Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 23.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева т.д. № 259
по описа за 2019 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по
реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по
жалбата на „****“ АД, със седалище гр. ****,
****, представлявано от изпълнителния директор ****, против отказ № 20191016162234 от 12.11.2019 г. на
длъжностното лице при Агенция по
вписванията, постановен по заявление с
вх. № 20191016162234 от 16.10.2019 г. С
жалбата се поддържа довод, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като е
в несъответствие с материалния закон - § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, чл. 59,
ал. 3 от ЗМИП и чл. 145, ал. 1 и ал. 3 от ЗППЦК. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на този довод. Жалбоподателят счита, че при съобразяване
приложимите разпоредби и наличието на изключение по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на
ЗМИП, установената приложимост на специални правила по отношение на публичните
дружества и тяхната персонална структура, достатъчно е да се посочи публичното
акционерно дружество като действителен собственик. В случая счита, че това е
сторено, тъй като дружеството-заявител е посочило именно наличието на публично
дружество, което упражнява непряк контрол върху него, с което е изпълнило
задължението си по отношение заявяване
на действителни собственик. Моли окръжния съд да отмени обжалвания отказ и да
задължи Агенцията по вписванията да впише заявените данни относно юридическото
лице, чрез което се осъществява контрол върху заявителя.
Съдът, като разгледа жалбата и приложените към
преписката на Агенцията по вписванията писмени доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срока, предвиден в чл. 25, ал. 1 от ЗТР, срещу акт, подлежащ на
обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което разглеждането
й е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, предвид следните съображения:
От данните по приложената преписка е
видно, че пред Агенция по вписванията е постъпило заявление с вх.№ 20191016162234 от 16.10.2019 г., подадено от упълномощен представител на
търговеца „****“ АД, ****, с посочено
основание за вписване чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари /ЗМИП/. Заявено е вписване на юридически лица /“****“ АД гр. **** и „****“
АД гр. ****/, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол върху дружеството
– заявител. Не е заявено вписване на действителни собственици – физически лица,
като изрично е посочено, че няма такива. Към заявлението е приложена декларация
/по образец/ по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
С обжалвания отказ № 20191016162234 от 12.11.2019 г. длъжностното лице по регистрацията към
Агенцията по вписванията е отказало вписване по така подаденото заявление с мотиви, че ако дъщерните
дружества на публичните такива /каквото се явява и дружеството – заявител/
попадат в изключението, посочено в § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП, тогава обстоятелства
относно действителен собственик не следва да бъдат заявявани за вписване в
регистъра /чл.63, ал.5 от ЗМИП/, респективно данни за дружества, чрез които
пряко и непряко се упражнява контрол следва да се впишат само при наличие на
физическо лице – действителен собственик, което упражнява контрол чрез тях.
Съдът намира
така постановеният от длъжностното лице
по регистрацията отказ за неправилен.
Съгласно нормите на чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл.
63, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, в съответствие
с изискванията на Директива /ЕС/ 2015/849 за предотвратяване използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на
тероризма, се въвеждат изисквания за идентифициране на физическите лица,
действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание,
установява се ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне
от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на конкретна, точна и актуална информация относно такива
действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите,
включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
В чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП законодателят е определил както подлежащите на вписване данни,
така и техният източник – декларация, чиято форма и съдържание се определят с
правилника за прилагане на закона.
За вписване на тези обстоятелства в
Агенция по вписванията – Търговски регистър е утвърден образец на заявление Б7
за вписване на обстоятелствата относно действителни собственици. Образецът на заявление Б7 включва част I – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП,
включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол“ с поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, с едно възможно
вписване /данни за едно лице/ и поле 538 – юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, отново с едно възможно
вписване /данни за едно лице/ както и подраздел „Действителни собственици –
физически лица“ с три възможни вписвания.
Длъжностното лице извършва проверка
само дали подадената декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП и дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване.
При съобразяване на обстоятелствата, които
са заявени за вписване в търговския регистър
с подаденото от „****“ АД заявление и които са декларирани в
декларацията, съставена по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и на чл. 38 от
Правилника за прилагане на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно
производство не е заявено вписване на физическо лице като действителен
собственик на капитала на дружеството, а на две юридически лица, които
контролират съответно пряко и непряко дейността му.
Видно е от приложената към заявлението
декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и представените по
делото удостоверения за актуално състояние и книги на акционерите, че притежател на най-голям брой акции,
съставляващи 90,36 % от капитала на
дружеството – заявител „****“ АД е „****“
АД гр. ****, с ****, а 99,16 % от
капитала на последното дружество се притежават от „****“ АД гр. ****, ****.
При
извършена справка в регистъра на публичните дружества, създаден и поддържан от
КФН, се констатира, че „****“ АД има качеството на публично дружество по
смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, предвид което акциите му са допуснати до
търговия на регулирания пазар.
Следователно
заявителят „****“ АД попада в хипотезата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. С
цитираната норма е предвидено изключение за случаите, в които се касае до
дружество с акции, търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на
изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или
на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква
обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното
обявяване е предвиден друг механизъм – съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗМИП информацията за дялово участие, подлежаща на
разкриване, се събира по реда на Глава единадесета, Раздел първи от ЗППЦК.
След като оповестяването на информация за
действителен собственик по смисъла на ЗМИП е изключена по отношение на
дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, то по отношение на
неговото дъщерно /или контролирано от него/ дружество е достатъчно да се посочи
публичното акционерно дружество като краен и действителен собственик, а
действителните собственици на последното
ще бъдат обявени по специалния за това ред.
В
случая заявителят е изпълнил задължението си за обявяване на лицата, чрез които
върху него се упражнява пряк и непряк контрол и с оглед характера на последното
по веригата като публично дружество не е обявил физически лица като
действителни собственици, тъй като такива следва да се идентифицират по реда на
друг закон.
Предвид
гореизложените съображения обжалваният отказ на длъжностното лице по
регистрацията е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като бъдат дадени
указания на длъжностното лице да извърши исканото вписване.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказ № 20191016162234 от
12.11.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията.
УКАЗВА на длъжностното лице по
регистрацията да впише заявените обстоятелства със заявление вх.№
20191016162234 от 16.10.2019 г.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: