РЕШЕНИЕ
№ 3945 21.10.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV
граждански състав
На двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година
В
открито заседание на деветнадесети
септември 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 5550 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55 вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба ищецът твърди, че между Т. Я. (към
настоящия момент със сменена фамилия Д. съгласно бракоразводно решение по гр.д.
№ 6995/17г. по описа на Районен съд - Пловдив), в качеството й на
кредитополучател и ,,ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ООД (сега с
наименование „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД), в качеството на кредитодател, бил
подписан договор за паричен заем от **** г. По силата на контракта, получила в
заем 750 лева. Била договорена възнаградителна лихва от 55% (195.90 лева) и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 146%. Съгласно договора, Д.
следвало да заплати и сумата за услуга „Такса администриране на кредита" в
размер на 104.55 лева, такса „Оценка на досие" от 37.50 лева и 280.13 лева
за услуга „Кредит у дома". Последната се изразявала в домашна доставка на
заемната сума.
Съгласно договора, общо дължимата сума била в размер на
1 368.08 лева. Срокът на договора бил 45 седмици, с размер на първото плащане
от 30.41 лева и падеж 09.02.2014г., а последното от 30.04 лева.
Договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона
за потребителе кия кредит (ЗПК). Недействителен е на специалните основания
предвидени в чд.22 ЗПК.
Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. Не е посочен начинът на изчисление на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на
всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план.
Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва посочено в договора на разходите, конто
са включени в общо дължимата сума. Съгласно §2 ДР ЗПК, тя се формира от
аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по кредита.
Последните са нормативно дефинирани в §1 ДР ЗПК и представляват годишен процент
на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). Липсва в тази връзка описани по пера в
лева, какви суми се включват в договорения ГПР.
Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като няма погасителен план кьм договора. Дори и
такьв да се представи, в него не е посочено разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска, включва
главница, възнаградителна лихва, ГПР и такси.
Поради изложеното до тук предявяваме два иска
-установителей за недействителност на процесния договор и осъдителен за врыцане
на недължимо платената сума над заемната такава. Правният интерес от
предявяване на последният иск се мотивира с разпоредбата на чл.23 ЗПК, според
която при недействителен договор за потребителски кредит, потребителях врыца единствено
заемната сума. Тъй като общоплатената сума по договора е в размер на 1181.03
лева, то подлежи на връщане сумата от 431.03 лева.
На основание чл. 113 ГПК предявява исковете по
постоянния и настоящ адрес на ищцата, тъй като има качеството на потребител.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка ***
********************* *** .
По повод на изложеното моли съда да признае за
установено в отношенията между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. «Джавахарлал Неру»1 № 28,
„Силвър Център", ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П.Д. и Т.А.Д., ЕГН **********,***,
че договор за потребителски кредит от **** г. е недействителен на основание
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 от Закона за потребителския кредит и да
осъди „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център",
ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П.Д. да заплати на Т.А.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 431.03 лева, платена при начална липса на основание по договор за
потребителски кредит от 02.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Направени
са доказателствени искания.
В дадения му срок ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск като неоснователен.
Признава, че на **** г. Т.А.Д. е сключила с „Файненшъл
България" ЕООД Договор за потребителски кредит № ***** /Договора/. Ищцата
е получила заемна сума в размер на 750 лв. и е заявил ползването на услуга
Домашно посещение на стойност 280.13 лв. Той се е задължил да погаси сума в общ
размер от 1 368.08 лв., включваща главница и фиксирана лихва, както и
стойността на така заявената услуга. Кредитът е сключен за срок от 45 седмици и
е следвало да бъде изплатен на 45 седмични плащания, подлежащи на плащане всеки
понеделник, първото от които дължимо на **** г.
По отношение на основателността на исковете -
възразява срещу искането на ищцата целият Договор да бъде обявен за
недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за
нищожни. Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да
бъдат изцяло отхвърлени поради следните съображения, посочени последователно по
реда на изложеното в исковата молба
1. По отношение твърдението за неспазване на чл. 11.
ал. 1. т. 10 от ЗПК:
Видно от текста
на договора, той съдържа както разбивка на всяка една отделна дължима въз
основа на него сума, така и техният общ размер, а именно 1368.08 лв. Следва да
се обърне внимание, че под „кредит" трябва да се разбира главницата,
предоставена като заем на потребителя, а именно сумата от 750 лв., която е
посочена в договора. Това произтича и от дефиницията на „общ размер на кредита",
съдържаща се в т. 3 на пар. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която това е максималният
размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. Така общият
размер на кредита по смисъла на т. 7 от ал. 1 на чл. 11 от ЗПК е именно 750 лв.
Останалата част от сумата, а именно 618.08 лв. включва допълнително
възнаградителната лихва, таксата за оценка на досие и цената на услугата
„Домашно посещение". Тези суми не представляват кредит, а възнаграждение,
дължимо на кредитора за предоставяната от него услуга. Кредит е само тази сума,
предоставена от кредитора на потребителя за посочените в договора цели, но не и
възнаграждението за тази услуга.
Лихвеният процент също е ясно записан в договора, а
именно 55.00 % годишно или 194.90 лв. за договорения срок. Това води към
извода, че лихвеният процент, както и другите компоненти на кредита, са
достатъчно ясно посочени. Както вече беше разяснено, а е недвусмислено посочено
и в самия договор, сумата от 1368.08 лв., която е записана в т. Ж от Договора,
представлява сбор от главница (750 лв.), такса за оценка на досие (37.50 лв.,
посочена в т. Б от Договора), такса за услуга „Домашно посещение" (280.13
лв., в т. Е от Договора) и възнаградителна лихва (195.90 лв. в т. В от
Договора).
Сумата 1 368.08 лв. представлява цялата подлежаща на
плащане на кредитора сума и тя несъмнено фигурира в договора за кредит. Дори
реално дължимата сума с оглед възраженията на ищцата да не беше посочена, то
нейните компоненти са ясно и недвусмислено записани в договора, а общата сума
представлява единствено механичен математически сбор, който не изисква
специални знания от страна на потребителя, може лесно да бъде изчислен и поради
тази причина не може да доведе до недействителност на Договора.
2. По отношение твърдението за неспазване на чл. 11.
ал. 1. т. 9 от ЗПК:
Ищецът твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, като не е посочен лихвеният процент и размера на
възнаградителната лихва. Счита, че такова нарушение не е допуснато.
Разпоредбата начл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК гласи, че
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа: "лихвения процент по
кредита,условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяиа на лихвения процент; ако при различны обстоятелства се
прилагат различии лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти". В случая, в Договора е посочено лихвеният
процент е 55 %, като допълнително е уточнено, че той е фиксиран и годишен,
което представляват и условията за прилагането му. Тази информация е напълно
достатъчна, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1., т. 9 от ЗПК,
доколкото законът не съдържа никакви допълнителни указания какво представляват
"условия за прилагане на лихвен процент" и в какво следва да се
изразяват. Навсякъде ЗПК говори за фиксиран и променлив лихвен процент и нищо
повече. Още по-малко пък е налице изискване да може да се направи проверка при
какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран
размер, както е посочил съдът. Това тълкуване на закона е разширително, с което
на практика се дописва изрична закона разпоредба, с което се възлагат повече
задължения на кредитора, отколкото той има по закон, което считаме за
неправилно и противоречаще на идеята на закона.
Съгласно т. 4 и 5 от § 1 на Допълнителните разпоредби
от ЗПК, „лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, изразен като
фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към
сумата на усвоения кредит". Фиксиран лихвен процент по кредита пък е
лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която
кредиторът и потребителят уговорят един постоянен лихвен процент за целия срок
на договора за кредит или уговорят няколко лихвени проценти за отделни периоди
от продължителността на договора за кредит, през който се прилага само
определен фиксиран лихвен процент."От цитираните разпоредби е видно, че
законът сам посочва по какъв начин се прилага фиксираният лихвен процент, а
именно - един и същи за целия срок на договора, на годишна основа към сумата на
усвоения кредит. Заемодателят няма свобода да определя други начини за
прилагането му, когато той е фиксиран (както в настоящия случай и това изрично е
посочено), тъй като той произтича от законовите разпоредби. В този смисъл
достатъчно е като условие за прилагане да се посочи, че лихвеният процент е
фиксиран и годишен, за да може потребителят да разбере как се прилага той. При
прилагането на фиксиран лихвен процент не са налице особености, както при
променливия, поради което голям обем допълнителна информация би могла само да
обърка потребителя. Тук ще подчертаем, че в ЗПК няма изискване съдържащото се в
т. 4 от § 1 на Допълнителните разпоредби от ЗПК определение на „лихвен
процент" и „фиксиран лихвен процент" да се възпроизведе и в Договора.
Поради изложеното, доколкото заемодателят не е приложил никакви допълнителни
условия за прилагане на лихвения процент, различни от посочените в закона, и ЗПК
не е дал указания какво следва да се разбира под „условия за прилагане на
лихвения процент", то няма и как нещо друго да бъде посочено в Договора,
особено щом се отнася за фиксиран лихвен процент, при прилагането на който няма
никакви особености, както при променливия. За изпълнение на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК следователно е напълно достатъчно да фигурира самият
лихвен процент с уточнението, че той е фиксиран и годишен, конто уточнения
представляват именно условията за прилагането му, а разширителното тълкуване на
съда няма опора в закона.
3. По отношение възражението за неспазване на чл. 11,
ал. 1. т. 11 от ЗПК:
Разпоредбата на чл. 11, ал., 1, т. 11 от ЗПК съдържа
изискване, че погасителният план трябва да съдържа разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различии лихвени проценти. В
настоящия случай кредитът се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок
на договора, т. е. няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на
кредита, поради което и не се изисква предоставяне на информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми и това условие на ЗПК е неприложимо. Законът не вменява задължение за
посочване на размера на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във
времето с изплащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния
план. Още повече, че в Договорът ясно е посочен общият размер на
възнаградителната лихва - т. В - 195,90 лв.
В смисъла на
горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз, възпроизведена в
Решение от 09.11.2016 г. по дело № С-42/15, което прилага, и с което се тълкува
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредит, разпоредбите на която са въведени
със ЗПК. В решението се казва, че „в договора за кредит не е необходимо да се
посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига
условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със
сигурност падежите на тези вноски", както и че „в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница". В решението е
посочено още, че „когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф
2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без
разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение."
Прави възражение за изтекла давност на претенцията. В
случай че бъде възприето разбирането на ищеца за недействителност на
договорните клаузи, то сумите, които Т.А.Д. е заплатила, биха се явили платени
при начална липса на основание и тя би имала право да търси връщането им, но в
рамките на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б. в от ЗЗД. За всички
погасителни вноски по процесния договор за паричен заем, заплатени от *** Д.
преди 08.05.2016 г., погасителната давност е изтекла към датата на
предявяването на настоящия иск, а именно 08.05.2019 година. А за тези заплатени
преди 08.05.2014 г. е изтекла дори общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
С оглед на така изложените обстоятелства, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на ищцата и да
присъди на „Файненшъл България" ЕООД направените в хода на делото съдебни
разноски, включително такива за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от приложения по делото
договор за потребителски кредит, се установява, че на **** г. е сключен договор
за потребителски кредит № ***** между ищеца в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитор.
От текста на попълнената бланка е видно, че
позиция А съдържа параметрите на отпуснатия
кредит и те са както следва:
сума на кредита-750 лв., срок на кредита- 45 седмици,
размер на вноската 30.41 лв. и дата на плащане
на вноската - сряда, ГПР 146%. Посочена е и такса за оценка на досие –
37.50лв., общ размер на фиксираната лихва – 195.90лв./55% годишно/, такса за
администриране на кредита – 104.55лв., както и такса за услугата Домашно
посещение – 280.13лв.
В позиция Ж е записано, че общо дължимото по кредита е 1368.08лв.
Не се спори, че този договор е подписан от
ищеца.
От представената справка от ответника, неоспорена от ищеца,
се установява, че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер от
1181.03лв.
В исковата молба е наведено
съображение за недействителност на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като в договора не били посочени разходите, които са включени в
общата дължима сума от потребителя, като не били посочени нейните конкретни
параметри. Съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 2 ДР на ЗПК, общата сума,
дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя, а общ разход по кредита, според т. 1 ДР на ЗПК, са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая в позиция В от договора е посочен годишен лихвен
процент – 55%, а годишният процент на разходите на кредита е 146 %. Общата
сума, дължима от заемателя, е 1368.08 лв., включваща и възнаграждение за
допълнителни услуги. Липсва обаче яснота относно конкретните параметри на общо
дължимата сума. Не е ясно годишният процент на разходите дали включва и такса
за допълнителна услуга или само изброените в позиция Д разходи. Не става ясно
разликата от 91 % между ГПР и лихвения процент по заема какви разходи на
кредитора покрива.
Възражението на ищеца за непосочване
на условията за прилагане на лихвения процент и противоречието с чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК, съдът намира също за основателно. Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора е посочено, че годишният лихвен процент е 55 %. Липсва обаче уговорка
за условията за прилагането му. Липсва уточнение на базата, върху основа на
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или
върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределен лихвеният
процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и
защо възлиза на претендирания размер. Действително, при фиксирана лихва не се
прилага изискването за предоставяне информация за последователността на
разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, но това изискване е
относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която
разпоредба ищецът твърди, че е нарушена. Ирелевантно е дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията
/начините/ за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и
погасителния план към него да може непротиворечиво и без съмнение да се изведе
какъв е начинът на начисляване на лихвения процент съобразно главницата по
договора. Това изискване не е изпълнено от ищеца. В договора е посочен
единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е
императивна.
Не се възприема възражението на ищеца, че договорът е недействителен на
специалното основание по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.11 от Закона
за потребителския кредит
поради липса на погасителен план, а при наличие на такъв – липса на посочване
на разпределение на вноските измежду дължимите по договора суми. От представения погасителен план се установява, че за всяка
от дължимите вноски е посочена и съответна разбивка какви задължения на
кредитополучателя включва тя – главница, лихва, такса за оценка на досие, такса
за услуга кредит у дома и такса за администриране на кредита. В този смисъл не
е налице нарушение на сочената императивна разпоредба на закона.
Предвид заплащане на посочените суми в полза на кредитора,
то за ищеца възниква правото на връщане на даденото при начална липса на
основание.
При посочените данни и на основание
чл. 22 ЗПК съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на
две основания – поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ответникът признава, че е получил
сума в общ размер от 1181.03лв.
При така установените факти, се
налага изводът, че ищецът е изплатил по процесния договор в полза на
дружеството – кредитодател процесните суми. Ето защо на възстановяване подлежи
именно сумата от 431.03лв.
Ответникът е навел възражение за
погасяване по давност на процесните вземания, като заявява, че за същите като
периодични плащания е приложима кратката тригодишна давност. Съдът не възприема
така наведеното възражение. В случая не се касае за периодични платежи, а за
недължимо плащане на суми при начална липса на основание. Ето защо намира
приложение общата петгодишна давност, поради което и към датата на депозиране
на исковата молба в съда същата не е изтекла. В този смисъл възражението се
счита за неоснователно.
Ето защо съдът намира, че обективно
съединените искове се явяват основателни и следва да се уважат в пълния претендиран
размер. Главницата следва да се присъди наред със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира разноски, като
същите се констатираха в размер на 104.72лв.
Досежно претенцията на ищеца за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адв.Б., съдът намира същата за основателна,
като на същия ще се присъди сумата от 600 лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА. В
този смисъл не следва да се разглежда възражението на ответника за прекомерност
на заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като съдът определя същото при
предоставяне на безплатна защита на ищеца.
Ответникът претендира разноски, но
предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Т.А.Д. / с
предишно фамилно име Я./, ЕГН **********,*** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД /
с предишно наименование и правно – организационна форма «Провидент Файненшъл
България» ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. «Джавахарлал Неру»1 № 28, „Силвър Център", ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от П.Д., че договор за потребителски кредит № ***** от **** г.,
сключен между тях, е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9,
10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД / с предишно наименование и правно – организационна форма
«Провидент Файненшъл България» ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. «Джавахарлал Неру»1 № 28, „Силвър Център",
ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, на Т.А.Д.
/ с предишно фамилно име Я./, ЕГН **********,***, сумата от 431.03
лева / четиристотин тридесет и един лева и 3ст./, платена при начална липса
на основание поради недействителност на договор за
потребителски кредит № ***** от **** г., сключен между тях,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 09.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 104.72лв./сто и
четири лева и 72ст./ – заплатена държавна такса по
банкова сметка: *** ********** ***.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД / с предишно наименование и правно – организационна форма
«Провидент Файненшъл България» ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. «Джавахарлал Неру»1 № 28, „Силвър Център",
ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С.А.Г., с личен № *****, с адрес *****, сумата от 600 лв./шестстотин лева/ -
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ