№ 6866
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110116343 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от ищеца
************************************, ЕИК *********, срещу
ответниците И. Г. И., ЕГН ********** и А. Д. А., ЕГН ********** за
заплащане в условията на разделност, т.е. всеки от тях по ½ от сумата от 1440
лв., представляваща три незаплатени наемни вноски по 450 лева и такси по 30
лева за ползване на електроенергия и вода по Договор за наем от 23.06.2021 г.
за периода от м. юни 2021 г. до м. септември, 2021 г., и сумата от 1350 лв.,
представляваща неустойка в размер на три месечни наемни цени, ведно със
законната лихва върху претендирА.те суми от 21.03.2024 г. до окончателното
им изплащане.
Ищецът ************************************, ЕИК *********,
твърди, че с ответниците възникнало облигационно отношение по Договор за
наем от 23.06.2021 г., по силата на който на ответниците бил предоставен за
временно и възмездно ползване следния имот: стая ***, находяща се на втори
етаж в двуетажна жилищна сграда в *****************************.
Съгласно договора имотът бил отдаден за срок от 3 месеца при наемна цена в
размер на 450 лв., с допълнителна такса за използване на вода и
електроенергия в размер на 30 лв., платима до 10-о число на текущия месец. В
чл. 8, ал. 2 от договора била предвидена неустойка при забавено изпълнение в
1
размер на 50 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от
450 лв. Сочи, че имотът бил предаден в държане на ответниците на 23.06.2021
г. Твърди, че ответниците не изплатили дължимите наемни вноски и таксите за
електроенергия и вода, поради което претендира заплащането им, както и
неустойка за забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Г. И., ЕГН **********, и А. Д. А.,
ЕГН ********** са депозирали отговор на исковата молба, с което правят
единствено възражение за местна подсъдност.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължение за плащане на
наемна цена и такса за използване на вода и електроенергия по договор за
наем. За основателността му в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно наемно правоотношение между стрА.те в рамките на исковия период
с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер и уговорена такса за
вода и ток в посочения размер, както и че е изпълнил своето задължение да
предаде имота в държане на ответниците.
Между стрА.те не е спорно / определение от 27.03.2025 г./, а и от
представения към исковата молба с неоспорена и неопровергана формална
доказателствена сила договор за наем от 23.06.2021 г. /подписан и за двете
стрА./ се установява, че между тях е било налице облигационно
правоотношение по договор за наем, по което ищецът е престирал съобразно
уговореното – предал е на ответника и е осигурил безпрепятствено ползване
на недвижим имот – стая *** на втори етаж на двуетажна сграда в
******************************* – ** ти *********** за срок от три
месеца / чл. 1/, считано от 23.06.2021 г., като за ответниците е възникнало
задължение да заплащат уговорената месечна наемна цена размер на 375 лева
без ДДС и 25 лева без ДДС за ползване на ток и вода. Доколкото ответниците
не твърдят, нито доказват погасяване на задължението в общ размер на 1440
лева с вкл. ДДС искът следва да бъде уважен изцяло. Върху сумата следва да
бъде присъдена и законната лихва от предявяване на иска до погасяване на
2
задължението.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
С чл. 8, ал. 2 от договора, стрА.те са постигнали неустоечно съглашение
относно обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на задължението
за заплащане на наемна цена, като са уговорили неустойка в размер на 50 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от размера на наемната
вноска. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, падежът на задължението е до 10-то
число на текущия месец, за който се ползва имота. След тази дата ответникът
изпада в забава.
Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писА.,
систематизирА. и конкретизирА. правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Прието е, че неустойката е нищожна поради
противоречие на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В разглеждА.я случай, при съобразяване на съдебната практика и
съпоставката на размера на дължимата главница с характера и размера на
договорената мораторна неустойка - 50% за всеки ден забава, изчислена върху
стойността на забавените суми, надвишаваща многократно установения за
страната размер на законна лихва, обичайно дължима в подобни случаи, при
парични задължения, обстоятелството, че с оглед задълженията на стрА.те и
вида на сключения договор същата позволява наемодателят да реализира
значителен приход, без да полага допълнително каквито и да било усилия за
изпълнение на насрещното си задължение, като съпостави размера на
уговорената неустойка и очаквА.те от неизпълнението на задължението вреди,
които не биха могли да надхвърлят съществено размера на законната лихва и
като съобрази с оглед добросъвестността при договарянето липсата на
насрещно уговорена в тежест на наемодателя реципрочна неустойка за
неизпълнение намира, че процесната неустойка цели не да задоволи
имуществения интерес на кредитора - наемодател, обезщетявайки го за
3
вредите, понесени от неизпълнението на длъжника, а да го обогати
неоснователно, което е в противовес с функциите на неустойката и води до
нарушаване добрите нрави. Ето защо, съдът намира, че уговорената между
стрА.те неустойка не отговаря на присъщите й цели да обезпечи
изпълнението, да обезщети кредитора и да санкционира неизправния
длъжник, а създава възможност за неоснователно обогатяване на кредитора,
предвид което съдът приема, че уговорката на чл. 8.2 от договора за неустойка
е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предлож. трето ЗЗД и исковете за неустойка
подлежат на отхвърляне. /В този смисъл Решение № 142 от 12.03.2011 г. на
ВКС по т. д. № 336/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 181/26.02.2015 г. по т. д.
***386/13 г. на Второ т. о. на ВКС, Определение 60573 от 17.11.2021 г. по т.д.
2050/2021 г, ВКС/. На осн. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части.
Предвид горните изводи, искът за неустойка в размер на 1350 лева е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът съобразно уважената част. Същият претендира разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 712 лева, от
които 112 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатски хонорар, заплатен
съгласно договор за правна защита от 21.02.2024 г. и преводно нареждане от
11.03.2024 г. / л. 19/. С оглед изхода на спора, в тежест на ответниците следва
да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер на 367,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД И. Г. И., ЕГН
********** и А. Д. А., ЕГН ********** да заплатят на
************************************, ЕИК ********* при условията на
разделност, т.е. всеки от тях по ½ от сумата в общ размер на 1 440 лева
(хиляда четиристотин и четиридесет лева), представляваща три незаплатени
4
наемни вноски и такси за ползване на електроенергия и вода по Договор за
наем от 23.06.2021 г. за периода от м. юни 2021 г. до м. септември 2021 г. ведно
със законната лихва върху сумата от 21.03.2024 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД от
************************************, ЕИК ********* искове срещу И. Г.
И., ЕГН ********** и А. Д. А., ЕГН ********** да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца в условията на разделност всеки от тях по 1/2 от сумата от 1350 лв.,
представляваща неустойка по чл. 8, ал. 2 от договор за наем от 23.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 21.03.2024 г. до окончателното
плащане като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. И., ЕГН ********** и А. Д. А.,
ЕГН ********** да заплатят на ************************************,
ЕИК ********* сумата от 367,50 лева (триста шестдесет и седем лева и 50
стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5