РЕШЕНИЕ
№ 15455
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110118813 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Ц. Б. Д. против
[************], с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 14 835,72
лева, представляваща лихва, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
19536/2009 г. по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20138500401335 по описа на
ЧСИ [************] на КЧСИ, с район на действие СГС, поради погасяване на
главното вземане. В условията на евентуалност е предявен отрицателен установителен
иск за недължимост на горепосочената сума, поради погасяването й по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на издадена по ч.гр.д.№
19536/2009 г. по описа на СРС заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на 14.04.2009 г. бил издаден и
изпълнителен лист, по силата на който бил осъден да заплати на „[************]
следните суми: 27 912,04 евро, представляваща главница по договор за кредит,
обезпечен с ипотека от 18.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2009
г. до изплащане на вземането; 1557,07 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 25.01.2008 г. до 06.04.2008 г.; 56,19 лева, представляваща наказателна лихва
за периода от 25.01.2008 г. до 06.04.2008 г., както и сумата от 2182,39 лева,
представляваща разноски в заповедното производство. Ищецът поддържа, че въз
1
основа на издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изп.д.№
504/2009 г. по описа на ЧСИ М.м., което било прекратено по молба на взискателя от
20.09.2013 г. На 17.10.2013 г. въз основа на гореописания изпълнителен лист било
образувано изп.дело № 20138500401335 по описа на ЧСИ [************] на КЧСИ, с
район на действие СГС в хода, на което имотът бил изнесен на публична продан и по-
голяма част от дълга бил погасен. По молба от 10.08.2016 г. ответното дружество,
същото било конституирано като взискател, въз основа на сключен договор за цесия с
банката. Ищецът поддържа, че след конституирането на новия взискател, през периода
от 21.10.2016 г. до 2019 г. не били извършвани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а
извършените след това такива не са прекъснали давността. По изложените в исковата
молба и последваща уточняваща молба твърдения ищецът обосновава правния си
интерес от предявените искове за недължимост на процесната сума, представляваща
лихва, поради погасяване на задължението за главница в хода на изпълнителното
производство, а в условията на евентуалност - поради изтекла погасителна давност
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Претендира и направените в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията на
ищеца, че вземането е погасено по давност с доводи, че по време на образуваното
изп.д.№ 1335/2013 г. по описа на ЧСИ [************], е било в сила Постановление №
3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, поради което давност не е текла до 26.06.2015 г.
Поддържа се, че в случая е било налице процесуална активност на кредитора, която е
поддържала висящността на изпълнителния процес, като следва да бъде отчетено и
времето през което поради обявеното в страната извънредно положение, давностните
срокове не са текли. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции се прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20138500401335
по описа на ЧСИ [************] с район на действие СГС, от което се установява, че
същото е образувано на 17.10.2013 г. по молба от [************], в качеството на
взискател. Видно от съобщение с вх.№ 8883/17.10.2013 г. е, че ЧСИ М.м. е възложил
висящо изпълнително дело № 20097860400504 по негов опис, за продължаване на
изпълнителните действия от ЧСИ [************] срещу длъжника Ц. Д. – настоящ
ответник.
2
На 14.12.2012 г. ЧСИ е наложил и запор върху настоящи и бъдещи вземания на
длъжника по притежавани от него банкови сметки.
Със запорно съобщение от 21.10.2013 г. ЧСИ е наложил и запор върху вземания
на длъжника по притежавани от него банкови сметки.
Със съобщение от 23.10.2013 г. ЧСИ е насрочил публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника, като с молба от 13.11.2013 г. взискателят е поискал
същата да бъде спряна. Със съобщение от 18.11.2013 г. ЧСИ е спрял насрочената
публична продан.
Със запорно съобщение от 18.03.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение.
С молба от 29.07.2015 г. първоначалния взискател е поискал да бъде насрочена
публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот, като такава е
насрочена със съобщение от 06.08.2015 г.
С обявление на ЧСИ от 14.08.2015 г. е изнесен на публична продан недвижим
имот, собственост на длъжника, находящ се в [************]
С постановление за възлагане на недвижим имот от 18.09.2015 г. гореописания
недвижим имот е възложен на купувач [************].
С молба от 04.12.2015 г. купувачът е поискал да бъде извършен въвод във
владение на гореописания имот, който не се е състоял, тъй като с молба от 27.01.2016
г. купувачът е поискал отлагане.
С молба от 31.05.2016 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи възбрана и по
отношение на собствен на длъжника недвижим имот – [************], находящи се в
[************]
С молба до ЧСИ от 10.08.2016 г. настоящият ответник е поискал да бъде
конституиран като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия с
[************]
С молба от 12.08.2016 г. първоначалния взискател е поискал от ЧСИ да наложи
запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение, получаваното от длъжника,
което е сторено със запорни съобщения от 16.08.2016 г.
С молба от 04.10.2016 г. от [************] отново е поискано насрочване на
дата за въвод във владение на гореописания недвижим имот.
С молба до ЧСИ от 21.10.2016 г. настоящият ответник е поискал ЧСИ да
извърши справки относно имущественото състояние на длъжника, като предприеме
съответните действия с цел обезпечаване на вземането му.
Видно от приложения по делото протокол от 10.11.2016 г. е, че купувача
[************] не е въведен във владения на гореописания недвижим имот, находящ
се в гр.[************], като на длъжника е даден срок за освобождаването му. С
протокол за въвод във владение от 25.11.2016 г. имотът е предаден на купувача.
С молба от ответното дружество от 28.01.2019 г., в качеството на взискател по
3
изпълнителното дело, е поискано ЧСИ отново да извърши справки относно наличие на
доходи от страна на длъжника и налагане на запори д цел обезпечаване на вземането.
С молба от 12.04.2019 г. ответното дружество е поискало ЧСИ да наложи запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е уточнило, че актуалния размер
на вземането е главница от 0,02 лева и лихви в размер на 15327 лева.
Със запорно съобщение от 15.04.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху „всяко“
възнаграждение за труд на длъжника.
Със запорно съобщение от 25.04.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху всички
вземания (обезщетения), които ще бъдат изплатени на длъжника във връзка с
прекратяване на трудовото му правоотношение.
С молба от 14.12.2021 г. настоящият ответник е поискал от ЧСИ да наложил
запор върху банкова сметка на длъжника в конкретна банка, като по делото няма данни
за предприето от страна на ЧСИ изпълнително действие.
С молба от 17.01.2023 г. ответникът отново е поискал налагане на запори върху
вземания на длъжника с цел обезпечаване на вземането, като е уточнил, че към
22.12.2022 г. дължима е сумата от 0,02 лева главница, лихви в размер на 14835,72 лева
и такси в размер на 18 лева.
Със запорни съобщения от 31.01.2023 г. и 15.02.2023 г. ЧСИ е наложил запор
върху банкови сметки на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение.
Видно от съобщение от 16.05.2023 г. е, че ЧСИ е преустановил изпълнителните
действия на основание чл.432, ал.2 ГПК и издадената по настоящото производство
обезпечителна заповед.
По делото е приложен още и заверен препис от първоначално образуваното
изпълнително дело № 20097860400504, в което се съдържа издадения на 14.04.2009 г.
по гр.д.№ 19536/2009 г. по описа на СРС изпълнителен лист. Видно от същия е, че Ц.
Б. Д. е осъден да заплати на [************] сумата от 27 912,04 евро - главница по
договор за кредит от 18.04.2007 г., 1557,07 евро – лихва за периода от 25.01.2008 г. до
06.04.2009 г., 56,19 евро - лихва за периода от 25.01.2008 г. до 06.04.2009 г., ведно със
законната лихва от 06.04.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2182,39
лева – разноски по делото.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
4
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване
или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането
по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните не се спори, че въз основа на издадения на 14.04.2009 г.
изпълнителен лист по гр.д.№ 19536/2009 г. по описа на СРС, на 30.05.2009 г. е било
образувано изпълнително дело № 20097860400504 по описа на ЧСИ м.м., с район на
действия СГС. Не е спорно също, че по молба на първоначалния взискател
[************] изпълнителното производство е продължило под № 20138500401335
по описа на ЧСИ [************], с район на действия СГС.
В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е
налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл са разясненията, дадени с определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. дело №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се
ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Ето защо,
на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания, установени със заповед за
изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е 5 години, тъй като заповедите за изпълнение, издадени по
реда на ГПК от 01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и влизат в сила по арг. от чл.
424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /в
този смисъл - определение № 315 от 15.05.2020 г. по т. дело № 2143/2019 г. на II т. о.
на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о./.
Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
5
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване на искове – чл. 252 от ГПК (отм.), чл. 254 от
ГПК (отм.), чл. 255 от ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение на парично задължение се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането / в този
смисъл са решение № 261588 от 10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9988/2020 г.;
решение № 261568 от 10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5505/2021 г.; решение №
261440 от 28.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9262/2020 г. и др./
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20138500401335
по описа на ЧСИ [************], с район на действия СГС е, че същото е образувано
на 17.10.2013 г. С оглед предходното следва да се има предвид, даденото с ТР №3/2020
г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК разрешение, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме,
че за периода от образуване на изпълнителното дело № 20138500401335 по описа на
ЧСИ [************] до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния
процес. Първото предприето срещу длъжника действие в изпълнителното
производство, водещо до прекъсване на давността, е от 14.08.2015 г., когато собствен
на длъжника недвижим имот, находящ се [************] е изнесен на публична
продан. С последващи молба от взискателя - от 31.05.2016 г., 12.08.2016 г., 28.01.2019
г., 12.04.2019 г. и от 17.01.2023 г., е поискано извършването на изпълнителни действия
спрямо имуществото на длъжника. На 15.04.2019 г., както и на 25.04.2019 г. по
изпълнителното дело е наложен запор върху банкови сметка на длъжника.
С оглед предходното, следва да се отбележи, че перемпцията е без правно
значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Перемпцията
не изключва правото на принудително изпълнение. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
6
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела. Когато и да е поискано и предприето съответното
изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките
на изпълнително дело или в образувано отделно производство, като е без значение
дали изпълнителното дело е перемирано, или не. Съдебната практика приема, че
прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от
по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело
изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект /в този
смисъл са Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. дело № 3409/2021 г. на III г.о. на ВКС,
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС/ . Налага се
извод, че предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия въз основа на
депозираната от взискателя молба след настъпилата перемпция, водят да прекъсване на
давността.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че в случая вземането не е
погасено поради изтекъл давностен срок, а по делото липсват доказателства за
погасяване на главното вземане, съответно относно приложението на чл.119 ЗЗД така,
както се твърди в исковата молба. С оглед предходното, предявения отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. В конкретния случай дружеството ответник не претендира
разноски и по делото не са представени доказателства за реално направени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Б. Д., ЕГН ********** срещу[************], със
седалище и адрес на управление: гр[************], отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата от 14 835,72 лева,
представляваща лихва, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 19536/2009 г.
по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20138500401335 по описа на ЧСИ
7
[************] на КЧСИ, с район на действие СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8