Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1951 22.05.2018 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на девети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при
участието на секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20125 по описа на ПРС за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е иск с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът А.В.Д., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, ***, чрез адв. И.С. е предявил срещу „17Н” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Капитан Андреев” № 13,
представлявано от у. С. Х. Т. иск да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 039/12.10.2017г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „***” въз
основа на тр. договор от 01.02.2017г. за неопределено време, на 8-часов раб.
ден, с ОМВ 600 лева и ДТВ за ТСПО 39, 60 лева. На 07.09.2017г. била извършена Проверка
от ДИТ П., при която било установено, че на ищеца не са изплатени дължимите тр.
възнаграждения за м. юли 2017г. и на работодателя бил съставен АУАН. Оттук
насетне отношенията между страните се влошили, като работодателят започнал да
се държи враждебно с ищеца. На 26.09.2017г. ищецът депозирал заявление при
работодателя, с вх. № 031/25.09.2017г., с което го уведомил, че прекратява тр.
си правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавеното
изплащане на тр. възнаграждения за м. юли и август 2017г.
На 17.10.2017г. ищецът получил нот. покана, с която бил уведомен, че
работодателят прекратява тр. правоотношение между страните, считано от
12.10.2017г. на осн. чл. 188, т. 3 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, като ведно с *** му била връчена заповед № 039/12.10.2017г., с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му
правоотношение е прекратено. В заповедта било посочено ищецът да е извършил
системни нарушения на тр. дисциплина, изразяващи се в неоформяне на отсъствия
по установения ред, в писмен вид, без съгласието на работодателя. В заповедта
се твърдяло, че работодателят е отправил на ищеца две писмени покани на 25 и на
28.09.2017г., които ищецът е отказал да получи.
Ищецът твърди заповедта, с която му се налага дисц. наказание „уволнение”
и ТПО се прекратява, да е незаконосъобразна, поради следното:
Твърди се ищецът да е упражнил законосъобразно правото си да прекрати ТПО
между страните, което ТПО било прекратено с достигане на заявлението вх. №
031/25.09.2017г. за прекр. на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ у работодателя
– на 25.09.2017г. Ето защо към дата 12.10.2017г. вече не съществувало ТПО,
което работодателят да може да прекрати, тъй като същото вече било валидно
прекратено от ищеца на 25.09.2017г. Доколкото ищецът упражнил субективното си
потестативно право да прекрати ТПО преди работодателя, то именно това
прекратяване породило действието си и към датата на издаване на заповедта за
уволнението му ТПО вече било прекратено.
Цитира се съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК относно
задължителните реквизити, които съгл. чл. 195, ал. 1 от КТ следва да притежава
заповедта за налагане на дисц. наказание, както и че липсата на който и да е от
тях е достатъчна, за да се приеме, че наказанието е незаконосъобразно наложено.
Твърди се в конкретния случай заповедта за дисц. уволнение на ищеца да не
притежава тези реквизити, като не била спазена и дисц. процедура по издаването
й. Нарушението не било описано с неговите обективни признаци, не било посочено
време на извършването му, било посочено, че са извършени множество нарушения на
тр. дисциплина, без да се посочва разпоредба на законов акт. Тези нарушения се
изразявали в следното: „без да е оформил отсъствията си по установения ред в
писмен вид и без мое съгласие”. В чл. 187 КТ били изброени видовете нарушения
на тр. дисциплина, като описаното в атакуваната заповед не се съдържало в тази
разпоредба. Дори да се приеме, че ставало въпрос за чл. 187, ал. 1, т, 1 от КТ,
то тази норма визирала четири различни вида нарушения на тр. дисциплина.
Непосочвайки кое от тях е извършил ищецът, работодателят не е изпълнил
изискването за мотивиране на заповедта. Твърдяло се отсъствия, които са
направени, без посочване кога са се случили. Цитират се други решения на ВКС, с
които било прието, че когато дисц. нарушение е осъществено в рамките на
определен период, изискванията на чл.
195 КТ са изпълнени с посочване на периода, а когато нарушението е извършено
чрез продължаващо бездействие – изискванията на чл. 194 и 195 КТ били изпълнени
с посочване момента на откриването му, тъй като момента на извършването и на
откриването му съвпадат. В конкретния случай работодателят не бил изпълнил
никое от тези изисквания.
Твърди се и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ да се изслушат или
приемат писмените обяснения на ищеца да не е спазена.
С оглед на горното се моли искът да се уважи, като се отмени уволнението
на ищеца като незаконосъобразно извършено. С уточняваща молба се сочи, че не се
предявява отделен иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в ТК на
ищеца, доколкото последното е законна последица от уважаване на иска. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в
законоустановения срок е депозирал и писмен отговор, чрез п. адв. Н. П..
С отговора се взема становище за неоснователност на иска.
Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че ищецът е заемал
посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.
Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, ищецът да е
извършил описаното в заповедта нарушение, за което е наказан, като е престанал
да се явява на работа, което обстоятелство същият не оспорвал с исковата си
молба и не твърдял да е налице уважителна причина за неявяването му на работа.
По отношение на подаденото заявление от ищеца за прекр. на ТПО, се твърди
същото да не е могло и да не може да породи правни последици, тъй като към
момента на подаването му не са били налице предпоставки за прекр. на ТПО на
посоченото в заявлението основание. Основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
за прекр. на ТПО от работника/служителя едностранно и без предизвестие било
налице, когато работодателят забави изплащането на тр. възнаграждение на ищеца.
В случая съгл. сключения тр. договор № ***/01.02.2017г., т. 11 тр.
възнаграждения се изплащали до 25-то число. Тр. възнаграждение за м. юли било
изплатено на 15.09.2017г., а крайният срок за изплащане на това за август бил
25.09.2017г. Ищецът подал заявлението на 25.09.2017г., считано от същата дата.
за да е налице обаче основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, следвало да има
поне един ден забава, а такава към датата на подаване на заявлението нямало и
основанието не било налице. Ето защо, предвид преставането на ищеца
неоснователно да се явява на работа, работодателят инициирал дисциплинарна
процедура спрямо него.
Оспорва се да са налице твърденията на ищеца за нарушения в тази
процедура. Твърди се на ищеца писмени обяснения да са искани по надлежния ред,
били му изпратени две писма на адреса, деклариран пред работодателя, които били
върнати в цялост, неполучени. С това процедурата по чл. 193 КТ била изпълнена.
Отделно от това, на 25.09.2017г. от ищеца устно били искани обяснения за
неявяването му на работа.
Твърди се изискванията на чл. 195 КТ да са спазени, да е посочено в какво
се състои нарушението и кога е извършено, като посочването било достатъчно
ясно, за да може ищецът да организира защитата си.
По същество извършването на нарушението не се оспорвало с исковата молба,
като ищецът не се явявал на работа продължителен период от време без уважителни
причини.
Ето защо моли за отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание ищецът, чрез п. си адв. Ц. поддържа исковата си молба и моли
предявеният с нея иск да се уважи, като претендира разноски съгл. представения
списък по делото.
В съдебно
заседание ответникът, чрез п. адв. П. поддържа отговора и оспорва иска. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че
е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено на
посоченото от ищеца основание, преди връчване на заповедта, с която се налага
дисц. наказание „уволнение“ на друго основание, както и че същото е било налице
към датата на подаване на уведомлението за прекратяване на ТПО.
Оттук насетне
в тежест на ответната страна е да установи, че уволнението е извършено от лице
– носител на работодателската власт, че е извършено по време на валидно и
непрекратено ТПО, че заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и съдържа всички
необходими реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за
налагане на дисц. наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения, че процедурата по уволнението на ищеца е спазена – изискани са
обясненията на ищеца преди налагане на наказанието, че наказанието е наложено в
предвидените в КТ срокове, и че наложеното наказание съответства на тежестта на
извършеното нарушение, както и че наказанието е наложено в момент, в който
между страните е съществувало действащо и непрекратено ТПО.
В настоящия
случай между страните не се спори, и от представените от ищеца писмени
доказателства – трудов договор № ***/01.02.2017г., длъжностна характеристика,
заявление вх. № 031/25.09.2017г. за прекр. на ТПО, *** от 13.10.2017г., връчена
чрез залепване на 17.10.2017г., Заповед № 039/12.10.2017г. за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение”, и писмо от ДИТ до ищеца изх. №
17257511/25.10.2017г. се установява, че ищецът е започнал работа по трудово
правоотношение с ответника на основание тр. договор от 01.02.2017г. на длъжност
„***” по безсрочно ТПО с шестмесечен срок на изпитване, с ОМВ 600 лева и ДТВ за
ТСПО – 39, 60 лева, с раб. време 8 часа на ден при петдневна работна седмица.
Като срок за заплащане на тр. възнаграждение в чл. 11 от тр. договор е
уговорено – до 25-то число на месеца, следващ този, за който е дължимо
възнаграждението. За тази длъжност му е връчена дл. х-ка.
На
25.09.2017г. ищецът е депозирал пред работодателя заявление, че желае тр. му
правоотношение да бъде прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради
неизплащане на тр. възнаграждение за месеците юли и август 2017г., считано от
25.09.2017г.
На същата
дата – 25.09.2017г. ищецът е подал сигнал до ДИТ П.. С писмо от 25.10.2017г. на
ищеца е отговорено, че е извършена вече една проверка на 07.09.2017г., при
която е установено, че до тази дата ТВ за м. юли 2017г. не е било изплатено на
ищеца, в размер на 467, 96 лева, за което на работодателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение, а впоследствие през м. октомври било
установено, че сумата е била преведена по банков път на 17.09.2017г. През м.
август ищецът е ползвал болнични, начислено му било тр. възнаграждение за 5
работни дни, 170, 28 лева, и един ден платен отпуск за 01.08, 26,09 лева, и
обезщетение за 3 дни временна неработоспособност за сметка на работодателя –
54, 78 лева. По време на проверката било представено преводно нареждане, че
тази сума е платена. Бил представен и
отчет за м. септември, в който работодателят записал, че през този месец
ищецът не се е явявал на работа, като при проверката работодателят представил
товарителница, че по к. на 25.09.2018г. е изпратил искане за даване на обяснени
за неявяване на работа. Била представена и заповед от 29.09.2017г. за налагане
на дисц. наказание „уволнение”, оформена като връчена на 17.10.2017г. В писмото
на ДИТ са коментирани условията на труд, във връзка с които по предходна жалба
на ищеца са били дадени предписания на работодателя, становищата на страните по
случая и ищецът е насочен да оспорва уволнението си по съдебен ред.
Установява
се, че работодателят е издал заповед № 039/12.10.2017г. за налагане на дисц.
наказание „уволнение”. В заповедта е посочено, че работодателят за месеците юли
и август 2017г. е установил системни нарушения на тр. дисциплина от страна на
ищеца, изразяващи се в това, че е нарушил тр. дисциплина многократно, без да е
оформил отсъствията си по установения ред в писмен вид без съгласието на
управителя, въпреки отправените му две писмени покани – на 25.09.2017г. в 11:43
часа и на 28.09.2017г. в 16:55 часа, които той е отказал да получи. Ето защо
съгл. чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, на осн. чл. 188, т. 3 КТ вр. чл. 190,
ал. 1, т. 2 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като
е прието да са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1, 193 и 194 от КТ.
До ищеца е
отправена нот. покана, заверена на 13.10.2017г., с която на осн. чл. 188, т. 3
от КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазване на изискванията на чл.
189, ал. 1, 193, ал. 1 и 194, ал. 1 КТ работодателят го уведомява, че считано
от 12.10.2017г. прекратява ТПО с него, като прилага и заповедта към *** покана.
Същата е връчена чрез залепване по чл. 47 от ГПК, като уведомлението е залепено
на 17.10.2017г. Ищецът признава да е получил нот. покана и приложената заповед
на 17.10.2017г.
В случая е
спорно по делото коя страна е упражнила законосъобразно правото си да прекрати
трудовото правоотношение и кое прекратяване е произвело действие. В подкрепа на
твърденията си, че законосъобразно е упражнил правото си да уволни ищеца
дисциплинарно, а за последния не е било налице осн. за прекр. на ТПО по чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, ответникът е представил вносна бележка, с посочена в
нея дата: 15.09.2017г., за сумата 467, 96 лева, наредена от ответника чрез у. в
полза на ищеца по банков път с основание за плащане – заплата м. юли 2017г.,
като допълнително се представя вносна бележка за банков превод от 28.09.2017г.
за сумата 170, 28 лева, с основание за
плащане заплата м. август 2017г. от същия наредител за същия получател.
Ответникът
представя таблици за отчитане явяването на работа, без дата, за месеците юли,
август, септември и октомври 2017г., изготвени от у. С. Т., в които са посочени
имена на служители и са вписани букви „Н”, „О”, „НО”, „Б” и „С”, и цифрата „8”.
Същият твърди, че за дните през тези месеци, в които срещу името на ищеца е
вписана буква „С”, същият е бил в самоотлъчка – неявяване на работа без
уважителни причини – от 25.07 до 02.08, на 07.08, 09,10 и 11-ти 08., 24 и
25.08, 30 и 31.08., през целия м. септември и до 16.10.2017г. включително.
По делото с
отговора ответникът представя два жълти плика с товарителници от „Спиди” АД,
съдържащи пратки, изпращани до получател ищеца, с подател ответника, една от
които разпечатана и затворена отново, другата неотворена. Същите са отворени в
с.з. от 21.03.2018г. в присъствието на страните и е установено, както следва:
Първата пратка е такава, изпратена по СПИДИ поща, с посочена дата на връщане на
подателя, с посочена дата на изпращане на подателя за връщане, 27.09.2018 г..
Целостта на плика е ненарушена. При разпечатване на жълтия плик се установява,
че на него едно върху друго са залепени три бр. известия за доставяне,
последното от които за връщане на подателя до дата на 28.09.2017 г.. Отгоре
върху плика, в бяла прозрачна част се намира товарителница. Същата е с посочен
подател „17Н“ ЕООД, дата на изпращане – 25.09.2017 г., посочен получател –
А.Д., адрес: ***. Върху пратката има залепен етикет с отбелязване дата
26.09.2017 г., код 15, коментар – отказано. При отваряне на големия жълт плик
се констатира наличие на бял плик, в който има поставен сгънат документ, в
същия се намира писмо изх. № 060 от 20.09.2017 до г-н А.Д., *** в „17Н“ ЕООД. В
писмото е посочено, че *** С. Т., в качеството си на п. на „17Н“ ЕООД моли да
се яви г-н А.Д. да даде писмено обяснение за продължаващо отсъствие от работа и
е посочено да започне курс да премине периодично обучение и инструктаж.
При отваряне
на втория жълт плик се констатира, че неговата цялост е нарушена и впоследствие
пликът е бил затворен, като към същия липсва товарителница. Върху него има
запечатани два броя известия за доставяне. Последно документът е изпращан от
СПИДИ АД, връщан на подателя с посочване, че пратката е взета на 02.10.2017 г.
Товарителница не се констатира. При отваряне на плика се установи, че в него се
съдържа уведомление от 28.09.2017 г. от С. Х. Т., у. на „17Н“ЕООД до г-н
А.В.Д., в което е посочено, че на 25.09.2017 г. г-н Д. е отишъл лично в офис да
подаде молба за напускане. Подал е такава, поискал е да му се прекрати трудовия
договор, считано от 25.09.2017 г.. В уведомлението се коментират факти по ТПО,
посочва се, че е било изпратено писмо от 25.09.2017 г. за даване на писмени
обяснения и работодателят счита ищеца за неизправна страна по трудовия договор,
като счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на ТПО на
основанието, на което е подал ищецът молба, и го приканва да спазва трудовия си
договор.
По делото са
разпитани по един свидетел на всяка от страните.
От
показанията на свидетеля на ищеца В. Е. Р., бивш *** на ответника, се
установява, че е работил в ответното дружество до есента на 2017г. Всички
работници към есента на 2017г. имали неплатени заплати, в която връзка ищецът
пуснал жалба до ДИТ П., при подаване на която го придружавал свидетеля. Всички
работници имали по два месеца неплатени заплати. По принцип имали забавени
заплати, бавели се по няколко дни, после се плащали така – една част на ръка, а
друга по банков път. Ищецът напуснал, защото не плащат, по същата причина
напуснал и свидетелят. Във връзка с подадената жалба не му е известно дали
ищецът е бил принуждаван за нещо от страна на работодателя, вкл. и за това да
излиза в неплатен отпуск през есента. От показанията на свидетеля на ответника
Е. Г. М., бивш служител на ответника на длъжност „***“ се установява, че е
работила при ответника в периода 14.08.2017г. - 25.01.2018г. В този период е
виждала ищеца два пъти – веднъж в началото, като започнала работа, отишъл в
офиса, свидетелката не знае защо, и втори път, когато напускал. Свидетелката
твърди да й е било възложено всеки работен ден да ходи в цеха и да проверява за
присъстващите. В цеха ходела всеки ден, а той не се явявал, като не й бил
представил молба за отпуск или болничен, за да отсъства. Подал молбата за
напускане един месец, след като свидетелката започнала работа. Отишъл в офиса
на фирмата на *** в гр. П., като по това време в офиса били само у. С. Т. и
свидетелката. Ищецът си донесъл молбата за напускане, у. го попитала защо се
случва това и дали могат да се разберат като хората. Под „защо се случва това“
свидетелката разбирала защо не дава обяснения защо не идва на работа, няма
болничен лист, няма молба за отпуск. Той не дал обяснения и нищо не отговорил,
само си подал молбата. След този разговор, у. разгледала молбата, обадила му се
по телефона и му казала, че е объркана информацията в молбата, че това не е
вярно, което пише вътре в нея. Свидетелката не е виждала молбата за напускане
на ищеца, но е присъствала при подаването й. Цехът се намирал на 100-200 метра
от сградата на офиса, като свидетелката работела при ответника в *** по
програма от Бюрото по труда. Занимавала се със ***, проверявала присъствието на
хората в цеха. По нейни впечатления действително е имало закъснение със
заплащането на работните заплати, но не тя се занимавала с това. В офиса
работели трима души – свидетелката, у. и сина на последната. Известно й е да е
извършвана проверка от Дирекция „Инспекция по труда” – П., но не знае от кого е
инициирана и какви са резултатите от нея.
Представена е
ДХ на тази свидетелка, видно от която същата е била назначена на длъжност
„***”, като от 15.08 до 14.09.2017г. на нея е било възложено да води
присъствената форма със заповед на у., като следи за присъствие и отсъствие на
работниците. На 14.09 тези задължения са вменени на друг служител.
При така
установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните изводи:
По
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение:
Доколкото
изявлението на ищеца е достигнало у работодателя преди налагането на
наказанието, следва да се изследва въпросът породило ли е същото правно
действие и на какво основание. В случая ищецът е направил изявление, че
прекратява трудовото си правоотношение с ответника на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, поради незаплащане на тр. възнаграждения за м. юли и август 2017г. до
25.09.2017г.. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ гласи, че работникът
или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие,
когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на
обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В конкретния случай
се установява, че датата за плащане на тр. възнаграждения е била в срок до
25-то число на месеца, следващ този, за който е положен труда, като
работодателят не е ангажирал доказателства – ведомости за заплати, какви са
били начислените и дължими на ищеца трудови възнаграждения за тези два месеца.
Индикация за същите се съдържа в писмо на ДИТ, в което се сочи, че на ищеца за юли са начислени по ведомост 467,
96 лева, като за периода 25.07-01.08.2017г. е бил в отпуск, а във ведомостта за
август са му начислени 170, 28 лева. От платежните нареждания се установява
тези суми да са били платени, както следва – ТВ за юли, което е следвало да се
плати до 25.08, е платено по банков път на 15.09.2017г., а ТВ за м. август,
което е следвало да се плати до 25.09. – на 28.09.2017г. В конкретния случай
начисленото ТВ за юли е било платено със закъснение, но към подаване на молбата
е било заплатено изцяло, а това за август, с падеж 25.09 е платено три дни след
падежа. В деня на падежа е подадена молбата за прекр. на ТПО от страна на
ищеца. С оглед на горното, съдът намира, че към тази дата основанието по чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ все още не е било налице, тъй като по отношение на ТВ за
м. юли вече е било отпаднало, а правото да се прекрати ТПО на това основание
относно ТВ за август не е били възникнало, тъй като първият ден на забавата за
същото е 26.09.2017г.
Въпреки това
обаче, подаденото заявление от ищеца вх. № 031/25.09.2017г. е довело до
прекъсване на трудовоправната връзка. Налице е изрично изявление на ищеца, че
прекратява трудовото правоотношение, считано от дата 25.09.2017г.. Не се спори
и се установява и от представените по делото писмени доказателства –
уведомлението на л. 15, писмото на ДИТ – л. 16, изявлението на у., че не е
съгласен това основание, посочено в лично подадената от ищеца пред у. на
25.09.2015г. молба да е налице – л. 56, и показанията на св. М. – л. 62 гръб,
че уведомлението е достигнало до работодателя на 25.09.2017г., като е
депозирано пред него лично. Същият на тази дата в 11:43 часа е изпратил по
куриер до ищеца писмо, в което настоява ищецът да се яви във фирмата и да даде
писмено обяснение за продължаващо неявяване на работа, както и че да продължи
да работи във фирмата трябва да премине инструктаж. Това писмо не е получено от
ищеца и на 27.09.2017г. е изпратено обратно на подателя. Впоследствие на
неустановена дата, поради липса на товарителница, с посочен изходящ номер на
работодателя от 28.09.2017г. – л. 56, у. коментира, че не е съгласен ТПО да се
прекрати на посоченото от ищеца основание в лично подадената до у. молба на
25.09.2017г., че ищецът е имал право да прекрати ТПО с предизвестие, но не е
адресирал такова, и че преди 25.09.2017г. у. е уведомила ищеца по телефона за
курс, който трябва да премине, и в разговорът същият нищо не е казал за
напускане. Коментира се, че основанието, посочено в молбата за напускане, не е
налице, че на 25.09.2017г. на ищеца е пратено искане за даване на обяснения
поради отсъствията му, което той отказва да приеме и че с това писмо се
настоява ищецът да даде обяснения за неявяването си на работа. Писмото с тази
пратка е изпратено обратно на работодателя на 02.10.2017г. Впоследствие на
12.10.2017г. е издадена и връчена на 17.10.2017г. с нот. покана на ищеца
оспорената заповед за дисц. уволнение. Пратките по Спиди са били пращани на
посочения в исковата молба адрес на ищеца, вписан и в документите му по ТПО.
С оглед на
дотук изложеното съдът намира, че писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на едно от основанията по чл.327,
ал. 1 от КТ е довело до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това, че не е било налице посоченото в изявлението на работника
или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово
правоотношение по чл.327, ал. 1 от КТ, работодателят е разполагал само с
възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите,
които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с
право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово
правоотношение. Неоснователно е възражението на ответника, че при липса на
основанието изявлението не може да породи правно действие, напротив, същото
води до прекратяване на ТПО, като за работодателя възниква правото не да
прекрати ТПО по-късно на друго основание, а да претендира заплащане на
обезщетение за неспазения срок на предизвестието, поради липса на основание за
прекратяване на ТПО без предизвестие. В този смисъл е и трайната съдебна
практика на ВКС.
Ответникът с
отговора си твърди, че тъй като това основание не е било налице, работодателят
е предприел действия по реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за
продължаващото неявяване на работа. В случая, единствената хипотеза, при която
изявление на работника за прекратяване на ТПО по негова инициатива, без да бъде
спазено предизвестието, не би могло да породи действието си, е хипотезата, при
която, според практиката на някои състави на ВКС (която практика обаче е
изолирана и към момента не се поддържа, тъй като не намира опора в закона)
работникът/служителят злоупотребява с това си право, целейки да избегне
реализиране на търсената му дисциплинарна отговорност. В случая обаче, на първо
място, такива твърдения не се навеждат от ответника въобще. Самият ответник
твърди на ищеца да са искани обяснения и да е дисциплинарно наказан за
отсъствията си, след подаване на въпросното уведомление. На следващо място,
видно от хронологията на събитията, ищецът е подал уведомлението за
прекратяване на 25.09.2017г., то е достигнало до работодателя на същата дата, и
на същата дата работодателят е изпратил по к. искане за даване на обяснения за
отсъствия от работа и покана за започване на курс. Впоследствие, едва на
28.09.2017г. уведомява ищеца, че не приема изявлението му, тъй като същото не
съдържа предизвестие и соченото основание не е налице, не приема това
прекратяване, поради което го кани да даде обяснения за продължаващо неявяване
на работа. В случая никъде не се твърди,
че работодателят не приема прекратяването по чл. 327 от КТ, тъй като работникът
злоупотребява с това си право. На първо място, злоупотреба с права от страна на
ищеца да прекрати ТПО, за да избегне дисциплинарна отговорност не се е
твърдяла, за да бъде същата коментирана и да се събират по делото доказателства
в тази насока. На следващо място, такава не е и налице, тъй като забавяне на
изплащане на ТВ за юли е било налице, забавата е била 20 дни, но заявлението за
прекратяване е подадено, след като това ТВ е изплатено. Следователно
злоупотреба с право не е налице, тъй като реално забава в изплащане на трудово
възнаграждение е имало, макар към датата на подаване на заявлението същото да е
било изплатено. Отделно от това, дори да се приеме, че дисциплинарното
производство е открито на същата дата, на която е подадено уведомлението, то не
може да се установи с точност хронологично кой акт кое следва. Самият ответник
в отговора твърди искането за даване на обяснения да следва подаването на
молбата за прекратяване, като видно е и от показанията на свидетеля на самия
ответник, и от изявленията на работодателя, че самият работодател никога не е
твърдял наличието на открита дисциплинарна процедура да е основание да не
приеме прекратяването от страна на ищеца, а обстоятелството, че ищецът не е
подал предизвестие и е посочил основание, което работодателят счита, че не е
налице. Това обаче не може да доведе до отпадане на правните последици от
прекратяването, напротив – ТПО е прекратено с достигане на изявлението у
работодателя, на 25.09.2017г. и оттук насетне същото е породило действието си.
Липсата на основанието, посочено в молбата, може да доведе до ангажиране
отговорността на работника за обезщетение за неспазен срок на предизвестие, не
и да доведе до отпадане с обратна сила на правните последици от настъпилото
прекратяване. В случая ищецът не е злоупотребил с правото си да прекрати
трудовото си правоотношение, по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и въпреки липсата
на това основание, тъй като към момента на подаване на заявлението за ТВ за юли
е било отпаднало, а за август – невъзникнало, то трудовоправната връзка от
получаване на уведомлението от работодателя вече не е съществувала, поради
което същият незаконосъобразно е предприел последващи действия по прекратяване
на несъществуващото вече ТПО. В случаите, когато се приема, че е налице
злоупотреба с правото по чл. 327 от КТ, ВКС приема, че това са само тези
случаи, в които служителят е наясно с извършените от него нарушения и тяхната
значимост, и е целесъобразно да се приеме фикцията, че ТПО не се е прекратило,
за да може работодателят да проведе докрай процедурата по реализиране на
дисциплинарната отговорност. Такава хипотеза в конкретния случай не е налице.
В случая само
за пълнота ще се изложи, относно твърдените нарушения, че на първо място
заповедта за налагане на наказанието страда от външни нередовности, не е
спазено изискването за искане на обяснения именно за нарушенията, за които е
наказан ищецът, в същата е посочено, че ищецът се наказва за това, че през юли
и август е нарушил трудовата дисциплина многократно, като не е оформил
отсъствия в писмен вид, няма изявление да се наказва за неявяване на работа, не
е посочено за кои дати са тези отсъствия, нито начален и краен период, за
преценка спазване сроковете за налагане на наказанието, от писмото на ДИТ се
установява, че по график датите, на които ищецът е бил в отпуск и му е
изплатено обезщетение за ползван такъв, по графиците е воден в самоотлъчка, не
се доказа по никакъв начин ищецът да е отказвал пратките, с които му се искат
обяснения, на същия да са искани обяснения по надлежния ред, като не може да се
установи за кои отсъствия е наказан ищецът – за такива през юли или август, или
за такива след подаване на молбата му за напускане, никъде не е посочено да се
наказва за неявяване на работа, а обяснения му се искат за неявяване на работа,
и същите започват да се изискват едва след като ТПО вече е прекратено.
Следователно, дори да не би могло да породи действие изричното изявление на
ищеца, то дисциплинарната процедура е незаконосъобразно проведена и само на
формално основание това уволнение само по себе си се явява незаконосъобразно.
Предвид дотук
изложеното съдът намира дисциплинарното уволнение на ищеца да е незаконосъобразно извършено и като такова
същото следва да бъде отменено.
В този смисъл
са и изводите в постановените съдебни актове на ВКС по чл. 290 от ГПК, в
частност Решение № 145/07.06.2012г. по гр. дело № 1247 по описа за 2011 год. на
ВКС, Трето г. о., решение №144 от 23.02.2010г. по гр.д.№3101/2008г. на ВКС, І
г.о. Според същите, с получаването на писменото волеизявление за прекратяване
на трудовия договор по чл.327, ал. 1, т.2 КТ е настъпило действието на прекратяването,
съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно
уволнение е безпредметна. Отделно от това, правото на работника/служителя
едностранно да прекрати трудовото правоотношение не може да бъде ограничавано с
аргумент, че срещу него се провежда или евентуално ще бъде провеждано дисц.
производство за нарушения на тр. дисциплина, извършени по времетраенето на ТПО.
В случай, че от нарушенията за работодателя са произтекли имуществени вреди, за
същите работодателят разполага с правото
на иск. В случая, в който ищецът не е имал правото да прекрати ТПО на това
основание, той дължи на работодателя обезщетение в същия размер, в който е и
дължимото от него такова при дисциплинарно уволнение, поради което горното
прави безпредметно провеждането на дисциплинарната процедура единствено с цел
това обезщетение да бъде получено от работодателя.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на разноски върху уважения иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ. Такива са претендирани, в размер на 350 лева заплатено адв.
възнаграждение за един адвокат, като се представя списък за същите и договор за
правна защита и съдействие – л. 72, видно от който сумата е изплатена в брой. С
оглед изхода на спора, тези разноски ще се възложат в тежест на ответната
страна.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на
уволнението в размер на 80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на А.В.Д., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, партер, чрез адв. С.Ц., извършено със Заповед № 039/12.10.2017г. на
у. на „17 Н” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Капитан Андреев” № 13 С. Х. Т., връчена с *** на 17.10.2017г.,
с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „17 Н” ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
„Капитан Андреев” № 13, представлявано от у. С. Х. Т., със съдебен адрес:***,
чрез адв. Н. П. да заплати на А.В.Д., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, ***, чрез адв. С.Ц. сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „17 Н” ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
„Капитан Андреев” № 13, представлявано от у. С. Х. Т., със съдебен адрес:***,
чрез адв. Н. П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС сумата от 80 лева (осемдесет лева) - държавна такса върху уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено– 23.05.2018г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!ВГ