Решение по дело №3656/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1657
Дата: 22 август 2017 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20161100903656
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 22.08.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

      

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 3656/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 66, ал. 6 вр. чл. 68 ЗБН.

Образувано е по възражение на М. ЕООД срещу решение ЗБН 66-305/15.01.2016 г., с което не е уважено искането на кредитора за промяна на определената поредност за удовлетворяване на включеното в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН вземане в размер на 190 918,31 лв., произтичащо от договори за депозит от 01.03.2013 г. и придобито от възразилия кредитор чрез цесия. Възразилият кредитор твърди, че с оглед характера на придобитото вземане /по договори за влог/ има качеството на вложител и следва да бъде удовлетворен с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред. ДВ 67/2003 г./, а не по чл. 94, ал. 1, т. 7, в какъвто смисъл моли да бъде изменен списъкът. Претендира разноски.

 

Синдиците на К.т.б. АД /н./ оспорват възражението при твърдението, че договора за банков влог/за откриване на платежна сметка е сключен с оглед личността на кредитора и поради това при прехвърляне на вземането цесионерът не придобива привилегии, признати от закона само по отношение на личността на вложителя. Наред с това поддържат, че уведомленията за сключените цесии са достигнали до банката след поставяне на банката под специален надзор, към който момент банката не би могла да стане страна по правоотношения по договор за влог и да открива нови банкови сметки на вложители. Претендират разноски.

 

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

Общоизвестно е, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ К.т.б. АД /н./ е поставена под специален надзор, а с решение по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнета банковата лицензия на банката.

Безспорно между страните е, че по силата на договори за цесия възразилият кредитор е придобил от С.С.С., М.К.Ц.и В.Л.Ц.вземания, произтичащи от договори за преференциални безсрочни депозити, сключени с К.т.б. АД /н./, в общ размер от 190 918,31 лв., както и че банката е уведомена за сключените договори за цесия на 05.11.2014 г. Вземанията са включени в списъка на приетите вземания с посочен ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН.

Предмет на възражението и съответно единствен спорен въпрос между страните е въпросът дали цесионерът на вземане по договор за влог има качеството на вложител по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред. ДВ 67/2003 г., приложима на основание § 12 вр. § 11, т. 8 ПЗР ЗВПКИИП/. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

 

Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗБН /ред. ДВ 67/2003 г./ в четвърти ред са включени вземанията на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. Какъв е обемът на понятието „вложител“ следва да се определи съобразно легалното определение, дадено с § 1, т. 4 от ДР на ЗБН - лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка. ***и спрямо цесионера – същият по силата на договора за цесия се явява легитимиран да получи изпълнение на придобитото вземане, произтичащо от водената при банката банкова сметка. ***лючва с оглед личността на влогодателя – въпреки наличието на правила, уреждащи правото на банката да не сключи договор за влог, цесията на вземането по вече сключения договор е разрешена от закона и от договора сделка и в резултат на нея цесионерът придобива валидно вземане „да получи паричните средства по банковата сметка“. Противно на изложените от синдиците аргументи, че предимството в удовлетворяването е с оглед личността на кредитора, а не с оглед вида на вземането, съдът приема, че предимството следва единствено от източника на вземането. Това е видно от самото легално определение на понятието „вложител“ - вложителят се определя съгласно § 1, т. 4 ДР ЗБН само чрез основанието, на което е възникнало вземането /вземане по банкова сметка/ *** /парично/. Тоест законът третира като вложител всеки, имащ право да получи парични средства на основанията, посочени в § 1, т. 4 ДР.

Наред с това, ако се приеме, че цесионерът не е вложител, той придобива като цесионер привилегията, възникнала по отношение на праводателя му съгласно общото правило на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, което не е изключено от специалния закон, и на това основание също има право да се удовлетвори в четвърти ред.

Извод, обратен на изложения, не може да се формира от разпоредбите на ЗГВБ /отм./, тъй като обстоятелството, че едно вземане е изключено от системата за гарантиране на влоговете не рефлектира върху реда на удовлетворяването му в производството по несъстоятелност. Доколкото удовлетворяването със средства от Фонда дава по-голяма защита за кредитора, но същевременно следва да се разпредели спрямо максимално широк кръг от лица, законодателят е ограничил лицата, имащи право на плащане по ЗГВБ /отм./, като е изключил тези кредитори, които са придобили вземания в момент, в който откриването на производство по несъстоятелност спрямо банката е било вероятно или сигурно. Когато обаче вземането подлежи на удовлетворяване от банката, законодателят не го е лишил от защита чрез подреждането му в по-горен ред с оглед източника /договор за влог/. Именно това е и буквалното тълкуване на т. 4 на чл. 94, ал. 1 ЗБН – в този ред са именно вземания, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете не само с оглед размера на вложената сума.

Доколкото промяната на кредитора не съставлява сключване на нов договор за влог/откриване на нова банкова сметка, ***нката за цесията е извършено в момент, в който е отнето правото й да извършва банкова дейност.

По изложените съображения подаденото възражение е основателно и като последица от уважаването му вземането на кредитора следва да бъде включено в списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с привилегия по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.

 

По разноските:

В полза на възразилия кредитор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка на приетите вземания към К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, в частта относно приетите вземания на кредитора М. ЕООД, ЕИК ********, придобити с договори за цесия, сключени със С.С.С., М.К.Ц.и В.Л.Ц., като ОПРЕДЕЛЯ поредност на удовлетворяването по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред. ДВ 67/2003/.

ОСЪЖДА К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, да заплати на М. ЕООД, ЕИК ********, сумата от 300 лв. разноски, а по сметка на съда – сумата от 80 лв. държавна такса.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                  СЪДИЯ: