към Решение по АНД
№ 3400/2019 г. по описа на ПРС, ХI н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е по внесен Акт № 12
от 04.06.2019 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство по чл. 2 от
УБДХ срещу Т.П.П. заради това, че същият е проявил на
публично място непристойна проява, която се изразява в употреба обидни думи и
нецензурни изрази спрямо орган на власт – служители на I РУ към ОД на МВР Пловдив, с
което грубо е нарушил обществения ред и спокойствие.
В открито съдебно заседание нарушителят П. се
явява лично, доведен от полицейски служители при Първо РУ на ОД на МВР Пловдив.
Нарушителят признава вината си и моли за по-ниско наказание. Изразява дълбокото
си съжаление за поведението си.
Съдът от фактическа страна
установи следното:
Т.П.П. -
роден на *** г., ***, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********
на 04.06.2019 г. около 00:30 часа в гр. Пловдив се придвижвал с лек автомобил BMW с рег. № ****, като се намирал
на предната пасажерска седалка и на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с
ул. „Пере Тошев“ при разминаване със служебен автомобил на I РУП се провикнал срещу
служителите с думите „************!“, което е станало достояние на намиращите
се в същия автомобил полицаи. В автомобила, в който се возил нарушителят, се
намирали и неговите познати В.К. и М.Т.. Тази постъпка предизвикала възмущение
у всички тях.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на нарушителя Т.П., дадени пред полицейските органи и
пред съда, на свидетелите ст. полицай С.Ю., полицай Г.С., В.К., М.Т., докладни
записки, изготвени от полицейските служители на Първо РУ на ОД на МВР Пловдив И.К.
и С.Ю.. При преценката на обясненията на свидетелите и на нарушителя и данните
от докладните записки съдът намира, че същите са достоверни, добросъвестно
дадени, последователни и без липса на противоречия, поради което следва да им се
даде вяра и да се приемат за установени фактите по акта. Не се събраха
доказателства, които да опровергават записаното в Акта за констатиране на
проява на дребно хулиганство относно времето, мястото, авторството и механизма
на деянието. Установява се, че нарушителят П. е изрекъл неприлични думи и
изрази по отношение на преминаващата покрай него служебна кола на полицията и
намиращите се в нея служители. Последните са възприели казаното от него и са
спрели автомобила, с който се придвижвал. Същото са възприели и Т. и К., които
били с нарушителя. Тези изводи за случилото се, се
подкрепят и от обясненията на самия П., който признава за поведението си.
Изразява дълбокото си съжаление за случилото се. Спомените му съдържат
достатъчна информация за думите и поведението му и са в съзвучие с останалия
събран доказателствен материал.
Актът за констатиране на проява
на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от нарушителя, двама
свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата обстановка и при
изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършените от В. деяния, а
именно изричането на нецензурни думи и изрази, каквито несъмнено са „************!“
– са с негативен заряд и насочени към определено лице с оскърбителна цел и представляват
такава непристойна проява в оскърбително отношение към граждани и орган на
власт – униформени полицейски служители, каквато се изисква от закона.
От правна страна съдът намира, че
е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ, което се изразява в употреба на ругатни и псувни, обиждане и крещене на
полицейски служители и обидни думи към граждани. Осъщественото деяние е
противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената
опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл
да ги предотврати. Представлява и нарушаване на обществения ред и спокойствие,
но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление
по чл. 325 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете, че Т.П. не е личност в висока степен на обществена
опасност, поради което и наказанието „Задържане до 15 денонощия в структурно
звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и
нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които
са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя
П., тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне
и превъзпитание на нарушителя най-подходящо се явява административното
наказание глоба. При определяне размера ѝ съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство дълбокото разкайване и съжаление за стореното, признанието на
съставомерните факти и младата възраст на дееца. Това навежда съда за неговата
по-ниска обществена опасност. Ето защо административното наказание глоба, което
следва да се наложи е справедливо да бъде ориентирано към минималния му размер,
а именно за сумата от 100 лева. Настоящата инстанция счита, че този размер на
глобата би допринесла целения ефект на наказанието нарушителят да се поправи и
превъзпита, и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни
действия и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече
към орган на властта.
По изложените съображения
постанови своя акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.