Р Е
Ш Е Н И Е
№................/………………
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание на шести юни две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чаракчиев
в.гр.д. № 389 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Т.П.П., гражданка на Руската Федерация, подадена чрез адв. С.Р.
срещу Решение № 5314/19.12.2017 г., постановено по гр.дело № 9811/2017 г. на
Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника, срещу „Фам
Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Сирма войвода” № 4, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5100,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – физически и морални страдания от
неправомерното поведение на „Фам Билдинг“ ООД, изразяващо се в предоставяне на
апартамент за търговска дейност на „Дом Мениджмънт“ ООД, водещо до шум, опашки,
разговори между собственици на апартаменти от всички „Фортуни”, плач на
доведените с тях деца, постоянно тютюнопушене на служители на фирмата,
разговори на висок глас между служители на фирмата, наличието на лица във
видимо нетрезво състояние, клиенти на фирмите и лица, проявяващи непристойно
поведение, които обстоятелства съвкупно не са позволили на ищцата и нейното
семейство да си починат пълноценно през лятната почивка, а именно през периода
31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на последния ден на деликта – 23.08.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Въззивникът сочи,
че обжалваното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Определя като голословен
и неправилен извода на ВРС, че в случая няма възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД от „Фам Билдинг“ ООД към „Дом Мениджмънт“ ООД. В тази връзка
излага, че процесният апартамент е собственост на ответника и няма статут на
офис, но въпреки това е предоставен за ползване с тази цел на „Дом Мениджмънт“
ООД. Твърди, че това се доказва от
обстоятелството, че дружественият договор на „Дом Мениджъмънт“ ООД е подписан
от Х. Ш. П., М. Ц. В., Ж.А. А. и С. А. Н., а последните трима са управители и
на ответното дружество. Следователно то е предоставило на „Дом Мениджъмънт“ ООД
ползването на процесния апартамент с търговска цел, тъй като седалището и управлението
на това дружество е на адреса на процесния апартамент.
На следващо място излага,
че с молба-уточнение от 30.10.2017 г. е оспорил като неверни, антидатирани и
неавтентични следните документи представени от ответника: 1) Договор за наем от
25.05.2016 г. между „Фам билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт“ ООД; 2) Договор за
наем от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и „Дом Мениджмънт“ ООД; 3)
Приемо-предавателен протокол от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и
„Дом Мениджмънт“ ООД; 4) Заповед № 002/10.05.2016 г. за обект ап.2-0, бл.
„Фортуна Кейп-2“ на управителя на „Дом мениджмънт“. Като фиктивни са оспорени и
първите два документа, тъй като реално в счетоводството на „Фам билдинг“ ООД и
„Дом Мениджмънт“ ООД няма отразено както плащане, така и получаване на наем по
договорите. Съдът обаче допуснал съществено процесуално нарушение, като без да
е открил производство по чл. 193 от ГПК по отношение на оспорените документи е
приел, че същите са безспорни и представляват годно доказателствено средство.
В жалбата се сочи
също, че именно собственикът на вещта отговаря за правилното ѝ ползване,
а не лицето, което фактически я използва. Поради това в качеството си на
собственик именно „Фам билдинг“ има законово задължение да следи дали
процесният апартамент се ползва по предназначение. Освен това от всички събрани
по делото доказателства се установява знание на управителите на „Фам билдинг“
ООД, че апартаментът се ползва не по предназначение. След като лицето М. В.
било управител и на двете дружества, то не може да се приеме за вярна тезата,
че „Фам билдинг“ ООД не било информирано и не било възлагало на „Дом
мениджмънт“ ООД да ползва процесния апартамент като офис.
Твърди, че
възлагане по смисъла на чл. 49 от ЗЗД възниква и при наличието на две фирми
както е в случая.
Неправилно съдът е
приел, че в случая няма причинна връзка между действията на ответника и
причинените вреди, защото ако управителите на ответното дружество не бяха
предоставили на „Дом мениджмънт“ ООД ползването на процесното помещение като
офис, то ищцата П. нямаше да ги претърпи. Като неправилен се определя и изводът
на съда, че твърдяните вреди са останали недоказани.
По изложените
съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ВРС, вместо
което съдът да постанови друго с което да уважи исковата претенция.
В срока по чл.263,
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Фам билдинг“ ООД, в който
е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба срещу постановеното
решение, което намира за правилно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба.
В о.с.з. страните
поддържат изразеното становище по съществото на спора и молят за присъждане на
направените разноски.
По предмета на така предявения иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба
ищцата Т.П.П., гражданка на Руската Федерация, сочи, че е собственик на
апартамент в гр. Бяла с административен адрес ул. „Петър Петров“, № 12, ет. 4,
ап. № 5-2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
07598.84.145.1.25 по КККР, изграден в жилищна сграда „Фортуна кейп 2“. През
периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. ищцата пребивавала в описания недвижим
имот, с цел почивка, но нямала нормални условия за такава поради неправомерно
поведение на ответника „Фам билдинг“ ООД. Дружеството било собственик на апартамент
№ 2-0 в същата сграда „Фортуна кейп 2“ и въпреки, че имота нямал статут на
офис, в разрез със закона ответникът го отдал под наем на „Дом мениджмънт“ ООД,
чиито адрес на управление съвпада с този на апартамента. От своя страна „Дом
мениджмънт“ ООД започнало да експлоатира жилището с търговска цел, въпреки, че
предназначението на имота не било сменено. В резултат от това ищцата претърпяла
значителни неудобства, тъй като търпяла шум от посетителите и клиентите на „Дом
мениджмънт“ ООД в апартамента, конфликти с тях, забележки да не вдигат шум, да
се държат благопристойно в двора на комплекса, да не пречат на живущите там.
Затруднено било ползването на двора на комплекса, както и на басейна. Често
между клиентите, както и между тях и персонала на „Дом мениджмънт“ ООД, се
водели разговори на висок тон. Дружеството обслужвало няколко жилищни комплекса
в района и пред процесния апартамент постоянно се тълпял народ, имало майки с
непрекъснато плачещи деца, хора които се карали помежду си, включително във
видимо нетрезво състояние, държащи се непристойно. В следствие от описаното
ищцата и семейството ѝ понесли физически и морални страдания от
неправомерното поведение на „Фам билдинг“ ООД изразяващо се в предоставяне на
апартамент за търговската дейност на „Дом мениджмънт“ ООД.
Ищцата твърди, че
двете дружества са свързани лица, тъй като съдружници във „Фам билдинг“ ООД са
М. Ц. В., Ж. А. А. и С. А. Н., които са съдружници и в „Дом мениджмънт“ ООД,
заедно с лицето Х. Ш. П. Управители на ответника били тримата съдружници поотделно,
а на „Дом мениджмънт“ ООД М. В. и Х. П. На 06.06.2016 г. уведомила „Дом
мениджмънт“ ООД, че желае да има пълноценни условия за отдих, но въпреки дадените
обещания фирмата продължила да ползва апартамента като офис. Поради това на
07.03.2017 г. подала жалба до Община Бяла, в резултат на което бил съставен
констативен протокол от 27.04.2017 г. за незаконосъобразното ползване на имота
като офис. Към настоящия момент апартаментът се използва като склад, въпреки
заповедта в срок до 30.05.2017 г. да се преустанови ползването му като офис.
Сочи се, че
ответното дружество „Фам билдинг“ ООД е възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД,
а преки причинители на увреждането са управители на това дружество – М. Ц., Ж.
А. и С. Н., които са извършили виновни и противоправни действия и бездействия,
изразяващи се в предоставяне на апартамент № 2-0 под наем на „Дом мениджмънт“
ООД с цел ползване като офис, поради което същите са деликтно отговорни по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Поддържа, че
претърпените вреди са причинени при или по повод изпълнение на възложената
работа, а именно - изпълнение на търговската дейност на „Дом мениджмънт“ ООД в
посочения апартамент. Алтернативно счита, че четирите физически лица – М. Ц., Ж.
А. и С. Н. и Х. П., които са подписали дружествения договор на „Дом мениджмънт“
ООД, са солидарно отговорни за причинените на ищцата вреди, поради което е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 53 от ЗЗД.
В обобщение
формулира петитум за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 5100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди – физически и
морални страдания от неправомерното поведение на „Фам билдинг“ ООД, изразяващо
се в предоставяне на апартамент за търговска дейност на „Дом мениджмънт“ ООД,
водещо до шум, опашки, разговори между собственици на апартаменти от всички
„Фортуни”, плач на доведените с тях деца, постоянно тютюнопушене на служители
на фирмата, разговори на висок глас между служители на фирмата, наличието на
лица във видимо нетрезво състояние, клиенти на фирмите и лица, проявяващи непристойно
поведение, които обстоятелства съвкупно не са позволили на ищцата и нейното
семейство да си починат пълноценно през лятната почивка, а именно през периода
31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на последния ден на деликта – 23.08.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане.
През въззивната
инстанция ищецът-въззивник е уточнил, че поддържа предявеният иск, но претендира солидарно осъждане
на „Фам билдинг“ ООД и „Дом мениджмънт“ ООД за претърпените вреди, тъй като
последното дружество чрез дружествения си договор по смисъла на чл. 49 от ЗЗД възложило
на своите управители – Х. Ш. П. и М. Ц. В., пряко да ръководят търговската му
дейност, а те са разпоредили неправомерно апартамент № 2-0 да се ползва като
офис отдадения и дружеството е извършвало търговска дейност в апартамента, в
противоречие с чл. 178, ал.4 от ЗУТ.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника „Фам билдинг“ ООД, в която искът се
оспорва по основание и размер. Излага, че дружествата „Фам билдинг“ ООД и „Дом
мениджмънт“ ООД не са свързани лица. Сочи, че съгласно т.3 от договора за наем,
процесният апартамент е предоставен за ползване по предназначение. Поддържа се,
че искът неоснователно е насочен срещу „Фам билдинг“ ООД, тъй като наемателят
не е изпълнявал възложена от дружеството работа, нито е експлоатирал имота в
интерес на дружеството и неговата търговска дейност. Ответникът твърди, че
вредата, която се претендира не е в резултат от свойствата на самата вещ, а на
действия свързани с нейната експлоатация.
По данни на
наемателя „Дом мениджмънт“ ООД, апартаментът е нает за подслон на управителя на
фирмата, която била ангажирана да обслужва общите части и имущество на
процесната сграда. След покани от собственици на жилища в тази и други сгради,
дружеството да организира офис през летния сезон, който да е в близост до
сградите, обслужвани от фирмата, „Дом мениджмънт“ ООД фактически ползвало имота
като офис в летните месеци на 2016 г., в часовия диапазон от 9:00 до 14:00.
След жалба на ищцата до Община Бяла, ответникът предупредил наемателя да ползва
имота по предназначение, а той от своя страна преустановил ползването на
апартамента като офис и го използвал само за подслон на управителя и почивка.
Твърди, че Законът
за търговския регистър не поставя изискване като седалище и адрес на търговците
да се посочват помещения със статут на офис.
Сочи, че
апартамент № 2-0 е на приземен етаж, с отделен вход, а останали 29 обекта от
сградата са с общ. Сочи, че има и отделен независим достъп от улицата. Това се
дължи на обстоятелството, че първоначално инвеститорът на строежа е предвиждал
апартаментът да се ползва като офис, видно и от площообразуването на сградата.
Твърди, че са налице всички условия апартаментът да получи статут на офис в
кратък срок.
Оспорва
настъпването на вреди от фактическото ползване на имота като офис, за периода
31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. След като ищцата е закупила имота в сграда в
режим на ЕС, то същата се е съгласила да търпи типичните неудобства на
междусъседското съжителство. Непристойното поведение на етажен собственик или
негов гост не е основание за ангажиране на отговорността на ответника, нито на
наемателя, тъй като не е предизвикано от търговската им дейност. Липсват и
актове на компетентните органи за нарушения на наредбите на Община Бяла или на
правилата за вътрешния ред в комплекса.
Счита за необоснована претенцията на ищцата
за затруднено ползване на двора в комплекса, както и басейна. Поддържа, че
ищцата има неуредени финансови отношения с наемателя „Дом мениджмънт“
ООД. Излага, че встъпването на
дружеството в облигационни правоотношения с трети лица не е неправомерно деяние
и не може да доведе до увреждащо въздействие. По изложените съображения моли предявения
иск да бъде отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение, доколкото същото е прекомерно
завишено с оглед и на периода, в който ищцата твърди да са търпени вредите – 23
дни.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, (а и от приложените доказателства се установява) че
всяка от страните е собственик на самостоятелен обект – апартамент в сграда „Фортуна кейп 2”,
находяща се в гр. Бяла, област Варна, местност „Глико”, ул. „Петър Петров” № 12, както и че ответникът е отдал под наем собствения си жилищен имот на
дружеството „Дом мениджмънт” ООД по силата на договор за наем от 25.05.2016
г., като през посочения период 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. (исковия период) наемателят е ползвал жилището като офис.
От справки от търговския регистър се установява, че към момента на
завеждане на исковата претенция управители на „Фам билдинг“ ООД и „Дом
мениджмънт” ООД, са лицата М. Ц. В., С. А. Н., Ж. А.
съответно М. Ц.В. и Х. Ш. П. Видно е и, че първите три лица са съдружници в
първото дружество, както и във второто, наред с Х. П.
Към
доказателствата по делото е прието писмо - претенция, с което ищцата уведомява
дружеството-наемател „Дом мениджмънт” ООД за претърпените
от нея и семейството ѝ физически и морални страдания от дейността на този
офис и е поискала да бъде разрешен въпросът относно закриването му. Приложена е
електронна кореспонденция между ищцата и „Дом мениджмънт” ООД, осъществена през месец юни 2016, във връзка с желанието на ищцата да
има пълноценна почивка по време на престоя си в България.
Видно от
приложените писма и констативен протокол на Община Бяла, след извършена проверка
от общинска комисия по жалба на О. В.Л. от 29.04.2017, е разпоредено в срок до
30.05.2017 г. да се преустанови ползването на процесния имот като офис.
Установява се и, че на 07.03.2017 г. ищцата също е подала жалба срещу
ползването на апартамента като офис.
Видно от Удостоверение
№ 1/26.01.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория,
което страните не спорят, че се отнася до жилището собственост на ответника, предназначението
му е променено от офис в апартамент.
Ищецът е ангажирал
гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите Е. Х. Х. и М.
С. Д. И двамата сочат, че ищцата била в България през лятото на 2016 г. за
времето от 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., и по-точно в собствения си апартамент
в гр. Бяла, жилищен комплекс „Фортуна кейп 2”.
Свидетелят Х.
сочи, че ищцата нееднократно се е оплаквала, че е подложена на неудобства,
безпокойствие и шум от страна на клиенти в офиса, неправомерно използван от „Фам
билдинг“ ООД и „Дом мениджмънт” ООД за търговски
цели. Излага, че процесният апартамент е собственост на „Фам билдинг“ ООД. През
лятото на 2016 г. няколко пъти ищцата провеждала разговори с М. В. с молба да
се преустанови ползването на имота като офис, която обаче била отхвърлена с
пренебрежение, поради което ищцата много се разстроила и притеснила. Гласът ѝ
треперел, пребледнявала. Често имала главоболие и казвала, че сънят ѝ е
разстроен, вдигала кръвно. Свидетелят няколко пъти я придружавал до аптеката.
Ищцата била много разочарована, че не се спазват законите. Споменавала многократно,
че ако е знаела, че ще има такива проблеми, изобщо е нямало да си купува
апартамент в България. Доколкото знае, О. Л. – собственик на друг апартамент в
сградата, също се е оплаквала от дейността на офиса. Издадено било предписание
да се преустанови дейността в апартамента, след което офисът бил закрит.
Съгласно
показанията на другия свидетел на ищцата – М. С. Д., Т. е имала пререкания със
собственика на ответното дружество – М. В., тъй като „Дом
мениджмънт” ООД имат офис в процесната сграда. Ищцата
помолила В. да прекратят дейността си или да са по-тихи, а той постоянно се
карал се нея, долу се пушели цигари. След като помещението се превърнало в
склад, постоянно влизали и излизали работници и апартаментът на ицщата не бил
място за почивка. Тя съжалявала, че си е купила това жилище. Нейна приятелка –
Олеся също имала проблеми, имало и други, които се оплаквали. Свидетелят сочи,
че Т. стигнала до психиатър, до изписване на лекарства, започнала да повръща,
състоянието ѝ се променило. Заявява, че за престоя ѝ през лятото на
2016 г. я е виждал около 3-4 пъти. Свидетелят не познава лично М. В. Виждал го
е два пъти, когато ищцата имала разправии с него. Обяснява, че нейният
апартамент се намира на ет. 4, в дясно. Прозорците ѝ гледат към двора и
към басейна. Не знае какви са отношенията на ищцата с „Дом
мениджмънт” ООД. Посочва, че това дружество е ползвало
помещението долу като офис през 2015 г., а през 2016 г. било склад.
Ответникът по
делото също е ангажирал гласни доказателства. Свидетелят М. Т. заявява, че
живее в процесната сграда постоянно от около 3 години и половина. Според нея,
прилепеното помещение до сградата не е възможно да се използва като жилищно
помещение, а било офис на „Дом мениджмънт” ООД, което лично за свидетеля било много удобно. Знае за двама недоволни
собственици. Посочва, че офисът работел от 09:00 часа до 14:00 часа, като имало
нарочна обява, че работят с клиенти до 14:00 часа. Две момичета приемали
таксите и понякога управителят Х. бил там. Свидетелката често минавала през
двора, като в работно време максимум двама човека стоели пред офиса. Имало
деца, които вдигали шум, но това били деца на собственици от техния комплекс.
Само два или три пъти видяла външни деца, които били поканени от техните деца.
Обяснява, че входът към офиса е съвсем отделно от входа към басейна и към
двора. Според нея това по никакъв начин не създава проблем за свободен достъп.
Посочва, че Т. била недоволна от обстоятелството, че дружеството наемател станало
управляваща фирма в комплекса, но не е чувала от нея да се оплаква, че има
здравословни проблеми поради работата на офиса. Не може да каже колко комплекса
е управлявало това дружество, но ориентировъчно посочва, че са около 10.
Съгласно
показанията на допуснатия на ответника свидетел Б. Д. И., служител на „Дом
мениджмънт” ООД, неформално изпълняващ длъжността
заместник-управител. Обяснява, че в процесният имот бил използван като офис –
имало две служителки, които обслужвали клиентите, съответно управителят също
понякога бил там. Описва помещението като такова с отделен вход откъм улицата.
Посочва, че миналото лято - т.е. през
2016 г. също е работил в „Дом мениджмънт” ООД. Не е забелязал присъствието им да пречи на собствениците. Заявява, че
офисът обслужвал и други комплекси, не само „Фортуна 2”. Впоследствие била
извършена проверка от общината, при която било установено, че това помещение не
е със статут на офис, поради което потърсили ново такова. Свидетелят обяснява,
че познава ищцата визуално. Доколкото знае, тя не си плаща нито обслужване,
нито нищо.
От представеното
копие от паспорт на ищцата се установява, че в процесния период 31.07.2016 г. –
23.08.2016 г. същата е пребивавала в Република България.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Производството е
образувано по иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Чрез
представените пред ВОС уточнителни молби въззивникът-ищец е посочил, че
поддържа и двете твърдения за извършен деликт – 1) управителите на ответното
дружество неправомерно и съзнателно отдали под наем процесния апартамент на
трето за спора лице - „Дом мениджмънт” ООД, 2) управителите
на „Дом мениджмънт” ООД от своя страна
неправомерно и съзнателно разпоредили ползването на наетия имот по начин, по
който ищецът е претърпял вреди, които претендира да му бъдат репарирани
солидарно от двете дружества. Чрез извършеното принципно недопустимо изменение
на иска пред настоящата инстанция (макар и следствие от привеждането на
исковата молба в редовност), същият е насочен срещу нов ответник, но за
солидарното му осъждане, наред с първоначалния. Въпреки това съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по всички фактически твърдения на ищеца за наличие на извършени
деликтни деяния и за възлагане по чл. 49 от ЗЗД, макар и същите да са били
противоречиво и непрецизно въведени с исковата и уточняващата молби. На
следващо място трябва да се отбележи, че съдебната практика е последователна и
категорична, че солидарните длъжници са обикновени другари, т.е. решението не е
необходимо да е еднакво спрямо тях и едновременното им участие в процеса не е
процесуална предпоставка за неговата допустимост. Поради това, след като е
разгледал релевантните за основанието на иска твърдения, макар и същият да е бил
насочен само срещу единия от твърдяните солидарни длъжници, то районният съд не
е постановил недопустимо решение, без участие на надлежна страна в процеса.
Следователно не се налага обезсилване на обжалваното решение и връщане на
делото за конституиране на нов ответник наред с първоначалния, във фазата на
връчване на исковата молба. В случая няма пречка ищецът да насочи иска си срещу
другия твърдян солидарен длъжник в отделен процес. В обобщение ВОС приема, че пред
настоящата инстанция искът предявен срещу „Фам билдинг“ ООД е конкретизиран
надлежно, по начин който разрешава произнасяне по същество и на въззивния съд
по наведените в жалбата оплаквания, част от които съдът приема за прецизирани едновременно
с уточненията на иска, доколкото вече не се поддържа твърдението за наличие на
възлагане на работа от „Фам билдинг“ ООД към „Дом мениджмънт“ ООД.
Безспорни по
делото са следните обстоятелства: че страните са собственици на самостоятелни
обекти в процесната сграда и че в процесния период 31.07.2016 г. – 23.08.2016
г. дружеството „Дом мениджмънт“ ООД е осъществявало търговска дейност именно в
собствения на ответника апартамент № 2-0, който няма статут на офис. Непротиворечиво
се установява от доказателствата по делото също и, че ищцата е пребивавала в
своето жилище в гр. Бяла, през същия период, както и че посочените като
съпричинители лица действително са били управители на ответното дружество и на „Дом
мениджмънт” ООД, съобразно твърденията на ищеца.
Спорът по делото (пренесен
и пред настоящата инстанция) е по отношение на елементите от фактическия състав
на иска по чл. 49 от ЗЗД: 1) наличието на правоотношение по възлагане на
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице -
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него. Елементите от фактическия състав на
иска по чл. 49 от ЗЗД (извън вината на причинителя и противоправността на
деянието), трябва да се докажат от претендиращия обезщетението – в случая ищеца
П..
На първо място
съдът намира, че сключването на разпоредителна сделка по управление (в случая
отдаването под наем на процесния апартамент № 2-0) с имот собственост на
дружеството, попада в кръга от дейности, които се организират и ръководят от управителя
на търговско дружество, съгласно чл. 141, ал.1 от ТЗ. Следователно твърдяното
неправомерно деяние на управителите на ответното дружество е извършено в
изпълнение на възложените им правомощия по ТЗ, което обуславя и евентуалната отговорност
на „Фам билидинг“ ООД за неимуществени вреди, ако такива бъдат причинени от
действията на неговите управители. Отговорността на дружеството би произтекла
от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действие в
негов интерес, резултатът от което ще рефлектира в неговото имущество.
На следващо място,
при изследване на елементите от самия деликт, съдът намира, че действително деянието
на управителите на „Фам билдинг“ ООД би могло да се квалифицира като нарушение
на чл. 178, ал.4 от ЗУТ, доколкото липсва спор по делото, че процесният
апартамент не е използван по предназначението си като жилище, а за развиване на
фактическа търговска дейност. От това обстоятелство обаче принципно може да
възникнат предпоставки за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на наемодателя по чл. 237, ал.2, т.4 от ЗУТ, но не и за реализиране
на гражданската му отговорност за причинени неимуществени вреди на ищцата,
доколкото съдът намира, че по делото не е доказана противоправност на деянието.
В случая ищецът твърди най-общо, че действията на управителите на „Фам билдинг“
ООД са довели до появата на шум създаван от множеството клиенти на наемателя
„Дом мениджмънт“ ООД, които заплащали в неговия офис таксите по обслужване на общите
части на няколко сгради в гр. Бяла, включително процесната. В тази връзка по
делото обаче не са събрани доказателства, че извършваната в нарушение на чл.
178, ал.4 от ЗУТ търговска дейност в процесния апартамент е довела до
струпването пред него на майки с деца, хора в нетрезво състояние и тн., т.е.
съобразно подробно въведените с исковата молба твърдения. Показанията на
ангажираните, в тази връзка свидетели - Емил Христов и Мартин Добрев, не
съдържат никакви сведения за струпване на клиенти на „Дом мениджмънт“ ООД пред
офиса в апартамент № 2-0 (още по-малко за такива в нетрезво състояние или с
непристойно поведение и тн.) въпреки че и двамата свидетели твърдят да са
посещавали имота на ищцата в процесния период. Същите излагат, че ищцата им е
споделяла, че е подложена на неудобства, безспокойствие и шум, но свидетелите
нямат преки впечатления източник на тези негативни влияния да са клиенти на
„Дом мениджмънт“ ООД. Наред с това съдът не кредитира като обективни
показанията на свидетеля Добрев относно преките му впечатления от периода 31.07.2016
г. – 23.08.2016 г., тъй като същият излага, че през 2016 г. апартаментът на
ответното дружество бил ползван като склад, от който постоянно влизали и
излизали работници, а в същото време между страните всъщност няма спор за това,
че тогава апартаментът е функционирал като офис. На практика ищцата не е
ангажирала доказателства, които да установяват нейните твърдения, поради което
тя е страната, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно
проведеното доказване. В случая негативния правен резултат за ищцата се
изразява в ангажимента на съда да приеме, че деянието на управителите на
ответното дружество не е противоправно, съответно същото не би могло да се
отрази негативно в правната сфера на ищцата, по твърдения от нея начин.
Липсата на един от
елементите на деликта обезсмисля обсъждане на останалите – в случая
настъпването на неимуществените вреди и наличието на причинно-следствена връзка
между тях и деянието, което е достатъчно основание за да се приеме, че деликт
не е налице. Следователно и искът по чл. 49 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По изложените съображения и
предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивника следва да
бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение направени от въззиваемото
дружество пред настоящата инстанция, които съобразно представените
доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие
от 31.05.2018 г., възлизат на 300,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5314/19.12.2017
г., постановено по гр.дело № 9811/2017 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Т.П.П., родена на *** г.,
гражданка на Руска Федерация, с постоянен адрес: Руска Федерация, гр. Москва,
ул. „Широкая“, дом 1, корпус 1, кв. 57 да заплати на „Фам Билдинг“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Сирма
войвода” № 4 сума в размер
на 300,00 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 280, ал. 3, т.1, предл.
първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.