Решение по дело №18/2020 на Районен съд - Елхово

                                  Р Е Ш Е Н И Е

                                                                       

 

Номер 51                                              15.04.2020  година                          Град Елхово

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският Районен съд                                     четвърти  наказателен състав

На двадесети февруари                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател Доротея  Янкова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар        Т.Владева

Прокурор       ……………………..….

като разгледа докладваното от съдия Янкова

административно-наказателно дело № 18  по описа за 2020година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на Ю.К. /Ummu Kilic/, австрийска гражданка, родена на ***г.,притежаваща паспорт № Р 7050545, изд. на 26.04.2013г. с адрес в Австрия, Брегенц, ***9 „В",  действаща чрез  процесуални пълномощници адв. Д.Г.К. и адв. Д.И.Г. ***, и двамата със съдебен адрес:***  против Наказателно постановление /НП/ № 3212/2019 от 27.12.2019г. на и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – Иван Пасков, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв., както и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – златни гривни, проба 916 – 8/осем/ броя с общо тегло 200.00/двеста/ грама, с обща пазарна стойност 16 200.00 /шестнадесет хиляди и двеста/  лева. 

В жалбата се излагат доводи за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се желае неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от процесуални пълномощници  - адв. Д.Г.К. и адв. Д.И.Г.,***. Жалбата се поддържа на изложените в нея  съображения.

За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно заседание се явява процесуален представител – юрисконсулт Десислава Димитрова. Жалбата се  оспорва. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като законосъобразно, правилно и издадено от компетентен орган и в срок. Счита вмененото на жалбоподателя нарушение за безспорно установено, а в хода на производството да не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

РП – Ямбол, ТО -  Елхово редовно призована не изпраща представител  в с.з. и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2019 година, около 15.45 часа на МП – Лесово, на трасе „Входящи леки автомобили“ е пристигнал лек автомобил, марка и модел „Ауди А6“, с рег.№***, на път от Р.Турция за Р. България, управляван от лицето Ю.К. /***/ -  австрйска гражданка, владееща турски език. В превозното средство са пътували и лицата***/Ферсат К./ - турски гражданин и***/ **К./ - австрийска гражданка. При преминаването на държавната ни граница от  република Турция в република България   жалбоподателката Ю.К. /*** / е пренасяла в чекмедже под  предна дясна седалка на автомобила 8  бр. златни гривни, с общо тегло 200 гр. Според създадената инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки, ценности или валута над определени размери.

Преди започване на митническата проверка, св.М.  Я.  П.  -  старши инспектор в Агенция „Митници“- актосъставител,   в присъствието на св.С. Светомиров С. – инспектор в Агенция „Митници“ устно, на турски език поканил жалбоподателката  и спътниците й  за деклариране носени от лични вещи, стоки и валутни ценности. Същите, вкл. и жалбоподателката не декларирали нищо.

На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ митническите служители извършили проверка на превозната средство и багажа на водача, в хода на която в червен пакет в чекмеджето под пасажерската седалка в автомобила установили наличието на процесните осем  златни гривни.

На откритите в автомобила изделия е била извършена експертиза от вещото лице Д. D. Я., вписан в МФ с Удостоверение за регистрация № 5107/29.08.2012 година.

Видно от даденото от него експертно заключение откритите изделия са златни гривни – проба 916 – 8 броя – 200.00 грама. Стойността им към 09.08.2019 година е в размер на 16 200/шестнадесет хиляди и двеста/ лева. Средната пазарна стойност на 1 грам злато с проба 916 е 81.00/осемдесет и един/ лева, като включва цената на материала от Световната борса, изработка, ДДС, надценка.

На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ от Ю.К. / / е снето писмено обяснение, в което същата е заявила, че гривните са подаръци за нея и децата й от нейните родителите, подарени по време на престоя й в република Турция, както и че не е знаела, че трябва да ги декларира.

Недекларираните стоки са били задържани с разписка № 0142411 от 09.08.2019 година.

 За извършените контролни действия е съставен Протокол за извършена митническа проверка № 19BG999М034653/09.08.2019 година. в който са били обективирани действията на митническите служители -  свидетелите П. и и С.С. по извършване на митническа проверка на управляваното от жалбоподателката превозно средство.

Съставените от митническите служители документи -  протокол  за извършена митническа проверка и АУАН са били преведени на Ю.К. /***/ от преводач Милка Шигулова на турски език.  

При тези фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, дадени от жалбоподателката Ю.К. / / и посочените от нея като собствени златни накити, св.М.Я.П. е приел, че същата е извършила нарушение по чл. 18, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, като не е декларирала пред митническите органи пренасяните от нея изделия от злато -  осем  златни гривни, проба 916, с общо количество 200 грама.

За така констатираното нарушение свидетеля М.Я.П. – старши инспектор в ГД МРР/ММГ/ ЦМУ, Агенция „Митници“ в присъствието на св.С. С. С. – инспектор в Агенция „Митници“ и на Ю.К. /*** / съставил срещу последната Акт за установяване на административно нарушение №2166 от 09.08.2019 година, в който актосъставителя изложили фактическо описание на нарушението, което квалифицирали правно като такова по чл. 18, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите  регистри по чл. 10а от ВЗ, като посочили обстоятелствата при извършване на нарушението и неговото установяване. Така съставеният акт бил подписан от актосъставителя и посочения в него свидетел, след което бил предявен на жалбоподателката и подписан от нея без възражения с участието на преводача Милка Шигулова на турски език. Препис от акта бил връчен на Ю.К. /***/, което е удостоверено с подписа и върху самия акт, като й е било разяснено, отразено и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да направи допълнителни писмени възражения по него. В този срок не са постъпили такива възражения.

Въз основа на съставения АУАН и приложенията към него, на 27.12.2019 година И.Д. Началник на отдел „МРР Южна морска“ при ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, Иван Пасков издал обжалваното Наказателно постановление №3212/27.12.2019 година, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ наложил на жалбоподателката Ю.К. /**/, административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лв./т.1 от НПК/, за административно  нарушение на чл. 18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон - за това, че на 09.08.2019 година на МП – Лесово Ю.К. /**/ не е изпълнила задължението си да декларира пренасяните от нея златни изделия – 8 бр. златни гривни, общо 200.00 грама, съгласно разпоредбите на чл.9, ал.1, във връзка с чл.5, ал.1 и чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година с декларация за парични средства по образец, утвърден от министъра на финансите, и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ /т.2 от НП/е постановил отнемане в полза на държавата като предмет на нарушението – златни гривни, проба 916 – 8/осем/ броя с общо тегло 200.00/двеста/ грама, с обща пазарна стойност 16 200.00 / шестнадесет хиляди и двеста/  лева,

Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 06.01.2020 година, видно от приложената към АНП разписка.

Жалбата е изпратена по пощата на 13.01.2020г., /видно от пощенското клеймо на пощенския плик с който е постъпила пред  административно наказващият  орган/ и входирана пред него на 14.01.2020 година/.

От приетата към доказателствата Заповед на министъра на финансите № ЗМФ – 110/04.02.2019 година е  видно, че последният е делегирал  правомощия на митническите органи да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.18, ал.1 и  ал.5 от ВЗ, а на началниците на териториалните отдели „Митническо разузнаване и разследване“ в Главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване“ да издават наказателни постановления въз основа на посочените по - горе актове за установяване на валутни нарушения. В периода  05.08.2019г. - 31.12.2019 година длъжността началник на отдел в Агенция “Митница“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване“ Южна морска“, главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“,  съгласно  Заповед № 7382 от 02.08.2019 година на Директора на Агенция „Митници“, е изпълнявал издалият, обжалваното наказателно постановление -  Иван Добрев Пасков.

Компетентността на св. П. да съставя АУАН по ВЗ  се установява и  от  представената длъжностна характеристика на Парашкевово и графика на митническите мобилни групи в ЦМУ  на Агенция „Митници“ за периода 05 – 11.08.219г., от които е видно, че св.П. към  датата  на констатиране на нарушението е имал качеството на митнически орган и като такъв  е изпълнявал служебните си задължения на МП – Лесово.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели - митнически служители – М.Я.П. и С.С.С. са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи си с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  осъществената комуникация между тях и нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП-  писмо на МФ – Агенция “Митници“ – ТД „Южна морска“ – изх.№ 32-237660/15.08.2019 година, АУАН № 2166 от 09.08.2019 година, протокол за извършена митническа проверка от 09.08.2019 година, експертиза от 09.08.2019 година, изготвена от вещото лице Янчев, Разписка към протокол за извършена митническа проверка № ***BG, вносна бележка от 09.08.2019 година, приемно – предавателен протокол – рег.№ 976/2019 година, обяснения на Ю.К., копие от паспорт на Ю.К., регистрационно – контролна карта  от 12.12.2019 г., обяснения на Ю.К. в превод на български език, възражения на нарушителя на основание чл.42, т.8 от ЗАНН в превод на български език, АУАН № 2166 от 09.08.2019 година, Заповед на министъра на финансите № ЗМФ – 110/04.02.2019 година относно компетентността на митническите органи – рег.№ 32-35940/04.02.2019 година, Заповед № 7382/02.08.2019 година на Директора на Агенция „Митници“, длъжностна характеристика на М.П., служебен график на митническите мобилни групи в ЦМУ на Агенция „Митници“ за периода 05.08.2019 година до 11.08.2019 година, два броя командировъчни на М.П. и на С.С., присъствена форма и разпределение на работните места при звено I на МП – Лесово за периода 08.00 ч. на 09.08.2019 година до 20.00 часа на 09.08.2019 година. Показанията на свидетелите са логични последователни, непротиворечиви, с липса на данни за предобеденост, кореспондиращи с пикмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло, а и самият жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е пренесъл процесните златни изделия, за които не е подал надлежна декларация. Писмените доказателства като редовни от  външна страна и относими към  предмета на делото също изцяло се кредитират от съда.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седемдневен срок от връчване на наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. 

Преценена по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съдът счита, че в производството по установяване на административно  нарушение и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателят, които да водят до отмяна на процесното НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН. 

Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН и чл.47, ал.1, б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ/ в редакцията на ДВ, бр. 93 от 09.11.2018 г./.

Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото по същество от жалбоподателя процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Безспорно е, че жалбоподателката не е българска гражданка и не владее български език. В потвърждение на това са показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че комуникацията с жалбоподателката от момента на пристигането й на МП – Лесово до приключване на проверката е била провеждана на турски език. На зададеният на турски език въпрос към жалбоподателката и нейните спътници, дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, същите, вкл. и жалбоподателката са отговорили отрицателно. В дадените в хода на митническата проверка писмени обяснения жалбоподателката е посочила, че са били попитани от митнически служител дали имат за деклариране стоки, бижута или пари, но тъй като не знаела, че трябва да декларират златото, нищо не казала. Дадените от жалбоподателката писмени обяснения сочат недвусмислено за това, че същата е разбрала зададеният от митническите служители въпрос, но не е декларирала пренасяните от нея златни накити.

Съставените в хода на проверката протокол за митническа проверка и  АУАН са били преведени  на жалбоподателката на турски език  от преводач  М. Ш., вписана в списъка на специалистите, утвърдени за съдебни преводачи за съдебния район на ОС –  Ямбол.

Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на жалбоподателката, на същата е разяснено и съдържанието на акта – на език и по начин достатъчен, за да гарантира правата й. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че при предявяване на АУАН е било нарушено правото на защита на жалбоподателката, поради което не се приема за основателно направеното от процесуалните представители на жалбоподателката възражение в тази насока, а именно че тя не е разбрала какво административно деяние и е вменено.

От друга страна, съдът намира, че прокламираното и гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към процесното административно нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”.  Предвид на това съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателката, което право тя е реализирала в пълен обем, включително и чрез жалба до съда.

Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране. Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В  чл.4, т.2 от цитираната Наредба № Н-1 от 2012 година е регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая бижута от злато, същите не се декларират, ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба, следва да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите.

От показанията на разпитаните свидетели М.Я.П. и С.С.С., които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателката е нарушила действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 09.08.2019 при влизане от трета страна – Република Турция в Република България е пренесла изделия от злато -  осем  златни гривни, общо 200.00 грама на стойност 16200.00 лева, без да е изпълнила задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по образец. 

В конкретният случай Ю.К. /***/ е пренесла през границата на страната златни изделия над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е била задължена да попълни митническа декларация. С бездействието си жалбоподателката е нарушила посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната й отговорност. В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели бе установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, включително и на турски  и немски език, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че Ю.К. /***/ е била запозната със задълженията си преди мястото за митническа проверка, но не е изпълнила задължението си за деклариране на пренасяното количество злато, като инициативата за деклариране на изделия от злато и др. принадлежи на лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите задължения съгласно митническите изисквания. В потвърждение на този извод на съда е и факта, че пренасяните от жалбоподателката златни изделия са били укрити, което се установява от свидетелските показания, тъй като при извършената митническа проверка са били намерени от митническите служители в чекмедже под пасажерската седалка. Това обстоятелство е индиция за липсата на намерение у лицето да декларира пренасяните от  него златни изделия. Поради това съдът приема, че жалбоподателката е действала виновно, доколкото е била длъжна и наясно с действащото законодателство във връзка с пренасянето на златни изделия в количество над 60 грама от трета страна, каквато се явява Турция, което подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. Заявеното от нея в писмените й обяснения, че не е знаела за това си задължение, не се подкрепя от събраните доказателствата, сочещи на укриване на пренасяните от  нея златни изделия, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл.

Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.

Санкционната норма на чл. 18, ал. 1 от ВЗ,  в редакцията към  момента на извършване на нарушението, предвижда за този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в минимален размер от 1000.00 лева. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

След издаването на наказателното постановление против наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за извършеното от жалбоподателката нарушение по чл.14а, ал.1 от  ВЗ нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.), предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните благородни метали и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. В новата редакция предвиденото наказание за конкретното нарушение е глоба в размер на 3240.00лв. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, предвид размера на санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по – благоприятна се явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й, действаща към момента на извършване на нарушението, тъй като предвижда по – нисък размер на административното наказание глоба. 

Ето защо наказателното постановление в частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.

По отношение на атакуваното НП в т. 2 от същото – за отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно чл.20 от  ВЗ, в сила  към  момента на издаване на Наказателното постановление, предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата златни изделия, проба 916 – 8/осем/ броя гривни с общо тегло 200.00/двеста/ грама, с обща пазарна стойност 16 200.00 / шестнадесет хиляди и двеста/  лева. 

Към  момента нормата на чл.20 от ВЗ е отменена, /ДВ бр. 14 от  18.02.2020г., в сила от 20.02.2020г./, или към момента за извършено нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ не се предвижда отнемане  на предмета на нарушението.

В съответствие с горното и чл.3, ал.2 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление, в частта за отнемане на вещите в полза на държавата, следва да бъде отменено.

С Определение № 15615 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 14292/2018 на Върховния административен съд, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.

По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и тяхното връщане, в случая на задържаните златни накити – осем златни гривни, с Разписка за задържане № 0142711 към протокол за извършена митническа проверка № ***/BG9999М034653/09.08.2019 година – на лицето, от което са иззети –Ю.К. /***c/.

В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид административни деяния са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Ю.К. /***/ не са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд

                                   

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 3212/2019 от 27.12.2019г. на и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – Иван Пасков, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ на Ю.К. /UMMU KILIC/, родена на *** година, притежаваща паспорт***, изд. на 26.04.2013 година от Австрия, с адрес: Австрия, гр. Bregenz,***, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул.***№ 2 е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 3212/2019 от 27.12.2019г. на и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – Иван Пасков, В ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата златни изделия -  златни гривни, проба 916 – 8/осем/ броя с общо тегло 200.00/двеста/ грама, с обща пазарна стойност 16 200.00 / шестнадесет хиляди и двеста/  лева. 

ДА СЕ ВЪРНЕ на Ю.К. /***/, родена на *** година, притежаваща паспорт***, изд. на 26.04.2013 година от Австрия, с адрес: Австрия, г. ***,***, отнетите в полза на държавата предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0142711 към протокол за извършена митническа проверка № ***/****.2019 година, а именно – златни гривни, проба 916 – 8/осем/ броя с общо тегло 200.00/двеста/ грама, с обща пазарна стойност 16 200.00 / шестнадесет хиляди и двеста/  лева. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………….