№ 46018
гр. София, 28.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110152499 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Установителен
иск за съществуване на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
263959/25.09.2023 г., подадена от „Г-----“ АД, ЕИК -, със седалище и адрес на
управление: гр. С--“, представлявано от Членовете на УС: В--, ЕГН
**********, С-, ЕГН ********** и Н- Д., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. Г. С. Г., със съдебен адрес гр. С----, тел. 0-
---, e-mail; gaidaiiev@abv.bg срещу Л. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
„Л---, ап. 73, с която е предявен иск с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ, с който се иска да се признае за
установено, че Л. Г. Д. дължи на „Г-----“ АД сумата 2373 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието по трудовия договор,
прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно
със законната лихва върху сумата от 2373 лева, считано от датата на
депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение - 21.12.2022 г. по
ч.гр.д. № 20221110169476 по описа на СРС 26 с-в за 2022 г.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е бил на
трудов договор по чл.67, ал.1 КТ с ищцовото дружество от 05.03.2019 г.
Твърди се, че ответникът е бил уволнен на 30.12.2019 г., съгласно Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,
като основанието било дисциплинарно уволнение. Посочва се, че причината
за уволнението била неявяване на работника на работа за периода от
03.12.2019 г. до 10.12.2019 г. Твърди се, че същият бил поканен да даде
обяснения, но не е дал, а заповедта за уволнение му била връчена. Ищецът
счита, че е възникнало правото му на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер
1
на срока на предизвестието, уговорено между страните. Твърди се, че била
изпратена покана за изплащане на обезщетението, която била получена от
длъжника на 15.12.2022 г., но той все още не е платил. Моли съда да уважи
иска.
Посочва банкова сметка на която ответника да плати, както следва:
IBAN: BG66BUIN95611000422304, BIC: BUINBGSF, АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ АД.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Трудов договор от 05.03.2019г.; Докладна записка; Покана за обяснения и обратна
разписка; Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" от 30.12.2019г.
и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 30.12.2019г. и обратна
разписка; Покана за плащане от 13.12.2022г. и обр. разписка; Заявление за издаване
заповед за изпълнение; Документ за платена д.т. в заповедното производство;
Разпореждане № 93810/28.07.2023г и Съобщение от 07.08.2023 г.;
Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза, на която вещо
лице, което, след като извърши проверка при ищцовото дружество, да даде
заключение за брутното трудово възнаграждение на ответника и размера на
тримесечното обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата молба.
Излага следната фактическа обстановка: пуснал молба за напускане на
15.06.2018 г., поради излизане в пенсия, като ищецът му отговорил, че
трябвало да изчака три месеца, тъй като такива били условията на договора.
Изчакал да минат трите месеца, като след това началника на ремонтно звено
му заявил, че трябва да чака още, тъй като нямало кой да работи. Изчакал още
два месеца и половина и казал на началника, че напуска. Напуснал на
03.12.2019 г. Бил тръгнал на същия ден и не се връщал. Отговорили му, че ще
го изгонят като мръсно куче. Нищо не е получавал, не е подписвал нищо.
Всичко било свободни съчинения, датите били измислени, информацията не
отговаря на истината. Ищецът се е комбинирал с адвоката и лъгали, като
дърти цигани. Посочва адрес и телефон за връзка: гр. София, ж.к. --------- – V,
--
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 69476/2022 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 1836/16.01.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 07.09.2023 г. (л.44 от ч. гр. д. № 69476/2022 г.), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 09.10.2023 г., на
основание чл.60, ал.6 ГПК (07.10.2023 г. е събота). Исковата молба е подадена
в съда на 25.09.2023 г. и в същата дата се представени доказателства за това,
поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото
2
производство е допустимо.
По държавната такса
Материалният интерес на иска е 2373.00 лева, поради което таксата по
чл.1 ТДТССГПК, редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК е 47.48 лева, които са
внесени с платежно от 25.09.2023 г. (л.27 от делото).
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв Г. С. Г., със съдебен адрес гр. С----, тел.
0----, e-mail; gaidaiiev@abv.bg, с валидно пълномощно за всички инстанции
(л.26 от делото).
Ответникът не се представлява, на този етап.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да бъде изготвен доклад по
делото
На основание чл.146, ал. 2 ГПК съдът следва да укаже на ответника, че
не е ясно дали оспорва истинността на връчените обратни разписки, т.е. дали
са подписани от него. Ако ги оспорва то следва да внесе депозит за съдебно-
графологична експертиза.
На същото основание следва да се укаже на ищеца, че не е ясно какви
документи са изпращани в цитираните от него обратни разписки.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед спазване на императивни правни норми и правилно решаване на
казуса, следва на основание чл.190 ГПК да се задължи ищецът да представи
цялото трудово досие на ответника, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, като при неизпълнение на указанията
в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно че страната
е създала пречка за установява на всички факти по повод възникване и
прекратяване на трудовото правоотношение.
Следва да се приеме за послужване ч. гр. д. № 69476/2022 г., което да
се върне, след влизане в сила на решение по настоящото делото.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и
относими, поради което искането следва да бъде уважено. Ето защо исканата
експертиза следва да бъде допусната. Експертизата е поискана от ищцовото
дружество, поради което депозитът за изготвяне и защита на СТЕ следва да
бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160 ГПК страната следва да
3
бъде задължена да внесат депозит в общ размер на 500 лева (петстотин лева),
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определениезаседание,
по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени
представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB
9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи
доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д-----, което да се призове след
внасяне на депозит (d.nesheva@abv.bg, +-).
Предварителни въпроси
Предявен е осъдителен иск, поради което, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя
върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 18.03.2024 година от 09.15 часа , за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
4
определение.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.4 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 263959/25.09.2023 г., подадена
от „Г-----“ АД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С--“, представлявано от
Членовете на УС: В--, ЕГН **********, С-, ЕГН ********** и Н- Д., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител адв. Г. С. Г., със съдебен адрес гр. С----, тел. 0----, e-mail;
gaidaiiev@abv.bg срещу Л. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Л---, ап. 73, с която е
предявен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ, с
който се иска да се признае за установено, че Л. Г. Д. дължи на „Г-----“ АД сумата 2373 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието по трудовия договор, прекратен поради налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно със законната лихва върху сумата от 2373
лева, считано от датата на депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение -
21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 20221110169476 по описа на СРС 26 с-в за 2022 г.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е бил на трудов договор
по чл.67, ал.1 КТ с ищцовото дружество от 05.03.2019 г. Твърди се, че ответникът е бил
уволнен на 30.12.2019 г., съгласно Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като основанието било дисциплинарно уволнение. Посочва
се, че причината за уволнението била неявяване на работника на работа за периода от
03.12.2019 г. до 10.12.2019 г. Твърди се, че същият бил поканен да даде обяснения, но не е
дал, а заповедта за уволнение му била връчена. Ищецът счита, че е възникнало правото му
на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на срока на предизвестието, уговорено между
страните. Твърди се, че била изпратена покана за изплащане на обезщетението, която била
получена от длъжника на 15.12.2022 г., но той все още не е платил. Моли съда да уважи
иска.
Посочва банкова сметка на която ответника да плати, както следва: IBAN:
BG66BUIN95611000422304, BIC: BUINBGSF, АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата молба. Излага следната
фактическа обстановка: пуснал молба за напускане на 15.06.2018 г., поради излизане в
пенсия, като ищецът му отговорил, че трябвало да изчака три месеца, тъй като такива били
условията на договора. Изчакал да минат трите месеца, като след това началника на
ремонтно звено му заявил, че трябва да чака още, тъй като нямало кой да работи. Изчакал
още два месеца и половина и казал на началника, че напуска. Напуснал на 03.12.2019 г. Бил
тръгнал на същия ден и не се връщал. Отговорили му, че ще го изгонят като мръсно куче.
Нищо не е получавал, не е подписвал нищо. Всичко било свободни съчинения, датите били
измислени, информацията не отговаря на истината. Ищецът се е комбинирал с адвоката и
лъгали, като дърти цигани. Посочва адрес и телефон за връзка: гр. София, ж.к. Л---
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
5
Иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ,
с който се иска да се признае за установено, че Л. Г. Д. дължи на „Г-----“ АД сумата 2373
лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието по трудовия договор, прекратен поради налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно със законната лихва върху сумата от 2373
лева, считано от датата на депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение -
21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 20221110169476 по описа на СРС 26 с-в за 2022 г.
Възражения на ответника:
Оспорва изцяло фактическата обстановка. Въвежда правопогасяващо възражение, а
именно, че е подал молба за напускане до работодателя на 16.06.2018 г. –
тримесечният срок за предизвестие бил спазен
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не е спорно между страните, че са се намирали в трудово правоотношение при
условията на безсрочен трудово договор – чл.67, ал.1, т.1 ГПК. Не се спори, че
договорът е сключен на 05.03.2019 г., а работникът е започнал на работа на 11.03.2019
г. Не се спори, че ответникът бил със срок на изпитване 6 месеца уговорен в полза на
работодателя, съгласно чл.70, ал.2 КТ. Не е спорно, че съгласно трудовият договор
страните са се договорили, че срокът за предизвестие е 3 месечен. Не е спорно, че
основната трудово месечно възнаграждение било в размер на 700.00 лева, а
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 1%
върху основното месечно възнаграждение за всяка година.
Спорно е дали ищецът е имал основание да прекрати трудовото правоотношение чрез
дисциплинарно уволнение, спазени ли са предпоставките да дисциплинарно уволнение
– фактически състав.
Спорно е дали ответникът е подал молба за прекратяване на трудово правоотношение
в уговорения от страните или упоменатия от закона срок.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221, ал.2
КТ,в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, следва да установите
следните обстоятелства:
1. Наличие на трудово правоотношение между страните
2. Налице ли са предпоставките на чл.189, ал.3 КТ, а именно
- фактите на чл.190, ал.1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни
- наложеното дисциплинарно наказание е от орган, който има тези правомощия – чл.192 КТ.
Не се сочи, кой е бил управителя към 30.12.2019 г. или членове на управителния съвет
- работодателят е поканил работника да даде писмени обяснения – чл.193, ал.1 КТ
- спазени са сроковете по чл.194 КТ
3. Заповедта за дисциплинарно уволнение е писмена и мотивирана. В нея да е посочено
нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага – чл.195, ал.1 КТ.
4. Заповедта е връчена на ответника – чл.195, ал.2 КТ
5. Заповедта е получена от ответника – чл.195, ал.3 КТ
6. Страните да са се договорили, че срокът за предизвестие при напускане е 3 месеца
7. Размерът на обезщетение за неспазен срок за предизвестие по чл.221, ал.2 КТ е 2373
лева.
6
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи:
1. Плащането на процесната сума
2. Подал е молба за напускане, която да е в тримесечен период преди датата на напускане
3. Молбата да е достигнала до знанието на работодателя.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, какви документи са
изпратени в писмата, които са връчени на ответника (л.10,14,16,17 от
делото), на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, кога работодателят е
уведомен за напускането му, т.е. кога молбата за напускане е връчена на
работодателя, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не е ясно дали оспорва истинността на
документите – получаване на обратни разписки за връчена покана за
представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина
(л.9-10 от делото), връчена заповед за дисциплинарно уволнение (л.11-14
от делото), заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (л.14 от
делото), връчена покана за плащане на процесната сума (л.15-17 от делото).
УКАЗВА на ответника, че в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение ако, следва да:
Посочи дали оспорва истинността на документите – не се е разписал на
тях, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приеме, че не оспорва истинността на посочените документи
Ако оспорва истинността на документите, да внесе депозит депозит за
съдебно-графологична експертиза (СГЕ) в размер на 1000 лева (хиляда
лева) по депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC – CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на
тези факти;
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: Трудов договор от 05.03.2019г.; Докладна записка;Покана за
обяснения и обратна разписка;Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение"
от 30.12.2019г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 30.12.2019г. и
7
обратна разписка; Покана за плащане от 13.12.2022г. и обр. разписка;Заявление за
издаване заповед за изпълнение;Документ за платена д.т. в заповедното производство;
Разпореждане № 93810/28.07.2023г и Съобщение от 07.08.2023 г.;
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи цялото трудово досие на ответника,
на основание чл.190 ГПК, в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото определение, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в
срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно че страната е
създала пречка за установява на всички факти по повод възникване и
прекратяване на трудовото правоотношение.
ПРИЕМА за послужване ч. гр. д. № 69476/2022 г., което да се върне,
след влизане в сила на решение по настоящото делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
на която вещото лице, след като извърши проверка при ищцовото дружество,
да отговори на следния въпрос:
1. Колко е брутното трудово възнаграждение на ответника и размера на
тримесечното обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева (петстотин лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д-----, което де си призове след внасяне на
депозит (d.nesheva@abv.bg, +-).
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
8
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
9
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.03.2024 година от 09.15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10