№ 5323
гр. С., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110151340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П.,
срещу Н. В. К. и ИВ. В. К., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделна отговорност – всеки по ½ от следните суми: 829,57 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до
30.4.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2021 г.
до изплащане на вземането; 298,06 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 04.08.2021 г., както и мораторна лихва за дялово
разпределение в размер на 4,27 лв. за периода от 17.03.2019 г. до 04.08.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с В. Н. К. – наследодател на
ответниците, договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане,
като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.
топлинна енергия, която не била заплатена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава.
На 10.12.2021 г. ищецът „Топлофикация С.” ЕАД, чрез процесуален представител, е подал
молба, в която е посочил, че на 25.10.2021 г. е било извършено плащане на сумата в размер
на 1444,11 лв., поради което задължението, предмет на настоящото дело било погасено
изцяло, вкл. главница, лихви и държавна такса.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата ИВ. В. К., чрез адв. П., е подала отговор на
исковата молба, в който е посочила, че научила за обстоятелствата, на които се основават
исковете на ищеца едва в деня на връчване на исковата молба. Счита, че исковете са
допустими и основателни, поради което признава същите. Твърди, че навременно се
свързала със служители на ищеца и на 25.10.2021 г. заплатила изцяло пълния размер (в това
число и частта на нейния брат) от задълженията на наследодателя й за главница, мораторна
1
лихва и съдебни разноски в общ размер на 1444,11 лв. към датата на плащането. Ето защо
моли на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съда да вземе предвид това обстоятелство при
постановяване на решението. В проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответницата К. заявява, че не оспорва предявените искове и
моли разноските да останат в тежест на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. В. К. не е подал отговор на исковата молба. В
проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответника К. заявява, че не оспорва предявените искове и моли разноските да останат в
тежест на ищеца.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото наличието на облигационно отношение между ищеца и
наследодателя на ответниците с източник договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, по силата на който ищецът е доставил през процесния период топлинна
енергия на стойност 829,57 лв.
Безспорно е и обстоятелството, че на 25.10.2021 г. на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е
била заплатена сумата в размер на 1444,11 лв., с която е погасено изцяло вземането за
главница, лихви и държавна такса.
С извършеното в хода на процеса плащане, установено от представения фискален бон
от 25.10.2021 г. се погасява съдебно предявеното вземане за сумата в общ размер на 1444,11
лв., поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане. Отделно
от това, с извършеното от ответниците плащане е погасена и претенцията за законна лихва
от 02.09.2021 г. до датата на плащане – 25.10.2021 г. в размер на 12,21 лв.
По разноските:
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което не е било заплатено, тъй
като същото няма как да бъде начислено от ищцовата страна, а следва да бъде определено от
съда.
Ответниците изрично са възразили разноските да бъдат възложени в тяхна тежест, като
са се позовали на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в
отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е
постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е
признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на
делото.
В разглеждания случай не може да се приеме, че с поведението си ответниците не са
дали повод за завеждане на делото, като съображенията за това са следните. След
настъпилата смърт на наследодателя-клиент на топлинна енергия В. Н. К. ответниците, в
качеството им на наследници, са станали съсобственици на процесния недвижим имот по
силата на наследствено правоприемство и клиенти на топлинна енергия по силата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, като съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти в град С., същите са били длъжни
да уведомят писмено продавача-ищец в 30-дневен срок от придобиване на собствеността,
чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Не могат да бъдат споделени доводите
на процесуалния представител на ответницата К., че „Топлофикация С.“ ЕАД следвало да
2
отправи покана, тъй като ищецът не е бил информиран за настъпилата на 27.04.2020 г. смърт
на В. Н. К., а още по – малко е бил уведомен за това кои са наследниците на починалото
лице. В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, тъй като денят
за изпълнение на задължението е бил изтекъл преди смъртта на наследодателя В. Н. К.. В
процесния случай липсва навременно плащане на суми за потребена топлинна енергия, за
което ОУ условия изрично установяват определен срок за плащане, а "срокът кани" (чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). В този смисъл при липса на срочно плащане длъжникът мотивира
кредитора да реализира субективните си права по съдебен ред и в този смисъл не е налице
първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ответниците са заплатили дължимата за настоящото производство държавна такса в
размер на 300 лв., но на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
и разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което, с оглед фактическата и
правна сложност, съдът определя в минимален размер, а именно: 100 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **********, гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу Н. В. К., ЕГН **********, и ИВ. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „М.-1“, бл. 25, вх. 3, ет. 8, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н. В. К. и ИВ. В. К. да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност – всеки по ½ от следните
суми: 829,57 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба - 02.09.2021 г. до изплащане на вземането; 298,06 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
04.08.2021 г., както и мораторна лихва за дялово разпределение в размер на 4,27 лв. за
периода от 17.03.2019 г. до 04.08.2021 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, и ИВ. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „М.-1“, бл. 25, вх. 3, ет. 8, да заплатят на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **********, гр.
С., ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – разноски
за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3