Решение по дело №32643/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7009
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Гергана Живкова Троянова
Дело: 20211110132643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7009
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110132643 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЗД Бул Инс“ АД срещу „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищецът твърди, че на 27.02.2019 г. в района на община Камено, на път III-7907
между село Братово и село Полски извор, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Пежо
406“ с рег. № А 1688 МС, застрахован при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа,
че в резултат на ПТП другия участник в него – л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ РВ 9452 СМ, е
претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по
договор за застраховка „Автокаско“ по полица № Е18990015890 от 2018г., валидна към
датата на ПТП. Посочва, че ищецът е поканил ответника да възстанови сумата 11124.45
лева, от които 11109.45 лева изплатеното застрахователно обезщетение и 15.00 лева
ликвидационни разходи, но плащане не е постъпило. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за увреждащото МПС към датата на събитието, нито извършеното от ищеца
плащане по договора за имуществено застраховане. Оспорва механизма на произшествието,
като твърди, че причина за същото е поведението на водача на – л.а. „Порше Кайен“ с рег.№
РВ 9452 СМ, без да посочва в какво конкретно се изразява допуснатото нарушение на
правилата за движение по пътищата. Със същото твърдение и при условията на
евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от този водач.
Твърди, че водачите на двете превозни средства се познават, тъй като живеят в един квартал,
1
поради което не следва да се кредитират показаният им, нито подписаният от тях двустранен
констативен протокол. Евентуално оспорва размера на търсено обезщетение като завишен,
както и пряката причинно-следствена връзка между твърдяното произшествие и вредите.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя на деликвента по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в
условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка между него и
собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на
застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако
се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите
вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото
имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива
отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото
факти е указана на страните с определение на съда по чл.140 ГПК.
По делото е представена застрахователна полица Е18990015890 от 2018г., от която се
установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Автокаско“ с
период на валидност 03.09.2018г. – 02.09.2019г. за л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ РВ 9452 СМ.
Видно от приложено свидетелство за регистрация автомобилът е собствен на „Рентал Груп“
ЕООД.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 27.02.2019г., с който водачите
на участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
местонастъпването му, понесените материални щети, както и механизма. Вписана е
констатацията, че причина за удара е поведението на водача на л.а. „Пежо 406“ с рег. № А
1688 МС, който движейки се от с.Полски извор към с.Братово и при преодоляване на завой е
навлязъл в лентата за насрещно движещите се автомобили, с което причинил удар с
насрещно движещият се л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ РВ 9452 СМ. Водачът на л.а. „Пежо
406“ е признал вината, като е декларирал това в протокола.
Видно от приложено уведомление до ищеца, водачът на увреденото МПС е
потвърдил, че вина за произшествието има водача на л.а. „Пежо 406“, който е навлязъл в
лентата, предназначена за движение на автомобили на пътя от с.Братово към с.Полски
извор, и пояснява, че след първоначалния удар е отклонил автомобила надясно, в резултат
на което попаднал в канавка на пътя.
Не се спори и се признава от ответника, че за увреждащото МПС е била валлидна
2
застраховка ГО по полица № BG/23/118001921805 от 2018г. и период на покритие
03.07.2018г. – 02.07.2019г., по силата на която ответното дружество се е задължило да
покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при
управлението на автомобила. Обстоятелството е удостоверено и със справка от
информационната система на ГФ.
Представена е преписка по щета № **********/2019г. на ищеца, от която се
установява, че л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ РВ 9452 СМ е бил на оглед при застрахователя-
ищец за опис на вредите и оценка. Стойността на щетите била определена на 20541.96 лева
от експертите на „ЗД Бул Инс“ АД. Видно от подписано между собственика на автомобила и
застрахователя споразумение от 18.06.2019г. ищецът е постигнал съгласие с „Рентал Груп“
ЕООД да бъде изплатено обезщетение в размер на 11109.45 лева, което било осъществено
на 14.04.2020г. Плащането е удостоверено с платежно нареждане.
Приложена е покана от ищеца до ответника, от която се установява, че сумата, ведно
с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева или сума в общ размер от
11124.45 лева е била предмет на регресна претенция, получена от адресата. С отговор от
11.03.2021г. ответникът е отказал плащане с довод, че произшествието не е настъпило по
начина, описан в приложените документи.
Спорни са всички обстоятелства по делото.
За изясняване на спора е разпитан като свидетел водачът на л.а. „Порше Кайен“ –
Йоана А.. Същата е потвърдила описания в ДКП механизъм на произшествие, като изрично
е заявила, че ударът е настъпил поради навлизане на насрещно движещият се автомобил в
нейната лента за движение, както и че не е могла да предотврати удара, още повече, че за
всяка посока на движение била отредена само по една лента за движение. Водачът е
уточнил, че не е имало спор с водача на другия автомобил относно причината за удара, тъй
като водачът на л.а. „Пежо 406“ е признал вината си. Свидетелят отрича да познава този
водач.
Разпитан като свидетел е и управляващият л.а. „Пежо 406“ – Н. П.. Същият е
потвърдил, че вината за произшествието се дължи на неговото противоправно поведение,
изразяващо се в неразрешено навлизане в лентата за насрещно движение,с което станал
причина за удара.
Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение,
че:
Причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на л.а.
„Пежо 406“, който поради недостатъчен контрол над управляваното превозно средство
е отклонил същото в лентата за насрещно движещите се автомобили и е причинил
удар с л.а. „Порше Кайен“;
Ударът е настъпил при преодоляване на завой, като точното местоположение не е
установено от документите по делото, но е на пътя с.Братово - с.Полски Извор;
Описаните от ищеца вреди по л.а. „Порше Кайен“ са в причинно-следствена връзка с
3
произшествието;
Стойността на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на събитието е
в размер на 20541.96 лева;
Ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. „Порше Кайен“;
Водачът на л.а. „Пежо 406“ е можел да предотврати удара, тъй като е имал техническа
възможност да контролира траекторията на движение на управляваното от него МПС
и така да осигури безпрепятствено разминаване на автомобилите, но не е сторил това.
Във връзка с оспорването, че автомобилите въобще не са преминавали през
процесния участък от пътя са постъпили два броя писма от АПИ, с което удостоверяват, че
действително няма регистрирано движение на нито един от двата автомобила от
преброителни камери, както и писмо от 10.06.2022г., с което признават, че в участъка от
пътя, на който е настъпило произшествието, няма поставени такива автоматични устройства
за записване на пътния трафик (пътят е третокласен).
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана.
Проведено е пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си
ищеца – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по
договор за застраховка ГО МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с
което последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по
договор за имуществено застраховане вещ.
Възраженията на ответника, че не е доказан нито механизма на произшествието, нито
причинната връзка между него и вредите, съответния техния размер, са опровергани от
събраните доказателства. В свидетелските си показания водачите на участващите в
процесното ПТП превозни средства са потвърдили механизма, описан в ДКП и схемата към
него, съответно в подаденото уведомление. Вида и стойността на вредите, настъпили в
резултат именно на това произшествие, са установени с описите на застрахователя и
приетата автотехническа експертиза. Доводите, че водачите се познават и поради това
показанията им не следва да се приемат за достоверни, изведено от адресната им
регистрация в един жилищен квартал, са неоснователни. Свидетелят А. изрично отрече да
познава другия водач, на който такъв въпрос дори не е поставян, а и това обстоятелство по
никакъв начин не лишава от достоверност дадените показания. Липсата на съставен от
органите на пътната полиция протокол не прави исковата претенция недоказана.
Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на иска, който подлежи на
доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, а и не би
могъл да има такава роля, след като в нормативната уредба няма изискване за съставяне на
такъв протокол, щом причинени вреди имат само материален характер /чл.6 от Наредба №
Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд/. Не се
доказа виновно нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на
управляващия л.а. „Порше Кайен“. Напротив, установи се, че водачът на л.а. „Пежо 406“ е
4
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е контролирал
превозното средство и е допуснал забранено навлизане в насрещната лента, с което е станал
причина за удара.

Относно размера:
Застрахователят по задължителна застраховка ГО отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по
договора. Обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената
вреда, а определянето на размера съгласно Методиката и приложенията към Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН не намира приложение, когато за формиране на обезщетението са
представени надлежни доказателства – фактура, за сторените разходи по възстановяване на
увредения автомобил /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
652/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,
ТК, които не са изгубили своята актуалност/.
В настоящия случай, вещото лице е посочило, че стойността на вредите, нанесени при
произшествието на л.а. „Порше Кайен“ е в размер по-висок от изплатеното застрахователно
обезщетение на собственика на застрахованата вещ по споразумението от 18.06.2019г. Ето
защо, исковата претенция следва да се уважи в цялост.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане, като с изтичане на срока и при установена основателност на претенцията,
ответникът се счита за изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира
вредите. Ето защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца
разходи по водене на делото, тъй като е станала причина за завеждане на иска.
Сторените от ищеца разходи в производството са в общ размер на 849.98 лева, от
които 444.98 лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева депозит за
призоваване на свидетел, 5.00 лева такса за издаване на съдебно удостоверение и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Същите се присъждат в тежест на ответника.
-
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55
ти
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, да заплати на „ЗД
Бул Инс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
5
№ 87, сумата 11124.45 лева – суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Автокаско“ на л.а.
„Порше Кайен“ с рег.№ РВ 9452 СМ за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 27.02.2019г.
на пътя между с. Братово и с.Полски извор, община Камено, по вина на водача на л.а. „Пежо
406“ с рег. № А 1688 МС, застрахован по договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 09.06.2021г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК да
заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК сумата 849.98 лева – разноски за настоящото
производство.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: BG 55 STSA 9300 0016 1883 03 при „Банка ДСК” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6