Р Е
Ш Е Н
И Е № 260113
гр.Пловдив, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Д.Дойчева и
прокурора Гинка Лазарова, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 1649 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда № 301/21.11.2017г. по НОХД № 3199/2017г. по описа на ПРС, 2 н.с. съдът
е признал подс. М.Д.К., ЕГН: ********** за виновна в това, че на 14.05.2016г. в
гр. Пловдив е причинила другиму – на А.П.Г. *** две средни телесни повреди, а
именно счупване на дясна лъчева кост на типично място, което е довело до трайно
затрудняване движението на горния десен крайник за срок по-голям от 20 дни и
счупване на стилоидния израстък на лява лъчева кост, което е довело до трайно
затрудняване движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни,
поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК я е осъдил на
две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното на подсъдимата наказание с изпитателен срок от
четири години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител А.П.Г. сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно
със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното
й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер е
отхвърлил гражданския иск. Съдът е осъдил подсъдимата да заплати по сметка на
Районен съд гр.Пловдив сумата от 400 /четиристотин/ лева държавна такса върху
уважения граждански иск, както и разноските по делото - на гражданския ищец и
частен обвинител разноските за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лева,
а по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски на досъдебното
производство в размер на 115,92 лева, както и направените разноски на съдебното
производство в размер на 100 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.Пловдив.
Против
така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. Н.С., като
защитник на подс. К., с която се иска присъдата да бъде отменена като
неправилна - незаконосъобразна и явно несправедлива и вместо нея постановена
нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото й
обвинение, както и да се отхвърли изцяло предявеният граждански иск като
недоказан, ведно с всички произтичащи от това законни последици.
Присъдата
се обжалва и от гражданския ищец и частен обвинител Г., която чрез процесуалния
представител адв. Й.Б. с въззивна жалба, както и допълнителна такава, иска
постановената по делото присъда да бъде изменена в частта й относно гражданския
иск, като същият бъде уважен в пълния предявен размер от 20 000 лв., както и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание представителят
на ОП Пловдив намира и двете жалби за неоснователни. Сочи, че присъдата на
първата инстанция е законосъобразна, а присъденият размер на гражданския иск –
справедлив, поради което се предлага на въззивния съд да потвърди присъдата
изцяло.
Гражданският ищец и частен
обвинител – А.Г. се представлява от адв. Й.Б., който поддържа въззивната жалба; сочи, че съдът не е отчел адекватно
неблагоприятните последици за здравето на пострадалата – причинените й
множество телесни увреждания /освен съставомерната средна телесна повреда/,
продължаващият и понастоящем период на възстановяване на лицето и
необходимостта от полагане на допълнителни грижи за нея. Поради това се иска
увеличаване на размера на гражданския иск.
Жалбоподател Г. поддържа
становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимата – адв. Н.С.
поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да отмени присъдата на първата
инстанция, като признае подсъдимата за невинна и отхвърли изцяло предявения
граждански иск, алтернативно – да отмени и върне делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав или да намали размера на наложеното наказание. Защитникът
акцентира на нарушения на процесуалните правила, допуснати от долния съд в хода
на съдебното дирене, липсата на произнасяне от същия по наведените от защитника
възражения; сочи, че по делото са останали неизяснени съществени обстоятелства
от кръга на тези по чл. 102 от НПК; възразява по доказателствения анализ на
първата инстанция, на липсата на обсъждане на противоречията в събраните
доказателства. Също така акцентира на липсата на доказателства, които по
несъмнен начин да установяват противоправно поведение от страна на подзащитната
му, според престъплението, за което е привлечена в това й качество.
Подсъдимата К. поддържа становището
на защитника си и моли съда да я оправдае.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните
жалби /както и допълнението към тази на гражданския ищец/ и съображенията на
страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на
атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивните жалби са процесуално
ДОПУСТИМИ – подадени в срок, при наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла
на чл. 318 от НПК лица.
За да постанови съдебния си акт,
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Д.К. и свид. А.П.Г.
се познавали преди инкриминираната дата като
живущи в гр. Пловдив, в жилищна кооперация, находяща се на бул.“***“ № ***.
Свид. А.Г. заедно със съпруга си обитавали апартамент от третия етаж на
жилищната кооперация. В апартамент на първия етаж на същата кооперация живеела
подсъдимата М.К. заедно със съпруга си - свид. Л.К.. В същата кооперация апартамент
на втори етаж ползвали под наем свид. С.Д.и С.К..
В кооперацията се влизало през
вход от бул. “****“. Вход към кооперацията с врата от бяла алуминиева дограма
имало и от градинка зад кооперацията. До вратата имало два прозореца, от които
се виждало част от стълбището към първия етаж на кооперацията и междинната стълбищна площадка между първи етаж
и партера на кооперацията.
До инкриминираната дата между подсъдимата
К. и свидетелката Г. нямало спорове или претенции по отношение на
междусъседските им отношения.
Семейство Г. отглеждали домашен
любимец – куче, порода „***“, което било на възраст около 17 години, което
разхождали ежедневно сутрин, обед и
вечер. Вечер провеждали разходките около 21.00 часа. На 14.05.2016г. около
21,00 часа вечерта, както обикновено, свид. А.Г. извела домашния любимец от
апартамента с намерение да го разходи. Слизайки по стълбите, тя минала покрай
апартамента на семейство К. и тъкмо започнала да слиза по стълбите от първия
етаж към изхода, когато чула, че вратата на семейство К. се отворила. Свид. А.Г.
спряла и се обърнала с лице към отварящата се врата. Там видяла свид. Л.К.. На
казаното от свид. К., че извеждала животното много късно на разходка, свид. А.Г.
отговорила, че все още било 21,00 часа. С това разговора между двамата
приключил и като видяла, че свид. Л.К. се обърнал да си влезе в апартамента, Г.
също се обърнала с намерение да продължи към изхода на кооперацията. В същия момент от жилището излязла и подс. К..
Тя била видимо раздразнена и изразила неодобрението си от начина, по който свид.
Г. водила домашния си любимец по стълбището и за неговия лай при извеждането
му, като освен това направила и коментар относно внучките на свид. Г.. Той бил
възприет като обиден от свид. А.Г., която й отговорила, че все пак имала внуци. Макар междувременно подсъдимата
К. да се била обърнала с намерение да се прибере в апартамента си, коментарът
на свид. Г. я раздразнил допълнително и тя отново се върнала към нея. Свид. Г. била с гръб към подс. К. и продължила да
слиза по стълбите, водещи от първи етаж към малката междинна площадка под двата
прозореца, като се държала с дясната ръка за парапета на стълбището, а с
лявата си ръка държала повода с кучето и
бастуна, който ползвала.
По същото време свид. И.А.,
който поддържал приятелски отношения с друг живущ в кооперацията, обитавана от
семейство Г. и семейство К., бил решил да го посети. Тъй като входната врата
към булеварда била заключена, подходил към сградата от към задния вход. Тъй
като вратата също била заключена, свид. А. погледнал през прозореца и видял, че
осветлението на стълбището свети, а свид. А.Г. слизала по стълбите срещу двата
прозореца до задната врата, като се държала с дясната ръка за парапета.
Тъй като я познавал, свид. А.
почукал на прозореца с намерение да му обърне внимание и да му отвори вратата
към кооперацията. При почукването по прозореца свид. А. възприел как
подсъдимата К. тичешком достигнала свид.
Г., която била на междинната площадка до двата прозореца, в гръб, как я хваща
за раменете с двете си ръце и блъска свидетелката към стената, намираща се до
задната входната врата. В резултат на тези действия, осъществени от подс. К.,
свид. А.Г. първо изпуснала повода на домашния си любимец, след това се блъснала
в стената, като си ударила главата, паднала на земята и се претърколила по
стълбите, намиращи се срещу задната входна врата, водещи към партерната
площадка. Свид. А. също така възприел как подс. К. се обърнала и тичайки, се
прибрала в апартамента си. Чул как кучето на свид. А.Г. се разлаело, както и че
тя започнала да вика за помощ.
В момента, в който подс. К.
влизала в апартамента, от него излязъл свид. Л.К. и отишъл до лежащата на
партерната площадката свидетелка, като пътьом казал „М., какво направи“. Свид. А.
се притеснил от случилото се, но нямало как да влезе през затворената врата,
затова тичайки се отправил към предния вход на кооперацията с намерение да
влезе и да помогне на свид. А.Г..
Междувременно свид. К. се
опитал да вдигне свид. А.Г., като й обяснявал, че били приятели със сина й Б.Г.
и щели да се разберат. Виковете на пострадалата били чути от свидетелките Д. и
К., които излезли в коридора и видели свид. А.Г. в седнало положение и свид. К.
до нея. Те я попитали какво е станало и дали сама е паднала, а свид. А.Г.
обяснила, че била блъсната от съпругата на К., който от своя страна твърдял, че
пострадалата била афектирана и под стрес, като отричал случилото се.
Двете свидетелки помогнали на
свид. А.Г. да се изправи и придружени от свид. К. я завели до дома й.
Свидетелките Д. и К. останали при пострадалата Г., която се обадила на внучката
си – свид. Д.Г. и съобщила за случилото се. Оплакала се от болки в ръцете и
изказала предположение, че са счупени. Тъй като свид. Д.Г. била извън града, тя
от своя страна се обадила на баща си – свид. Б. Г.. Той веднага посетил
родителите си и заварил майка си в безпомощно състояние със синини под очите,
цицина на главата и болки в двете ръце. И пред него тя потвърдила, че била
блъсната по стълбите от подс. К., като причина за това посочила
обстоятелството, че кучето било излаяло, докато
слизала с него по стълбите. Свид. Б.Г.от своя страна, като видял
състоянието на майка си, веднага я откарал в медицинско заведение за оказване
на медицинска помощ. При извършените прегледи били установени счупвания на
двете ръце на свид. Г. и същите били гипсирани.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, според чието
заключение на пострадалата А. П.Г. е било причинено счупване на дясна лъчева
кост на типично място, счупване на стилоидния израстък на лява лъчева кост,
контузия на главата и тялото, оток и кръвонасядане по лицето, кръвонасядане по
лява лакътна става, кръвонасядане по двете същински ръце, кръвонасядане по ляво
бедро и кръвонасядане по лява и дясна колянни
стави. В заключението си вещото лице посочва, че според характера и
тежестта на установените травматични увреждания, най- вероятният механизъм, при
който е възможно същите да се получат, било посредством бутане /придаване на
кинетична енергия на тялото/ и последващо падане по стълбите, така както било
описано от пострадалата. В заключението
си вещото лице посочва, че счупването на дясна лъчева кост на типично място е
довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник за срок
по-голям от 30 дни, а счупването на стилоидния израстък на лява лъчева кост е
довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник за срок по-голям
от 30 дни. Според вещото лице останалите травматични увреждания са довели до болка
и страдание при пострадалата Г..
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд е посочил, че същата се установява посредством
показанията на свидетелите А.Г., И. А., Б. Г., Д.Г., С. Д., С. К., Т. К., от
приобщените по делото медицински направления, епикриза, характеристика и
справка съдимост на подсъдимата, както и е кредитирал заключението на
съдебно-медицинската експертиза от досъдебното производство. Така посочените
гласни доказателствени средства съдът е намерил за кореспондиращи и
взаимнодопълващи се. В мотивите си районният съд е посочил, че показанията на
свид. Л.К. не следва да се кредитират, като е приел, че посредством тях същият
е желаел да оневини съпругата си, а обясненията на подсъдимата по основните
факти, подлежащи на установяване /имало ли е физически контакт между двете/,
съдът е посочил, че се опровергават от останалите гласни доказателства, на
които е дал вяра.
В жалбата на подсъдимата се
изтъкват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Произнасянето
по основателността на оплакванията, направени от защитата на подсъдимата и
насочени към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно,
тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде
извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа
обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на
вътрешното убеждение на съда по фактите.
Основно възражение на защитата
касае процесуално нарушение при формирането на вътрешното убеждение на първата
инстанция, рефлектирало върху правата на подсъдимата, тъй като съдът е базирал
възприетата от него фактическа обстановка само на показания на свидетелите Г. и
А., без да обсъди противоречията в събраните доказателства и останали
неизяснени редица обстоятелства, преимуществено свързани с механизма на
причиняване на уврежданията по пострадалата.
В тази връзка настоящата
въззивна инстанция назначи комплексна съдебно-физическа и медицинска
експертиза, допусна до допълнителен разпит свидетелите Б.Г.и Д.Г. /преди брака
с фамилия Г./ във връзка с претендирания размер на обезщетението от гражданския
ищец, изискани бяха и справки от НИМХ Филиал Пловдив и от МВР сектор БДС. Според
заключението на комплексната експертиза, А.П.Г. при инцидент на 14.05.2016
година е получила счупване на дясна лъчева кост на типично място; счупване на
стилоидния израстък на лява лъчева кост; контузия на главата и тялото; оток и
кръвонасядане на лицето; кръвонасядане на левия лакът; кръвонасядания на
двете длани; кръвонасядане на лявото
бедро; кръвонасядания на двете колена; увреждане на десния лъчев нерв. Според
експертите първите две увреждания са довели до трайно затрудняване движенията
съответно на горния десен и на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни,
като възстановяването по първото увреждане трае 2,5-3 месеца, а второто – 1,5 -
2 месеца. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание без
разстройство на здравето с възстановителен период по-малко от 30 дни, обичайно
2 седмици. Увреждането на десния лъчев нерв е във връзка с претърпяната травма,
не затруднява основната функция на ръката – хващането. Според експертите
механизмът на причиняването им е от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху тях.
Уврежданията са разположени в повече от една анатомични повърхности, което при
падане от собствен ръст може да се обясни с падане по стълби. Счупванията са
типични за падане напред върху терена с опит за предпазване с ръце по
индиректен механизъм. Характеристиката на уврежданията са типични за падане
върху терена от собствен ръст в повече от един етап, но не може да се определи
точната последователност на движенията и на причиняване на уврежданията. При
анализ на възможните физични механизми за настъпване на падането, експертите са
заключили, че падане по медицински причини /загуба на съзнание, на чувство за ориентация/,
поради нестабилна основа, подхлъзване или спъване, са неправдоподобни хипотези
на база на установените травматични увреждания по пострадалата. Единствено
правдоподобният в случая механизъм за настъпване на инцидента е пострадалата да
е получила външно въздействие в горната част на тялото в посока напред. В
съдебно заседание вещите лица поддържат представеното експертно становище, като
сочат, че не са изследвали конкретно механизъм на настъпване на инцидента –
пострадалата да е загубила равновесие поради дърпане на повода от страна на
домашния любимец, но в зависимост от характеристиките на кучето, уврежданията
ще са като при външно въздействие. Заключението съдът кредитира като изготвено
компетентно, с необходимите познания в съответната област.
Мотивите на районния съд, макар
и лаконични на моменти, позволяват да се проследи логическата връзка, която
извежда първата инстанция от поведението на подсъдимата и причинения
съставомерен резултат, както и въз основа на кои доказателства приема за установени
правнорелевантните факти. Прегледът им показва като цяло една правилна оценка и
извод на съда, че доказателствената съдържимост на приобщените доказателства в
изискуемия от НПК интензитет подкрепят изводите за противоправно поведение на подсъдимата.
Събраните допълнително от настоящата инстанция доказателства подкрепят така
приетата от долната инстанция фактическа обстановка.
Настоящата инстанция се
съгласява със съображенията на районния съд, че следва да се даде доверие на
показанията на свид. А. и на свид. Г., които си кореспондират. Не се споделят
възраженията за преднамереност и недостоверност на твърденията на кой да е от
двамата, като дават първични сведения като очевидци на случилото се.
Възраженията на защитата по доказателствената стойност в показанията на свид. А.
са в няколко насоки. Първо – неговото местоположение към момента на физическото
съприкосновение между двете жени: според свидетеля в този момент същият се е
намирал на площадка откъм задния вход на блока, като в близост до вратата е
наблюдавал случващото се през прозореца. От изготвения фотоалбум към протокол
за оглед на местопроизшествието се установява действително наличието на два
прозореца до описаната и от почти всички свидетели задна врата. Видно от
отразеното в огледния протокол, долната рамка на прозорците се намира на височина
1.53 м. от външната страна от нивото на настилката /бел. – видно от приложения
снимков материал остъклението в долната си част е на височина 1,63 см. от
нивото на настилката/, а според данните, изискани от настоящата инстанция от
МВР Сектор БДС /л. 39 от ВНОХД/, свид. А. е с височина 1,89 метра. При това
положение следва да се отхвърли обструкция ръстът на свидетеля да е препятствал
възможността му да наблюдава случващото се на стълбите, още повече, че
намиращите се вътре лица са били на по-високо ниво от линията на погледа му.
На следващо място - защитата
възразява, че никой от присъстващите не бил възприел наличието на трето лице на
площадката пред задната входна врата. Самата подсъдима отрича да е видяла
някого навън “докато била извън вратата
си” /л.91 от НОХД/. Съдът взе предвид показанията на свид. А., който сочи,
че не е стоял през цялото време на прозореца, а е сновял между него, задната
врата, както и е заобиколил до предната врата на входа в опит да влезе. На
следващо място – инцидентът се разиграва около 21,00 часа /според показанията
на свид. Г. и А./ , а подсъдимата, съпругът й и свид .Д. сочат дори още
по-късен час – около 21,30 часа /виж л. 69-гръб и 72/. По това време според
изисканата от настоящия състав справка от НИМХ Филиал Пловдив /л. 40 от ВНОХД/ слънцето вече е залязло /в
20, 35 часа, като следва т36 мин. сумрак/, т.е. е било почти тъмно. Според
заявеното от пострадалата, свидетелите К., Д., К., А. и обясненията на
подсъдимата, е работело осветлението във входа, което се е включвало
автоматично при движение на лица. Освен това според същия официален писмен
източник, по същото време е валял дъжд навън, така, както сочи и свид. А.
/същият е изключително екзактен по отношение на дадените метеорологични
характеристики, като показанията му са депозирани години преди настоящият
състав да изиска справката от НИМХ/. При това положение, напълно възможно е при
работещо стълбищно осветление, почти тъмно навън, постоянното придвижване на А.
и протичаща изключително активно в рамките на няколко секунди динамична
обстановка на самото стълбище, намиращите се във входа лица да не са възприели
поради това появата на трето лице на прозореца отвън.
Не се споделя възражението на
защитата за подозрително късното включване на А. като свидетел в процеса около
пет месеца след случилото се, като това възражение е насочено към поставяне под
съмнение изобщо качеството на лицето като очевидец. Възражението налага
прецизен хронологичен преглед на развитието на процеса, включително и преди
неговото начало. След подаване на жалба от Г. в края на май 2016 година до
Началника на 2 РУ МВР Пловдив, е разпоредена предварителна проверка с оглед
данни за извършено престъпление, като началото на досъдебното производство е
поставено едва на 19.09.2016 година, когато с Постановление на прокурор от РП
Пловдив е постановено образуването му. До този момент, видно от материалите по
преписката, единствените действия, които в хода на проверката са извършвани, е
снемане на писмени обяснения от Г., внучката, сина й, а така и от наемателките
на съседния апартамент, при това в периода 20.05.2016г.-14.07.2016г. /на Г.
само на 20.05.2016г./ Коректно е да се посочи, че още при първоначалния си
разпит вече в хода на образувано наказателно производство като свидетел от 04.10.2016г.
/което е повече от четири месеца след деянието/, А.Г. посочва А. като очевидец
на случилото се, което същата е заявила и пред районния съд, че около 40 дни
след случилото се случайно е установила контакт с това лице и той е споменал за
възприетото от него поведение на съседката й. Абсолютно същото обяснение се
съдържа в показанията и на А.. Т.е. не може да се приеме преднамерено недобросъвестно
поведение от страна на пострадалата по включване в процеса на удобен за нея несъществуващ
очевидец.
Прав е районният съд, че
показанията на свид. А. и свид. А.Г. си кореспондират, депозирани са добросъвестностно.
И А., и Г. посочват последната да се е държала с дясната ръка за парапета,
слизайки по стълбите, а в лявата да е държала повода на кучето и бастуна
/същото заявява и свид. К./. А. е категоричен да е възприел “силно блъскане” /л.73-гръб от НОХД/ от страна на русата жена от етажа,
както го описва и пострадалата Г. пред Районния съд /л.66 гръб от НОХД/. В
унисон са показанията им и по отношение поведението на подсъдимата след блъскането.
Разминаване в показанията им се установява единствено по обстоятелството на кое
стъпало точно се е намирала Г. към момента на блъскането, но редно е да се
посочи, че разминаването е дотолкова несъществено, че не повлиява на извода за
достоверност на дадените показания и от двамата. Тъй като свид. А. първоначално
сочи предпоследното стъпало преди междинната площадка, при предявяване на
фотоалбума от страна на съда се коригира, че не е броил стъпалата, като може да
се е намирала и на второ или трето стъпало. Пострадалата също посочва
ориентировъчно 3-4 стъпала преди междинната площадка. Що се касае до описанието
им на облеклото на подсъдимата, то
всъщност следва да се отбележи, че и двамата сочат жената да е носила блуза и
панталон, без да се откриват съществени противоречия между заявеното от тях.
Иначе напълно права е защитата,
че протоколът за разпознаване от досъдебното производство, следва да се изключи
от доказателствената съвкупност – видно от същия подсъдимата е била поставена
за разпознаване с лица, драстично по-млади от нея /според посочените ЕГН/.
Независимо дали е било налице сходство във външния вид на поставените за
разпознаване лица, възрастовата им разлика визуално няма как да не направи
впечатление на разпознаващия. Видно е и че районният съд не е взел предвид при
формиране на вътрешното си убеждение този протокол, доколкото извършеното
действие не съответства на формалните изисквания на чл. 171, ал.2 от НПК.
Не са останали извън вниманието
на районния съд и показанията на свидетелките Делиахмедова и Караахмедова, депозирани
пред него, които сочат, че пред тях пострадалата е посочила още към този
първоначален момент именно подсъдимата като виновник за нейното падане. Прав е
бил районният съд да ги кредитира предвид тяхната последователност, логичност,
липса на заинтересованост от изхода на делото. Вярно е, че двете не са очевидци
на това какво се е случило преди тяхното идване, но свидетелстват за един
първичен факт – възприето от тях изявление на пострадалата относно виновника за
състоянието й непосредствено след случилото се.
Редно е да се отбележи твърде
лаконичният подход на районния съд при анализа на показанията на свид. К.,
мотивирайки отказът да ги приеме за достоверни единствено с липсата на
корелация между възприетата от съда фактическа обстановка и продиктувано
съдържанието им от опит да оневини съпругата си. Като цяло споделими са изложените
съображения, но настоящият състав намира, че следва да не се дава вяра на
показанията на този свидетел и поради обстоятелството, че показанията му относно
случилото се с пострадалата след първоначално направената забележка от
съпрузите, категорично се опровергава от показанията на свидетелите Г. и А.,
подкрепени косвено от тези на наемателките на горния апартамент, а така и от
показанията на свидетелите Б.Г.и Д.Г./Г./, пред които в телефонен разговор, а в
последствие и лично пострадалата неизменно е посочила именно подс. К. като
лицето, което я е бутнало по стълбите. Наред с това заключението на назначената
от съда комплексна експертиза, подкрепя като достоверна именно изложеното от
пострадала и свид. А. обяснение за механизма на причиняване на уврежданията по свид.
Г..
Именно изясняване на механизма
на причиняване на уврежданията по пострадалата е от съществено значение, като е
в пряка връзка и с доводите на защитата за недостоверност на показанията на
свидетелите Г. и А.. Настоящата инстанция ще вметне, че действително напълно
безмотивно първата инстанция е оставила без уважение искането на защитата за
назначаване на подобна експертиза /виж съд.протокол л. 88-гръб от НОХД/. Независимо
от това в каква насока е решението на съда, той всякога дължи излагане на
съображенията си пред страните за постановените от него съдебни актове /чл.34
вр. с чл. 32 от НПК/. Липсата им в определени случаи води до нарушаване правата
на всяка от страните. Доколкото настоящата въззивна инстанция има възможност
също да събира доказателства и в изпълнение на задължението по чл. 14 и чл.
107, ал.3 от НПК, горният недостатък в дейността на районния съд бе изправен.
Съдът не ще се спира подробно на медицинската част от експертизата касателно
установените телесни увреждания по пострадалата и техните медико-биологични
характеристики. Разминаване между становищата на вещите лица от комплексната
експертиза и заключението на д-р Х. от досъдебното производство, надлежно
приобщено от първата инстанция, не се констатира и настоящият състав намери, че
заключенията са изготвени обективно, с необходимите познания в съответните области.
Като допълнително установеното от вещите лица от комплексната експертиза
увреждане на десния лъчев нерв /настъпило като последица/, според настоящата
инстанция е от значение основно за приетия за съвместно разглеждане граждански
иск в наказателния процес. Назначавайки исканата от защитата комплексна
съдебно-физическа и медицинска експертиза, настоящият състав възложи да бъдат
изследвани всички възможни механизми на причиняване на уврежданията – виж
задача № 4 /бел. – повече от наложително предвид заявеното становище от вещото
лице Х. пред РС, че не разполага с познания в областта на физиката, за да
отговори на конкретно зададени й въпроси от страна на защитата/.
Комплексната експертиза
категорично застъпва, че характеристиките на уврежданията и тяхното положение
по тялото на пострадалата, налагат извод за падане върху терена от собствен
ръст в повече от един етап, без да могат да определят точната последователност
на движенията на тялото и на причиняване на уврежданията. Дотук показанията на свид.
Г. намират подкрепя в становището на вещите лица. Същата описва падането си
като “Когато залитнах напред, бях накрая
на стълбите, преминах през стъпалата, които са четири и на следващата площадка,
където има врата, там се ударих …В стената, на която има два прозореца не съм
се удряла…след това съм се обърнала и по стълбите съм се търкаляла и на
последната стълба като падам, ...вече е партерът” /л.69 от НОХД/. Описаната
от същата траектория на падане не се опровергава от заявеното от вещите лица становище
в съдебно заседание – че доколкото няма данни пострадалата да е губила
съзнание, напълно възможно е, ако се е опитвала да се изправи след падането на
първата междуежатна площадка, да залитне, като се претърколи и в посока
стълбите към партера. Като най-тежките увреждания според д-р Б. биха се
получили при удара и падането на първата площадка. Вещото лице медик посочва в
заключението, че увреждането на челото отговаря да е в следствие на удар върху
стена, както сочи пострадалата, а останалите увреждания – отговарят да са били
получени при падане по стълби – двете счупвания при падане върху длани и
наличието на кръвонасядания по лактите. Мотивирано и обосновано вещите лица са
приели хипотезата за външно въздействие /хипотеза 5 по отговор 6 от заключението/
като единствен възможен механизъм за настъпване на инцидента, при това
въздействието според тях би следвало да е именно в горната част на тялото в
посока напред, каквато обяснение дават и свид. Г., и А. /даденото от тях
описание на причината за падането на пострадалата е не само неизменно в хода на
процеса, но и направено много преди изготвянето на комплексната експертиза,
която в конкретната част като способ за проверка на доказателствата напълно ги
подкрепя и е допълнително основание за съда да приеме показанията им за
достоверни/. Дадената хипотеза за въздействие в долната част на тялото /в
посока обаче назад, за да се получат инкриминираните увреждания/, няма опора в
нито едно друго доказателство по делото, поради което остава неподкрепена.
Останалите разгледани от вещите лица от комплексната експертиза хипотези – за
падане по медицински причини, за движение при нестабилна основа, подхлъзване
или спъване, категорично остават неподкрепени от доказателствата по делото,
като същите изключително обосновано и ясно са посочили защо е така.
Пред вещите лица бе поставен
въпрос дали пострадалата е могла да получи процесните увреждания при дърпане от
страна на кучето, което е водела на повод – теза, разгледана с оглед доводите
на защитата в тази насока. В случая вещите лица не изключват възможността
процесните увреждания да са причинени и по този начин, но от съществено
значение е размера, теглото, възрастта и породата на кучето. Основанията на
съда да намери такава възможност за неподкрепена от доказателствата по делото и
респективно – да отхвърли същата като достоверна, са на първо място – данните
от свидетелските показания, че кучето е било старо /17-18 години/, неголямо
/около 7-8 кг/ и спокойно. Свидетелите, отзовали се на виковете на пострадалата
– Д. и К., самата Г., а и свид. К. сочат, че докато Г. се намирала пред
стълбите на партера, кучето послушно чакало наблизо, било е спокойно, не е
лаело. Свид. Г. още ред районния съд е заявила - “ако беше лошо куче, след като верижката изхвърча от мене, щеше да
налети към нея, а то отиде на изходната врата и там стоеше без да лае, без
нищо.” /л.68-гръб от НОХД/. Такава хипотеза категорично се опровергава и от
показанията на свид. Г. и А. за активно поведение от страна на подсъдимата,
обсъдени вече по-горе.
Именно поради това и настоящият
състав намира като районния, че обясненията на подсъдимата в частта относно
това упражнявала ли е физическа сила, като е бутнала пострадалата по стълбите, са
проява на защитна теза. Не могат да бъдат кредитирани освен поради
опровергаването им от показанията на пострадалата, на А., косвено от
показанията на Д., К., Б.Г.и Д.Г. /относно споделеното им от пострадалата/, а
така и от становището на експертите от назначената от настоящия състав
комплексна съдебно-физическа и медицинска експертиза. Нелогично е и обясненото
от нея собствено поведение – чувайки викове на възрастната си съседка,
единствено е излязла на 2-3 крачки от вратата си, а след като съпругът й
незабавно се е отзовал, при това бос, съпругата му се е прибрала в дома си, без
дори да остане на вратата, за да изчака информация дали може самата тя да
помогне по някакъв начин /напр. като сигнализира бърза помощ/, дори без да се
поинтересува от състоянието на съседката си, която, както сочи е на възрастта
на нейната майка.
Защитата възразява, че
подсъдимата е била ограничена в правото си да дава обяснения пред първата
инстанция. Видно е от съдебния протокол /л.91 от НОХД/, че действително съдът
не е допуснал въпрос на адв. С. към К. относно това дали познава свид. А. и
отношенията между този свидетел и семейството на Г.. Няма данни от протокола
въпросът да е бил зададен некоректно или подвеждащо. Независимо от това, видно
е от обясненията на К., че същата е депозирала обяснения по тези обстоятелства
малко по-нататък. Поради което и възражението настоящият състав намери за
неоснователно. Освен това и пред настоящия съдебен състав същата имаше възможност
да дава обяснения – право, от което не се възползва, като дори в последно
съдебно заседание изрично заяви такъв отказ /виж съд. протокол от
17.09.2020г./. Възражението за нарушаване правата на защитата от страна на
районния съд, тъй като е била ограничена да задава въпроси по контролни факти
конкретно при разпита на свид. К., би било евентуално основателно, ако има
конкретни данни за това от съдебния протокол, но такива заявления не се
откриват. И пред настоящия съдебен състав защитата също не поиска събиране на
други доказателства, включително допълнителен разпит на този или друг свидетел.
Всъщност тук е мястото да се
посочи, че показанията на свид. Т.К.по същество не разкриват съществени за
делото обстоятелства, освен един неоспорим факт – че както подсъдимата, така и
пострадалата живеят в един вход. Свид. К., макар и допуснат за характеристични
данни на подсъдимата, не дава конкретика, която да заслужава подробно
обсъждане, тъй като самият той сочи, че не поддържа близки отношения с
подсъдимата. Правилно иначе показанията му са кредитирани от районния съд като
незаинтересовани.
Свид. Г. и подсъдимата са били
поставени в очна ставка от районния съд, която не е довела до разлика в
заявените и поддържани вече твърдения на всяка от тях. Съдът е посочил в
мотивите си поради каква причина кредитира именно показанията на пострадалата,
а не обясненията на подсъдимата, поради което излагането на допълнителни мотиви
относно наличните противоречия, констатирани от районния съд и наложили прилагане
процедурата по чл. 143, ал.1 от НПК, не са необходими.
Пред настоящия съдебен състав
допълнителни показания депозираха и свидетелите Г. – баща и дъщеря касаещи процеса
на възстановяване на пострадалата. Показанията на двамата в тези части настоящият
състав кредитира като кореспондиращи си, а и с представената по делото
медицинска документация.
Районният съд е
изложил съображения по доказателствената съвкупност, от която е извел извод за
авторството на подсъдимата и за съставомерните обективни и субективни прояви на
деянието. Съдът е
достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 14.05.2016г. в гр. Пловдив е причинила на А.П.Г. *** две средни
телесни повреди /счупване на дясна лъчева кост на типично място и счупване на
стилоидния израстък на лява лъчева кост, всяко от които което е довело до
трайно затрудняване движението на горните крайници за срок по-голям от 30 дни/.
Правилно е приел съдът, че в
настоящия казус от обективна страна предприетите от подсъдимата активни
действия – като е блъснала пострадалата в горната част на тялото, са в пряка
причинна връзка с настъпилия резултат – причинените телесни повреди. Счупването
на дясна лъчева кост на типично място и счупване на стилоидния израстък на лява
лъчева кост, всяко от които което е довело до трайно затрудняване движението на
горните крайници за срок по-голям от 30 дни, следва да се квалифицират именно
като средна телесна повреда, в какъвто смисъл е и становището на вещите
лица-медици, работили по делото. Съобразно задължителната съдебна практика,
когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече еднакви по вид
телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира
като една телесна повреда /ППВС № 3/1979г., т.18/. Останалите увреждания,
според заключението на назначената от съда комплексна експертиза, са причинили
единствено болка и страдание на пострадалата, без разстройство на здравето,
т.е. по медико-биологичните си признаци, следва да се квалифицират като лека
телесна повреда /по чл. 130, ал.2 от НК/. Тъй като с деянието са причинени на
пострадалата различни по вид телесни увреждания /средна и леки телесни повреди/,
е налице едно престъпление, което правилно е било квалифицирано с оглед на
най-тежкия резултат /пак ППВС №3/79г./, като наличието на няколко еднакви или
различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за
квалификацията на деянието.
Престъплението е резултатно,
довършено с настъпването на вредните последици. Известна непрецизност съдът е
допуснал в присъдата, като е посочил, че счупването на дясната лъчева кост на
типично място е довело до трайно затрудняване движението на горния десен
крайник за срок по-голям от 20 дни, вместо 30 дни, както е посочено в заключението
на вещото лице. Това обяснимо следва от стореното от прокурора в диспозитива на
обвинителния акт, без по същество да води до неяснота или нарушаване правото на
защита на предаденото на съд лице, тъй като в обстоятелствената част ясно и недвусмислено
е посочено, че увреждането затруднява движението на крайника за срок повече от
30 дни. Така се сочи и в заключението на вещото лице Х., както и на вещите лица
от комплексната експертиза. Доколкото няма спор относно вида и характера на
увреждането, приема се, че се касае до техническа грешка, като ясно в
обвинетелния акт, в мотивите и присъдата на съда е посочено, че това
затрудняване е „трайно“ /виж пак ППВС № 3/1979г., т.10 вр. с т.8/. Срокът на
затрудняване движението на крайника не е сред посочените елементи на телесната повреда
от обективна страна на престъплението по чл. 129, ал.2 от НК, а се извлича от
съдебната практика, наложена от медицината, поради което допуснатото не е
съществено, нито е налице основание за отмяна на присъдата.
Престъплението е извършено от
подсъдимата при пряк умисъл, като същата е съзнавала противообществения
характер на своите действия, както и че посредством упражнената от нея сила,
пострадалата би могла да получи наранявания.
Районният съд е изложил
относими за индивидуализиране на наказанието на жалбоподателя К. обстоятелства.
Като отегчаващи обстоятелства е отчел сравнително високата обществена опасност
на стореното предвид причинените за продължителен период от време физически
неудобства за пострадалата, причинените й болки и страдания. От друга страна,
съдът е оценил ниската обществена опасност на самия деец и чистото й съдебно
минало. Освен така изложените обстоятелства, настоящият състав намира, че от
вниманието на долната инстанция са убегнали като отегчаващи обстоятелства
фактът, че посегателството е извършено над възрастна жена, която поради по-уязвимото
си физическо състояние спрямо подсъдимата, а и поради положението на тялото – с
гръб към извършителя, не е била в състояние да се предпази от противоправното й
поведение, както и множеството причинени й телесни увреждания извън двете
средни такива. От друга страна, на така посочените отегчаващи обстоятелства
противостоят добрите характеристични данни за подсъдимата, като същата се
характеризира като лице с добър социален статус – през активната си трудова
възраст полага общественополезен труд, създала е семейство, отгледала е деца,
няма криминални прояви. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
изминалия период от реализиране на деянието – повече от четири години, без това
да се дължи на виновно поведение от страна на подсъдимата. Така изложените
смекчаващи обстоятелства според настоящия състав са определено преобладаващи,
без някое от тях да е изключително или същите в съвкупност да са многобройни,
щото и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Т.е. правилно районният съд е приел да определи наказанието й при условията на
чл. 54 от НК, но според настоящия състав поради значителния превес на смекчаващи
обстоятелства над отегчаващите такива, наказанието следва да бъде определено в
размер, по-близък до минималния. Наказание в размер на една година лишаване от
свобода е справедливото наказание за подсъдимата за стореното от нея.
Споделят се напълно съображенията на долната
инстанция, че така наложеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде
търпяно ефективно, тъй като за поправянето на дееца /лице без каквито и да е
криминални прояви/ е достатъчно отлагане изтърпяването му за подходящ
изпитателен срок, който според съдебния състав следва също да е в минималния
размер от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Минималният изпитателен
срок е достатъчен да действа предупредително за подсъдимата с оглед на
личността й.
В този смисъл присъдата на
долната инстанция следва да бъде изменена на основание чл. 337, ал.1, т.1 от НПК.
Напълно се споделят изложените
съображения на районния съд по приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
С оглед приетото виновно противоправно поведение от страна на подсъдимата и
причинно следствена връзка между същото и причинените на пострадалата
увреждания, законосъобразно е приел долният съд гражданския иск за неимуществени
вреди за основателен. Районният съд е взел предвид, че се касае до две средни
телесни повреди, причинени на лице в напреднала възраст, при това според вещото
лице от комплексната експертиза същата страда от остеропороза и
възстановителните процеси са траяли продължително. Свид. Г. /Г./ посочва, че
близо три месеца е посещавала ежедневно своята баба, за да се грижи за нея,
като същата и до настоящия момент продължава да изпитва неудобство при
извършване на елементарни домашни задължения с ръцете си, а възстановителните
процедури продължават и към момента на разпита на тази свидетелка пред
настоящата съдебна инстанция. Не следва да бъде пренебрегнат и факта,че на
пострадалата са били причинени и други увреждания, подробно посочени от вещите
лица – по главата и крайниците, както и
същата е развила последващо увреждане на десния лъчев нерв, които
несъмнено следва да бъдат отчетени при преценка относно справедливия размер на
обезщетението. Всичко така изложено мотивира настоящият съдебен състав да
намери присъденото от районния съд обезщетение от 10 000 лева за
законосъобразно и справедливо на причинените на пострадалата неблагоприятни
последици от противоправното поведение на подсъдимата. Законосъобразно над тази
сума до пълния предявен размер от 20 000 лв. съдът е отхвърлил иска като
недоказан. Наведените в жалбата на адв. Б. съображения за уважаване на
гражданския иск в пълен размер /поради възрастта на пострадалата/, не могат да
бъдат споделени. Ноторно известен е медицинският факт, че възстановителният
процес с напредване на възрастта се увеличава, в случая по-продължителният
възстановителен процес е адекватно отчетен, а така също и необходимостта от
продължителни грижи за нея, тъй като практически травмите на двете й ръце са я
лишили от възможност за самостоятелно обслужване в продължение на месеци.
Съдът законосъобразно е
присъдил и законната лихва върху уважения размер на иска, считано от датата на
деликта до окончателното й изплащане, тъй като основателността на основната
претенция води и до основателност на акцесорната.
Законосъобразно е произнасянето
на съда и по направените по делото разноски, които на основание чл. 189, ал.3
от НПК са възложени в тежест на подсъдимата - както направените от бюджета на
съда и по досъдебното производство, така и от гражданския ищец и частен
обвинител. Правилно на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, подсъдимата е осъдена да заплати и държавна такса
върху уважената част на гражданския иск, която е правилно изчислена и не се
налага преповтаряне на изложените в тези части мотиви, които напълно се
споделят от съда.
Следва на основание чл. 189,
ал.3 от НПК подсъдимата да бъде осъдена да заплати направените пред настоящата
инстанция разноски по назначаването на комплексната съдебно-физическа и
медицинска експертиза, които се изчислиха на 622 лева /шестстотин двадесет и
два/.
Поради изложеното по-горе и на
основание чл. 337, ал.1, т.1 и чл. 338 от НПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 301/21.11.2017г. по НОХД № 3199/2017г. по описа на ПРС, 2 н.с., като НАМАЛЯВА наложеното на подс. М.Д.К.,
ЕГН: ********** наказание от две години лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както
и НАМАЛЯВА изпитателния срок, за
който е отложено изпълнението на наказанието, от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА
подсъдимата М.Д.К.
да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 622 лева /шестстотин
двадесет и два/ - разноски пред настоящата инстанция, в полза бюджета на
съдебната власт.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: