№ 186
гр. Ловеч, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310102158 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила молба от ЦВ. СП. П.
против Ц. М. Ц., ЮЛ. М. Т. и П. СП. П. за делба на недвижим имот.
Твърди се, че страните са наследници по закон на С.П. П. и Т.Л.П. /техни
низходящи от преходни бракове/. Приживе и преди сключване на брака с
Т.Л.П., С.П. П. владял процесният имот и постройките върху него и придобил
на това основание правото на собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 66799.84.22, находящ се в с. Скобелево,
община Ловеч, обл. Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-43/18.03.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 1
355,00 кв. м., при съседи: 66799.84.205, 66799.84.304, 66799.84.23, 66799.84.9,
66799.84.260, 66799.84.10, 66799.84.21, ведно с изградените в имота
полумасивна жилищна сграда, с идентификатор 66799.84.22.1, със застроена
площ от 42 кв. м.; двуетажна, селскостопанска сграда - обор, с идентификатор
66799.84.22.3, със засторена площ от 36 кв. м. и гараж с идентификатор
66799.84.22.4, със застроена площ от 13 кв. м. След смъртта на С. П. правата
върху процесния имот се твърди, че са преминали към неговите низходящи и
преживяла съпруга, а след смъртта на последната и към нейните низходящи.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да допусне имота
1
до делба.
В депозиран по делото отговор от ответника Ц.Ц. твърди, че С.П. П. и Т.Л.П.
да сключили граждански брак на 09.09.1980 г., като от тогава и до
прекратяването му със смъртта на П. те двамата са подобрявали и ползвали
имота. След смъртта на П. съпругата му продължила да се грижи за имота.
С договори за продажба на наследство, сключени в писмени форма, с
нотариална заверка на подписите, се твърди, че П.С. П. и ЮЛ. М. Т. са се
разпоредили с наследството на С.П. П. и Т.Л.П. в полза на ответника Ц..
Ответникът Ц. заявява, че в имота, предмет на делба, е изградена външна
баня, като заявява искане тя също да се включи в делбата.
С протоколно определение от 28.03.2022 г. съдът е конституирал като
ответник в производството по делото П. Ст. Ц..
В хода на делото ищецът се представлява от адв. М., който по същество
излага становище за основателност на молбата по съображения, изложени в
нея.
Ответниците Ц. М. Ц. и П. Ст. Ц. се представляват по делото от адв. М. В.,
която по същество излага становище за допускане на имота до делба между
ищецът и доверителите й и отхвърлянето по отношение на ответниците ЮЛ.
М. Т. и П. СП. П.. В. поддържа, че имота е придобит по давност приживе от
С. и Т. в режим на СИО, като с договори за продажба на наследство ЮЛ. М.
Т. и П. СП. П. са се разпоредили с оставеното наследство от тях.
Ответникът ЮЛ. М. Т. участва лично, но не взема становище по същество.
Ответникът П. СП. П. не участва лично или чрез представител в хода на
делото и не изразява становище по същество.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
През 1977 г. С. П. и Т. П. се установили в с. Скобелево, заедно с децата Ю. и
Ц.. Настанили се в къща в съседство на къщите, в които живеели свидетелите
С. и П.. Къщата закупили от турско семейство, което живеело в нея. След
установяването им в селото те сключили брак. В имота прекарали вода и си
направили баня, обработвали двора към къщата, гледали животни. По-късно
подменили дограмата на къщата. С. и Т. живели в къщата до смъртта си, като
2
първо починал С., а по-късно и Т.. Приживе домът им посещавали децата им
Ю. и Ц., а на погребението на С. дошъл и синът му П.. Дъщерята на С.- Ц., не
е виждана да посещава имота. В дома на Т. и С. идвал и брата на С. – П.. Сега
в имота се ползва от П. и Ц. и синът им, като те го поддържат. Приживе на С.
и Т., а и след смъртта им, правата върху имота не е оспорвани.
В декларация от 27.05.1998 г., подадена пред Данъчна служба на Община
Ловеч, С.П. П. е декларирал, че е съсобственик с Т.Л. П. на имот, находящ се
в ***, съставляващ по плана, одобрен през 1981 г. имот с кадастрален номер
22, кв. 2, парцел XII, ведно с изградените в него постройки – къща, стопанска
постройка и гараж.
Актуалният статут на имота се установява от скица, издадена от СГКК,
според която той представлява поземлен имот с идентификатор 66799.84.22,
находящ се в с. Скобелево, община Ловеч, обл. Ловеч, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/18.03.2008 г. на
ИД на АГКК, с площ от 1 355,00 кв. м., адрес на имота: ***, с
предназначение: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, с номер по предходен план 22, кв. 2, парцел XII, при съседи:
66799.84.205, 66799.84.304, 66799.84.23, 66799.84.9, 66799.84.260,
66799.84.10, 66799.84.21, ведно с изградените в имота полумасивна жилищна
сграда, с идентификатор 66799.84.22.1, със застроена площ от 42 кв. м.;
двуетажна, селскостопанска сграда - обор, с идентификатор 66799.84.22.3, със
засторена площ от 36 кв. м. и гараж с идентификатор 66799.84.22.4, със
застроена площ от 13 кв. м. В регистрите имота е записан на името на С.П. П.
и Т. Г.Л..
С.П. П. и Т. Лалева Ганева са сключили граждански брак на 09.09.1980 г. в с.
Скобелево, община Ловеч, което се установява от представено по селото
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Ловеч на
база акт за граждански брак № 2 от 09.09.1980 г. След сключване на брака
съпругата е приела да носи фамилното име П..
С.П. П. е починал на 14.03.2012 г. и оставил за свои наследници по закон
преживяла съпруга Т.Л.П. и низходящите П. СП. П. и ЦВ. СП. П.. Т.Л.П. е
починала на 22.03.2015 г. и остави за свои наследници по закон низходящите
Ц. М. Ц. и ЮЛ. М. Т., което се установява от удостоверение за наследници
изх. № 38/17.08.2021 г., издадено от с. Скобелево, община Ловеч.
3
Ц. М. Ц. и П.С. П. са сключили граждански брак на 25.08.1985 г. в гр. Ловеч,
което се установява от удостоверение за сключен граждански брак, издадено
от Общински народен съвет Ловеч на база акт за граждански брак №
261/25.08.1985 г.
Между П. СП. П. и Ц. М. Ц. е постигнато съгласие и сключен договор, по
силата на който първият продава на втория цялото наследство на
наследодателя С.П. П., към момента на откриването му, срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 500,00 лв. Подписите на страните под договора
са заверени нотариално на 02.12.2021 г., като това е удостоверено върху
ангажирания препис от договора.
Между ЮЛ. М. Т. и Ц. М. Ц. е постигнато съгласие и сключен договор, по
силата на който първият продава на втория цялото наследство на
наследодателя Т.Л.П., към момента на откриването му, срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 500,00 лв. Подписите на страните са заверени
нотариално на 02.12.2021 г., като това е удостоверено върху ангажирания
препис от договора.
Описаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, които не са оспорени от страните и показанията на
свидетелите С. и П.. На последните съдът дава вяра, тъй като те са изградени
на база лични впечатления относно момента на установяване на С. и Т. в с.
Скобелево в имота, предмет на делба, начина, по който са го ползвали до
смъртта си, оспорвани ли са права им върху него, от кого се ползва той след
смъртта им. Показанията им са последователни и непротиворечиви и се
подкрепят от останалия доказателствен материал /че С. и Т. са сключили брак
след установяването им в селото, съответно кой от тях кога е починал/.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Заявена е претенция за делба на недвижим имот, с правна квалификация чл.
34 ЗС.
През 1977 г. С. и Т. са се установили в с. Скобелево в имота, предмет на
делба. Три години след настаняването им в него те са сключили граждански
брак, като продължили да живеят там до смъртта им през 2012 и 2015 г.
Имотът те са използвали по предназначение, като са прекарали вода в него,
обработвали са земята, гледали са животни, поддържали са го и са го
4
ремонтирали. Владението им не е смущавано, като по отношение на имота не
са заявявани претенции.
Съгласно чл. 19 СК от 1985 г. /отм./ вещите и правата върху вещи, придобити
от съпрузите през време на брака, в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи. Съпружеска общност стават вещите,
придобити по време на брака възмездно или чрез владение от съпрузите. В
този случай правата се придобиват и от двамата съпрузи защото от значение
за възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/ е момента на
придобиване на правата върху вещите. Без значение е основанието, на което е
започнало владението.
Съдът не счита за доказани твърденията на ищеца, че имотът, предмет на
делба, е придобит въз основа на упражнявано давностно владение от
наследодателя му С. П.. В производството по делото се установи, че за имота
е заплатена парична сума на предишните собственици. Съгласието на
страните по договорната връзка не е обективирано във формата на нотариален
акт, с оглед на което плащането на цена следва да се цени единствено като
начало на давностно владение. Имотът е владян с намерение за своене от С. и
Т., а основание за този извод дава и подадената от С. П. декларация до
данъчната служба към община Ловеч. В нея П. е декларирал, че правата върху
имота съпритежава със съпругата си Т. П., т. е. приживе той не се е считал за
изключителен собственик на имота, както поддръжа ищецът.
Съпружеската имуществена общност, част от която е и имота, предмет на
делба, е прекратена със смъртта на С. П. /арг. чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 СК/,
при равни права за двамата съпрузи /чл. 28 СК/. Към наследяване правата на
П. върху процесния имот /1/2 ид. част/ са призовани съпругата му Т. П. и
низходящите му П. и Ц. П.и, при равни права /арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 СК/
или по 1/6 ид. част. Правата на призованите към наследяване са 4/6 ид. части
за Т. П. /1/2 по силата на прекратена СИО и 1/6 по наследяване/ и по 1/6 ид.
част за П. и Ц. П.и.
Към дата на смъртта на Т. П. /22.03.2015 г./ призовани към наследяване на
оставеното от нея наследство, в това число и имота, предмет на делба, са
низходящите й Ц. М. Ц. и ЮЛ. М. Т.. Правата те са придобити по равно /арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН/ или върху процесния имот те са по 4/12 ид. части за Ц. и Ю..
След откриване наследството на С. П. и Т. П. низходящите им П.П. /низходящ
5
на С. П. / и Ю.Т. /низходяща на Т. П./ са се разпоредили с наследството им
чрез договор за продажба на наследство, в полза на Ц. М. Ц.. Договорът за
продажба на наследството е сключен в изискуемата от закона форма -
писмена, с нотариална заверка на подписите на страните. Прехвърлителите
имат качеството на наследници по отношение на наследствата, с които са се
разпоредили, което дава основание да се заключи, че договорите са породили
вещно-прехвърлително действие. Към дата на сключването на договорите Ц.
М. Ц. се е намирал в брачна връзка П. Ст. Ц.. Правата са придобити на
възмездно основание, с оглед на което, вкл. Тези върху процесния имот, са в
режим на СИО между Ц. и П. Ц.и.
От изложеното следва, че по отношение на имота, предмет на делба, е налице
съсобственост между ЦВ. СП. П., Ц. и П. Ц.и при следните квоти: ЦВ. СП. П.
- 1/6 ид. част, Ц. М. Ц. - 2/6 ид. части, Ц. М. Ц. и П. Ст. Ц. - 3/6 ид. части в
режим на СИО. По отношение на ЮЛ. М. Т. и П. СП. П., които са все
разпоредили с наследството на С. П. и Т. П., искът да делба следва да се
отхвърли.
В исковата молба ищецът е заявил искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, по което
съдът ще се произнесе във втората фаза на делбата, след като изслуша
заключението на вещо лице.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК и чл. 34 ЗС да се извърши съдебна
делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
66799.84.22, находящ се в с. Скобелево, община Ловеч, обл. Ловеч, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-43/18.03.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 1 335,00 кв. м., адрес на имота:
***, с предназначение: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 22, кв. 2, парцел XII, при
съседи: 66799.84.205, 66799.84.304, 66799.84.23, 66799.84.9, 66799.84.260,
66799.84.10, 66799.84.21, ведно с изградените в имота жилищна сграда -
еднофамилна, с идентификатор 66799.84.22.1, със застроена площ от 42 кв. м.,
брой етажи - два; селскостопанска сграда с идентификатор 66799.84.22.3, със
засторена площ от 36 кв. м., брой етажи - два; хангар, депо, гараж с
6
идентификатор 66799.84.22.4, със застроена площ от 13 кв. м., брой етажи -
едни, при квоти: 1/6 ид. част за ЦВ. СП. П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
2/6 ид. части за Ц. М. Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** и 3/6 ид. части в
режим на СИО за Ц. М. Ц., с ЕГН ********** и П.С. Ценкова, с ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по
отношение на ЮЛ. М. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** и П. СП. П., с ЕГН
**********, с адрес: ***.
УКАЗВА на страните, че по искането на ЦВ. СП. П. по чл. 344, ал. 2 ГПК ще
се произнесе във втората фаза на делбата.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването
му пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7