№ 183
гр. гр.Несебър, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150101385
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД- гр. Бургас, против И. В. К., гражданка на Руската Федерация,
родена на ********** г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, жилищна
сграда „...............“, вх. ..... В исковата молба се твърди, че К., като собственик на обект,
била абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвала
услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода
за обект- гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, жилищна сграда „...............“, вх. ...., с
идентификатор 51500.506.622...., със заведена партида в базата данни с аб. № 742232.
Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК
услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувала
възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било
допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два
пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали
отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава,
както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и
1
пречистване. В случая била издадена фактура № ********** от 20.12.2019 г. за сумата
от 73.80 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този
срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/
календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка
фактура ответницата дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъдена К. да
заплати сумата от 73.80 лв., дължима по издадена фактура от 20.12.2019 г., с отчетен
период по фактури 07.11.2018 г.- 28.11.2019 г., сумата от 21.20 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 20.01.2020
г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който се излагат доводи за неоснователност на
предявените искове. Изтъква се, че от ищеца не са представени доказателства, че към
претендирания период ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 3
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за процесния обект. Обръща се внимание, че съгласно
чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица- собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Оспорва се по съдържание представената фактура. Не ставало ясно какъв е
механизмът на отчитане на потребената вода. Начисляването и фактурирането на
изразходваната вода било извършено произволно, без да е извършено засичане на
водомера и без да са били съобразени разпоредбите на Общите условия на ВиК
оператора. Твърди се, че ищцовото дружество некоректно описало във фактура №
**********/20.12.2019 г. два отчетни периода, като в т. 1 вмъкнало потребена вода за
периода 07.11.2018 г.- 31.12.2018 г., като за част от задълженията за този период била
изтекла погасителната давност на основание чл. 111 от ЗЗД. Навежда се, че фактурата
е за отчетен период по-дълъг от нормативно установения. Сочи се, че за
претендирания отчетен период съгласно приложената справка-извлечение имало само
три измервания на показанията на водомера, като отчитанията не били реални.
Оспорва се акцесорната претенция за забавено плащане върху главниците за периода
от 20.01.2020 г. до 25.11.2022 г. Наред с това се оспорва, че ищецът е доставил през
процесния период твърдените услуги. Оспорва се, че отчетите са редовно водени.
Независимо от горното, се навежда възражение за изтекла давност. Моли се съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги.
Установява се от представената по делото справка № 827820 от 16.07.2021 г. от
Служба по вписванията- Несебър, касаеща самостоятелен обект с идентификатор
51500.506.622...., че ответницата е собственик на водоснабдения имот, представляващ
ап. G3, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, жилищна сграда „...............“,
вх. .... Като собственик ответницата притежава качеството потребител на ВиК услуги,
поради което следва да се приеме, че за процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответницата имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал.2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
3
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответницата е титуляр на
партида с абонатен № 742232 на имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-
запад, жилищна сграда „...............“, вх. ...., по отношение на който се претендира
незаплатена стойност по издадена фактура от 20.12.2019 г., с отчетен период по
фактура 07.11.2018 г.- 28.11.2019 г. По делото е представена справка-извлечение на
отчет с мобилно устройство, неоспорена по делото, съдържаща показанията на
отчетеното количество вода по партида с абонатен номер 742232, с титуляр И. В. К..
От справката извлечение е видно, че на монтирания в обекта, имащ сезонен характер за
ползване, водомер (1718/134), с адрес: т.к. Слънчев бряг, кв. Запад, к-с ..............., G/2/G-
3, е направено отчитане за периодите 07.11.2018 г.- 28.11.2019 г., 29.11.2019 г.-
12.11.2021 г. и 13.11.2021 г.- 29.03.2022 г., когато водомерът бил „видян“ от служители
на ищцовото дружество. С оглед на гореизложеното се установява, че до
водоснабдения имот, с абонатен номер 742232, е доставено фактурираното количество
вода.
Видно от Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР цената за услугата за доставяне
вода на потребителите към 2018 г. била без ДДС: 1.335 лева на куб.м. за доставяне на
вода, 0.380 лева на куб.м. - за отвеждане и 0.559 лева на куб.м. - за пречистване. Видно
от Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР цената на доставяне вода на потребителите
към 2018 г. била без ДДС: 1.399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.477 лв. на куб.м.
за отвеждане на вода и 0.619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. По делото е
представена фактура № ********** от 20.12.2019 г., от която се установява, че за
водомер (1718/134) за периода от 07.11.2018 г. до 31.12.2018 г. били начислени цени от
1.335 лв. за вода, 0.380 лв. за канал и 0.559 лв. за пречистване, а за периода от
01.01.2019 г. до 28.11.2019 г. били начислени цени от 1.399 лв. за вода, 0.477 лв. за
канал и 0.619 лв. за пречистване.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества били остойностени за
посочените периоди. Съдът намира за неоснователно оспорването на фактурата,
направено от особения представител на ответницата. Представената по делото фактура
кореспондира с останалите доказателства по делото. Както се установява в чл. 23, ал. 1,
т. 3 от Общи условия на ВиК, при обекти, имащи сезонен характер, е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Обстоятелството, че посочения отчетен
период е по- дълъг от 6 месеца не освобождава от задължение потребителя да заплати
4
търсената сума, нито опорочава в някаква степен отношенията между ищеца и
ответника. За процесния апартамент е въведено електронно отчитане. Както вече се
посочи, разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно
отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Ето защо представената фактура следва да се
кредитира от съда. В тази връзка неоснователно е и възражението, че начисляването и
фактурирането на изразходваната вода е извършено без правилното засичане на
водомера и без спазване на Общите условия. След като се установява, че соченото от
ищеца количество вода е доставено до имота, задължение на ответника е да заплати
стойността му, което не е било сторено.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 73.80 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба- 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответницата за настъпила давност за претендираните суми. Изтичането на
погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право
и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително
осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични
плащания- за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение
възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна
давност /ТР № 3/18.05.2012 г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от
задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” Бургас/.
Както вече се посочи, дружеството е издало фактура № ********** от 20.12.2019 г. за
стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната-
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 25.11.2022 г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода по
фактурата на стойност 73.80 лв. и претендираната за този период лихва не следва да се
счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния давностен срок за
предявяване на вземането. Следва да се посочи, че простото възражение на
5
ответницата, че е изтекла погасителната давност за съдебно установяване на вземането
на кредитора, без да са изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и
обстоятелства относно датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу
тях, и без това да е установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно
и въз основа на него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по
давност. В този смисъл съдът намира, че вземането на ищеца по издадените фактури е
установено по основание и размер, включително по отношение на начислената
мораторна лихва за забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на
изискуемостта на фактурата, издадена на 20.12.2019 г., а исковата претенция е заведена
на 25.11.2022 г.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 30-дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, за периода от 20.01.2020
г. до датата на подаване на исковата молба, възлизащи общо в размер на 21.20 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 380 лв., от които държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен
представител- 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 80 лв., съобразно чл. 13, т. 2
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. К., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г.,
с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, жилищна сграда „...............“, вх. ...., да
заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес
на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от
изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 73.80 лв. , представляваща
доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-
запад, жилищна сграда „...............“, вх. ...., дължима по издадена фактура № **********
от 20.12.2019 г., с отчетен период по фактура от 07.11.2018 г. до 28.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в
размер на 21.20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 20.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба-
25.11.2022 г.
ОСЪЖДА И. В. К., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г.,
6
с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, жилищна сграда „...............“, вх. ...., да
заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес
на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от
изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 380 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7