№ 2576
гр. В., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110106406 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускането й
Производството по делото е с правно основание чл. 34 от ЗС. Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищеца С. Б. П. ЕГН ********** срещу ответника В. И.
В. ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл.34, ал. 1 от ЗС, за
допускане и извършване делба на следния недвижим имот, индивидуализиран в
уточнителна молба с вх.№ 40296 / 30.05.2023г. :
- недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №** /***/, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
с идентификатор ***/***/, находящ се в гр. В., общ. В., обл.В. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК гр. В., с адрес на имота: гр. В., Район „М.", п.к. 9000, ж.к.„Т." /ул. „Г.М."
в предходен документ за собственост/, блок 74 / седемдесет и четири /, етаж 4 /четири /, ап.
16 /*** /, попадащ в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***
/***/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, със застроена площ от 58.00 кв .м. /петдесет и осем кв. метра /, състоящ се
от: две стаи, кухня, баня, тоалет, тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастрална схема: на същия етаж ***.*** и ***.***. под обекта ***.***, над обекта -
***.***, при граници в предходен документ за собственост: ап. № 15, асансьор, коридор,
тревна площ. паркинг, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащото избено
помещение, без посочен номер в предходен документ за собственост, с полезна площ от
2.80 кв.м. /две цяло и осемдесет стотни кв.метра /, при граници: улица, изба на ап. № 15,
паркинг, коридор, както и 1.1802 % /едно цяло хиляда осемстотин и две десетохилядни
1
процента/ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор *** /***/. при квоти - 1/ 2 част за ищеца и 1/ 2 част за ответницата.
Отправено е искане, относимо към първа фаза на делбата, което след допуснато изменение
на основание чл. 214, ал.1, пр.3 от ГПК представлява искане за осъждане на ответника В. И.
В. ЕГН **********, на основание чл.344 ал.2 от ГПК, да заплаща в полза на ищеца С. Б. П.
ЕГН ********** ежемесечно обезщетение в размер от 220,00лв., за лишаването й от
ползване на притежаваната от нея 1/2ид.ч. от съсобствения недвижим имот, описан по-горе,
считано от датата на постановяване на решението в първата фаза по делбата до
приключване на делото, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане.
Ищцовата страна основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че страните са
придобили по време на своето съвместно съжителство на семейни начала по 1/2 идеална
част от описаният имот, като сделката по покупко-продажба е обективирана в НА № ***,
том *, per. № ****, дело *** от 12.02.2018г. на И. М. - И., помощник-нотариус по заместване
на К.К-, нотариус с per. № *** на НК и с район на действие PC В., вписан в СВ - гр. В. като
акт № *, том ****, дело № ****, вх. per. № *** от 12.02.2018г., дв. вх. per. № ***. От
раздялата на страните, в началото на месец януари 2021г. и до сезиране на съда, В. В.
ползва жилището, като по никакъв начин не обезщетява молителката - ищца. Сочи се, че
страните не могат доброволно да удредят взаимоотношенията си по повод съсобствеността.
С изложеното се обосновава правният интерес от предявения иск за делба.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът В. И. В. ЕГН **********, е представил отговор, с
който изразява становище за неоснователност на иска за делба. Излага се с отговора, че към
датата на закупуване на апартамента, имотът е бил в степен на завършеност БДС, поради
което след закупуването му В. И. В. предприема действия за извършването на всички
необходими довършителни работи, като извършените СМР са изпълнение с лични негови
средства и няколко банкови кредита. Заявява се, че доколкото изрично е направено искане за
уреждане на спора чрез медиация, ответника счита същата за възможна, в този смисъл и за
необходима, и няма възражения за уреждане на спора доброволно с прилагане на института
на медиацията.
В с.з. по същество ищцата, чрез процесуален представител настоява за допускане на делбата
при равни квоти между съделителите.
Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител по същество изразява
становище за основателност на иска за делба, като настоява делбата да се допусне при равни
квоти между съделителите, съответно по искането по реда на чл.344, ал.2 ГПК изразява
становище, че не е препятствал ползването на апартамента от ищцата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По претенцията за допускане на делбата, съдът намира следното:
2
Искът за делба има за предмет прекратяването на съществуваща между страните
съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. ГПК.
Съгласно чл.344, ал. 1 от ГПК, с решението по допускане на делба съдът се произнася между
кои лица, при какви квоти и за кои имоти ще се извърши делбата. По този иск ищецът следва
да докаже твърденията си относно придобиване правото на собственост върху 1/2 ид. част от
недвижимия имот, както и че имотът, чиято делба се иска, е съсобствен между него и
ответницата като докаже фактите, от които произтича съсобствеността.
Не се спори между страните, че същите са съжителствали на семейни начала, като с решение
№45/07.01.2022г. по гр.д.№ 3666/2021г. на ВРС/л.9-12/ е разрешен спора им по чл.127 ал.2 от
СК относно родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на
общото им дете Карина В.а В.а ЕГН **********.
От събраните по делото писмени доказателства, а и от изявленията на страните, е безспорно
наличието на съсобственост върху имота, за който в настоящото производство е поискана
съдебна делба, възникнала по изложения в исковата молба способ – на основание покупко-
продажба, обективирана в нот.акт № ***, том I, рег.№1512, д.№137 от 12.02.2018г. на
Варненски нотариус/л.6-7/.
Видно от посочения нот.акт, страните по делото за закупили на 12.02.2028г., при рани квоти
от по ½ ид.ч. процесния апартамент 16, с адрес в гр. В., Район „М.", п.к. 9000, ж.к.„Т." /ул.
„Г.М." в предходен документ за собственост/, блок 74 / седемдесет и четири /, етаж 4 /четири
/.
При изложеното, с оглед представените писмени доказателства, съвпадащите твърдения на
страните и становищата на процесуалните им представители, изразени в съдебно заседание,
делбата следва да се допусне при равни квоти от по 1/2ид.ч. за всеки съделител.
По отношение приетата в първо с.з. за разглеждане претенция по реда на чл.344, ал.2 от
ГПК, съдът намира следното:
Отправеното искане е за осъждане на ответника В. И. В. ЕГН **********, на основание чл.
344 ал.2 от ГПК, да заплаща в полза на ищеца С. Б. П. ЕГН ********** ежемесечно
обезщетение в размер от 220,00лв., за лишаването й от ползване на притежаваната от нея
1/2ид.ч. от съсобствения недвижим имот, описан по-горе, считано от датата на
постановяване на решението в първата фаза по делбата до приключване на делото, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане.
По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на
делбеното производство. Същата е заявена в исковата молба, което не води до промяна на
характера на претенцията. Съдебната практика, правейки възможната аналогия с
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска
за делба, както е в процесния случай, то исковата молба има ролята на покана, но доколкото
искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от
влизане в сила на определението на съда до окончателното извършване на делбата.
3
В случая, ищцата твърди, че процесният имот се ползва само от ответника и претендира
заплащането на месечно обезщетение за лишаването от ползването на припадащата й се
част, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. В делбеното
производство обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи от поканата до първото по делото
заседание след допускане на делбата, за разлика от обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК,
което може да се претендира най - рано от влизане в сила на решението за допускане на
делба или на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата.
Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на привременната мярка е
съделителият, претендиращ заплащането на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, да не
използва съсобствения имот съобразно правата си, а същият да се ползва лично от друг
съделител.
Съгласно разяснението, дадено с Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГК, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Прието по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1 т.4
от ГПК е, че ответникът от 2018 г. живее в процесния апартамент №** находящ се в гр. В. р-
н „М.“, ж.к. „Т.“, бл.** ет.*.
По посочената претенция, ответникът навежда възражение, че не препятства ищцата да
ползва имота, съобразно правата си в съсобствеността.
В случая, ищцата не ангажира доказателства по делото, от които да се установява, че е
лишена от възможността да ползва процесното жилище, съобразно правата си в
съсобствеността, съответно че ответника я възпрепятства за това и/или че последния ползва
такава част от имота, надхвърляща дела му и едновременно с това липсва възможност и
ищцата да го ползва. Фактът, че само един от съсобствениците държи имота не означава, че
другият е лишен от ползването му. Независимо от признанието на ответника, че живее в
процесния имот, това не означава по презумпция, че лишава ищцата от възможността да
ползва общата вещ, съответно не лишава ищцата от задължението да докаже, че ответника я
възпрепятства да ползва имота, съобразно правата й в съсобствеността или че той ползва
такава част от имота, надхвърляща дела му.
Ето защо, съдът приема за неоснователно като недоказано искането за постановяване на
привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство
съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на
дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на
делбата. Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се
спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973
г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно
4
стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС
/Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата
не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е
последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение
№ 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата
на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им
се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на
страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34 от ЗС, да се извърши съдебна делба между
съделителите С. Б. П. ЕГН ********** и В. И. В. ЕГН **********, НА СЛЕДНИЯ
НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ АПАРТАМЕНТ №** /***/, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***/***/, находящ се в гр. В., общ. В., обл.В.
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. В., с адрес на имота: гр. В., Район
„М.", п.к. 9000, ж.к.„Т." /ул. „Г.М." в предходен документ за собственост/, блок 74 /
седемдесет и четири /, етаж 4 /четири /, ап. 16 /*** /, попадащ в сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор *** /***/, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена
площ от 58.00 кв .м. /петдесет и осем кв. метра /, състоящ се от: две стаи, кухня, баня,
тоалет, тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на
същия етаж ***.*** и ***.***. под обекта ***.***, над обекта - ***.***, при граници в
предходен документ за собственост: ап. № 15, асансьор, коридор, тревна площ. паркинг, стар
идентификатор: няма, ведно с принадлежащото избено помещение, без посочен номер в
предходен документ за собственост, с полезна площ от 2.80 кв.м. /две цяло и осемдесет
стотни кв.метра /, при граници: улица, изба на ап. № 15, паркинг, коридор, както и 1.1802 %
/едно цяло хиляда осемстотин и две десетохилядни процента/ ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** /***/. при квоти
- 1/ 2 част за ищеца и 1/ 2 част за ответницата, ПРИ КВОТИ по ½ /една втора/ ид. ч. за
всеки съделител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.344 ал.2 от
ГПК, за осъждане на ответника В. И. В. ЕГН **********, да заплаща в полза на ищцата
С. Б. П. ЕГН **********, ежемесечно обезщетение в размер от 220,00лв., за лишаването й
от ползване на притежаваната от нея 1/2ид.ч. от съсобствения недвижим имот, описан по-
горе, считано от датата на постановяване на решението в първата фаза по делбата до
5
приключване на делото, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, като в частта, в която съдът
се е произнесъл по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, същото има характер на определение и
може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
ВОС, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6