№ 31231
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110130879 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които
като относими и допустими следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба и писмения отговор документи по опис, обективиран в същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2025 г. от 09:40 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявени от *** срещу „***“ ЕООД обективно
съединени искове, както следва: 1/ за признаване за установено в отношенията между
страните, че Договор за кредит №**********/24.06.2023 г., сключен между ищеца и
ответника, е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; 2/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1222.20 лева, представляваща
платена сума по договор за кредит №**********/24.06.2023 г. при начална липса на правно
основание за това.
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.06.2023 г. сключил с ответното дружество
договор за кредит № **********, за сумата от 1200,00 лева, ГПР от 49,9 %, ГЛП от 40,97 %,
1
за срок от 21 дни, както и сумата от 212.25 лв. - такса за бързо разглеждане. Твърди, че
начинът по който била организирана процедурата за кандидатстване кандидатурата започва
с избрана не от него „допълнителна услуга“ и се изисква допълнително действие за да не
използва тази услуга. Съгласно чл. 4.1.-4.5. от Общите условия към договора за заем
Кредитополучателят може да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за
отпускане на кредит, при което да получи отговор на искането си в срок до 15 (петнадесет)
минути от изпращането на запитването, като за тази услуга кредитополучателят дължи т.
нар. „такса за бързо разглеждане“, която кредиторът изчислява спрямо сумата на кредита.
Ищецът поддържа още, че в деня преди падежа на вноската бил в невъзможност да погаси
задължението си, поради което сключил с ответното дружество Анекс за удължаване на
срок, за което също платил такса. Сочи, че през периода от сключване на договора за кредит
до датата на подаване на исковата молба в съда сключил с ответника още няколко анекса за
продължаване на договора, за което платил сума в общ размер на 2,422.20 лв. Според ищеца,
клаузата предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна поради
противоречие със закона и в частност с разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквото представлява бързото разглеждане на искането
за кредит. Нещо повече, тази такса не била включена в годишния процент на разходите по
кредита, съответно заобиколена е и нормата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, което е отделен довод да се
прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал. 5 ЗПК. Отделно от предходното се
изразява становище, че таксата е в значителен размер в процентно съотношение от размера
на получения заем, с което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Ищецът поддържа още и становище за нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса при продължаване срока на действие на договора, като в тази насока
излага доводи, че не представлява услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което не следва
да се дължи заплащане за нея. Смята, че размера на всяка една от таксите оскъпява по скрит
начин кредита, доколкото тази сума не се вписва в ГПР, като включването на сумите по
горецитираните анекси и респективно увеличаване на срока, относим към ГПР ще
надвишава законоустановения императивен максимум, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага
още, че в процесния случай липсва еквивалентност на насрещните престации, защото цената
на тази услуга надвишава многократно размера на лихвата на забава, която би се дължала,
ако липсва плащане на падежа. Ето защо, клаузата води до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя и така тя се явява нищожна. Ищецът
излага и доводи за недействителност на договора за кредит поради неспазване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – да е изготвен на разбираем език и да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Считам, че невключването на
разхода за допълнителни услуги в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните
разходи по кредита, като твърди, че клаузите не са индивидуално уговорени, същите са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият.
2
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес
от предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по договор за кредит от 24.06.2023 г. и
при посочените в исковата молба параметри. Оспорва твърденията на ищеца за нарушения
на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като поддържа, че процесният договор съдържа ясно
посочени годишен процент на разходите по кредита, годишния лихвен процент, размер на
задължението, разпределено по пера и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит. Изразява се становище, че
обстоятелството дали така посочения ГПР включва всички задължително поставени от
закона елементи, както и кои са те по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, е относим към
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузата, с която се надхвърля
размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор. По
отношение на твърденията на ищеца относно клауза, предвиждаща допълнително заплащане
на такси за бързо разглеждане на заявлението за отпускане на кредит и такса за
допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока, се излагат доводи, че
съгласно ОУ искането/заявлението за отпускане на кредит се разглежда в рамките на седем
календарни дни от датата на получаването им, като в посочения срок кредиторът се
задължава да предостави отговор на заявителя. Съгласно т.4.2 от ОУ заявителят разполага с
възможността да заяви допълнителна услуга за Бързо разглеждане на заявлението, при която
заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава отговор от
кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението, от която възможност
ищецът се е възползвал. Допълнителната услуга за удължаване на срока, уредена в т. 13.1 от
приложимите Общи условия се предоставяла единствено след изрично поискване от страна
на кредитополучателя, съобразно кредитната му оценка и не била задължително условие за
отпускане на кредит. Конкретният размер на таксите и на какво правно основание са
дължими последните, било изрично посочено в самия договор за кредит и анексите. В
случая кредиторът предоставил на ищеца услуга по негово изрично желание, срещу
заплащане на такса, чийто размер не води до извод за непропорционалност спрямо размера
на отпуснатата главница. Сочи се също, че ответникът изрично е избрал да ползва
допълнителна незадължителна услуги към договора за кредит, като се е съгласил с общите
условия към договора, включително и с оспорените клаузи. По изложените съображения се
иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове и да
присъди на дружеството направените по производството разноски.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да докаже
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на
заявените правни основания.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД следва
3
да докаже при условията на пълно и главно доказване извършената парична престация, без
да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора,
съответно на клауза от същия/.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4