Решение по дело №5075/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 400
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20223110205075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110205075 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа
на жалба, предявена от Д. А. Д. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП №
22-0819-004966/ 19.10.2022г. на Началник Група при ОД на МВР Варна,
Сектор ПП, с което на Д. А. Д. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена
ГЛОБА в размер на 2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че същото е
издадено на основание незаконосъобразено издаден АУАН при съществено
нарушение на материиалния закон.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. П., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП
като твърди, че неправилно е била извършена проверката и неправилно е
издадено направлението за медицинско свидетелство. Твърди също и че
неправилно е било определено времето за даване на кръвна проба. Твърди
също, че описаното като техническо средсто „Drug Test 5000“ не е техническо
средство а тестова ситема.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител,
депозирано е писменоо становище от Ю.К.Л.-А. В същото се оспорва жалбата
1
и моли да се потвърди процесното НП, като се присъди и юристконсултско
възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалвано наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание,
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган налице е надлежна
процесуална легитимация на АНО.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и
оглед събраните доказателства се установи следното:
На 29.06.2022г., около 10:35часа, въззивникът управлявал МПС – л.а
„Ауди” с Рег. № В 6661 РТ, негова лична собственост. Движел се в с.Каменар
до ул.“Мак“ общ.Варна, където бил спрян за извършването на проверка от
органите на полицията. След скато бил поканен да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества,
въззивника отказал да бъде изпробван с техническото средство средсто „Drug
Test 5000“ с фабр.№ARAM-0004. На въззивника е бил издаден талон за
медицинско изследване №121959/26.09.2022г. за вземане на кръвна проба по
реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП. При извършена последваща проверка от страна
на органите на полицията е установено, че въззивника Д. не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му по реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП.
Така описаната фактическа обстановка не се спори от страните.
На въззивника е съставен АУАН №8650300/26.09.2022г.
Актосъставителя квалифицира нарушението като такова по чл.174 ал.3 пр.2
от ЗДвП.
АУАН е надлежно представен за връчване на въззивника, който го е
подписал. Възражения срещу акта не са подавани.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалвано Наказателно
постановление, в което административно наказващия орган е възприел
фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел и правната
квалификация на нарушението описано в АУАН и е наказал Д. А. Д.
2
налагайки му глоба в размер на 2000.00лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника,
налице е извършено нарушение на ЗДП. Размерът на наложените наказания
принципно е правилно определен доколкото същите са фиксирани от ЗДП и
не подлежат на изменение.
От събраните по делото в с.з. доказателства – описани по-горе се
установи, че възз.Д. не е позволил да бъде изпробван с техническо средство и
не е изпълнил задължението си да се яви в посоченото от органите на МВР
здравно заведение за извършване на медицинско изследване - даване на
кръвна проба и експертиза на същата, за установяване употреба на
наркотични или упойващи вещества. Този факт не се оспорва от страните и е
безсорно установено от приложените по делото писмени доказателства –
Талон за изследване №121959, Справка изготвена от ВМА – МБАЛ – Варна.
За съдът е безспорно, че възз.Д. е извършил нарушението за което е наказан.
Съдът намира, че конкретния случай не следва да се квалифицира като
маловажен и не следва да се прилога разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като настоящия казус и възз.Д. не са с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива нарушения и нарушители.
АНО не е допуснал процесуални нарушения при установяване на
нарушевнието и ангажиране отговорността на нарушителя.
Дали използвания „Drug Test 5000“ е определено като техническо средство
или като тестова система за наркотици съдът намира, че е ирелевантно, след
като безспорно е установено, че въззивника е отказал да бъде изпробван с
това средство, което е надлежно одобрено по предназначението си.
Съдът намира, че е ирелевантно и времето определено за даване на
кръвна проба, след като въззивника Д. безспорно не се явил за даване на
кръвна проба. Талона за изследване е издаден от надлежен орган на власт,
упълномощен за това и в изпълнение на служебните му задължения. Талонът
е издаден от М. П. – мл.автоконтрольор при СПП Варна.
Предвид изложеното и съдът намира, че направените от страна на
въззивника възражения са неоснователни. За съдът е ирелевантен факт, дали
въззивника помни разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, след като същия е
правоспособен водач и безспорно е полагал изпит, на който е установено, че
3
Д. познава закона.
Съдът намира, че предврид изложеното по-горе и на осн.чл.63 ал.3 от
ЗАНН следва да бъде уважено депозираното искане от страна на
процесуалния представител на ОД МВР Варна за присъждане на
юристконсултско възнаграждение.

По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-004966/
19.10.2022г. на Началник Група при ОД на МВР Варна, Сектор ПП, с което на
Д. А. Д. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на
2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и
четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. В. Д., да зплати на ОД на МВР Варна сумата от 80.00лева
на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.27 е от Наредбата за възнагражденията за
правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението
, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4