Р Е Ш Е Н И Е
№ 101 /20.03.2019 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесета
година, Трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 709 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Й.С.Д. *** срещу Заповед № 4066з-1958
от 07.11.2018 г., издадена от комисар Д.Ч.– директор на Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Русе, с която на
жалбоподателя, старши инспектор Й.С.Д. – началник на група „Оперативно-издирвателна
дейност“ при Гранично полицейско управление –Генерал Тошево, за нарушение по чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е наложено
дисциплинарното наказание „порицание“ за срок от седем месеца, считано от
датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, поради
нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в
неспазване на конституционното право на защита, неспазване сроковете на
дисциплинарното производство, недопустим състав на дисциплинарната комисия,
липса на надлежна покана за даване на обяснения. Изтъкват се и допуснати
нарушения, свързани с формата на заповедта – не била посочена конкретна норма,
която е нарушена от жалбоподателя, липсвало съгласуване на правната квалификация
на нарушението с юрисконсулт, не били обсъдени възраженията на жалбоподателя.
Оспорва се и материалната законосъобразност на заповедта с аргумента, че
разпоредбата на чл.31, ал.3 от Закона за специалните разузнавателни средства
била теоретично неприложима. В съдебно заседание се явява лично и с адвокат В.С.,
който заявява, че поддържа жалбата. Подробно излага съображенията си за
незаконосъобразност на заповедта в писмена защита. Моли заповедта да бъде
отменена и претендира направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение по представен списък.
Ответникът, директорът на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, комисар Д.Ч., представляван от главен юрисконсулт й.с.,
оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно установено, а издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание – правилна, законосъобразна,
постановена при спазване на процесуалните правила и издадена в съответствие с
материалния закон. Подробно излага съображенията си за това в писмени бележки.
Моли заповедта да бъде отхвърлена, а на ответника да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд -Добрич, след като се запозна с
жалбата, приетите по делото доказателства и становищата на страните намира, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа и правна страна
съдът приема за установено следното:
Със Заповед № 4066з-1958 от 07.11.2018 г.
директорът на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе е наложил на старши
инспектор Й.С.Д. – началник на група „Оперативно-издирвателна дейност“ при Гранично
полицейско управление –Генерал Тошево дисциплинарното наказание „порицание“ за
срок от седем месеца за нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във връзка с
чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е връчена на жалбоподателя, Й.Д., на 08.11.2018 г.,
лично, срещу подпис. Жалбата против заповедта е подадена до Административен
съд-Добрич на 21.11.2018 г. по пощата, т.е. в законоустановения срок за
оспорване.
От Кадрова справка, л.123,
изготвена на 05.10.2018 г. от началник Сектор „Човешки ресурси“ при РДГП Русе
се установява, че жалбоподателят, Й.С.Д. е служител на МВР от 1998 г., заемал е
различни длъжности, получил е военно звание капитан от МВР през 2005 г., а от
30.03.2015 г. е преназначен на ръководна длъжност „старши инспектор“ в Гранично
полицейско управление Генерал Тошево, в което работи от 2002 г., награждаван е
три пъти и има наложени две дисциплинарни наказания „порицание“ със Заповед №
4066з-3957/28.12.2016г. и Заповед № 3282з-25/04.01.2017 г., за които няма данни
дали са влезли в сила.
1.Компетентност на издателя на акта.
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, разполагащ с
материалната компетентност, предоставена от нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР.
2. Спазване на
административно-производствените правила
Съдът не установи в
производството по издаване на заповедта да са допуснати твърдяните от
жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
Повод за образуване на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е сигнал, обективиран в докладна записка на началника на група ОА, сектор ОИД при РДГП Русе, старши инспектор М.М., до директора на РДГП Русе, че по повод разговор с жалбоподателя по телефона на 28.08.2018 г. М.Маринов узнал, че в ГПУ Г.Тошево на 01.08.2018 г. е приключило експлоатирането на СРС по дело за оперативна работа по престъпление „Скот“, но унищожаването на материалите, придобити при експлоатирането на СРС, не било извършено в срока.
Със Заповед № 4066з-1484 от 29.08.2018г.
на директора на РДГП Русе била образувана предварителна проверка, приключила
със Справка от 05.09.2018 г. с мнение, че действията на служители от ГПУ Генерал Тошево не съответстват на реда за
използване и прилагане на СРС. Жалбоподателят е удостоверил, че на 30.08.2018
г. е запознат с резултатите от предварителната проверка.
Със Заповед № 4066з-1650 от
20.09.2018г. директорът на РДГП Русе срещу началника на ГПУ-Генерал Тошево,
Руслан Томов, срещу началника на група „Оперативно-издирвателна дейност“, Й.Д.
и срещу младши разузнавач в групата, П. П..
Жалбоподателят е удостоверил, че на 30.08.2018 г. е запознат с резултатите от предварителната проверка, а на 02.10.2018 г., че е запознат със заповедта за образуване на същинската проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, видно от собственоръчно отбелязване и полагане на подпис върху двете заповеди.
Спазени са условията на чл.205,
ал.1-2 от ЗМВР, при наличието на които се открива производство за налагане на
дисциплинарно наказание, а възражението за нарушаване на чл.205, ал.3 от ЗМВР е
неоснователно.
Съгласно сочената за нарушена
норма, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство,
може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в
защитата си от посочен от него служител на МВР. В дисциплинарното производство
пред дисциплинарно-наказващият орган не е предвидена възможност служителят да
се явява в присъствието на адвокат. Това по никакъв начин обаче не ограничава
конституционното му право на защита да ползва услугите на адвокат, който да го
съветва в хода на дисциплинарното производство.
Сроковете за налагане на
дисциплинарното наказание са спазени. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Според ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
Предварителната проверка,
приключила на 05.09.2018 г., е за евентуално извършено нарушение и евентуален
извършител. Тя може да бъде само основание за откриване на дисциплинарно
производство, но срокът за налагане на наказанието започва да тече, едва след
като са събрани всички доказателства за извършеното нарушение и самоличността
на нарушителя и те са представени пред дисциплинарно наказващия орган.
В случая материалите от дисциплинарното
производство, по см. на чл.196, ал.2 от ЗМВР, са постъпили при директора на
РДГП Русе на 12.10.2018 г., когато назначената от дисциплинарно-наказващия
орган комисия е обективирала заключението си от проверката в Справка с рег. №
4066р-12520/12.10.2018 г.
Съдът приема, че това е
моментът, в който дисциплинарното
нарушение следва да се счита за открито по см. на чл.196, ал.1 от ЗМВР. В този
смисъл е и еднопосочната съдебна практика на ВАС (Решение № 4932 от 17.04.2018 г.
по адм.д. № 13531/2016 г., V отд. на ВАС, Решение № 9272 от 06.07.2018 г. по адм.д.№
4061/2017 г., Решение № 14235 от 20.11.2018 г. по адм.д. № 1232/2018 г., всички
на V отд. на ВАС и др.)
Заповедта е издадена на
07.11.2018 г., т.е. в в двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Законът е предоставил на
дисциплинарно-наказващият орган да прецени какъв да е съставът на комисията. По
делото няма данни в състава на комисията да са участвали държавни служители
пряко отговорни за унищожаването на информацията, събрана чрез използване на
СРС, поради което възраженията за състава на комисията са неоснователни.
Жалбоподателят е бил запознат със Справката на
19.10.2018 г. Попълнената от жалбоподателя разписка за запознаване със
справката съдържа и покана за даване на обяснения, поради което възраженията за
липса на надлежна покана за обяснения също са несонователи.
Няма данни да са дадени допълнителни сведения и обяснения по случая.
Законът не поставя изискване за
съгласуване на заповедта с юрисконсулт като условие за нейната законосъобразност.
3. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма. В заповедта се съдържат и реквизитите по чл.201, ал.1 от ЗМВР като е посочен извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Затова съдът приема, че заповедта съдържа фактически и правни основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание, т.е. в съдържанието й се сочи какви са основанията на дисциплинарното наказващият орган да приеме, че има извършено дисциплинарно нарушение и защо същото е санкционирано именно с процесното дисциплинарно наказание.
4. Заповедта е съобразена с
материалния закон
Дисциплинарното наказание е
наложено за това, че старши инспектор Д., в качеството си на ръководен
служител, не е изпълнил свои служебни задължения, произтичащи от длъжността му,
да контролира подчинения му младши експерт, П. П., да изготви в срока по чл.31,
ал.3 от ЗСРС предложение за унищожаване на материалните носители на
информацията, придобита чрез използване на СРС по дело за оперативна работа по
престъпление (ДОРП) с наименование „Скот“.
От данните по делото и от
показанията на разпитания по делото свидетел П. П. –младши разузнавач в група
„Оперативно-издирвателна дейност“ при ГПУ Генерал Тошево, се установява, че
свидетелят е работил по дело за оперативна работа по престъпление с
наименование „Скот“. На 02.05.2018 г. свидетелят изготвил искане за експлоатация
на специални разузнавателни средства, съгласувано с прекия му началник,
жалбоподателя. Събирането на доказателства чрез СРС е започнало на
01.06.2018 г. и приключило на 01.08.2018 г. Свидетелят твърди, че получил
официално информация, че експлоатирането на СРС е преустановено на 14.08.2018
г., но същевременно твърди, че бил запознат с допустимия срок за експлоатация
на СРС и че същият е изтекъл на 01.08.2018 г. Свидетелят знаел, че в 10 –дневен
срок същите следвало да бъдат унищожени и описва процедурата за унищожаване.
Указания за унищожаването свидетелят получил 5 дни от изтичане на срока от
старши инспектор М.К..
Съдът кредитира показанията на
свидетеля по отношение на горепосочените факти като обективни и достоверни. Изразените
от свидетеля мнения и становища по отношение на прилагането на правилата за
работа със СРС са неотносими към спора и не следва да се обсъждат, тъй като със
свидетелки показания се установяват единствено факти. Организацията на работа в
ГПУ Генерал Тошево по получаване и изпращане на служебна поща не е
обстоятелство, изключващо вината на служителите в ГПУ за извършване на
дисциплинарно нарушение.
Съгласно чл.31, ал.3 от ЗСРС,
информацията по чл. 24, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени
средства, и информацията по чл. 25, независимо дали представлява класифицирана
информация, се унищожава от структурите по чл. 13 и чл. 20, ал. 1 в 10-дневен
срок от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.
Унищожаването се извършва от тричленна комисия в състав, определен от
ръководителя на структурата, за което се изготвя протокол.
Съгласно чл.23 от Вътрешни
правила за работа за прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства
в ГД „Гранична полиция“, когато събраната информация няма да се използва за
изготвяне на веществени доказателствени средства, тя се унищожава при условията
на чл.31, ал.3 от ЗСРС. Съгласно чл.24, ал.1 от правилата, унищожаването се
извършва по предложение на служителя, изготвил искането за прилагане на СРС.
При тази правна регламентация подчиненият на жалбоподателя младши разузнавач П. П., който е изготвил искането за прилагане на СРС, е следвало да изготви и предложението за унищожаването им сред изтичане на допустимия срок за работа с тях, понеже в хода на работата по дело за оперативна работа по престъпление с наименование „Скот“ не е било регистрирано досъдебно производство и затова не е извършено съгласуване с прокурор за изготвяне на веществени доказателствени средства.
По делото е безспорно установено
също, че жалбоподателят е пряко отговорен за работата на свидетеля, младши
разузнавач П. П., в качеството си на началник на група „ОИД“ при ГПУ Генерал
Тошево и че в 10 дневния срок след изтичане на двумесечния срок за
експлоатиране на СРС, информацията, придобита чрез СРС не е била унищожена. От
дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения е видно, че
жалбоподателят и подчиненият му служител са били запознати с изискването за
унищожаване на информацията, придобита чрез СРС в 10 дневен срок, считано от
изтичане на двумесечния срок за работа със СРС, в случая считано от 01.08.2018
г. А дори и да не бяха запознати, са били длъжни да знаят правилата за работа
със СРС в качеството си на държавни служители от МВР.
При така установените факти,
съдът намира за правилна преценката на дисциплинарно наказващия орган, че
жалбоподателят не е упражнил контрол върху дейността на подчинения му младши
разузнавач, с което не е изпълнил свои служебни задължения, произтичащи от
ръководната му длъжност на началник група „ОИД“ при ГПУ Генерал Тошево. Тези
служебни задължения на жалбоподателя се съдържат в специфичната му длъжностна
му характеристика, с която той е запознат на 28.08.2015 г. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана с конкретно посочване на
задълженията по осъществяване на ръководство и контрол за длъжността „началник
на група „Оперативно-издирвателна дейност“ в гранично полицейско управление“.
Правилно в мотивите на заповедта
е прието, че допуснатото от П. нарушение, изразяващо се в неотправяне в срок на
предложение за унищожаване на СРС, се дължи на виновното поведение на
жалбоподателя, който е следвало също да следи за спазването на сроковете за
работа със СРС по делото, по което е ръководил и одобрявал всички действия на П..
Конкретното нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се в неупражняване на контрол върху
действията на подчинен държавен служител, не е маловажно.
Съгласно чл. 6 ЗСРС при
подслушването, чрез използване на технически средства, слухово или по друг
начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани
лица. В чл. 1, ал. 2 ЗСРС изрично е казано, че при използването на специалните
разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността
и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Затова винаги
нарушаването на правилата за прилагане на СРС е съществено нарушение, в случая
дисциплинарно, тъй като засяга конституционно защитени ценности.
По тези съображения правилно наказващият
орган е приел, че държавният служител е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което е било наложено предвиденото в
чл.200, ал.1, т.11 от с.з. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 7
месеца. Определеният в заповедта срок на наказанието от 7 месеца отговаря на
тежестта на дисциплинарното нарушение и формата на вината. След като има неунищожаване
на информация в срок, придобита чрез използване на СРС, поради неупражнен
контрол върху работа на подчинен държавен служител, е необходимо отговорността да бъде понесена от
виновните за този резултат длъжностни лица с оглед мястото им в служебната
йерархия и вината им за неизпълнението на служебните им задължения на това ръководно
място. В противен случай не може да бъде постигната законовата цел за
недопускане на нерегламентирано съхранение на информация, придобита чрез СРС,
което само по себе си е противоправно.
По изложените съображения се
приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е правилна,
законосъобразна, съобразена и с целта на закона, а жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
С оглед резултата от оспорването
и чл.143, ал.4 от АПК, претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. На Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе следва
да се присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена
по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.37 от Закона за
правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.211 от ЗМВР, Административен съд -Добрич
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.Д. ***
срещу Заповед № 4066з-1958 от 07.11.2018 г., издадена от комисар Д.Ч.– директор
на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе.
ОСЪЖДА Й.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Русе сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: