№ 23
гр. Троян, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340100397 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, предявен от «ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от *** против Й. Ц. Ч., с
настоящ и постоянен адрес: ***, ЕГН **********.
Ищецът обосновава своя правен интерес от предявяване на осъдителния иск по чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че по ч.гр.д. № 1063 по описа на Троянски
районен съд за 2020г. заповедният съд е отхвърлил изцяло подадено заявление по чл.417, т.2
от ГПК против Й. Ц. Ч., с настоящ и постоянен адрес: ***, ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ищецът основава претенцията си на договор за потребителски кредит № ***
сключен между страните на 28.09.2018г., по силата на който на ответника била
предоставена сума в размер 2 628.23 лв. Твърди се, че видно от погасителния план към
договора, задължението на Й. Ц. Ч. е уговорено да бъде заплатено на 26 равни месени
вноски, всяка в размер 134.33 лв.
Твърди се, че ответникът е преустановил плащане на три месечни вноски с падеж
05.10.2019г., 05.11.2019г. и 05.12.2019г., поради което ищецът е обявил цялото задължение
за предсрочно изискуемо.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което ответникът Й. Ц. Ч. да
бъде осъден да му заплати сума в общ размер 2 272.36 лв., от която главница в размер на 1
696.52 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2020г. до окончателното й
1
изплащане; сумата 294.69 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.10.2019г. до
12.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 281.15 лв. за периода 05.10.2019г.-
16.11.2020г.
Ответникът Й. Ц. Ч. не е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не е
взел становище по иска и не е ангажирал доказателства. За последиците от неподаване на
отговор и неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане от 22.06.2021г.,
връчено му лично.
В съдебно заседание за ищцовото дружество ««ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****,
редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален
представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.Свилен
Стоянов, с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли иска да бъде
уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Й. Ц. Ч. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че действително е
взел кредит в размер на 2000.00 лв. от ищцовото дружество, който погасявал до определено
време, но останала още дължима сума, която той определя около 1000.00 лв. В хода на
съдебното производство същият представя платежен документ, от който е видно, че е
погасил на 15.11.2021г. сума в размер на 150.00 лв. от задължението по процесния кредит.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Ч.гр.д. № 1063 по описа на Троянски районен съд за 2021 г. е образувано по подадено
заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от ***, в качеството им на
изпълнителни директори, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу Й. Ц. Ч., с настоящ и постоянен адрес: ***, ЕГН **********.
С разпореждане № 260020 от 06.01.2021г. съдът е отхвърлил изцяло подаденото
заявление и е отказал да издаде заповед за изпълнение, тъй като искането не отговаря на
изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения
му тридневен срок, както и поради противоречие със закона. Разпореждането е влязло в
законна сила на 30.03.2021г., предвид което и съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК, съдът е указал на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, че може да предяви осъдителен
иск относно вземането, предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото е представен договор за потребителски кредит № *** сключен между
страните на 28.09.2018г., от който се установява, че размера на кредита е 2 000.00 лв.; общ
размер на застрахователна премия - 346.63 лв., от които 171.60 лв. „BANK комбо живот“ и
175.03 лв. „BANK комбо безработица“. Уговорена е еднократна такса за оценка на риска в
размер на 281.60 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен
като годишен лихвен процент, е 26.79 %, а ГПР е 44.85. Посочено е в договора, че общата
2
сума, дължима от потребителя, е 3 492.70 лв.
Видно от погасителния план към договора, задължението на Й. Ц. Ч. е уговорено да
бъде заплатено на 26 равни месени вноски, всяка в размер 134.33 лв., общо 3 492.70 лв.
Осъдителната претенция на ищеца включва сумата 1 696.52 лв., представляваща
дължима главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.11.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 294.69 лв., представляваща договорна
лихва за периода 05.10.2019г. до 12.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 281.15 лв.
за периода 05.10.2019г.-16.11.2020г.
По искане на ищеца съдът допусна съдебно-счетоводна експертиза, от чието
заключение се установява, че общият размер на платените вноски по договора е 1669.20 лв.,
като са платени до 12 вноска включително.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира
следното:
Осъдителният иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е предявен във връзка с изцяло
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
подадено по ч.гр.д. № 1063 по описа на Районен съд гр.Троян за 2020г.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит и дадена въз основа на
него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне
предоставената сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото,
основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
страните са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от
сключения между тях договор за потребителски кредит № ********** от 28.09.2018г.
В ИМ е посочено, че размерът на предоставения кредит е 2 628.23 лв. Видно е от
договора обаче, че това не е сумата, предмет на договора, а е сбор от размера на кредита -
2000.00 лв., двете застраховки – 171.60 и 175.03 лв. и таксата за оценка на риска в размер
на 281.60 лв. Това обстоятелство е отразено от ищеца и в представената уточнителна молба
в производството по чл.129, ал.2 от ГПК, като е посочено, че тези суми са разпределени с
месечните вноски, където е включена и договорената между страните възнаградителна
лихва.
В случая в претенцията на заявителя за главница е включена такса за оценка на риска,
уговорена при сключване на договора размер на 281.60 лв. Предвид, че договорът за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда.
3
Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая с процесния договор са уговорени клаузи, предвиждащи суми,
представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, затова тези
уговорки са нищожни поради противоречие със закона.
Посочената такса за оценка на риска представляват действие по усвояването и
управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита.
По отношение застрахователната премия, която също е включена в претендирания
размер за главница по кредита, видно от представения договор е, че застраховката е
сключена на 28.09.2018г. между „УНИКА Живот“ АД и Й. Ц. Ч.. В случая "Ти Би Ай Банк"
АД е застрахователен посредник и ползващо се лице, но дружеството-заявител не договаря
за себе си, а от името и за сметка на застрахователя - чл. 313 от КЗ. По договора за
застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната
премия, възникват направо в патримониума на ЗК "Уника Живот" АД. "Ти Би Ай Банк" АД,
като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на
вноските по премията.
В уточнителната молба е посочено, че застрахователната премия е платена директно
на застрахователя, но не са представени доказателства, установяванащи това твърдение.
Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по
кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Поради
което вземането за застрахователна премия не се дължи от ответника.
Освен изложеното съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на
вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Освен това, предвид
свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с
погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща
ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК
регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на
4
„застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от
лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради
което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.
По отношение на договорната и мораторната лихва е видно, че същите са формирани
върху размер на главница, който включва не само непогасената част от главницата на
отпуснатия кредит, но и две застраховки и такса оценка на риска, поради което претенцията
на ищеца и в тази част е неоснователна.
При изготвяне на доклада по делото, при разпределение на доказателствената тежест,
съдът изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи и
докаже изискуемостта, ликвидността и формирането на размера на претендираното вземане.
Въпреки указанията, ищцовото дружество не е представило надлежни доказателства в
настоящия процес относно формиране размера на главното и акцесорните вземания.
Липсват доказателства в този смисъл и в заповедното производство, поради което и съда е
отхвърлил подаденото заявление.
С оглед на изложеното осъдителният иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид, че ответникът не е претендирал разноски, съдът
не следва да присъжда такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК,
предявен от«ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
***, представлявано от *** с искане да бъде осъден Й. Ц. Ч., с настоящ и постоянен адрес:
***, ЕГН **********, да заплати на ищеца сума в общ размер 2 272.36 лв., от която
главница в размер на 1 696.52 лв. по договор за потребителски кредит № *** сключен на
28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2020г. до окончателното
й изплащане; сумата 294.69 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.10.2019г. до
12.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 281.15 лв. за периода 05.10.2019г.-
16.11.2020г., като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5