Р Е Ш Е Н И Е
№ 9, том. 1, стр. 9
Гр. Кула 01.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със
секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 243 от 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни
искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
предл. първо ЗЗД, чл.
86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез
упълномощен процесуален представител Нина Ангелова Стоянова – юрисконсулт
против М.М.П., ЕГН ********** *** за признаване за установено между страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните
вземания срещу М.М.П.,
произтичащи от Договор за кредит
„Бяла карта“ с № 516172 от 14 септември 2017 г. сключен между М.М.П. и „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлен
от „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11.
2016 г., Приложение № 1/14. 03. 2018 г. към него и Потвърждение за сключена
цесия: сумата от 299.71 лева главница;
17.04 лева договорна лихва за периода 19 септември 2017 г. - датата на първата транзакция по
картата до 6 ноември 2017 г. - датата на настъпване на предсрочната
изискуемост; 49.97 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200.00 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 14.49 лева за периода от 7 ноември 2017 г. - денят, следващ
датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 31 май
2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Направено е искане и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., )т които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за (авеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
Ищецът твърди, че е
депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за заплащане на посочените суми по цедирано на заявителя
вземане по Договор за кредит „Бяла карта” с № 516172 от 14.09.2017г. между „
Аксес финанс” ООД като кредитор и ответника като получател, заедно със
законната мораторна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. Твърди
се също, че по предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 184/2018
год. по описа на РС - Кула и била издадена заповед за изпълнение №
58/08.06.2018г., като в законоустановения срок ответникът възразил срещу
заповедта за изпълнение. В исковата молба са изложени твърдения, че
основанието, на което заявлението и искова молба се подават от името на ищеца,
е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.
11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение
№ 1 към него от 14. 03. 2018 г. и
Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се също, че с подписването на процесния договор, „Аксес
Файнанс“ ООД, се задължава да предостави на М.М.П. револвиращ кредит в максимален размер на 300.00 (триста) лева - главница,
под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardA/isa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. а с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Договора е предоставена възможност на кредитополучателя по всяко време да
усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. Като настъпването на
падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал, 2 от Договора зависи изцяло
от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че
същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Излагат се
твърдения, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена
от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН
кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума, като страните са подписали и
Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна
платежна карта Access
Finance/iCardA/isa, които съдържат и
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardA/isa.
Твърди се също, че ответникът е усвоил
сума в общ размер на 300.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит,
като вследствие на извършените операции по картата, дължимата непогасена
главница е в размер на 299.71 лева, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 21, ал. 2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен
лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва
за периода от 19 септември 2017 г. - датата на първата транзакция по кредитната
карта до 6 ноември 2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост,
като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 21, ал. 1 от
Договора, с оглед на което дължимата договорна лихва е в размер на 17.04 лева. Посъчва се също, че в чл. 15 от Договора страните са се съгласили, в случай че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се
задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до
5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 15,
ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Съгласно чл. 20 от
процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения в чл. 15 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница
съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се
начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят
не е погасил текущото си задължение, като в конкретния случай на ответника като
кредитополучател е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
чийто размер е 49.97 лева. Излагат се твърдения, че съгласно чл. 12, ал. 1 от
Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да
предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 15), както и
да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задълженията му, а съгласно чл. 21, ал. 4 от Договора
при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или
на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът
дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и
0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1., а в случай
че кредитополучателят не предостави обезпечението по Чл. 15, но заплати 15% от
максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране
на задължението, но дължи неустойката по чл. 20 от Договора. Излагат се твърдения в исковата молба, че страните са
се споразумяли в чл. 21, ал. 5, че при
настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на
120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя, а съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора са начислени
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в общ
размер на 200.00 лева, като разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат
характер на неустойка. Твърди се също, че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно
изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 6 ноември 2017г, като съгласно чл. 21, ал. 3 от Договора ответникът дължи заплащането на лихва за забава/мораторна лихва
върху главницата в размер на 14.49 лева за периода от 7 ноември 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и
респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 31 май 2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът
претендира и присъждане на направените по делото съдебни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не депозиран
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се
представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба.
Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди
направените разноски, като прави искане за постановяване на неприсъствено
решение, което искане не е уважено от съда, тъй като съдът не намира, че искът
е вероятно основателен.
Ответникът по делото не се явява в съдебното заседание
и не се представлява. Същият не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното :
Безспорно
е установено от приетите по делото писмени доказателства – Договор за кредит „
Бяла карта” от 14.09.2017г. между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК ********* и
ответника, приложение № 1 към него,
Общи условия към Рамков договор
за предоставяне на кобрандирана платежна карта „ Бяла карта” , в сила от
30.05.2016г., изм. на 04.01.2017г., в сила от 13.01.2017г. и по делото не се
спори, че на 14.09.2017г. „Аксес Файнанс” ООД в качеството на кредитодател и
ответника в качеството на кредитополучател са сключили Договор за кредит „Бяла
карта”, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в
максимален размер на 300.00 лева, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Бяла карта Access Finance/iCardA/, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и
върне съгласно условията на сключения договор, като с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от договора е предоставена възможност на кредитополучателя по всяко време
да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит, а настъпването на
падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал, 2 от договора зависи изцяло
от поведението на кредитополучателя, като падежът би настъпил единствено в
случай, че ответникът усвои част или в цялост максималния кредитен лимит, като
в чл. 4 е уговорен
между страните фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 43,2 %, а като общ размер на всички
плащания - сборът от следните суми : 1. усвоеният размер на кредита; 2. договорна
лихва върху усвоената непогасена главница 3. такси за ползване на картата,
дължими от кредитополучателя, посочена в Тарифата; като Годишен процент на
разходите на заема: 45,9 %. С подписването на този договор, кредитополучателят е удостоверил, че заедно с картата е получил отделен
запечатан плик, който съдържа ПИН код за ползване на картата/чл.2,ал.3 от
договора/. От
посоченият договор се установява също, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 21, ал. 2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен
лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва, а в чл. 15 от Договора страните са се съгласили,
в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,
същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а
именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в
чл. 15, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя
се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни, като съгласно чл. 20 от процесния договор при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 15 срок (до
5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора, която неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до
5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. Също така се установи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай
че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя,
обезпечение чрез поръчителство (чл. 15), както и да заплати сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задълженията му, а съгласно чл. 21, ал. 4 от Договора при забава за плащане на
текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1
- 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които
се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл. 12, ал. 1., а в случай че кредитополучателят не
предостави обезпечението по чл. 15, но заплати 15% от максималния кредитен
лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но
дължи неустойката по чл. 20 от Договора. От
процесния договор се установява също, че страните по него са
се споразумяли в чл. 21, ал. 5, че при настъпване на предсрочна изискуемост се
начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на
служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя.
Видно от приетите по
делото писмени доказателства – заверени преписи от договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. и приложение № 1 към него от
14.03.2018г., „Аксес файнанс” ООД гр. София, в качеството на продавач/цедент/,
е прехвърлил възмездно на ищеца – „ Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД гр. София, в качеството на купувач /цесионер/, вземането си по
процесния договор за кредит „Бяла карта” с ответника .
От приложеното по
делото писмено доказателство – пълномощно с нотариална заверка на подписите,
извършена на 29.12.2016г. от нотариус Маргарита Иванчева с район на действие
СРС, се установява, че цедентът „Аксес Файнанс” ООД гр. София е упълномощил
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София да го
представлява при извършване на следните действия : да уведоми от името на
„Аксес Файнанс” ООД гр. София всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 11.11.2016г. между тези две дружества,
включени в приложение № 1 – неразделна част от договора за цесия.
С уведомление,
приложено към исковата молба по настоящото дело, цесионерът „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД гр. София уведомява ответника по делото М. Митков
П., че на основание сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от дата 11.11.2016г. и Приложение 1 от 14.03.2018г. между ,,АКПЗ” ООД
(цесионер) и ,,Аксес Файнанс” ООД (цедент), задължението му, произтичащо от
договор за кредит „Бяла карта” с № 516172 от 14.09.2017г. с ,,Аксес файнанс”
ООД, е изкупено от ищеца по делото, което дружество е новият му кредитор. С
цитираното уведомление, ищецът е уведомил ответника, че на основание чл.99 от ЗЗД, както и на основание чл.4.5 от сключения договор за цесия и Пълномощно от
,,Аксес Файнанс” ООД, считано от датата на получаване на това уведомление,
кредитор спрямо него по горепосоченото парично задължение е ,,Агенция за
контрол на просрочени задължение” ООД и всички плащания на дължими суми по
договора (главница, лихви, разноски и др.) трябва да бъдат превеждани по
посочената в уведомлението сметка на ,,АКПЗ” ООД.
От приетия и цитиран
вече от съда договор за кредит „ Бяла карта” се установява, че в чл. 27 от
Договора, страните са се съгласили всички писма, покани и съобщения или други
документи между страните да се считат узнати от другата страна, ако бъдат
доставени на адресите на кореспонденция, изпратени чрез СМС на телефона за
кореспонденция и др. посочени в договора начини, като в началото на договора,
при индивидуализацията на страните, е посочен телефон на ответника в качеството
на кредитополучател телефонен номер +359886776729. В чл. 21 от Договора
страните са се съгласили обявяването на предсрочната изискуемост да се извършва
по някой от начините по чл. 27 от Договора. От представените с молба от
27.11.2018г. справка - извлечение за изпратени СМС, неоспорено от ответната
страна, се установява, че на 06.11.2017г. на телефонният номер на мобилния
телефон на ответника +359886776729 е изпратен СМС с текст „ Бяла карта:
Кредитът ви е обявен за предсрочно изискуем. Задължението ви е 446,80 лв., посочена
банксова сметка и телефонен номер, което съобщение е получено.
Безспорно е установено по делото от приетите писмени
доказателства - писмените материали по ч.
гр. дело № 184/2018г. по описа на Районен съд – Кула, че във връзка с неплащането ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК на 08.06.2018г. в РС - Кула, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 58 от 08.06.2018г. в
полза на ищеца против ответника, с
която е задължил ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 299.71 лева главница;
17.04 лева договорна лихва за периода 19 септември 2017 г. - датата на първата транзакция по
картата до 6 ноември 2017 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост;
49.97 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200.00 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 14.49 лв. обезщетение
за забава за периода от 7 ноември 2017 г. - денят,
следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост
до 31 май 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2018г. до окончателното
изплащане на дължимите суми. както и сумата 125.00 лв., представляваща разноски
по делото, от които 25.00 лв. -
държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Безспорен е
установено и че в срока по чл.414,ал.2 от ГПК ответникът е депозирал писмено възражение против издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, за което на основание чл. 415 от ГПК, съдът е
указал на ищеца да предяви иск, което поражда правния интерес на ищеца
от водене на настоящото гражданско дело. Исковата молба е депозирана в съда на
03.08.2018г. На основание чл.422 ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.06.2018г.
По
делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
заключението, на която съдът кредитира като пълно, точно и мотивирано, с което
се установява, че след датата на сключване на договора, ответника е изтеглил чрез предоставената му платежна карта „Бяла карта”
с № 516172 суми в общ размер на
299,71 лева, съответно по дати: 19.09.2017 г.-200,00 лева; 20.09.2017 г.-30,00 лева; 21.09.2017 г.-40,00 лева; 21.09.2017 г.-19,71 лева и 25.09.2017 г.-10,00 лева. Видно от заключението на СИЕ, възникналите парични
задължения за кредитополучателя по договор за кредит ,,Бяла карта” от 14.09.2017г., към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, са на обща стойност 583,87 лв., от които : - главница 299,71 лв., 17,04 – договорна лихва за
периода от 19.09.2017г. – датата на първата усвоена сума до 06.11.2017г. –
датата на предсрочната изискуемост на кредита; 17,15 лв. обезщетение за забава
върху непогасената главница за периода от 07.11.2017г. до 31.05.2018г.; 49,97
лв. начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 200 лв.
начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения,
начислени на основание чл. 21 от Договора. От заключението на СИЕ се установява, че ответникът не е погасявал вземането .
Предвид гореизложеното, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването право на вземания на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” от ответника М.М.П. сумата
от 299.71 лева главница;
17.04 лева договорна лихва за периода 19 септември 2017 г. - датата на първата транзакция по
картата до 6 ноември 2017 г. - датата на настъпване на предсрочната
изискуемост; 49.97 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200.00 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 14.49 лв. обезщетение
за забава за периода от 7 ноември 2017 г. - денят,
следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост
до 31 май 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2018г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които в производството по частно гр. д. № 184/2018
год. по описа на Районен съд - Кула е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК с № 58/08.06.2018г.
За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение.
Ищецът
извежда съдебно предявеното субективно право, при твърденията да е налице
търговско отношение, възникнало между кредитна институция и ответника въз
основа на сключен договор за кредит „ Бяла карта”, задълженията на
кредитополучателя по който са останали неизпълнени и са прехвърлени с договор
за цесия на ищеца.
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест на ищецът е указано, че следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:
че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
„Аксес Файнанс“ ООД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на
кредитополучател във връзка с предоставяне на кредит „ Бяла карта”, изпълнение
на задължението на „Аксес Файнанс“ ООД по договора за кредит да предостави на
ответника сумата, предмет на кредита, както и сключен договор за цесия между
ищеца и „Аксес Файнанс“ ООД и съобщаването й на длъжника.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Аксес Файнанс” ООД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на сключен между тях договор за кредит „Бяла карта” от 14.09.2017г., по силата на който посоченият кредитор е предоставил на ответника в качеството на редитополучател, револвиращ кредит в максимален размер на 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта международна кредитна карта Бяла карта Access Finance/iCard/, със срок на кредита – неопределен срок, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита при условията, определени в договора. Въз основа на приетата СИЕ, съдът намира за установени по делото и фактите, че кредиторът „Аксес Файнанс” ООД е изпълнил задължението си да преведе отпуснатия от него потребителски кредит в максимален размер от 300 лв. на ответника, по предоставената му международна кредитна карта международна кредитна карта Бяла карта Access Finance/iCard/ с № 516172, след което ответникът е усвоявал предоставения му кредитен лимит в общ размер на 299,71 лева, съответно по дати: 19.09.2017 г.-200,00 лева; 20.09.2017 г.-30,00 лева; 21.09.2017 г.-40,00 лева; 21.09.2017 г.-19,71 лева и 25.09.2017 г.-10,00 лева.
С оглед
изложеното дотук, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават
категоричен извод, че за ответника е възникнало задължение, по силата на така
сключения договор, да погасява предоставения му револвиращ потребителски кредит
в сроковете и при условията, визирани в договор за кредит. С оглед уговореното
между страните по процесния договор в чл. 21 на същия,
в случай, че кредитополучателя изпадне в забава на плащане, на което и да е
парично задължение по настоящия договор с повече от десет дни или не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредит лимит, в рамките на два последователни
месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за
предсрочно изискуемо, като обявяването се извършва но пякой от начините по чл.
27 от Договора. С процесния договор, ответникът в качеството на кредитополучател,
с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от договора се е съгласил с настъпването на
падежа - 2-ро число от текущия месеца, до която дата същият е следвало да
заплати текущото си задължение, което текущо задължение в чл. 3/3/ от Договора
е уговорено като сбор от усвоена и непогасена главница между 01 и 19 число на
текущия месец;усвоена и непогасена главница между 20 –то и последното число на
педходния месец;начислената и непогасена договорна лихва върху посочените суми
и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай,
че такива са начислени през текущия месец. От назначената СИЕ се установи, че ответникът
е усвоил чрез предоставената му платежна карта „ Бяла карта” с № 516172 суми в
общ размер на 299,71 лева, съответно по дати: 19,09,2017 г.-200,00 лева;
20,09,2017 г.-30,00 лева; 21,09,2017 г.-40,00 лева; 21,09,2017 г.-19,71 лева и
25,09,2017 г.-10,00 лева, като не е заплащал никакви суми на кредитодателя след
този период за погасяване на задължението, нито е внасял 15% от сумата по
одобрения кредитен лимит.
В т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС се казва, че вземането, произтичащо от договор за
банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредитора трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В настоящия случай ответникът – кредитополучател не е
заплатил текущото си задължение до 2 число на месец октомври, както и десет дни
след това, нито е заплатил минимум 15% от сумата по одобрения кредитен лимит,
поради което кредиторът – „ Аксес Файнанс” ООД, който е цедирал вземането си на
ищеца в настоящото производство, е упражнил своето право за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил длъжника чрез изпращане на текстово
съобщение на телефонния номер на
длъжника на 06.11.2017г.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства,
съдът намира за установено по делото възникването на облигационна връзка между
кредитодателя „Аксес Файненс” ООД гр. София, по силата на сключен Рамков
договор за цесия от 11.11.2016г. между тях и Приложение № 1/14.03.2018г. към
него, с които са прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит „Бяла
карта” № 516172 от 14.09.2017г. и са изпълнени изискванията на чл.99 от ЗЗД по
отношение на договора за цесия, като прехвърлянето на горепосочените вземания с
този договор е съобщено на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3
от ЗЗД с връчването на уведомлението,
заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по
настоящото дело, което съдът приема като надлежно уведомяване, извършено в хода
на производството и което съдът следва да вземе предвид на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I
т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009 г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Уведомяването е извършено надлежно, а
ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария кредитор, чийто
погасителен ефект да бъде съобразен от съда.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, както е уговорено и в
процесния договор в чл. 21/3/ при при забава, длъжникът дължи законна лихва
върху непогасеното задължение от обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането до окончателното издължаване, което е законова последица от наличието
на главно задължение, поради което и искът в тази част следва да се уважи.
В доказателствена
тежест на ответника, която му е разпределена и указана с доклада по делото, е
да докаже, че е заплатил процесните суми като съдът му е указал с доклада, че
не сочи доказателства за това. Ответникът не представи доказателства, че като
кредитополучател е погасявал своевременно задълженията си към банката по
процесния договор и анексите към него и че ги е погасил. Съдът счита, че е
налице неизпълнение на поетите от ответникът задължения по договора за банков
кредит и последвалите анекси, поради което той дължи на ищеца претендираната
сума.
От ответника, освен вземанията за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 20 ал. 1 от договора, такса разходи за
събиране и такса разходи за дейност на служител по чл. 21/4/ и /5/ от Договора.
По отношение на последните три вземания, съдът намира, че за ответника няма
валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги
уреждат са нищожни. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и
следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, Решение №
198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на IV г.о., Решение №
229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011г. на II т.о.,ВКС, решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и др.
Съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая в договора, в чл. 21/4/ е предвидено, че при забава в
плащанията по кредита ответникът дължи заплащане на 15 % от максималния
кредитен лимит в определен срок и осигуряването на допълнително обезпечение,
неизпълнението на което задължение е свързано с ежедневното заплащане на
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението и с
начисляването на неустойка за непредоставянето на обезпечение чрез поръчител,
дължимо при всяка забавена вноска. Когато забавата е довела до предсрочна
изискуемост на кредита, в чл. 21/5/ от договора е предвидена еднократната
дължимост на такса разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на
задълженията в предварително фиксиран размер от 120 лв.
Съдът намира, че така въведената в договора за кредит
отговорност за разноски с клаузите на чл. 21 ал. 5 и ал. 6 и за неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в чл. 20,
представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за
заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на
разходи по събиране на вземането респ. за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно
чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цял
или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Освен това
задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и
неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за
връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин
относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му,
че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена клауза за неустойка създава
единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя.
Освен това задължението на кредитополучателя, отнасящо
се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях в предвидения
срок - 3 дневен след падежа на текущото задължение. Това противоречи на
принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея - т.е.
води до оскъпяване на кредита.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК
визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат
права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответникът
не дължи начислените от кредитора суми за неустойка по чл. 20 ал. 1 от договора
и за такси разходи. Дори да се приемат за валидни клаузите на чл. 21 ал. 5 и
ал. 6, с който се въвежда отговорността за разходи, по делото не се доказа
извършването на същите. Изцяло във волята на кредитора е да стори такива
разходи, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от задължението
да докаже действителното им извършване, а доказателства в тази насока не са
ангажирани по делото.
С оглед на посоченото, съдът намира, че предявеният
иск е частично основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен по
отношение на главница по посочения кредит в размер на 299.71 лева главница;
17.04 лева договорна лихва за периода 19 септември 2017 г. - датата на първата транзакция по
картата до 6 ноември 2017 г. - датата на настъпване на предсрочната
изискуемост; лихва за забава/мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 14.49 лева за периода от 7 ноември 2017 г. – денят, следващ датата на
настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 31 май 2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, като по отношение на сумата 49.97 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 200.00 лева разходи и такса за
извънсъдебно събиране
на просроченото задължение.,
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. .
Съгласно решението по т.12 от ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора и посоченото, както и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК
ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото и заповедното производство
съдебни и деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска.
В представения по делото от ищеца списък
по чл. 80 ГПК, същият претендира в настоящото производство разноски в общ размер
на 525 лв. от които 25 лв. платена държавна такса, 150 лв. заплатен депозит за
СИЕ и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение. По делото ищцовата страна е
прадставила доказателства за направените разноски за платена държавна такса и
депозит за СИЕ – платежни нареждания от 04.09.2018г. и 20.12.2018г.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство следва да бъдат определени от съда с
оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017 г./, действаща към датата на постановяване на решението
и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната
помощ, За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв.
Съдът намира, че в
настоящия случай юрисконсултско възнаграждение следва да бъде в размер на 150
лева, доколкото делото е без фактическа и правна сложност, цената на исковете
не е в голям размер, в проведените съдебни заседания по делото не се е явил
ищецът или негов процесуален представител.
Искът е уважен само за
част от претенцията, поради което разноски следва да бъдат заплатени само за
тази част. По отношение на платената държавна такса от 25 лв., същата следва да
бъде заплатена в пълен размер, тъй като това е заковоният минимум и няма как да
бъде намален, съответно сумата от 150 лв. заплатен депозит за СИЕ и сумата от
150 лв., определеното от съда юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат
намалени съответно на по 85,49 лв. или общо разноски по делото – 195.98 лв.,
като за останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед горното, съдът
счита, че ответникът дължи на ищеца разноски за заповедното производството по ч.гр.д.
№ 184/2018 г. по описа на РС- Кула сумата от 25,00лв. за платена държавна такса и сумата от 56,99 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 81,99 лв., а не сумата по заповедта за незабавно
изпълнение от общо 125 лв.за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като за разликата от 43,01 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че по
отношение на М.М.П., ЕГН ********** ***,
съществува вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ Васил Левски”
№ 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев
Кънчев по Заповед № 58/08.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.184/2018г. по описа на
РС- Кула, произтичащо от Договор за кредит „ Бяла карта” с № 516172 от
14.09.2017г., сключен между М.М.П. и „ Аксес Файнанс” ООД, вземането по който е
прехвърлено от последния на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с
Рамков договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение №
1/14.03.2018г. към него, както следава: 299.71 лева/двеста деветдесет и девет
лева и 71 ст./ главница; 17.04 лева /седемнадесет
лева и 04 ст./договорна лихва за
периода 19 септември 2017 г. до 6 ноември 2017 г. - датата на настъпване на
предсрочната изискуемост; обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 14.49 лева/четиринадесет лева и 49 ст./ за периода от 7
ноември 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне
предсрочната изискуемост до 31 май 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, като отхвърля искането за 49.97 лева /четиридесет и девет лева и 97 ст./ неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 200.00 лева/двеста
лева/ разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като неоснователно.
ОСЪЖДА М.М.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „ Васил Левски” № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев по Заповед № 58/08.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. 184/2018 г. по описа
на РС- Кула сумата от 81,99 лв. /осемдесет
и един лев и 99 ст./ разноски по заповедното производство, от които 25 лв.
платена държавна такса и 56,99 лв./петдесет и шест лева и 99 ст./
юрисконсултско възнаграждение като ОТХВЪРЛЯ за сумата от 43,01
лв./ четиридесет и три лева и 01 ст./, представляваща разлика до претендирания
размер от 125 лв. / сто и двадесет лева/, която сума да бъде заплатена по
банкова сметка *** ***, BIC:***, „ Юробанк България”
АД/”Пощенска банка”/
ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев сумата от 195,98лв./сто
деветдесет и пет лева и 98 ст./, представляващи съдебни и деловодни разноски по
делото, като отхвърля за сумата от 329, 02 лв./ триста двадесет и девет
лева и 02 ст./, представляваща разлика до претендирания размер от 525
лева/петстотин двадесет и пет лева/., която сума да бъде заплатена по банкова
сметка ***
***, BIC:***, „ Юробанк България”
АД/”Пощенска банка”/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Видин в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: