Разпореждане по дело №237/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба на Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], действащ чрез адв. Б. М., против Решение № 2153-08-100/14.03.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-1759-3 от 05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неправилно прилагане на закона.

Счита, че в конкретния случай се касае за нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което довело до накърняване правото на защита и препятстващо съдебния контрол.

Сочи уредбата на Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009. Излага съображения, че като лице с българско гражданство Ф. Е. попадал в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване, съгласно чл. 2, § 1 от същия. В случая било установено по безспорен начин и времето на пребиваване на жалбоподателя в [държава], поради трудова заетост на лицето, както и че от 17.12.2024 г. той бил регистриран в „Бюро по труда” - [населено място], [област], като търсещо работа лице, както и че трайно се е установил да живее в България.

Спорът по делото бил свързан с тълкуването и прилагането на термина „пребиваване”.

Според легалната дефиниция, дадена в чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, това било мястото, където лицето обичайно пребивава, а според определението на б. „к”, „престой” означавало временно пребиваване. Критерии за определяне на мястото на обичайно пребиваване на лицето били посочени в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 /Регламента по прилагането/. Разпоредбата регламентирала, че: 1. При различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителносгга и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. 2. Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в §1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

По преписката не било спорно, че Ф. Е. не бил пограничен работник като същият пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно в [държава] от 17.08.2016 г. до 13.12.2024 г., с оглед прекратяване на трудовото правоотношение. След това жалбоподателят се завърнал в България и се установил трайно в България, където живеело и семейството му през време на трудовата му заетост в [държава]. считано от 01.01.2000г. до настоящия момент. На същото място е и постоянния му адрес. Считано от 01.01.2000г. до настоящия момент Ф. Е. не бил променял нито постоянния, нито настоящия си адрес. През периода 17.08.2016 г. - 13.12. 2024 г. жалбоподателят плащал данъци в България и закупил два броя МПС в България, където ги е използвал. Всичко това обосновавало извода, че той е пребивавал временно и инцидентно в [държава], като трайния му статут е бил в България. Това било важно обстоятелство, което административния орган не отчел, поради което било налице нарушение на изискването, заложено в чл. 35 от АПК.

Преценката на доказателства, в съвкупност и поотделно, аргументирали извода, че местопребиваването на Ф. Е. е именно в България, поради което приложимото законодателство в настоящия казус било това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващата страна, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на Р.България. Обезщетението за безработица, претендирано от жалбоподателя, правилно е било поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. От това следвало, че в оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане, незаконосъобразно бил тълкуван чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Счита, че след като не е съобразил всички този обстоятелства и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон.

В подкрепа на доводите си сочи т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно което, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово­правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-100/14.03.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-1759-3 от 05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Претендира деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], в качеството на жалбоподател и органът, издал оспорения административен акт – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], който да бъде призован на адрес: [населено място], [улица], [адрес].

ОТВЕТНИК: Директор на ТП на НОИ – Кърджали, с адрес: [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото заверени копия на документи, както следва: административната преписка по издаване на оспореното Решение №2153-08-100 от 14.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, изпратена със съпроводително писмо с Изх. № 2153-08-100#2 от 24.03.2025 г. на ТП на НОИ – Кърджали, получена в Административен съд – Кърджали с Вх. № 1443 на 25.03.2025 г., съдържаща се от л.7 до л.82 вкл. по делото.

УКАЗВА на Ф. С. Е., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В тази връзка следва да установи по делото, че центърът на жизнените му интереси е в РБългария, като за периода на пребиваването му в [държава] – от 17.08.2016 г. до 13.12.2024 г., се е завръщал в РБългария.

УКАЗВА на Ф. С. Е., че в 7-дневен срок от получаване на настоящето разпореждане следва да представи по делото доказателства, че е пенсионер или осигурено лице по смисъла на КСО, в противен случай следва да внесе държавна такса в размер на 10 лв.

При неизпълнение на указанията на съда жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено.

УКАЗВА на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г., от 09.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.