от изложеното и на осн.чл.154 и чл.157 АПК, Бургаският административен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

           КОНСТИТУИРА в производството по делото следните страни:

           - жалбоподател - А.И.Н. ***;

- органът, издал административния акт /ответник по жалбата/ – началник на СГКК Бургас;

- заинтересованата страна В.А.Б. ***.

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2020 г. от 13.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

           ДОПУСКА като доказателство по делото административната преписка по издаването на Заповед № 18-3122-24.03.2020 г. на началник на СГКК Бургас.

            ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от жалбата, молбите-уточнения и приложенията към тях, на административния орган и на заинтересованата страна, като им се укаже правото да подадат писмен отговор в 14-дневен срок, вкл. да вземат становище по направените от жалбоподателката искания и да изчерпят своите доказателствени искания, след което делото да се докладва за произнасяне.

            СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съгласно изложеното по-горе.

 На основание чл. 163, ал. 3 АПК съдът УКАЗВА на жалбоподателката, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни последици, а именно – че изменението в КККР засяга неправомерно правото й на собственост.

 На основание чл. 170, ал. 1 от АПК съдът УКАЗВА на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а именно – че в случая е налице посоченото в заповедта фактическо и правно основание за изменение на КККР на осн.чл.54, ал.1 ЗКИР, т.е. непълнота или грешка.

 

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                            СЪДИЯ: