Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1680/2021г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от М.К.Ш.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, к.к. Камчия иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225 КТ да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1105,26лева, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 03.02.2021г.
представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа за периода 11.02.2020г. до
11.03.2020г., вследствие на уволнение, извършено със Заповед на Директора на
училището признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение по гр.д. №
18626/2019г. по описа на ВРС.
В сезиралата
съда искова молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение №
260024/13.08.2020г. по гр.д. № 18626/2019г. по описа на ВРС, потвърдено с
решение по в.гр.д. № 3201/2020г. на ВОС са били уважени предявените от ищеца
искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ вр. чл.
225 КТ, последният за сумата от 3644,79лева, представляваща обезщетение в
размер на 5брутни трудови възнаграждения, след извършено прихващане с насрещно
вземане за сумите от 936,51лева и 945лева. Твърди се, че доколкото ищецът е
останал без работа за целия шестмесечен период, то работодателят му дължи
обезщетението по чл. 225 КТ за сумата от 1105,26лева, т.е и за периода 11.02-
11.03.2020г. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
Ответникът депозира
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковата молба като неоснователна.
Счита, че с исковата молба, по която е било образувано гр.д.
№ 18626/2019г. по
описа на ВРС, ищецът сам е определил периода, в който е останал без работа, а именно
5месеца и за този факт е налице сила на пресъдено нещо.
Добавяне на нов период чрез настоящата искова молба счита за недопустимо. На
следващо място, оспорва се ищецът да е останал без работа за този период.
Счита, че настоящата искова молба касае недобросъвестно упражняване на права,
доколкото в предходно развилия се спор ищецът е могъл да добави периода от един
месец до достигане законовоустановения максимален
такъв от 6месеца. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като
е изпълнил задължението си по влязлото в сила решение и оспорва дължимостта на
разноски.
Ищецът в с.з. не се
явява, не се представлява. Представя писмена защита.
В с.з. ответното училище
не изпраща представител, с писмено становище поддържа отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже пълно и
главно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със
Заповед на Директора на училището признато за незаконно и отменено с влязло в
сила решение по гр.д. № 18626/2019г. по описа на ВРС, с което в полза на ищецът
е присъдено обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3644,79лева, представляващо обезщетение в размер на 5брутни трудови възнаграждения.
Направеното възражение
за недопустимост на исковата претенция, съдът приема за неоснователно, поради
следното: Видно е от представеното решение по гр.д. № 18626/2019г. на ВРС, че
по предходно водения спор между страните, в предмет на претенцията по чл. 225,
ал. 1 КТ е въведено обезщетение в размер на пет брутни трудови възнаграждения за
сумата от 5526,30лева. Т.е същата не е обхванала пълния шестмесечен срок
установен в закона, считано от прекратяване на трудовото му правоотношение. Под
обективни предели на силата на пресъдено нещо се
разбира предметът, за който СПН важи спорът, за което не може да се пререшава.
Този предмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението.
Когато ищецът е предявил с иска не цялото спорно право, а само част от него,
какъвто е настоящият случай, със СПН се установява само предявената част от
правото, ако съдът е уважил иска, като за разликата може да се предяви нов иск.
В настоящият случай с исковата молба, инициирала производството по гр.д. №
18626/2019г. на ВРС, ищецът е претендирал обезщетение за оставане без работа
поради уволнението в размер на 5526,30лева и за периода от 11.09.2019г. до 11.02.2020г.,
като съобразно диспозитивът на решението, съдът се е
произнесъл за този период и за тази сума. Следователно, предметът на двете дела
досежно периода и сумата не е идентичен, т.е страните в настоящото производство
не са обвързани от СПН на влязлото в сила решение гр.д. № 18626/2019г. на ВРС.
Липсва спор между
страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че същите са били в трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „възпитател”.
Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 52/11.09.2019г. на
ответника. След успешното атакуване по съдебен ред, уволнението е било признато
за незаконосъобразно и отменено с влязло в сила на 19.01.2021г. решение по
гр.д. № 18626/2019г. по описа на ВРС, потвърдено с решение на ВОС по в.гр.д. № 3201/2020г.
на ВОС. Със същото решение ищецът е бил възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и в негова полза е било присъдено обезщетение по чл. 225 КТ.
Предмет на исковата
претенция касае периода 11.02- 11.03.2020г., за който с цитираното съдебно
решение няма присъдено обезщетение по чл. 225 КТ. Съгласно чл. 225 КТ
максималният срок, за който може да присъди това обезщетение е 6месеца, считано
от уволнението, т.е от 11.09.2019г. до 11.03.2020г. Като база за определяне дължимия размер на обезщетение, следва да се ползва
полученото брутно трудово възнаграждение за пълния отработен месец, предхождащ
уволнението. Като такава в случая не следва да се взема предвид м.08.2019г., доколкото тогава
е видно, че ищецът е ползвал платен отпуск/
пр.решение по гр. д. № 1688/2009г., III г. о., ГК/. Размерът на дължимото се
обезщетение за пет месеца е установен със сила на пресъдено
нещо по гр.д. № 18626/2019г. по описа на ВРС и той е 5526,30лева или
1105,26лева за всеки месец, в който ищецът е останал без работа.
От представените по
делото писмени доказателства и в частност служебна бележка от Агенция по
заетостта от 16.06.2020г. се установява, че считано от 16.09.2019г. и към
датата на издаването й 16.06.2020г., следователно и във въведения исков период,
ищецът е бил безработен и не е полагал труд по трудово правоотношение. Т.е
исковата претенция е доказана и в своето основание.
Предвид горното, искът
за главница следва да се уважи, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 03.02.2021г. до окончателното погасяване на
вземането.
Ищецът е претендирал
разноски. С т. 1 и т. 11 на ТР № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС бе прието, че на присъждане подлежат само разноски, които са
реално направени, както и че даването на възможност за представяне на писмена
защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано
разширително, т.е. да бъде възможност за връщане на
приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени
искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.
Следователно, с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално
валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Списъкът по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие с уговорено адв. възнаграждение от 500лева са представен в рамките
на предоставената от съда възможност за депозиране на писмена защита и ведно с
нея. По делото на л. 6 се намира
представено пълномощно за процесуално представителство на ответника от 12.01.2021г.
В него няма уговорено адв. възнаграждение. Следва да се приеме, че по делото
няма своевременно представени надлежни доказателства за уговаряне и плащане на
конкретно адв. възнаграждение. А на присъждане подлежат само реално направените
разноски от страните. Затова и в полза на ищеца не следва да се присъждат
такива.
На основание чл. 83,
ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата
за исковото производство ДТ от 50лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, к.к.
Камчия ДА ЗАПЛАТИ НА М.К.Ш., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 1105,26лева,
представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа за периода 11.02.2020г. до
11.03.2020г., вследствие на уволнение, извършено със Заповед на Директора на
училището признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение по гр.д. №
18626/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 03.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. чл.225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА
Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, к.к. Камчия ДА ЗАПЛАТИ
по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 50лева, представляваща разноски за дължима държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му- 26.04.2021г., за която
страните са били надлежно уведомени в открито съдебно заседание, на основание
чл. 315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: